Мъже със скромен произход превеждат Библията

ПРЕЗ 1835 г. Хенри Нот, английски зидар, и Джон Дейвис, уелски чирак бакалин, завършили един колосален проект. След като се трудили повече от трийсет години, те най–накрая превели цялата Библия на таитянски език. С какви предизвикателства се сблъскали тези двама мъже със скромен произход и какви са резултатите от техния безкористен труд?

„Великото пробуждане“

През втората половина на 18–и век членове на протестантското движение, наричано Великото пробуждане, или просто Съживлението, проповядвали по селските площади, близо до мините и заводите във Великобритания. Целта им била да достигнат до хората от работническата класа. Проповедниците на Съживлението ентусиазирано насърчавали разпространението на Библии.

Инициаторът на движението, баптистът Уилям Кери, допринесъл за основаването на Лондонското мисионерско дружество (ЛМД) през 1795 г. То обучавало хората, които искали да служат като мисионери в южния тихоокеански район и да научат местните езици. Целта на тези мисионери била да проповядват евангелието на езика на местното население.

Остров Таити, който бил открит наскоро, се превърнал в първото поле на действие за ЛМД. За представителите на Съживлението тези острови били „непросветени места“ на езичеството и поле, което е узряло за жетва.

Хора със скромен произход посрещат предизвикателството

Около трийсет набързо подбрани и недостатъчно подготвени мисионери се качили на кораба „Дъф“, закупен от ЛМД, и се отправили към Таити, за да проповядват на местното население. Според сведенията това включвало „четирима ръкоположени пастори [без официално обучение], шестима дърводелци, двама обущари, двама зидари, двама тъкачи, двама шивачи, магазинер, седлар, домашен прислужник, градинар, лекар, ковач, бъчвар, производител на памучни тъкани, шапкар, производител на платове,  производител на мебели, пет съпруги и три деца“.

Единствените инструменти, с които мисионерите разполагали, за да се запознаят с оригиналните езици на Библията, били един гръцко–английски речник и Библия с еврейски речник. През седемте месеца по море мисионерите научили някои таитянски думи, записани от предишни посетители и главно от бунтовниците, които били плавали на „Баунти“. Най–накрая „Дъф“ достигнал Таити и на 7 март 1797 г. мисионерите слезли на брега. Впоследствие обаче повечето от тях се обезсърчили и година по–късно си тръгнали. Останали само седем мисионери.

Един от седмината бил бившият зидар Хенри Нот, който бил само на 23 години. Ако се съди по първите му писма, той имал само начално образование. Въпреки това още от самото начало станало ясно, че ученето на таитянски език му се отдава. Другите го описвали като искрен, приятен и приветлив.

През 1801 г. Нот бил избран да преподава таитянски език на девет новопристигнали мисионери. Сред тях бил и 28–годишният Джон Дейвис от Уелс, който се оказал талантлив ученик и трудолюбив работник с мек и великодушен нрав. Не след дълго тези двама мъже решили да преведат Библията на таитянски.

Трудна задача

Преводът на таитянски обаче, се оказал трудна задача, понеже езикът все още нямал писменост. Мисионерите го били научили само със слушане. Нямали нито речник, нито граматика. Наличните в този език придихания, прекъсвани от избушни звуци, струпването на гласни (до пет последователни в една–единствена дума) и рядко срещаните съгласни довели мисионерите до отчаяние. „Много думи се състоят само от гласни и всяка от тях е отделен звук“ — се оплаквали те. Освен това признали, че не могат да „уловят достатъчно точно звученето на думите“. Дори им се струвало, че чуват звуци, които не съществували!

Още по–лошо било, че от време на време някои таитянски думи били забранявани и трябвало да се заменят с други. Синонимите били друг проблем. За думата „молитва“ имало над седемдесет таитянски термина. Таитянският синтаксис, който коренно се различавал от английския, представлявал друго предизвикателство. Въпреки всички тези трудности, малко по малко мисионерите събрали думи, които петдесет години по–късно Дейвис щял да издаде в речник с 10 000 думи.

Освен всичко останало било истинско предизвикателство да се пише на таитянски език. Мисионерите се опитали да пишат, използвайки установения английски правопис. Но латинските букви не съвпадали с таитянските звуци. Това довело до безкрайни дискусии относно фонетиката и правописа. Често мисионерите измисляли нов начин на изписване, тъй като били първите в южните морета, които представяли един говорим език в писмен вид. Те нямали представа, че трудът им по–късно щял да бъде образец за много езици в южната част на Тихия океан.

Малко справочници, много находчивост

Преводачите разполагали с много малко справочници. ЛМД наредило да използват като основни текстове текстус рецептус и „Превод на крал Яков“. Нот помолил ЛМД да изпрати допълнителни речници на еврейски и гръцки, както и Библии на двата езика. Не се знае дали изобщо ги е получил. Що се отнася до Дейвис, той се сдобил с няколко научни книги от свои уелски приятели. Според сведенията той имал най–малкото гръцки речник, еврейска Библия, Нов завет на гръцки и превода „Септуагинта“.

Междувременно проповедната дейност на мисионерите останала безплодна. Макар че вече дванайсет години били на Таити, нито един от местните жители не бил  покръстен. Най–накрая непрекъснатите граждански войни принудили всички мисионери, с изключение на непоколебимия Нот, да избягат в Австралия. За известно време той бил единственият мисионер на Наветрените острови от групата на Дружествените острови, но се наложило да последва крал Помаре ІІ, когато той побягнал на близкия остров Мореа.

Това преместване обаче не спряло преводаческата дейност на Нот. След две години престой в Австралия Дейвис отново се присъединил към него. Междувременно Нот се заел да изучава гръцки и еврейски и овладял тези два езика. След това започнал да превежда някои части от Еврейските писания на таитянски. Той подбрал библейски текстове, които местните хора можели лесно да разберат.

Работейки в близко сътрудничество с Дейвис, Нот започнал да превежда Евангелието от Лука, което било завършено през септември 1814 г. Той се стараел преводът да звучи естествено на таитянски, а Дейвис го сравнявал с оригиналния текст. През 1817 г. крал Помаре ІІ помолил лично да отпечата заглавната страница на Евангелието от Лука. За целта използвал малка ръчна печатарска преса, донесена от мисионери в Мореа. Историята на таитянския превод на Библията не би била пълна, ако не споменем верния таитянин Туахине, който останал с мисионерите през годините и им помогнал да схванат нюансите в значението на думите.

Преводът е завършен

През 1819 г., след шест години усилна работа, преводът на четирите евангелия, Деяния на апостолите и книгата Псалми бил завършен. Печатна преса, донесена от новопристигнали мисионери, улеснила печатането и разпространението на тези библейски книги.

Последвал период на усилена преводаческа и коректорска работа и на преработка. През 1825 г., след 28 години живот на Таити, Нот се разболял и ЛМД му позволило да се върне в Англия. За щастие дотогава преводът на Гръцките писания бил почти готов. По време на пътуването си за Англия и престоя си там Нот продължил да превежда останалата част от Библията. Той се върнал в Таити през 1827 г. Осем години по–късно, през декември 1835 г., преводът бил завършен. След повече от трийсет години усилена работа цялата Библия била преведена.

През 1836 г. Нот отпътувал за Англия, за да отпечата в Лондон цялата Библия на таитянски. На 8 юни 1838 г. развълнуваният Нот представил пред кралица Виктория първото печатно издание на Библията на таитянски език. Разбираемо е, че това бил изключително вълнуващ  момент за бившия зидар, който преди четирийсет години отплавал на кораба „Дъф“ и се потопил в таитянската култура, за да изпълни тази огромна задача, над която се трудил цял живот.

Два месеца по–късно Нот се отправил обратно към южната част на Тихия океан с 27 сандъка, съдържащи първите 3000 екземпляра от цялата Библия на таитянски. След престой в Сидни той отново се разболял, но отказал да се отдели от скъпоценния си товар. Когато се възстановил, пристигнал в Таити през 1840 г. В желанието си да получат Библия на таитянски хората почти разграбили целия му товар. Нот умрял на Таити през май 1844 г., когато бил на седемдесет години.

Огромно влияние

Трудът на Нот обаче продължил да живее. Неговият превод оказал огромно влияние върху полинезийските езици. Като го запазили в писмен вид, мисионерите съхранили таитянския език. Един писател казва: „Нот записал класическия граматически правилен таитянски език. Ако искаме да научим чист таитянски, винаги ще трябва да се обръщаме към Библията.“ Неуморният труд на тези преводачи спасил хиляди думи от забвение. Век по–късно един писател казал: „Забележителната таитянска Библия на Нот е шедьовърът на таитянския език — няма две мнения по въпроса.“

Този важен превод не само бил от полза за таитяните, но и осигурил основа за други преводи на тихоокеански езици. Например преводачи на островите Кук и Самоа го използвали като образец. „Следвах из основи г–н Нот, чийто превод проучих внимателно“ — заявил един преводач. Според сведенията друг преводач ‘гледал от еврейския Псалтир, както и от английския и таитянския превод’, докато ‘превеждал един от Давидовите псалми на самоански език’.

Следвайки примера на последователите на Съживлението в Англия, мисионерите на Таити ентусиазирано насърчавали ограмотяването на населението. Всъщност повече от век Библията била единствената книга, достъпна за населението на острова. Така тя станала важна част от таитянската култура.

Едно от най–хубавите неща в превода на Нот е, че Божието име се появява на много места в Еврейските и Гръцките писания. В резултат на това днес името на Йехова е добре познато на Таити и на околните острови. То дори може да се види в някои протестантски църкви. Но днес Божието име се свързва главно със Свидетелите на Йехова и с пламенната им проповедна дейност, в която използват таитянската Библия, преведена от Нот и сътрудниците му. Енергичните усилия на преводачи като Хенри Нот ни напомнят колко благодарни трябва да сме за това, че Божието Слово е лесно достъпно за по–голямата част от хората днес.

[Снимки на страница 26]

Първи преводи на Библията на таитянски от 1815 г., които съдържат името на Йехова

Хенри Нот (1774–1844) бил главният преводач на таитянската Библия

[Източник]

Таитянска Библия: Copyright the British Library (3070.a.32); Хенри Нот и писмо: Collection du Musée de Tahiti et de ses Îles, Punaauia, Tahiti; катехизис: With permission of the London Missionary Society Papers, Alexander Turnbull Library, Wellington, New Zealand

[Снимка на страница 28]

Таитянско–уелски катехизис от 1801 г., където се появява името на Бога

[Източник]

With permission of the London Missionary Society Papers, Alexander Turnbull Library, Wellington, New Zealand

[Снимка на страница 29]

Протестантска църква с името на Йехова отпред, остров Уахини (Френска Полинезия)

[Източник]

Avec la permission du Pasteur Teoroi Firipa