Да подражаваме на Йехова, нашият непредубеден Бог

„Бог не гледа на лице.“ — РИМЛЯНИ 2:11.

1, 2. (а) Каква била целта на Йехова за ханаанците като цяло? (б) Какво направил Йехова, и какви въпроси повдига това?

РАЗПОЛОЖИЛИ стан в моавските полета през 1473 г. пр.н.е., израилтяните слушали внимателно Моисей. Отвъд река Йордан те щели да се изправят пред предизвикателство. Моисей изявил целта на Йехова — израилтяните да изтребят седемте могъщи ханаански народа в Обетованата земя. Колко окуражителни били думите на Моисей: „Когато Господ, твоят Бог, ги предаде на тебе, та ги поразиш, тогава ги изтребѝ.“ Израилтяните не трябвало да сключват договор с тях, защото те не заслужавали да бъдат пожалени. — Второзаконие 1:1; 7:1, 2.

² Но Йехова пощадил едно семейство от първия град, който израилтяните нападнали. Хора от други четири града също били защитени от Бога. Защо? Какво научаваме за Йехова от забележителните събития, свързани с оцеляването на тези ханаанци? И как можем да му подражаваме?

Реакция относно славата на Йехова

3, 4. Как известията за победите на израилтяните повлияли на ханаанците?

³ През 40–те години, които израилтяните прекарали в пустинята, преди да влязат в Обетованата земя, Йехова защитавал своя народ и воювал на негова страна. В южната част на Обетованата земя израилтяните се изправили срещу ханаанския цар на Арад. С помощта на Йехова те поразили царя и народа му при Хорма. (Числа 21:1–3) След това израилтяните заобиколили земята на Едом и тръгнали на север към североизточната част на Мъртво море. Тази област, преди населявана от моавците, сега била на аморейците. Аморейският цар Сион не позволил на израилтяните да преминат през неговата земя. Явно на север от долината на потока Арнон била водена битка, в която Сион бил убит. (Числа 21:23, 24; Второзаконие 2:30–33) По–далече на север, над аморейците от Васан управлявал Ог. Въпреки че Ог бил човек с огромни размери и сила, той не можел да се мери с Йехова. Ог бил убит в Едраи. (Числа 21:33–35; Второзаконие 3:1–3, 11) Вестта за тези победи и разказът за освобождението на израилтяните от Египет силно въздействали на хората в Ханаан. *

⁴ Когато навлезли в Ханаан, след преминаването през Йордан, израилтяните разположили стан в Галгал. (Исус Навиев 4:9–19) Недалече от там се намирал защитеният с крепостни стени град Йерихон. Това, което ханаанката Раав чула за делата на Йехова, я подтикнало да действа с вяра. По тази причина, когато Йехова унищожил Йерихон, той пощадил нея и онези, които били в дома ѝ. — Исус Навиев 2:1–13; 6:17, 18; Яков 2:25.

5. Какво накарало гаваонците да постъпят хитро?

⁵ След това израилтяните се изкачили от низините край река Йордан към хълмовете в централната част на областта. Следвайки напътствията на Йехова, Исус Навиев устроил засада на жителите на град Гай. (Исус Навиев, 8 глава) Вестта за поредното поражение, нанесено от израилтяните, подбудила много от ханаанските царе да се съберат за война. (Исус Навиев 9:1, 2) Жителите на намиращия се наблизо  евейски град Гаваон реагирали по друг начин. „Постъпиха хитро“ — се казва в Исус Навиев 9:4. Също като Раав и те били чули как Йехова освободил народа си от Египет и за победата им над Сион и Ог. (Исус Навиев 9:6–10) Гаваонците разбрали, че е безсмислено да се противопоставят. Затова заради Гаваон и в полза на други три близки града — Хефира, Вирот и Кириатиарим — те изпратили при Исус Навиев в Галгал група мъже, облечени така, сякаш идвали от далечна земя. Планът им успял. Исус Навиев сключил договор с тях, който гарантирал оцеляването им. Три дни по–късно Исус Навиев и израилтяните разбрали, че били измамени. Въпреки това те се били заклели пред Йехова да спазят договора и затова се придържали към него. (Исус Навиев 9:16–19) Дали Йехова одобрил това?

6. Как реагирал Йехова на договора, който Исус Навиев сключил с гаваонците?

⁶ На гаваонците им било позволено да бъдат дървари и водоносци на израилтяните, дори за „олтара на Господа“ в скинията. (Исус Навиев 9:21–27) Освен това, когато петимата аморейски царе с войските си заплашили гаваонците, Йехова чудодейно се намесил. Градушка убила повече врагове, отколкото войската на Исус Навиев. Йехова дори удовлетворил молбата на Исус Навиев слънцето и луната да застанат неподвижно до пълна победа над враговете. „Такъв ден не е имало ни по–напред, ни после — отбелязва Исус Навиев, — щото така да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля.“ — Исус Навиев 10:1–14.

7. Каква истина, потвърдена от Петър, се виждала в случая с някои ханаанци?

⁷ Ханаанката Раав и нейното семейство, а също и гаваонците, се бояли от Йехова и действията им били повлияни от това. Случилото се с тях ясно показва истинността на записаното от християнския апостол Петър: „Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ — Деяния 10:34, 35.

Отношенията на Йехова с Авраам и израилтяните

8, 9. От какво се вижда, че Йехова не показал пристрастие в отношенията си с Авраам и народа на Израил?

⁸ Ученикът Яков обърнал внимание на Божията незаслужена милост в отношенията Му с Авраам и неговото потомство. Вярата на Авраам, а не неговият етнически произход, го направила „Божий приятел“. (Яков 2:23) Вярата и любовта му към Йехова донесли благословии на потомството му. (2 Летописи 20:7) Йехова обещал на Авраам: „Ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг.“ Но забележи обещанието в следващия стих: „В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята.“ — Битие 22:17, 18; Римляни 4:1–8.

⁹ Йехова не показал пристрастие към израилтяните. Напротив, той показал в отношенията си с тях какво може да направи за онези, които са му послушни. Тези отношения са пример за това как Йехова проявява лоялна любов към своите верни служители. Макар че израилтяните били „специално притежание“ на Йехова, това  не означавало, че другите народи не можели да получат Божието благоволение. (Изход 19:5, НС; Второзаконие 7:6–8) Вярно, че Йехова откупил израилтяните от робство в Египет и впоследствие заявил: „Само вас познах измежду всичките родове на света.“ Но чрез пророк Амос и чрез други пророци Йехова обещал чудесно бъдеще също на хората от „всичките народи“. — Амос 3:2; 9:11, 12; Исаия 2:2–4.

Исус — непредубеденият учител

10. Как Исус подражавал на своя Баща в проявяването на непредубеденост?

¹⁰ По време на своята земна служба Исус, който точно отразява качествата на своя Баща, подражавал на непредубедеността на Йехова. (Евреи 1:3) Негова главна грижа по това време била да намери „загубените овце от Израилевия дом“. Но той не се въздържал да свидетелства на една самарянка край един кладенец. (Матей 15:24; Йоан 4:7–30) Той също извършил чудо по молба на един стотник, явно неюдеин. (Лука 7:1–10) По този начин чрез своите дела той допълнително показвал любовта си към хората на Бога. Учениците на Исус също проповядвали надлъж и нашир. Станало ясно, че критерият за получаване на благословията на Йехова не бил народността, а нагласата. Смирените хора с честни сърца, които били гладни за истината, откликнали на добрата новина за Царството. За разлика от тях гордите и високомерни хора презирали Исус и неговото послание. „Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята — заявил Исус, — за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.“ (Лука 10:21) Когато се отнасяме към другите с любов и вяра, ние действаме непредубедено, знаейки, че това е начинът, който Йехова одобрява.

11. Как в ранния християнски сбор била проявявана непредубеденост?

¹¹ В ранния християнски сбор юдеите и неюдеите били равнопоставени. „Слава и почест и мир на всеки, който прави добро — обяснил Павел, — първо на юдеина, после и на гърка *. Понеже Бог не гледа на лице.“ (Римляни 2:10, 11) Това, което определяло дали те щели да извлекат полза от незаслужената милост на Йехова, било не етническият им произход, а тяхната реакция, когато научавали за Йехова и за перспективите, предлагани им чрез откупа на неговия Син, Исус. (Йоан 3:16, 36) Павел писал: „Не е юдеин оня, вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата.“ След това, използвайки по един находчив начин думата „юдеин“ (означаваща „принадлежащ на Юда“, тоест хвален или възхваляван), Павел добавя: „Чиято похвала не е от човеците, а от Бога.“ (Римляни 2:28, 29) Йехова изказва похвала непредубедено. Правим ли същото?

12. Каква перспектива е представена в Откровение 7:9, и за кого?

¹² По–късно във видение апостол Йоан видял верните помазани християни, изобразени като един духовен народ от 144 000 души, „подпечатани от всичките племена на израилтяните“. След това видял „голямо множество ... от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си“. (Откровение 7:4, 9) Следователно нито една етническа или езикова група не е изключена от съвременния християнски сбор. Хора от всякакъв произход имат перспективата да преживеят идващата „голяма скръб“ и да пият от ‘изворите на водите на живота’ в новия свят. — Откровение 7:14–17, Ве.

Положителни резултати

13–15. (а) Как можем да преодолеем расови и културни различия? (б) Дай пример за ползата, която може да има, от проявата на доброжелателност.

¹³ Йехова добре ни познава, както един  добър баща познава своите деца. По същия начин, когато започваме да разбираме другите, като проявяваме интерес към тяхната култура и произход, различията избледняват. Етническите бариери се стопяват, а връзките на приятелството и любовта се заздравяват. Единството е подсилено. (1 Коринтяни 9:19–23) Това се вижда ясно чрез дейността на мисионерите, които служат в чужбина. Те показват личен интерес към хората, които живеят в страната, и в резултат на това скоро се смесват с местните сборове. — Филипяни 2:4.

¹⁴ Положителните резултати от това да сме непредубедени се виждат в много страни. Аклилу, който е от Етиопия, се чувствал самотен в столицата на Великобритания, Лондон. Според него самотата му била подсилена от повсеместната недоброжелателност към хора от други страни, нещо, което се забелязва в много от големите градове в днешна Европа. Колко по–различно се чувствал Аклилу, когато посетил едно християнско събрание в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова! Присъстващите го посрещнали добре и не след дълго той се почувствал като у дома си. Той напреднал бързо, като задълбочил познанието и благодарността си към Създателя. Скоро започнал да участва в известяването на добрата новина за Царството на другите в областта. Един ден, когато партньорът на Аклилу в службата го попитал какви цели си е поставил, Аклилу веднага отговорил, че се надява един ден да бъде част от сбор, в който се говори неговият език, амхарик. Когато старейшините от местния английски сбор разбрали това, те с радост уредили публичен библейски доклад на родния език на Аклилу. На поканата да посетят това събрание откликнали много чужденци и местни хора, с което подкрепили първото събрание на амхарик във Великобритания. Днес етиопци и други хора от областта са обединени в един процъфтяващ сбор. Много от тях разбрали, че нищо не им пречи да заемат позиция на страната на Йехова и да символизират това чрез християнско покръстване. — Деяния 8:26–36.

¹⁵ Характерите и произходът са най–различни. Те не са мерило за превъзходство или малоценност; те са просто различия. Когато наблюдавали покръстването на новоотдадените служители на Йехова на остров Малта, радостният изблик на местните Свидетели бил допълнен от сълзите на радост на посетителите от Великобритания. Двете групи хора изразили чувствата си, макар и по различен начин, но тяхната силна любов към Йехова заздравила връзките на християнското братство. — Псалм 133:1; Колосяни 3:14.

Преодоляване на предубедеността

16–18. Разкажи случка, която показва как предубедеността може да бъде преодоляна в християнския сбор.

¹⁶ Колкото повече се задълбочава нашата любов към Йехова и към нашите християнски братя, толкова повече ще подражаваме на Йехова в начина, по който гледаме на другите. Всеки предразсъдък, който може да сме имали преди към някоя  нация, раса или култура, може да бъде преодолян. Да разгледаме примера на Албърт, който служел в британската армия по време на Втората световна война и бил пленен от японците при превземането на Сингапур през 1942 г. След това той прекарал около три години, работейки на „железопътните линии на смъртта“ близо до моста над река Квай. При освобождаването му в края на войната той тежал 32 килограма, бил със счупена челюст и счупен нос и страдал от дизентерия, трихофития и малария. Хиляди от неговите съзатворници били в по–лошо състояние, а много не оцелели. В резултат на зверския начин, по който се отнасяли към него и към другите, Албърт се върнал вкъщи през 1945 г. като мрачен и озлобен човек, който не искал да има нищо общо с Бог и религия.

¹⁷ Съпругата на Албърт, Айрин, станала Свидетелка на Йехова. За да ѝ угоди, той посетил няколко събрания в местния сбор на Свидетелите на Йехова. Един млад християнин в целодневна служба на име Пол посетил Албърт, за да изучава Библията с него. Скоро Албърт разбрал, че Йехова преценява хората според нагласата на сърцето им. Той се отдал на Йехова и се покръстил.

¹⁸ По–късно Пол се преместил в Лондон, научил японски и посещавал японски сбор. Когато предложил да доведе някои Свидетели японци в бившия си сбор, братята там си спомнили силната предубеденост на Албърт към хора от такъв произход. Откакто се бил върнал във Великобритания, Албърт избягвал контакти с японци, затова братята се чудели как той ще се справи със ситуацията. Но те не трябвало да се притесняват — Албърт посрещнал гостите с безрезервна братска обич. — 1 Петър 3:8, 9.

‘Разширете сърцата си’

19. Какъв съвет от апостол Павел може да ни помогне, ако сме склонни да проявяваме пристрастие?

¹⁹ „Не е добре да бъде човек лицеприятен“ — писал мъдрият цар Соломон. (Притчи 28:21) Лесно е да се чувстваме близки с онези, които познаваме добре. Понякога обаче сме склонни да не проявяваме интерес към онези, които не познаваме добре. Такава проява на пристрастие не подхожда на един служител на Йехова. Несъмнено  ще бъде добре да последваме ясния съвет на Павел ‘да разширим сърцата си’. Да, нека разширим любовта си към събратята християни от друг произход. — 2 Коринтяни 6:13.

20. В кои области на живота трябва да подражаваме на Йехова, нашият непредубеден Бог?

²⁰ Независимо дали имаме привилегията да сме призовани в небето, или имаме перспективата да живеем завинаги на земята, това, че сме непредубедени, ни дава възможност да се радваме на единство, да бъдем в едно стадо с един Пастир. (Ефесяни 4:4, 5, 16) Като се стремим да подражаваме на Йехова, нашият непредубеден Бог, това ще ни бъде от полза в християнската служба, в семейството, в сбора, всъщност във всички области на живота. Как се изразява това? Следващата статия ще обсъди този въпрос.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Как Йехова проявил непредубеденост към Раав и гаваонците?

• Как Исус бил непредубеден в своето поучаване?

• Какво може да ни помогне да преодолеем всякакви културни и расови предразсъдъци?

[Въпроси]

[Снимка на страница 13]

Израилтяните започват да завладяват Ханаан

[Снимка на страница 15]

Исус не се въздържал да свидетелства на една самарянка

[Снимка на страница 16]

Публично събрание на езика амхарик във Великобритания

[Снимка на страница 16]

Любовта на Албърт към Йехова му помогнала да преодолее предубедеността