Даване, което радва Бога

ИСУС и неговите ученици се наслаждавали на вкусна вечеря във Витания с няколко близки приятели, в това число Мария, Марта и възкресеният наскоро Лазар. Когато Мария взела една „литра“ (СИ) скъпо масло и намазала нозете на Исус, Юда Искариотски възнегодувал и изразил възмущението си. „Защо не се продаде това миро за триста динаря [равностойност на около една годишна заплата], за да се раздадат на сиромасите?“ — протестирал той. Другите също изразили подобни оплаквания. — Йоан 12:1–6; Марко 14:3–5.

Исус обаче отговорил: „Оставете я ... Сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.“ (Марко 14:6–9) Юдейските религиозни водачи смятали, че милостините не само били израз на добродетелност, но и можели да изкупуват грехове. От друга страна, Исус изяснил, че даването, което радва Бога, не е ограничено до проявите на благотворителност към бедните.

Един кратък поглед върху даването в ранния християнски сбор ще ни покаже някои практични начини, по които можем да проявим загриженост и така да радваме Йехова. Ще обсъдим също един уникален вид даване, което носи най–голяма полза.

‘Раздавайте дарове на милосърдие’

При няколко случая Исус насърчавал учениците ‘раздавайте дарове на милосърдие’ (Лука 12:33, НС), или както други преводи предават тази фраза „дайте милостиня“ (СИ) или „давайте милостиня“ (РИ–1938). Исус предупредил обаче срещу проявите на показност, които били замислени да възвеличат повече дарителя, отколкото Бога. „Когато правиш милостиня — казал той, — не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците.“ (Матей 6:1–4) Като прилагали това предупреждение, първите християни избягвали показните прояви на „благочестивите“ религиозни водачи по онова време и предпочитали лично да помагат на хората в беда с услуги или дарове.

Например в Лука 8:1–3 ни се казва, че Мария Магдалина, Йоана, Сусана и други използвали  „имота си“, като скромно услужвали на Исус и неговите апостоли. Тези мъже не били крайно бедни, но все пак не се грижели толкова за своите средства за преживяване, колкото съсредоточавали усилията си изключително върху службата. (Матей 4:18–22; Лука 5:27, 28) Като им помагали да изпълнят даденото им от Бога назначение, тези жени всъщност прославяли Бога. И той показал своето одобрение, като запазил разказа за милостивата им щедрост в Библията, за да бъде четен от всички бъдещи поколения. — Притчи 19:17; Евреи 6:10.

Тавита била друга мила жена, която ‘вършела много добри дела и милостини’. Тя правела дрехи за бедни вдовици в крайбрежния град Йопия. Ние не знаем дали купувала всички материали, или просто дарявала своя труд. Въпреки това нейната добра работа спечелила както обичта на онези, на които помагала, така и обичта на Бога, който милостиво благословил добрата ѝ воля. — Деяния 9:36–41.

Важни са правилните подбуди

Какво подбудило тези хора да дават? Това било нещо повече от проява на състрадание, предизвикана от нечий емоционален призив за помощ. Те смятали за лична морална отговорност ежедневно да правят което е по силите им, за да помагат на онези, които са бедни, които изпитват нещастия, болести или други трудности. (Притчи 3:27, 28; Яков 2:15, 16) Именно това е онзи вид даване, който радва Бога. То е подбудено преди всичко от любов към Бога и от желание да подражаваме на неговата милостива и щедра личност. — Матей 5:44, 45; Яков 1:17.

Апостол Йоан изтъкнал този важен аспект на даване, когато попитал: „Ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?“ (1 Йоан 3:17) Отговорът е ясен. Божията любов подтиква хората към благотворителност. Бог високо цени и възнаграждава онези, които подобно на него проявяват щедър дух. (Притчи 22:9; 2 Коринтяни 9:6–11) Виждаме ли такава щедрост днес? Да разгледаме какво се случило наскоро в един от сборовете на Свидетелите на Йехова.

Домът на една възрастна християнка се нуждаел от сериозен ремонт. Тя живеела сама и нямала семейство, което да ѝ помогне. През годините нейният дом бил винаги отворен за провеждане на християнски събрания и често споделяла трапезата си с някой, който приемел поканата ѝ. (Деяния 16:14, 15, 40) Като разбрали за нейното положение, членовете на сбора се притекли на помощ. Някои дарили средства, а други — своя труд. За няколко седмици през почивните дни доброволци поставили нов покрив, направили нова баня, шпакловали и боядисали целия първи етаж и сложили нови шкафове в кухнята. Тяхното даване не само удовлетворило  нуждите на жената, но също така сплотило още по–силно сбора и направило впечатление на съседите, като пример на истинско християнско даване.

Има толкова много начини, по които можем лично да помогнем на другите. Можем ли да отделим време за едно момче или момиче без родители? Можем ли да напазаруваме или да ушием нещо за някоя възрастна вдовица, която познаваме? Можем ли да подготвим едно ястие или да помогнем за покриването на някои разходи на човек с ограничени средства? Не е нужно да сме богати, за да помогнем. Апостол Павел писал: „Ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.“ (2 Коринтяни 8:12) Дали обаче такъв личен, директен подход е единственият начин на даване, който Бог ще благослови? Не.

Какво да кажем за организираната помощ?

Понякога личните усилия не са достатъчни. Всъщност Исус и неговите апостоли поддържали общ фонд за бедните и приемали дарения от загрижени хора, които срещали при своята дейност. (Йоан 12:6; 13:29) По същия начин сборовете от първи век събирали пожертвования, когато възниквала нужда, и организирали помощ в голям мащаб. — Деяния 2:44, 45; 6:1–3; 1 Тимотей 5:9, 10.

Такава ситуация се появила около 55 г. Сборовете в Юдея изпаднали в бедност, вероятно вследствие на голям глад, който бил настъпил неотдавна. (Деяния 11:27–30) Винаги загрижен за бедните, апостол Павел потърсил помощ от сборовете, чак от Македония. Той лично организирал събиране на пожертвования и използвал одобрени мъже, за да ги предадат на братята в Юдея. (1 Коринтяни 16:1–4; Галатяни 2:10) Никой не вземал заплата за своята служба — нито Павел, нито другите. — 2 Коринтяни 8:20, 21.

Днес Свидетелите на Йехова са също така готови да помогнат, когато връхлитат бедствия. Например през лятото на 2001 г. поройни бури причиниха голямо наводнение в Хюстън (Тексас, САЩ). Общо 723 домове на Свидетели бяха повредени, като бурите причиниха на много от тях значителни щети. Незабавно беше организиран комитет за оказване на помощ, съставен от опитни християнски старейшини, за да прецени индивидуалните нужди и да отпусне парична помощ на местните Свидетели, за да се справят със ситуацията и да ремонтират домовете си. Охотни доброволци от съседни сборове извършиха цялата работа. Една Свидетелка била толкова признателна за помощта, че когато получила от застрахователната компания средства за поправка на къщата си, тя незабавно ги дарила в общия фонд, така че да може да се помогне на други нуждаещи се.

 Така че когато става дума за организирана благотворителност, трябва да бъдем предпазливи, като преценяваме множеството призиви, които получаваме. Някои благотворителни организации имат високи разходи за администрацията си или за самите кампании за набиране на средства, като оставят само малка част от събраните пари за желаната цел. В Притчи 14:15 се казва: „Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.“ Така че ще е мъдро да проучим фактите внимателно.

Даване, което носи най–голяма полза

Има един вид даване, който е по–важен дори от благотворителността. Исус споменал за него, когато един богат, млад управител го попитал какво трябва да направи, за да има вечен живот. Исус му казал: „Продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.“ (Матей 19:16–22) Забележи, че Исус не казал просто „Давай на сиромасите и ще живееш“. Вместо това той добавил: ‘Следвай ме.’ С други думи, колкото достойни за похвала и полезни да са делата на благотворителност, да сме Христови ученици означава повече.

Исус се интересувал от това да помага на другите главно в духовно отношение. Малко преди смъртта си той казал на Пилат: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината.“ (Йоан 18:37) Макар и начело в това да помага на бедните, да изцелява болните и да храни гладните, Исус обучавал своите ученици преди всичко да проповядват. (Матей 10:7, 8) Всъщност сред неговите последни наставления към тях била заповедта: „Идете, прочее, научете всичките народи.“ — Матей 28:19, 20.

Разбира се, проповядването няма да реши всички световни проблеми. Но споделянето на добрата новина за Божието Царство с всякакви хора прославя Бога, защото проповядването изпълнява Божията воля и отваря пътя за вечни благословии за онези, които приемат посланието на Бога. (Йоан 17:3; 1 Тимотей 2:3, 4) Защо тогава не се вслушаш в това, което Свидетелите на Йехова имат да кажат следващия път, когато позвънят на твоята врата? Те идват с един духовен подарък. И знаят, че това е най–добрият начин, по който могат да дават в твоя полза.

[Снимки на страница 6]

Има много начини да проявим своята загриженост

[Снимка на страница 7]

Нашето проповядване на добрата новина радва Бога и отваря пътя за вечни благословии