Какво име си създаваш?

ЧЕЛ ли си некролога на някой човек в местния вестник или слушал ли си дълга реч за живота и постиженията на някой починал? Запита ли се тогава: „Какво биха казали хората за мене?“ Колко са хората, които мислят за това как ще бъдат запомнени след смъртта си? Затова разгледай следните въпроси: Какво биха казали хората за тебе днес, ако беше умрял вчера? Каква репутация си изграждаш? Как би искал да те запомнят онези, които те познават, и как би искал Бог да те запомни?

Мъдрият писател на библейската книга Еклисиаст казал: „Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.“ (Еклисиаст 7:1) Защо денят на нечия смърт да е по–добър от деня на раждането му? Защото при раждането човек още няма изградена репутация. Неговият начин на живот ще му изгради или добра, или лоша репутация. За онези, които са си изградили добро име през годините, денят на смъртта в това отношение е по–добър от деня на раждането.

Така че имаме избор. Всъщност всеки ден имаме възможност за избор, което в деня на нашата смърт ще определи репутацията ни, особено това как ще бъдем запомнени от Бога. Затова същият мъдър еврейски писател писал: „Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.“ (Притчи 10:7, СИ) Каква привилегия е да бъдеш помнен от Бога, който има желание да те благослови!

Ако сме благоразумни, наша цел ще бъде да сме угодни на Бога, като живеем в хармония с неговите стандарти. Това означава да следваме основните принципи, които Исус изявил: „Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.“ (Матей 22:37–40)

Някои са запомнени като филантропи, хуманисти, защитници на гражданските права или с техните постижения в бизнеса, науката, медицината или други области. Как обаче ти би искал да бъдеш запомнен?

Шотландският поет Робърт Бърнс (1759–1796) изразил желание някаква сила да ни даде като дар възможността да виждаме себе си, както другите ни виждат. Можеш ли да погледнеш на себе си обективно и да кажеш, че си изградил добра репутация пред другите хора и пред Бога? В крайна сметка се оказва, че нашите взаимоотношения с другите са несъмнено по–важни от каквото и да било краткотрайно постижение в областта на спорта или бизнеса. Следователно  въпросът е: Какво въздействие оказва на другите начинът, по който се държим с тях — разговорите ни, обноските ни, жестовете ни? Дали ни смятат за достъпни, или за надменни? Дали гледат на нас като на любезни, или като на груби? Като на гъвкави и приспособими или като на строги и взискателни? Като на топли и човечни или като на студени и безразлични? Като на обезсърчаващи критици или като на градивни съветници? Нека да разгледаме някои примери от миналото и съвременността и да видим какво можем да научим от тях.

[Снимка на страница 3]

Робърт Бърнс изразил желание някаква сила да ни даде като дар възможността да виждаме себе си, както другите ни виждат.

[Източник]

From the book A History of England