Прескочи към материала

„Даром сте приели, даром давайте“

„Даром сте приели, даром давайте“

„ДАРОМ сте приели, даром давайте.“ (Матей 10:8) Така Исус напътствал своите апостоли, когато ги изпратил да проповядват добрата новина. Дали апостолите се подчинили на това напътствие? Да, и продължавали да го изпълняват дори когато Исус вече не бил на земята.

Например, когато Симон, който преди бил магьосник, видял, че апостолите Петър и Йоан притежавали чудодейна сила, той предложил да им плати, за да му дадат тази сила. Но Петър порицал Симон с думите: „Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.“ (Деяния 8:18–20)

Апостол Павел проявил нагласа, подобна на нагласата на Петър. Павел можел да си позволи да обремени финансово християнските си братя в Коринт. Но той работел, за да се издържа. (Деяния 18:1–3) Затова могъл да каже с увереност, че е проповядвал добрата новина на коринтяните „безплатно“. (1 Коринтяни 4:12; 9:18)

За съжаление мнозина, които твърдят, че са последователи на Христос, не показват същата готовност да ‘дават даром’. Всъщност много религиозни водачи на псевдохристиянството „учат за заплата“. (Михей 3:11) Някои дори забогатяват от събраните пари от своите паства. През 1989 г. един американски евангелистки пастор бил осъден на 45 години затвор. Каква била причината? Той бил „измамил поддръжниците си с милиони долари и използвал част от парите, за да си купи къщи, коли, за да пътува и дори за да купи кучешка колибка с климатик“. („Пипълс Дейли График“, 7 октомври 1989 г.)

В Гана, според вестник „Ганайън Таймс“ от 31 март 1990 г., един католически свещеник взел парите, събрани по време на служба в църквата, и ги хвърлил към паството. „Причината била — се казва във вестника, — че като зрели хора, от тях се очаквало да дарят по–едри банкноти.“ Не е изненадващо, че много църкви дори се опитват да събудят алчност в своите членове, като ентусиазирано поощряват към хазарт и други дейности, за да трупат пари.

За разлика от тях Свидетелите на Йехова се стремят да подражават на Исус и неговите ученици от първи век. Те нямат платено духовенство. Всеки Свидетел е служител, който носи отговорността да проповядва на другите „добрата новина за царството“. (Матей 24:14, НС) Затова в цял свят над шест милиона от тях участват в донасянето на „водата на живота“ безплатно на хората. (Откровение 22:17, Ве) По този начин дори онези, които ‘нямат пари’, могат да извлекат полза от библейското послание. (Исаия 55:1) Макар че целосветската им дейност се подкрепя от доброволни дарения, те никога не молят за пари. Като истински служители на Бога, не са „търговци със словото на Бога“, а говорят „искрено, да, като изпратени от Бога“. (2 Коринтяни 2:17, НС)

 Но защо Свидетелите на Йехова са готови да помагат на другите, и то на свои разноски? Какво ги подтиква? Дали това, че дават безплатно, означава, че няма да получат никаква награда за усилията си?

Отговор на предизвикателството на Сатан

Божият щедър дар, откупът, подтиква християните да споделят добрата новина безплатно

Днес истинските християни са подтикнати главно от желанието да бъдат угодни на Йехова, а не да станат богати. Така те могат да дадат отговор на спорния въпрос, повдигнат от Сатан Дявола преди стотици години. Относно един праведен мъж на име Йов Сатан задал следния въпрос на Йехова: „Дали без причина се бои Йов от Бога?“ Сатан твърдял, че Йов служел на Бога само защото Той го защитавал. Сатан заявил, че ако Йов бъде лишен от материалните си притежания, щял да прокълне Бога в лице! (Йов 1:7–11)

За да отговори на това предизвикателство, Бог позволил на Сатан да подложи Йов на изпитание и казал: „В твоята ръка е всичко, що има той.“ (Йов 1:12) Какъв бил резултатът? Йов доказал, че Сатан е лъжец. Без значение какви бедствия го сполетели, Йов останал лоялен. Той казал: „Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене.“ (Йов 27:5, 6)

Истинските поклонници днес показват нагласа, подобна на нагласата на Йов. Те не служат на Бога, подтиквани от материални интереси.

Незаслужената милост — Божият щедър дар

Една друга причина, поради която истинските християни са готови да ‘дават даром’, е, че самите те ‘са получили даром’ от Бога. Човечеството е в робство на греха и смъртта поради греха на нашия праотец Адам. (Римляни 5:12) Подбуждан от любов, Йехова се погрижил неговият Син да умре като жертва — нещо, което струвало скъпо на Бога. Несъмнено човечеството не заслужава това. Да, това е дар от Бога. (Римляни 4:4; 5:8; 6:23)

Ето защо Павел казал на помазаните християни, както е записано в Римляни 3:23, 24: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.“ Хората, които имат надежда за вечен живот на земята, също получават „даром“. Техният дар включва честта да бъдат обявени за праведни като приятели на Йехова. (Яков 2:23; Откровение 7:14)

Изкупителната жертва на Христос прави възможно също всички християни да бъдат служители на Бога. Апостол Павел писал: „Аз станах служител на това [свещената тайна] според щедрия дар на незаслужената милост на Бога.“ (Ефесяни 3:4–7, НС) Тъй като са призовани към тази служба благодарение на един дар, който не заслужават и не могат да спечелят, истинските служители на Бога едва ли могат да очакват да получават заплата за това, че споделят новината за този дар с другите.

 Дали наградата на вечния живот е егоистична подбуда?

Означава ли това, че Бог очаква от християните да му служат, без да се надяват на награда? Не, защото апостол Павел казал на събратята си по вяра: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име.“ (Евреи 6:10) Освен това Йехова не е несправедлив. (Второзаконие 32:4) Напротив, Йехова „възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Но нима обещанието за вечен живот в рай не е егоистична подбуда? (Лука 23:43)

Истинските християни днес са подтикнати главно от желанието да бъдат угодни на Йехова, а не да станат богати

Съвсем не. Първо, желанието да живеем вечно в рай на земята произхожда от самия Бог. Именно той представил тази перспектива пред първата човешка двойка. (Битие 1:28; 2:15–17) Освен това, когато Адам и Ева я загубили за своите потомци, той направил възможно нейното възстановяване. Затова Бог обещава в Словото си, че „самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада“. (Римляни 8:21) Така че е напълно уместно християните днес, подобно на Моисей от древността, неотклонно ‘да гледат към бъдещата награда’. (Евреи 11:26) Бог не предлага тази награда като подкуп. Той я дава от искрена любов към онези, които му служат. (2 Солунци 2:16, 17) Като откликваме на това, „ние любим Него, защото първо Той възлюби нас“. (1 Йоан 4:19)

Правилни подбуди за служба на Бога

Въпреки всичко християните днес трябва постоянно да изследват собствените си подбуди, като служат на Бога. В Йоан 6:10–13 четем, че Исус нахранил чрез чудо едно множество от над пет хиляди души. Впоследствие някои започнали да следват Исус поради изцяло егоистични причини. Исус им казал: „Търсите Ме, ... защото ядохте от хлябовете и се наситихте.“ (Йоан 6:26) Подобно на тях десетилетия по–късно някои отдадени християни принасяли служба на Бога, но „не искрено“. (Филипяни 1:17) Други, които ‘не се съобразявали със здравите думи на Исус Христос’, дори търсели начини да извлекат лична печалба от общуването си с християните. (1 Тимотей 6:3–5)

Ако един християнин днес служи на Бога само защото иска да живее вечно в рай, той може също да има егоистични подбуди. В крайна сметка това може да доведе до духовен упадък. Тъй като системата на Сатан изглежда продължава по–дълго, отколкото е очаквал, той може ‘да се умори’, смятайки, че краят се бави. (Галатяни 6:9) Възможно е дори да се огорчи заради материалните жертви, които е направил. Исус ни напомня: „Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Матей 22:37) Да, човекът, чиято основна причина да служи на Бога е любовта, не ограничава продължителността на своята служба. Той е решен да служи на Йехова завинаги! (Михей 4:5) Той не съжалява за нещата, които е пожертвал във връзка със службата си на Бога. (Евреи 13:15, 16) Любовта към Бога го подтиква да поставя Божиите интереси на първо място в своя живот. (Матей 6:33)

В днешно време над шест милиона истински поклонници „представят себе си доброволно“ в служба на Йехова. (Псалм 110:3) Дали ти си един от тях? Ако не, тогава помисли върху онова, което Бог дава — точно познание на истината (Йоан 17:3); свобода от робството на лъжливите религиозни учения (Йоан 8:32); надежда за вечен живот. (Откровение 21:3, 4) Свидетелите на Йехова могат да ти помогнат да научиш как да получиш всичко това от Бога — и то безплатно.