Дали наистина се нуждаем от другите?

„КОГАТО разгледаме живота и усилията си, бързо осъзнаваме, че почти всичките ни действия и желания са свързани със съществуването на други човешки същества“, забелязал известният учен Алберт Айнщайн. Той добавил: „Ядем храна, която други са произвели, носим дрехи, които други са ушили, живеем в къщи, които други са построили. ... Човек е това, което е, и е значим не толкова поради собствената си индивидуалност, но по–скоро като част от голямата човешка общност, която направлява материалното и духовното му съществуване от люлката до гроба.“

В животинския свят е обичайно да се наблюдава инстинктивно общуване. Слоновете се придвижват на стада, като внимателно пазят малките си. Лъвиците ловуват заедно и споделят храната с мъжките. Делфините играят заедно и дори понякога помагат на животни или хора в беда.

Сред хората обаче, социолозите са забелязали една тенденция, която е причина за нарастващо безпокойство. Според един мексикански вестник някои учени смятат, че „десетилетията на изолиране от другите и упадъкът на обществения живот са взели голям налог от американското общество“. Вестникът отбелязва, че „успехът на нацията зависи от обширна социална промяна, която включва завръщане към обществения живот“.

Този проблем се разпростира особено сред живеещите в развиващите се страни, където съществува бързо нарастваща тенденция мнозина да се изолират от другите. Хората искат „да ги оставят да си живеят живота“ и силно се противопоставят на това другите „да навлизат в тяхното пространство“. Изразява се мнението, че поради тази нагласа човешкото общество е по–предразположено към емоционални проблеми, депресии и самоубийства.

Относно това д–р Даниел Гоулмън отбелязва: „Социалното изолиране — представата, че човек няма с кого другиго да споделя чувствата си или да поддържа близка връзка — удвоява възможността от болест или смърт.“ Едно сведение, публикувано в списание „Сайънс“, заключава, че социалното изолиране ‘е от такова значение за смъртността, както и навикът на тютюнопушенето, високото кръвно налягане, увеличеното ниво на холестерола, наднорменото тегло и липсата на физически упражнения’.

Следователно поради различни причини ние наистина се нуждаем от другите. Не можем да сме изцяло сами. Тогава как може да бъде решен проблемът с изолирането от другите? Какво е придало истински смисъл в живота на много хора? Следващата статия ще отговори на тези въпроси.

[Текст в блока на страница 3]

„Почти всичките ни действия и желания са свързани със съществуването на други човешки същества.“ — Алберт Айнщайн