Доказателства за това, че Исус Христос е живял на земята

ВЯРВАШ ли, че е съществувал човек на име Алберт Айнщайн? Може би веднага ще отговориш с „да“, но защо? Повечето хора не са го познавали лично. Въпреки това надеждните сведения за неговите постижения доказват, че той е съществувал. Влиянието, което е оказал неговият живот, се вижда в научното приложение на неговите открития. Например много хора извличат полза от електричеството, което се произвежда от ядрена енергия, освобождаването на която е тясно свързано с приложението на известното уравнение на Айнщайн E=mc² (енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат).

 Същата линия на разсъждение може да се приложи и за Исус Христос, който е признат за най–влиятелния човек в историята. Записаното за него и видимите доказателства за влиянието, което е оказал, потвърждават без съмнение, че той е съществувал. Колкото и интересно да е съвременното археологическо откритие на надписа на Яков, описано в предишната статия, историческата автентичност на Исус не зависи от тази или от някоя друга древна находка. В действителност можем да намерим доказателства за съществуването на Исус в това, което са записали за него светските историци и последователите му.

Свидетелството на историците

Например да разгледаме сведенията на Йосиф Флавий, юдейски историк от първи век, който бил фарисей. Той говори за Исус Христос в книгата „Юдейски древности“. Макар че някои се съмняват в достоверността на първия случай, при който Йосиф Флавий споменава Исус като Месията, професор Луис Фелдмън от университета „Йешива“ казва, че малцина се съмняват в истинността на втория. Там Йосиф Флавий казва: „[Първосвещеникът Анания] свикал съдиите на Синедриона и довел пред тях един мъж на име Яков, братът на Исус, който бил наречен Христос.“ („Юдейски древности“, XX, 200) Да, един фарисей, член на секта, чиито привърженици били открити врагове на Исус, признал съществуването на „Яков, братът на Исус“.

Влиянието, което оказал животът на Исус, се виждало от дейността на неговите последователи. Когато около 59 г. апостол Павел бил затворен в Рим, първенците на юдеите му казали: „Защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази секта.“ (Деяния 28:17–22, Ве) Те нарекли учениците на Исус „тази секта“. Нима светските историци нямаше да запишат това, ако не се говорело навсякъде против християните?

Роден около 55 г. и смятан за един от най–великите историци в света, Тацит говори за християните в своите „Анали“. В разказа за това как Нерон обвинил християните за големия пожар в Рим през 64 г., той пише: „Нерон прехвърлил вината и наложил най–жестоките мъчения върху членовете на една група, които били мразени заради своите предизвикващи отвращение дела и били наричани от населението християни. Христос, от когото произлиза името, понесъл най–тежкото наказание по време на управлението на Тиберий, от ръцете на един от нашите управители, Понтий Пилат.“ Подробностите от този разказ съответстват на информацията за Исус в Библията.

Друг автор, който говорел за последователите на Исус, бил Плиний Млади, управителят на Витания. През около 111 г. той писал до император Траян, като го питал как да се справи с християните. Плиний писал, че хората, които били фалшиво обвинени, че са християни, щели да изрекат молитва към боговете и да се поклонят пред статуята на Траян само за да докажат, че не са християни. Плиний продължава: „Говори се, че онези, които наистина са християни, по никакъв начин не могат да бъдат принудени да извършат някой от тези ритуали.“ Това свидетелства, че Христос наистина е съществувал, тъй като последователите му били готови да дадат живота си за своята вяра в него.

 След обобщение на сведенията за Исус Христос и неговите последователи от историците през първите две столетия, в „Енциклопедия Британика“ (издание от 2002 г.) се дава следното заключение: „Тези независими едно от друго повествования доказват, че в древността дори и противниците на християнството никога не са се съмнявали в съществуването на Исус, което било оспорено за първи път, и то необосновано, в края на 18–и, през 19–и и в началото на 20–и век.“

Свидетелството на последователите на Исус

„Новият Завет осигурява приблизително всички доказателства за едно историческо пресъздаване на живота и съдбата на Исус и за най–ранните християнски тълкувания на неговото значение“ — се казва в „Енциклопедия Американа“. Скептиците може да не приемат Библията като доказателство за съществуването на Исус. Въпреки това двете линии на разсъждение, основани на библейски повествования, особено помагат да се докаже, че Исус наистина е живял на земята.

Както видяхме, известните теории на Айнщайн доказват, че той е съществувал. По подобен начин ученията на Исус доказват, че той наистина е живял. Да разгледаме например Проповедта на планината, една добре известна проповед, която изнесъл Исус. (Матей, 5–7 глава) Апостол Матей записал какво влияние оказала тя: „Народът се чудеше на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт.“ (Матей 7:28, 29) Относно въздействието, което оказала проповедта върху хората през вековете, Ханс Дитер Бец отбелязва: „Влиянието, което Проповедта на планината е оказала, далече надхвърля границите на юдаизма и християнството или дори на западната култура.“ Той добавя, че тази проповед има „необикновено универсално приложение“.

Обърни внимание на следните кратки и изпълнени със смисъл мъдри думи, които се намират в Проповедта на планината: „Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.“ „Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците.“ „Не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си.“ „Не ... хвърляйте бисерите си пред свините.“ „Искайте, и ще ви се даде.“ „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ „Влезте през тясната порта.“ „От плодовете им ще ги познаете.“ „Всяко добро дърво дава добри плодове.“ — Матей 5:39; 6:1, 34; 7:6, 7, 12, 13, 16, 17.

Несъмнено си чувал някои от тези изрази или мисли, основани на тях. Може би са се превърнали в поговорки на твоя език. Всички те са взети от Проповедта на планината. Влиянието, което оказва тази проповед върху много хора и народи, убедително свидетелства за съществуването на „великия учител“.

Нека си представим, че някой човек е измислил образа на Исус Христос. Да предположим, че е бил достатъчно умен, за да измисли ученията, приписани в Библията на Исус. Нима той не би съумял да направи Исус и ученията му максимално привлекателни за всички хора? Но апостол Павел отбелязва: „Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост.“ (1 Коринтяни 1:22, 23) Посланието на разпънатия Христос не било привлекателно нито за юдеите, нито за хората от другите народи. Това обаче бил Христос, за когото известявали християните през първи век. Защо било необходимо описанието на разпънатия Христос? Единственото задоволително обяснение би било, че писателите на Християнските гръцки писания записали истината за живота и смъртта на Исус.

Друга линия на разсъждение в подкрепа на съществуването на Исус намираме в примера на неуморните му последователи, които проповядвали неговите учения. Само около 30 години след като Исус започнал своята служба, Павел могъл да каже, че добрата новина ‘е била проповядвана на всяка твар под небесата’. (Колосяни 1:23) Да, ученията на Исус се разпространили по целия древен свят въпреки противопоставянето. Павел, който сам бил преследван  като християнин, писал: „Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.“ (1 Коринтяни 15:12–17) Ако проповядването за това, че Христос не е бил възкресен, било напразно, или безсмислено, то проповядването, че Христос никога не е съществувал, щяло да бъде още по–безсмислено. Както четем в разказа на Плиний Млади, християните през първи век били готови да умрат за своята вяра в Христос Исус. Те рискували живота си за Христос, защото бил реална личност. Той живял на земята, както е описано в евангелията.

Доказателства, които можеш да видиш

Вярата във възкресението на Исус Христос била необходимо условие за проповедната дейност на християните. С очите на разума си ти също можеш да видиш възкресения Исус, като обръщаш внимание на влиянието, което оказва той днес.

Точно преди да бъде разпънат, Исус изрекъл едно голямо пророчество относно своето бъдещо присъствие. Той посочил още, че щял да бъде възкресен и щял да седне отдясно на Бога, като очаква времето, за да се заеме с неговите враговете. (Псалм 110:1; Йоан 6:62; Деяния 2:34, 35; Римляни 8:34) След това щял да предприеме действия и да изгони Сатан и демоните му от небето. — Откровение 12:7–9.

Кога щяло да се случи всичко това? Исус дал на учениците си ‘знака за своето присъствие и за завършека на системата на нещата’ (НС). Някои от аспектите на белега за идентифициране на неговото невидимо присъствие били големи войни, недостиг на храна, земетресения, появата на фалшиви пророци, увеличаване на беззаконието и жестоки епидемии. Подобни бедствия трябвало да бъдат очаквани, защото изгонването на Сатан Дявола щяло да означава ‘горко за земята’. Сатан бил изхвърлен в околностите на земята „много разярен, понеже знаел, че му остава малко време“. В допълнение на това друг аспект на белега щяло да бъде проповядването на добрата новина за Царството „по цялата вселена за свидетелство на всичките народи“. — Матей 24:3–14; Откровение 12:12; Лука 21:7–19.

Подобно на парченцата на една картинна мозайка, които пасват помежду си, нещата, които Исус предсказал, се сбъдват. От избухването на Първата световна война през 1914 г. виждаме многосъставния белег на невидимото присъствие на Исус Христос. Той управлява като Цар на Божието Царство и оказва огромно влияние. Фактът, че държиш това списание в ръцете си, е доказателство, че дейността по проповядване на Царството се извършва днес.

За да разбереш по–пълно влиянието на присъствието на Исус, е необходимо да изучаваш Библията. Защо не попиташ Свидетелите на Йехова за подробности относно присъствието на Исус?

[Снимки на страница 5]

Йосиф Флавий, Тацит и Плиний Млади говорели за Исус и неговите последователи

[Информация за източника]

Трите изображения: © Bettmann/CORBIS

[Снимка на страница 7]

Първите християни били убедени, че Исус е действителна личност