Мисли трезво и постъпвай мъдро

ПРЕДСТАВИ си следната сцена: Исус Христос обяснява, че религиозните му противници в Йерусалим ще му причинят силна болка и след това ще го убият. Неговият близък приятел апостол Петър не може да повярва. Всъщност той отвежда Исус настрана и го смъмря. Няма съмнение, че Петър е искрен и изпитва истинска загриженост. Но как Исус преценява начина на мислене на Петър? „Махни се зад Мене, Сатано — казва Исус, — ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“ — Матей 16:21–23.

Какъв шок трябва да е било това за Петър! Вместо да окаже помощ и подкрепа, в този случай той бил „съблазън“ за своя възлюбен Господар. Как се случило това? Вероятно Петър станал жертва на един често срещан недостатък в човешкото мислене — той вярвал само в това, в което искал да вярва.

Не бъди прекалено самоуверен

Една опасност за способността ни да мислим трезво е склонността да бъдем прекалено самоуверени. Апостол Павел предупредил събратята си християни в древен Коринт: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ (1 Коринтяни 10:12) Защо Павел казал това? Очевидно защото знаел колко лесно може да се изкриви човешкото мислене — дори умовете на християните могат ‘да се развратят и да отпаднат от простотата и чистотата, която дължат на Христос’. — 2 Коринтяни 11:3.

Точно това се случило с едно цяло поколение от предците на Павел. По онова време Йехова им казал: „Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища.“ (Исаия 55:8) Те станали „мъдри в своите очи“, което довело до пагубни резултати. (Исаия 5:21) Затова несъмнено е разумно да разгледаме как можем да мислим трезво и така да избегнем подобни резултати.

Пази се от плътския начин на мислене

Някои християни в Коринт били силно повлияни от плътски начин на мислене. (1 Коринтяни 3:1–3) Те наблягали повече на светските философии, отколкото на Божието Слово. Несъмнено гръцките мислители по онова време били много умни хора. В очите на Бога обаче те били глупави. Павел казал: „Понеже е писано: „Ще унищожа мъдростта на мъдрите, и разума на разумните ще отхвърля.“ Где е мъдрият?  Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?“ (1 Коринтяни 1:19, 20) Такива интелектуалци били ръководени от „духа на света“, а не от Божия дух. (1 Коринтяни 2:12) Техните философии и идеи не били в съгласие с начина на мислене на Йехова.

Основният източник на такъв плътски начин на мислене е Сатан Дяволът, който използвал змията, за да измами Ева. (Битие 3:1–6; 2 Коринтяни 11:3) Дали той все още представлява заплаха за нас? Да! Според Божието Слово Сатан ‘е заслепил умовете’ на хората до такава степен, че днес „мами цялата вселена [населена земя — НС]“. (2 Коринтяни 4:4; Откровение 12:9) Колко е важно да бъдем нащрек относно неговите методи! — 2 Коринтяни 2:11.

Бъди нащрек относно „човешката заблуда“

Апостол Павел предупредил и относно „човешката заблуда“. (Ефесяни 4:14) Той се сблъскал с „лукави работници“, които се престрували, че представят истината, но всъщност я изопачавали. (2 Коринтяни 11:12–15) За да постигнат целите си, такива хора може да прибягват до доказателства, които подкрепят само техния начин на мислене, до изпълнена с емоции реч, до подвеждащи полуистини, до прикрити нападки и дори до отявлени лъжи.

Пропагандаторите често използват думата „секта“, за да петнят репутацията на други. В една препоръка до Парламентарното събрание на Съвета на Европа беше направено предложение на службите, проучващи новите религиозни групи, че „би било мъдро да избягват употребата на този термин“. Защо? Смята се, че думата „секта“ има изключително отрицателно значение. По подобен начин гръцките интелектуалци погрешно обвинили апостол Павел, че е „празнословец“. С това искали да покажат, че той не бил нищо повече от един мързелив бърборко, който поучавал и повтарял малкото неща, които знаел. В действителност Павел ‘проповядвал за Исус и за възкресението’. — Деяния 17:18.

Дали методите на пропагандаторите са резултатни? Да. Те са били и продължават да бъдат основен фактор в подклаждането на етническа и религиозна омраза, като изкривяват разбирането на хората относно другите народи или религии. Мнозина са ги използвали, за да наложат ограничения върху малцинства, които не харесват. Адолф Хитлер използвал успешно подобни методи, когато обрисувал евреите и други малцинства като „дегенерирали“, „зли“ хора, които са „заплаха“ за държавата. Никога не позволявай на този вид заблуда да отрови начина ти на мислене. — Деяния 28:19–22.

Не се мами

Лесно е също да мамиш сам себе си. В действителност може да бъде много трудно да изоставим или дори да поставим под въпрос някои скъпи за нас убеждения. Защо? Защото ние се привързваме емоционално към възгледите си. Тогава може да мамим сами себе си, като разсъждаваме неправилно, тоест, като измисляме причини, за да оправдаем наистина погрешните и подвеждащи убеждения.

Това се случило с някои християни през първи век. Те познавали Божието Слово, но не му позволявали да ръководи начина им на мислене. Оказало се, че те ‘мамели сами себе си с лъжливи разсъждения’. (Яков 1:22, 26, НС) Един признак, че ние може да сме се поддали на този вид самоизмама, е, ако се улавяме, че се ядосваме, когато възгледите ни биват оспорвани. Вместо да се ядосваме, ще бъде мъдро да останем непредубедени и внимателно да изслушаме какво казват другите — дори когато сме убедени в правотата си. — Притчи 18:17.

Копай, за да „намериш познанието за Бога“

Какво можем да направим, за да поддържаме мисленето си трезво? Има помощ в това отношение, но трябва да сме готови да се потрудим за нея. Мъдрият цар Соломон  казал: „Сине мой, ако приемеш думите ми, и запазиш заповедите ми при себе си, така щото да приклониш ухото си към мъдростта, и да предадеш сърцето си към разума, ако призовеш благоразумието, и издигнеш гласа си към разума, ако го потърсиш като сребро, и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога.“ (Притчи 2:1–5) Да, ако ние лично полагаме усилия да пълним ума и сърцето си с истините от Божието Слово, ще придобием истинска мъдрост, прозрение и разбиране. Всъщност ние ще търсим неща далеч по–ценни от среброто или от каквото и да е материално богатство. — Притчи 3:13–15.

Несъмнено мъдростта и познанието са важни фактори, за да можем да мислим трезво. „Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти — казва Божието Слово, — разсъждение ще те пази, благоразумие ще те закриля, за да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако — от ония, които оставят пътищата на правотата, за да ходят по пътищата на тъмнината.“ — Притчи 2:10–13.

Особено важно е в напрегнати или опасни ситуации да позволим на Божиите мисли да ръководят нашите мисли. Силни чувства като гняв или страх могат да ни затруднят да мислим трезво. ‘Потисничеството може да накара мъдрия да постъпи безумно’ — казва Соломон. (Еклисиаст 7:7, НС) Възможно е дори ‘да негодуваме против Господа [Йехова — НС]’. (Притчи 19:3) Как? Като го обвиняваме за своите проблеми и ги използваме, за да оправдаваме делата си, които не са в хармония с неговите закони и принципи. Вместо да мислим, че винаги сме прави, нека смирено да се вслушваме в съвета на мъдрите, които се стремят да ни помогнат, като използват Писанията. И ако е необходимо, нека бъдем готови да изоставим дори здраво вкоренени възгледи, когато стане ясно, че са погрешни. — Притчи 1:1–5; 15:22.

‘Искай от Бога’

Живеем в объркани и опасни времена. Важно е да се молим редовно за ръководството на Йехова, ако искаме да имаме добра преценка и да постъпваме мъдро. „Не се безпокойте за нищо — писал Павел, — но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“ (Филипяни 4:6, 7) Ако ни липсва мъдрост, за да се справим с трудни проблеми или изпитания, трябва да ‘искаме от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява’. — Яков 1:5–8.

Тъй като знаел, че събратята му християни трябва да проявяват мъдрост, апостол Петър се стремял да ‘събуди техните мисловни способности’ (НС). Той искал те ‘да помнят думите, изговорени по–напред от светите пророци, и заповедта на Господа Спасителя’, Исус Христос. (2 Петър 3:1, 2) Ако правим това и поддържаме начина си на мислене в съгласие със Словото на Йехова, тогава ще мислим трезво и ще постъпваме мъдро.

[Снимки на страница 21]

Първите християни оставили начинът им на мислене да бъде оформян от Божията мъдрост, а не от философски разсъждения

[Източници]

Философите отляво надясно: Епикур: Photograph taken by courtesy of the British Museum; Цицерон: Reproduced from The Lives of the Twelve Caesars; Платон: Roma, Musei Capitolini

[Снимки на страница 23]

Молитвата и изучаването на Божието Слово са много важни