Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Да научиш тайната на задоволството

Да научиш тайната на задоволството

Да научиш тайната на задоволството

В едно насърчаващо писмо до християните във Филипи апостол Павел писал: ‘Научих се да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. ... Във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.’ — Филипяни 4:11, 12.

Каква била тайната на това, че Павел се задоволявал с нещата, които имал? Като се имат предвид високите разходи за ежедневния живот и икономическата нестабилност в наше време, със сигурност ще бъде от полза за истинските християни да научат как да бъдат доволни, така че да могат да останат съсредоточени върху своята служба към Бога.

В НАЧАЛОТО на писмото си Павел представя предишната си успешна кариера. Той казва: „Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.“ (Филипяни 3:4–6) Освен това, като пламенен юдей, Павел имал подкрепата на главните свещеници в Йерусалим и пълномощия от тях. Всичко това му обещавало власт и престиж — в политиката, в религията и без съмнение във финансово отношение — в юдейската система. — Деяния 26:10, 12.

Но когато Павел станал пламенен християнски служител, нещата драстично се променили. Заради добрата новина той с готовност оставил успешната си кариера и всичко, което по–рано смятал за важно. (Филипяни 3:7, 8) Как щял да се грижи за себе си сега? Дали щял да получава заплата като служител? Как щели да бъдат задоволени личните му нужди?

Павел извършвал своята служба без заплата. Затова, за да не бъде бреме за онези, на които служел, той се присъединил към Акила и Прискила в правенето на шатри, докато бил в Коринт, а също вършел и други неща, за да се издържа. (Деяния 18:1–3; 1 Солунци 2:9; 2 Солунци 3:8–10) Предприел три обширни мисионерски пътувания, като също така пътувал до сборовете, които имали нужда от посещение. Изцяло зает със службата на Бога, той не притежавал много в материално отношение. Обикновено братята се грижели за неговите нужди. Понякога обаче поради неблагоприятни условия той страдал от бедност и лишения. (2 Коринтяни 11:27; Филипяни 4:15–18) Въпреки това Павел никога не се оплаквал от своята участ и не пожелавал това, което другите имали. Радостно и с готовност работел усилно в полза на събратята. Всъщност именно Павел бил онзи, който цитирал добре познатите думи на Исус: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ Какъв забележителен пример за всички нас! — Деяния 20:33–35.

Какво означава да си доволен от това, което имаш

Главният фактор, който допринесъл за щастието и удовлетворението на Павел, било неговото чувство на задоволство. Но какво означава да бъдеш доволен? Просто казано това означава да се задоволяваш с основните неща. Относно това Павел казал на Тимотей, своя партньор в службата, следното: „А благочестието [‘предаността към Бога’ — НС] със задоволство е голяма печалба; защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ — 1 Тимотей 6:6–8.

Забележи, че Павел свързал това да бъдеш доволен с предаността към Бога. Той осъзнавал, че истинското щастие идва от тази преданост, тоест от поставянето на нашата служба за Бога на първо място, а не от материалните притежания или богатството. ‘Прехраната и облеклото’ били само средства, които да му помогнат да продължи да изгражда преданост към Бога. Така че за Павел тайната на това да е доволен означавала да уповава на Йехова независимо от обстоятелствата.

Мнозина днес изпитват много тревоги и нещастие, защото не познават тази тайна или я пренебрегват. Вместо да култивират задоволство, те предпочитат да се доверят на парите и на това, което могат да си купят с тях. Рекламната индустрия и средствата за масова информация карат хората да мислят, че не могат да бъдат щастливи, без да имат последните модерни изобретения и уреди, и то веднага. Вследствие на това мнозина стават жертва на стремежа към пари и материални неща. Вместо да намерят щастие и удовлетворение, те „падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел“. — 1 Тимотей 6:9, 10.

Те научили тайната

Наистина ли е възможно в наше време да живееш с преданост към Бога и задоволство, а едновременно с това да си щастлив и удовлетворен? Да, възможно е. Всъщност милиони хора днес правят точно това. Те са научили тайната да бъдат доволни с материалните неща, които имат. Това са Свидетелите на Йехова, които са отдали себе си на Бога, като вършат неговата воля и навсякъде учат хората относно неговата цел.

Помисли например за онези, които са се предоставили на разположение, за да бъдат обучени и изпратени като мисионери в непознати страни с цел да проповядват добрата новина за Божието Царство. (Матей 24:14) Често стандартът на живот в страните, в които са изпратени, не е толкова висок, колкото този, с който са свикнали. Например, когато в началото на 1947 г. мисионерите пристигнали в една азиатска държава, все още се виждали последиците от войната и малко домове имали електрическо осветление. В много страни мисионерите разбрали, че всяка дреха се изпира поотделно върху дъска за пране или върху камъните в реката вместо с електрическа пералня. Мисионерите обаче дошли, за да учат хората на библейската истина, така че се приспособили към местните условия и се заели със службата.

Други са поели целодневната служба или са се преместили в райони, до които добрата новина още не е достигнала. Адулфо служел целодневно в продължение на повече от 50 години в различни части на Мексико. Той казва: „Подобно на апостол Павел, моята съпруга и аз се научихме да се приспособяваме към условията. Например един от сборовете, които посетихме, беше отдалечен от всякакъв град или пазар. При всяко хранене братята разполагаха само с една тортиля с малко мас, сол и чаша кафе. Това беше всичко, което имаха за ядене — три тортили на ден. И ние се научихме да живеем така, както живееха братята. Имах радостта да изпитам много случки като тази през своите 54 години целодневна служба на Йехова.“

Флорентино също си спомня как той и семейството му се приспособили към трудните условия. Като се връща към ранните си години, той казва: „Баща ми беше преуспяващ търговец. Притежаваше много недвижими имоти. Още си спомням щанда в нашата бакалница. Там имаше чекмедже, което беше 50 сантиметра широко и 20 сантиметра дълбоко, с четири отделения. В него съхранявахме дневните приходи. В края на деня то винаги беше почти препълнено с банкноти и монети.

Тогава неочаквано за всички претърпяхме финансов срив и от охолство изпаднахме в бедност. Изгубихме всичко освен дома си. Наред с това един от моите братя претърпя злополука и остана парализиран от кръста надолу. Всичко се промени. Известно време работех, като продавах плодове и месо. Участвах също в прибирането на реколтата от памук, грозде и люцерна и в напояване на обработваеми площи. Някои хора ме наричаха „момче за всичко“. Моята майка често ни утешаваше, като казваше, че имаме истината — едно духовно богатство, което притежаваха малцина. Така се научих да живея с много, а също с малко или нищо. Откакто служа целодневно на Йехова, около 25 години, мога да кажа, че ден след ден изпитвам благословията да знам, че съм избрал най–добрия начин на живот — да служа на Йехова целодневно.“

Библията ясно ни казва, че „сегашното състояние на тоя свят преминава“. Поради тази причина също ни насърчава: „[Нека] тия ..., които се радват, [бъдат] като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; и които си служат със света, като че не са предани на него.“ — 1 Коринтяни 7:29–31.

Ето защо сега е времето да се замислиш за своя начин на живот. Ако живееш в трудни условия, бъди нащрек, за да не те обхване негодувание, или дори да се изпълниш с горчивина и завист. От друга страна, каквито и да са материалните ти притежания, ще бъде мъдро да им определиш правилно място в живота, така че да не станат твой господар. Както подканил апостол Павел, не се надявай „на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме“. Ако направиш това, тогава ти също ще можеш да кажеш, че си научил тайната на задоволството. — 1 Тимотей 6:17–19.

[Снимка на страница 9]

Павел работел със собствените си ръце, за да не бъде бреме за другите

[Снимки на страница 10]

Хиляди хора са намерили щастие, проявявайки в живота си ‘преданост към Бога със задоволство’