Какво стана с благотворителността?

СЛЕД атаките на 11 септември 2001 г. в градовете Ню Йорк и Вашингтон обществената подкрепа за жертвите на трагедията беше забележителна. Благотворителните организации бяха обсипани с дарения, възлизащи на 2,7 милиарда долара, за да помогнат в грижите за семействата на жертвите. Шокирани от размера на опустошението, хора отвсякъде искаха да помогнат.

Скоро обаче много хора се разочароваха, когато стана известно, че популярни благотворителни организации са злоупотребили с паричните средства. Обществото реагирало с голямо възмущение при съобщението, че една голяма благотворителна организация планирала да задържи почти половината от получените 546 милиона долара, за да ги използва за други цели. Макар че от организацията по–късно променили решението си и се извинили, една репортерка отбелязала: „Критиците смятат, че тази промяна в позицията е след дъжд качулка по отношение на възстановяване на доверието“, с което организацията се е ползвала преди атаките. А какво смяташ ти? Дали напоследък твоето доверие в благотворителните организации е било разклатено?

От полза или на вятъра?

Повечето хора смятат, че подпомагането на благотворителността е нещо достойно. Не всеки обаче мисли по този начин. Преди около 200 години английският есеист Самюъл Джонсън писал: „Може да си много по–сигурен, че вършиш добро, когато плащаш на онези, които работят, като възнаграждение за техния труд, отколкото когато даваш пари за благотворителност.“ Днес някои хора също са резервирани към благотворителността, а съобщенията за благотворителни организации, които не спазват обещанията си или злоупотребяват с даренията, намаляват още повече общественото доверие. Нека да разгледаме два неотдавнашни примера.

Директорът на една религиозна благотворителна организация в Сан Франциско бил уволнен, след като бил оставил на името на своята агенция сметката си за пластична операция и сметките си за ресторант в размер на 500 долара на седмица, натрупани за период от две години. Във Великобритания организаторите на голяма телевизионна благотворителна кампания били смутени,  когато било разкрито, че от 6,5 милиона фунта (около 10 милиона щатски долара), изпратени за построяването на нови домове за сираци в Румъния, били построени едва 12 неотговарящи на стандарта постройки, а изразходването на стотици хиляди долари остава без обяснение. Съобщения като тези с основание карат някои дарители да стават по–внимателни относно това колко ще дарят и на кого.

Да даваш или да не даваш

Ще бъде жалко обаче да позволим действията на някои личности или организации да унищожат искрената ни загриженост и състрадание към другите хора. Библията казва: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.“ (Яков 1:27) Да, проявяването на загриженост за бедните и онеправданите е неразделна част от християнството.

Все пак може да се чудиш: „Трябва ли да продължавам да давам средства за благотворителни организации, или по–добре да се опитвам да помагам лично на отделни хора?“ Какъв вид даване очаква Бог? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващата статия.