Тациан — апологет или еретик?

В КРАЯ на третото си мисионерско пътуване апостол Павел се срещнал със старейшините от сбора в Ефес. Тогава им казал: „Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.“ — Деяния 20:29, 30.

В потвърждение на думите на Павел втори век се оказал време на промени и на предсказаното отстъпничество. Нараствал гностицизмът — едно широко разпространено религиозно и философско движение, което замърсило вярата на някои хора. Гностиците вярвали, че всичко, което е духовно, е добро, а всичко материално — зло. Разсъждавайки, че всяка плът е зло, те отхвърлили брака и създаването на потомство, като твърдели, че тези неща произхождат от Сатан. Някои от тях смятали, че тъй като само това, което има връзка с духа, е добро, няма значение какво прави човек с физическото си тяло. Такава гледна точка водела до крайности в начина на живот — или до аскетизъм, или до угаждане на плътта. Гностиците твърдели, че спасението идва единствено от мистичния гностицизъм, или себепознанието, като не оставяли място за истината от Божието Слово.

Как онези, които се считали за християни, откликнали на заплахата на гностицизма? Някои учени мъже протестирали срещу погрешните му учения, докато други се поддавали на неговото влияние. Ириней, например, през целия си живот се борел срещу ересите. Той бил обучен от Поликарп, човек, който бил жива връзка с апостолите. Поликарп препоръчал строго придържане към ученията на Исус Христос и неговите апостоли. Но макар че бил обучен под същото настойничество, приятелят на Ириней, Флорин, се отклонил към ученията на Валентин — най–прочутият водач на движението на гностиците. Това били наистина бурни времена.

Трудовете на Тациан — един забележителен писател от втори век — хвърлят светлина върху този период. Кой бил Тациан? Как започнал да изповядва християнството? И как попаднал под влиянието на гностическата ерес? Интригуващите му коментари и неговият собствен пример осигуряват ценни поуки за търсачите на истината днес.

Докосване до „някакви чуждоземни писания“

Тациан бил родом от Сирия. Благодарение на дългите си пътувания и много четене станал познавач на гръко–римската  култура по негово време. В Рим Тациан дошъл като пътуващ оратор. Докато бил там, вниманието му било привлечено от християнството. Той започнал да общува с Юстин Философ, като вероятно станал негов ученик.

В едно откровено описание на своето обръщане в т.нар. християнство Тациан заявява: „Разбрах как мога да намеря истината.“ Обяснявайки как са му въздействали Писанията, той казва: „Случи се да се запозная с някакви чуждоземни писания, твърде стари, за да бъдат сравнени с мненията на гърците, и твърде божествени, за да бъдат сравнени с техните грешки; и бях убеден да положа вярата си на тях поради скромния им език, непресторения стил на писателите, предвиждането относно бъдещи събития, отличното качество на наставленията и изявлението за управлението на вселената, съсредоточено в едно Същество.“

Тациан не се поколебал да покани съвременниците си да изследват християнството от негово време и да видят простотата и яснотата му за разлика от мрака на езичеството. Какво можем да научим от неговите трудове?

Какво разкриват неговите трудове?

Трудовете на Тациан го представят като апологет, като писател, който говори в защита на своята вяра. Той имал непреклонна и противна спрямо езическата философия нагласа. В своя труд „Срещу гърците“ Тациан подчертава колко е безполезно езичеството и колко е разумно т.нар. християнство. Стилът му е много остър, когато изразява презрението си към гръцкия начин на живот. Например по отношение на философа Хераклит той отбелязва: „Смъртта обаче показа глупостта на този човек; бидейки измъчван от воднянка, тъй като е изучавал изкуството на медицината, както и философия, той се покри с говежда тор, която като се втвърди, сви плътта на цялото му тяло, така че биде разкъсан на парчета и така умря.“

Тациан много ценял вярата в един Бог, Създателят на всички неща. (Евреи 3:4) В труда си „Срещу гърците“ той говори за Бога като за „Дух“ и казва: „Единствено той е без начало и самият той е началото на всички неща.“ (Йоан 4:24; 1 Тимотей 1:17) Като отхвърля употребата на изображения в поклонението, Тациан пише:  „Как мога да говоря за дървета и камъни като за богове?“ (1 Коринтяни 10:14) Той вярвал, че Словото, или Логос, започнал да съществува като първороден от делата на небесния Баща и след това бил използван при създаването на материалната вселена. (Йоан 1:1–3; Колосяни 1:13–17) По отношение на възкресението в определеното време Тациан казва: „Вярваме, че ще има възкресение на телата след свършека на всички неща.“ Колкото до това защо умираме, Тациан пише: „Не сме били създадени, за да умираме, но умираме заради грешката си. Нашата свободна воля ни унищожи; ние, които бяхме свободни, станахме роби; бяхме продадени чрез греха.“

Обяснението, което Тациан дава за душата, е объркващо. Той казва: „Душата сама по себе си не е безсмъртна, о, гърци, но смъртна. Но е възможно тя да не умре. Всъщност, ако не знае истината, тя умира и се изгубва с тялото, но се въздига отново най–сетне при свършека на света заедно с тялото, като получава смърт като наказание във вечността.“ Какво точно е имал предвид Тациан с тези думи, не е ясно. Дали докато се е придържал към някои библейски учения той също така се е опитвал да запази одобрението на съвременниците си и затова е смесил истините от Писанията с езическата философия?

Друг забележителен труд на Тациан е „Диатесарон“ или „Хармония на четирите евангелия“. Тациан бил първият, който дал на сборовете в Сирия евангелията на техния роден език. Това бил високо ценен труд, който обединявал четирите евангелия в един разказ. Той бил използван от църквата в Сирия.

Християнин или еретик?

Внимателното изследване на трудовете на Тациан разкрива, че е бил добре запознат с Писанията и изпитвал дълбоко уважение към тях. Относно въздействието им върху него той писал: „Не ламтя за богатство; не приемам военна власт; отвращавам се от блудство; не ме подтиква ненаситна любов към печалбата, че да пътувам по море; не съм обсебен от безумна жажда за слава; ... Едно е слънцето за всички и една е смъртта за всички, било че живеят в доволство, или в нищета.“ Тациан подканя: „Умри за света, отхвърляйки безумието в него. Живей за Бога и опознавайки го, отстрани старата си същност.“ — Матей 5:45; 1 Коринтяни 6:18; 1 Тимотей 6:10.

Да обърнем обаче внимание на труда на Тациан, озаглавен „Относно съвършенството според учението на Спасителя“. В този труд той приписва брачната уредба на Дявола. Като твърди, че чрез него човек привързва плътта си към загиващия свят, Тациан силно заклеймява брака.

Изглежда, че около 166 г., след смъртта на Юстин Философ, Тациан основал или общувал с аскетичната секта на енкратите. Нейните привърженици придавали особено значение на строгия самоконтрол и владеенето на тялото. Аскетичният им начин на живот изисквал въздържание от вино, брак и притежания.

Поуката за нас

Защо Тациан се отклонява толкова далече от Писанията? Дали станал „забравлив слушател“? (Яков 1:23–25) Дали просто не успял да отхвърли лъжливите приказки и така станал жертва на човешката философия? (Колосяни 2:8; 1 Тимотей 4:7) Тъй като грешките, с които се съгласил, били толкова големи, възможно ли е причината да е някакво умствено отклонение?

Какъвто и да е случаят, трудовете и примерът на Тациан ни дават прозрение за религиозния климат по негово време. Те показват колко навреждащо може да бъде влиянието на светската философия. Нека приемем присърце предупреждението на апостол Павел да се отвърнем „от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание“. — 1 Тимотей 6:20.