Евсевий — дали той бил „бащата на църковната история“?

ПРЕЗ 325 г. римският император Константин свикал всички епископи в Никея. Целта му била да разреши големия спор относно взаимоотношенията между Бога и неговия Син. Сред присъстващите бил човекът, смятан за най–образованата личност на своето време, Евсевий Кесарийски. Евсевий изследвал старателно Библията и бил защитник на християнския монотеизъм.

Никейският събор „бил ръководен от самия Константин — се казва в „Енциклопедия Британика“, — който активно направлявал дискусиите и предложил лично ... решаващата формулировка, изразяваща отношението на Христос към Бога в Символа на вярата, издаден на този събор — „от една същност с Отеца“ ... Сплашени от императора, епископите, само с две изключения, подписали Символа на вярата, като за много от тях това било против собствените им убеждения“. Дали Евсевий бил сред изключенията? Каква поука можем да извлечем от становището, което заел той? Нека да обърнем внимание на живота на Евсевий — на неговото образование и дейността му.

Забележителните му творби

Вероятно Евсевий бил роден в Палестина около 260 г. От ранна възраст той общувал с Памфил, надзирател на църквата в Кесария. Когато започнал да учи в теологичното училище на Памфил, Евсевий станал прилежен ученик. Той използвал усърдно голямата библиотека на Памфил. Евсевий се отдал на своите изследвания и особено на изследването на Библията. Той станал също близък приятел на Памфил, като по–късно нарекъл себе си „Евсевий, син на Памфил“.

Относно стремежите си Евсевий казал: „Целта ми е да напиша разказ за живота на светите апостоли, както и за времето, изминало от деня на нашия Господар до днес; да разкажа за колко много и за колко важни събития се говори, че са се случили в историята на църквата; и да спомена онези, които управляваха и ръководеха църквата в най–известните енории, и онези, които проповядваха през годините Божието слово устно или писмено.“

Евсевий е известен с най–значимото си дело, озаглавено „История на християнската църква“. Неговите десет тома, издадени през 324 г., са смятани за най–важната църковна история, датираща от древността. В резултат на това постижение Евсевий станал известен като бащата на църковната история.

Освен „Църковната история“ Евсевий написал „Летопис“ в два тома. Първият том съдържал сбито изложение на историята на света. През четвърти век той станал стандартния текст за справки относно  световната хронология. Вторият том съдържал дати на исторически събития. Като използвал успоредни графи, Евсевий показал последователно управлението на царските семейства на различни народи.

Евсевий написал и два други исторически труда, озаглавени „Мъчениците на Палестина“ и „Житие на Константин“. Първото произведение обхваща периода от 303 до 310 г. и в него се говори за мъчениците през този период. Евсевий бил очевидец на тези събития. По–късният му труд, издаден като комплект от четири книги след смъртта на император Константин през 337 г., съдържа ценни исторически подробности. Това е по–скоро хвалебствено слово, отколкото честно излагане на исторически факти.

В своите творби в защита на църквата Евсевий отговаря на Хиеракъл, който по това време бил римски управител. Когато Хиеракъл писал срещу християните, Евсевий отговорил в защита. Освен това в подкрепа на божественото авторство на Библията той написал 35 книги, за които се смята, че са най–значимото и подробно дело от този род. В първите 15 от тях той се стреми да докаже, че християнството приема свещените писания на евреите. В другите 20 доказва, че християните са прави, като надминават юдейските правила и приемат нови принципи и обичаи. Взети заедно, тези книги представляват една цялостна защита на християнството, както го разбирал Евсевий.

Евсевий живял приблизително осемдесет години (от ок. 260 до ок. 340 г.), като станал един от най–плодотворните писатели на древността. Творбите му обхващат събитията от първите три столетия до времето на император Константин. През по–късния етап от неговия живот работата му като писател била съчетана с дейността му като епископ на Кесария. Макар че е най–известен като историк, Евсевий бил и апологет, топограф, проповедник, критик и тълкувател.

Двете причини за неговите творби

Защо Евсевий се впуснал в толкова безпрецедентно големи проекти? Отговорът се крие в това, че той вярвал, че живее във време на преход към нова епоха. Евсевий смятал, че през изминалите години са се случили велики събития и че е необходимо писмено повествование, което да остане за поколенията.

Евсевий имал една допълнителна цел — целта на един апологет. Той вярвал в божествения произход на християнството. Но някои се противопоставяли на тази идея. Евсевий писал: „Целта ми е също да посоча поименно и да изброя онези, които от желание за промяна допуснаха най–големите грешки, както и колко пъти правеха това, и като се обявиха за откриватели на познание, обаче фалшиви, подобно на свирепи вълци опустошиха безмилостно стадото на Христос.“

Дали Евсевий се смятал за християнин? Очевидно е така, защото наричал Христос „нашия Спасител“. Той заявил: „Възнамерявам да ... разкажа за нещастията, които внезапно сполетяха целия юдейски народ вследствие на заговорите им срещу Спасителя, да запиша как и колко пъти езичниците атакуваха Божието Слово и да опиша характера на онези, които по различно време се бориха за Словото с цената на кръв и мъчения, както и признанията, които бяха направени в наше време, и състрадателната и милостива помощ, която нашият Спасител оказа на всички.“

 Неговата обширна изследователска дейност

Количеството на книгите, които Евсевий прочел и към които прави препратки, е огромно. Единствено чрез произведенията на Евсевий е дадена гласност на много известни личности от първите три века на нашата ера. Някои полезни сведения, които се появяват само в неговите произведения, хвърлят светлина относно важни военни действия. Източниците, от които е взета тази информация, вече не съществуват.

Евсевий бил старателен и усърден в събирането на материали. Изглежда, че той внимателно се стремял да разграничи достоверните от недостоверните сведения. Но трудовете му не са без недостатък. От време на време е тълкувал погрешно някои неща и дори неправилно е разбирал хората и действията им. В хронологията понякога допускал неточности. На Евсевий му липсвало и умение да предаде нещата по художествен начин. Независимо обаче от явните недостатъци, многобройните му произведения се считат за безценно съкровище.

Дали е обичал истината?

Евсевий бил загрижен относно неразрешения въпрос за това как били свързани Бащата и Синът. Дали, както вярвал Евсевий, Бащата съществувал преди Сина? Или Синът и Бащата са започнали съществуването си по едно и също време? „Ако това е така — питал той, — как Бащата ще бъде Баща, а Синът Син?“ Той дори подкрепил убеждението си с препратки от Библията, като цитирал Йоан 14:28, където се казва, че ‘Отец е по–голям от Исус’, и Йоан 17:3, където за Исус се казва, че е ‘изпратен’ от единствения истински Бог. Като споменал Колосяни 1:15 и Йоан 1:1, Евсевий се опитал да докаже, че Логос, или Словото, е „образ на невидимия Бог“ — Божият Син.

Изумително е обаче, че в края на Никейския събор Евсевий подкрепил противоположното мнение. Противно на своето библейско становище, че Бог и Христос не са равнопоставени и не са започнали съществуването си по едно и също време, той се съгласил с императора.

Поуката, която можем да извлечем

Защо Евсевий се огънал на Никейския събор и подкрепил една небиблейска доктрина? Дали имал някакви политически цели? Защо изобщо присъствал на събора? Макар че на всички епископи било наредено да дойдат, в действителност присъствали само част от тях — 300 души. Възможно ли е Евсевий да е бил загрижен за общественото си положение? И защо император Константин го уважавал толкова много? По време на събора Евсевий седял отдясно на императора.

Очевидно Евсевий пренебрегнал изискването на Исус последователите му да „не са от света“. (Йоан 17:16; 18:36) „Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“ — попитал ученикът Яков. (Яков 4:4) И колко подходящо е напомнянето на Павел: „Не се впрягайте заедно с невярващите.“ (2 Коринтяни 6:14) Нека да останем отделени от света, като ‘се покланяме на [Бащата] с дух и истина’. — Йоан 4:24.

[Снимка на страница 31]

Фреска, изобразяваща Никейския събор

[Информация за източника]

Scala/Art Resource, NY

[Информация за източника на снимката на страница 29]

Courtesy of Special Collections Library, University of Michigan