Угарит — един древен град в сянката на Ваал

ПРЕЗ 1928 г. ралото на един сирийски земеделец ударило камък, който покривал гробница, съдържаща древни керамични съдове. Той едва ли си представял какво означавало неговото откритие. Когато разбрал за тази случайна находка, един френски археологически екип, воден от Клод Шефер, пристигнал на мястото следващата година.

Не след дълго бил открит надпис, който дал възможност на хората от екипа да идентифицират руините, появяващи се изпод лопатите им. Това бил  Угарит, „един от най–важните древни градове в Близкия изток“. Писателят Бари Хобърман дори казал: „Никое археологическо открие, дори свитъците от Мъртво море, не е оказвало по–силно въздействие върху разбирането ни на Библията.“ — „Атлантик Мънтли“.

На кръстопът

Разположен на хълма, известен като Рас Шамра, на брега на Средиземно море, където днес е Сирия, Угарит бил процъфтяващ космополитен град през второто хилядолетие пр.н.е. Неговите владения се простирали на север на около 60 км от планината Касий, на юг до Тел Сукас, на запад до Средиземно море и 30–45 км на изток до долината Оронт.

При умерения климат на Угарит преуспявало животновъдството. В областта се произвеждали зърнени храни, зехтин, вино и дървен материал — продукт, от който имало голям недостиг в Месопотамия и Египет. Освен това градът бил разположен на кръстопътя на важни търговски пътища, което го направило едно от първите големи международни пристанища. В Угарит имало търговци от Анатолия, Вавилон, Египет, Егея и други части на Средния изток, които търгували с метали, земеделски продукти и голямо количество местно произведени стоки.

Въпреки материалното благополучие Угарит бил винаги подчинено царство. Градът бил най–северната част на Египетската империя, докато не бил присъединен към вековното Хетейско царство през 14–и век пр.н.е. Угарит бил задължен да плаща данък и да осигурява войници за своя господар. Когато „морските народи“ a започнали да нахлуват и да опустошават Анатолия (централна Турция) и северна Сирия, хетейците призовали пехотата и флотата на Угарит. В резултат на това самият град Угарит останал без защита и през 1200 г. пр.н.е. бил напълно унищожен.

Възстановяване на миналото

Угарит се превърнал в огромна купчина развалини, висока почти 20 м и покриваща район от над 250 декара. Направени са разкопки само на една шеста от тази площ. Сред развалините археолозите са открили останките на огромен дворцов комплекс с почти сто стаи и дворове на площ от около 10 000 кв. м. Комплексът разполагал с течаща вода, санитарни помещения и канализация. Мебелите били инкрустирани със злато, лазурит и слонова кост. Намерени са плочи, облицовани по сложен начин със слонова кост. За красотата на това място допринасяли една градина и изкуствено езеро, които били оградени.

В града и в околностите преобладавали храмовете на Ваал и Даган b. Тези подобни  на кули храмове, високи може би около 20 м, се състояли от малко преддверие, водещо до вътрешна стая, в която се намирала статуята на бога. Едно стълбище водело до тераса, където царят участвал в извършването на различни церемонии. През нощта или по време на бури на върха на храмовете може би са били запалвани сигнални огньове, за да насочват безопасно корабите към пристанището. Несъмнено моряци, които отдавали своето успешно завръщане на бога на бурята Ваал Хадад, направили приносите от 17 каменни котви, намерени в светилището на храма.

Ценна находка от надписи

Хиляди глинени плочки са били намерени всред развалините на Угарит. Открити са икономически, правни, дипломатически и административни текстове на осем езика, написани в пет екземпляра. Екипът на Шефер намерил надписи на непознат досега език, който нарекли угаритски и който използва 30 клиновидни знака, съставящи една от най–старите азбуки, откривани някога.

Освен че засягат ежедневни дела, угаритските документи съдържат литературни текстове, които дадоха прозрение и разбиране за религиозните схващания и обичаи по онова време. Изглежда, че религиозните обичаи в Угарит си приличали много с религиозните обичаи на живеещите в съседство ханаанци. Според Ролан дьо Во тези текстове „съвсем точно отразяват начина на живот в Ханаанската земя преди завладяването ѝ от израилтяните“.

Религията в града на Ваал

В текстовете от Рас Шамра са споменати над двеста богове и богини. Върховният бог бил Ел, наречен баща на боговете и хората. А богът на бурята Ваал Хадад бил „ездачът на облаците“ и „господарят на земята“. Ел е изобразен като мъдър старец с бяла брада, отдалечен от човечеството. От друга страна, Ваал е силно и амбициозно божество, което се стреми да властва над боговете и хората.

Намерените текстове вероятно били рецитирани по време на религиозни празници, свързани с новата година и прибирането на реколтата. Не е възможно обаче да бъдат разтълкувани точно. В една поема относно спор за властта Ваал поразява любимия син на Ел, богът на морето Ям. Тази победа може би вдъхнала увереност на моряците от Угарит, че Ваал щял да ги защитава, когато плавали в морето. В двубой с Мот, Ваал е победен и отива в подземния свят. Последвала суша и дейностите на хората замрели. Съпругата на Ваал, която е и негова сестра, Анат — богиня на любовта и войната, — убива Мот и връща Ваал към живот. Ваал убива синовете на съпругата на Ел, Атхират, или Ашерах, и се възкачва отново на престола. Но след седем години Мот се връща.

Някои тълкуват тази поема като символ на годишната смяна на сезоните,  през които даващите живот дъждове са победени от знойната горещина на лятото и се връщат през есента. Други смятат, че седемгодишният цикъл е свързан със страха от глад и суша. И в двата случая се смятало, че върховенството на Ваал било важно за успеха на човешките усилия. Ученият Питър Крейги казва: „Целта на религията на Ваал била да осигури неговото върховенство; поклонниците му вярвали, че само докато той бил върховен бог, щяло да има посеви и добитък, които били толкова важни за оцеляването на хората.“

Защита от идолопоклонство

Намерените текстове показват ясно покварата на угаритската религия. В „Илюстрован библейски речник“ се казва: „Текстовете показват упадъчните последствия от поклонението към тези божества: желанието за война, храмовата проституция, еротичната любов и последвалия упадък на обществото.“ Дьо Во отбелязва: „Когато чете тези поеми, човек разбира отвращението, което са изпитвали истинските последователи на яхвизма и великите пророци към това поклонение.“ Законът, който Бог дал на древния народ на Израил, ги предпазвал от такава фалшива религия.

Гадаенето, астрологията и магиите били широко разпространени дейности в Угарит. Знаци и предзнаменования се търсели не само в небесните тела, но и във видоизменения ембрион и вътрешностите на заколени животни. „Вярвало се, че богът, на когото било жертвано животното, ставал част от него и че духът на бога се съединявал с духа на животното — казва историчката Жаклин Гаше. — Вследствие на това, когато разчитали знаците върху органите, хората можели да се свържат лесно с духа на божеството, който бил способен да отговори положително или отрицателно на въпрос относно бъдещи събития или как да се постъпи в определена ситуация.“ („Градът Угарит около 1200 г. пр.н.е.“) За разлика от това израилтяните трябвало да избягват такива ритуали. — Второзаконие 18:9–14.

Моисеевият Закон забранявал ясно содомията. (Левит 18:23) Как се гледало на тези действия в Угарит? В намерените текстове Ваал се съвокуплява с телица. „Ако се твърди, че по време на акта Ваал приема формата на бик — казва археологът Кир Гордън, — същото не може да бъде казано за неговите жреци, които повтаряли действията от мита за Ваал.“

На израилтяните било заповядано: „Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си.“ (Левит 19:28) Но когато Ваал умрял, Ел „нарязал кожата си с нож, порязал се с бръснач; срязал бузите и брадичката си“. Очевидно ритуалните наранявания били обичайни за поклонниците на Ваал. — 3 Царе 18:28.

Една поема на угаритски показва, че вероятно сваряването на яре в мляко било част от ритуал за плодородие, обичаен за ханаанската религия. В Моисеевия Закон обаче на израилтяните било наредено: „Да  не свариш яре в млякото на майка му.“ — Изход 23:19.

Сравнение с библейски текстове

Текстовете на угаритски били преведени първоначално с помощта на библейския еврейски език. Питър Крейги отбелязва: „Има много думи, употребени в еврейския текст на Библията, чието значение е неясно и понякога неизвестно; преводачите преди 20–и век се опитвали да го отгатнат по различен начин. Но когато същите думи се появяват в текстовете на угаритски, може да има напредък в разбирането на значението им.“

Например еврейската дума, използвана в Исаия 3:18, се превежда обикновено като „забрадки“. С подобен корен в угаритския език се означава както слънцето, така и богинята слънце. Следователно жените в Йерусалим, споменати в пророчеството на Исаия, може да са носели украса от малки висулки, изобразяващи слънцето, както и „лунички“ в чест на ханаанските богове.

В Притчи 26:23 в масоретския текст „усърдните устни“ и „нечестивото сърце“ са сравнени с пръстен съд, покрит със „сребърна глеч“. Един корен на угаритски позволява сравнението да бъде преведено „като гланц върху чиреп“. В „Превод на новия свят“ тази притча е преведена по подходящ начин: „Както е сребърен гланц, поставен върху парче от глинен съд, така са разпалените устни със зло сърце.“

Дали са основа на Библията?

Изследването на текстовете от Рас Шамра карат някои изследователи да твърдят, че определени откъси от Библията са взети и пригодени от угаритски поеми. Андре Како, член на Френския институт, говори за „ханаанска културна основа в сърцето на израилската религия“.

Относно 29 псалм Мичъл Дахуд от Папския библейски институт в Рим казва: „Този псалм е яхвистка адаптация на по–стар ханаански химн към бога на бурята Ваал ... Почти на всяка дума в псалма може да бъде намерено съответствие в по–старите ханаански текстове.“ Дали подобен извод е оправдан? Не!

По–въздържаните учени признават, че приликите са преувеличени. „Нито един текст на угаритски не съответства напълно на 29 псалм — твърди теологът Гари Брантли. — Предложението, че 29 псалм (или някой друг библейски текст) е преработка на езически мит, няма убедителна основа.“

Дали фактът, че съществуват прилики във фигуративните изрази, поетичните сравнения и стилистичните особености, е доказателство за преработка на текста? Напротив, такива прилики трябва да бъдат очаквани. В „Енциклопедия на религиите“ се казва: „Причините за сходството във формата и съдържанието са културни: въпреки значителните географски и времеви различия между Угарит и Израил, те били част от една по–голяма културна единица, която използвала сходни поетични и религиозни термини.“ Затова Гари Брантли прави заключението: „Погрешно е да тълкуваш, че има езически вярвания в библейските текстове просто заради сходствата в езика.“

В заключение трябва да се отбележи, че ако съществуват някакви прилики между текстовете от Рас Шамра и Библията, те са чисто литературни, а не духовни. „Моралната и етична висота, достигната в Библията, не може да бъде открита в Угарит“ — отбелязва археологът Кир Гордън. Всъщност различията са много повече от приликите.

Изследванията върху угаритските текстове ще продължат да помагат на изследователите на Библията да разбират културната, историческата и религиозната обстановка, която е заобикаляла писателите на Библията и еврейския народ като цяло. По–нататъшните изследвания на текстовете от Рас Шамра може да хвърлят нова светлина относно разбирането на древния еврейски език. Но преди всичко археологическите находки в Угарит подчертават убедително контраста между упадъчната религия на Ваал и чистото поклонение на Йехова.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 25]

Археологическите открития в Угарит увеличиха разбирането ни върху Библията

[Карта/Снимки на страница 24, 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Хетейското царство през 14–и век пр.н.е.

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

Ефрат

ПЛ. КАСИЙ (ДЖЕБЕЛ ЕЛ–АГРА)

Угарит (Рас Шамра)

Тел Сукас

Оронт

СИРИЯ

ЕГИПЕТ

[Източници]

Статуя на Ваал и ритон с формата на животинска глава: Musée du Louvre, Paris; рисунка на царския дворец: © D. Héron–Hugé pour “Le Monde de la Bible”

[Снимка на страница 25]

Останки от входа на двореца

[Снимка на страница 26]

Една митологична поема на угаритски може да хвърли светлина относно Изход 23:19

[Източник]

Musée du Louvre, Paris

[Снимки на страница 27]

Каменна плоча с изображение на Ваал

Златна чиния, изобразяваща ловна сцена

Капак на кутия за бижута от слонова кост, изобразяващ богинята на плодородието

[Източник]

Всички снимки: Musée du Louvre, Paris