Възхвалявай Йехова „всред събранието“

ХРИСТИЯНСКИТЕ събрания са уредба от Йехова, която да поддържа неговите служители духовно силни. Като посещаваме редовно събранията, ние показваме своята признателност за уредбите на Йехова. Нещо повече, ние имаме възможност да „поощряваме [събратята си] към любов и добри дела“, което е важен начин да проявяваме любов един към друг. (Евреи 10:24; Йоан 13:35) Но как можем да поощряваме братята си на събранията?

Изразявай вярата си открито

Цар Давид писал за себе си: „Ще възвестявам името Ти на братята си; всред събранието ще Те хваля. От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание.“ „Аз ще Те словословя в голямо събрание, ще Те хваля между многочислени люде.“ „Прогласил съм правда в голямо събрание; ето, не съм въздържал устните си.“ (Псалм 22:22, 25; 35:18; 40:9)

В дните на апостол Павел, когато християните се събирали за поклонение, по подобен начин открито изразявали вярата си в Йехова и го възхвалявали. Така те се насърчавали взаимно и се подбуждали към любов и добри дела. В наши дни, векове след като живели Давид и Павел, ние наистина ‘виждаме, че денят [на Йехова] наближава’. (Евреи 10:24, 25) Системата на Сатан върви към унищожение и  проблемите продължават да се увеличават. Ние ‘се нуждаем от издръжливост’, както никога досега. (Евреи 10:36, НС) Кой друг, освен братята ни, може да ни насърчи да издържим?

Както в миналото, така и днес са създадени уредби, които дават възможност на отделните християни да изразяват вярата си „всред събранието“. Една възможност, от която всеки може да се възползва, е даването на отговор на въпросите, отправяни към слушателите по време на събранията на сбора. Никога не подценявай ползата от това. Например изказванията, в които се обяснява как да преодоляваме или да избягваме определени проблеми, укрепват решимостта на нашите братя да следват библейските принципи. Отговорите, които обясняват посочените библейски стихове, които не са цитирани, или отговорите, в които се посочва информация, намерена при лично изследване, могат да насърчат другите да развият по–добри навици за изучаване.

Разбирането на това, че и ние, и другите ще извлечем полза, ако даваме отговори на събранията, трябва да подтикне всички Свидетели на Йехова да преодолеят плахостта, или стеснителността си. Особено важно е старейшините и помощник–служителите да дават отговори на събранията, тъй като от тях се очаква да дават пример в участието и присъствието на събранията. Как обаче някой може да подобри точно този аспект на християнската си служба, ако установи, че той представлява предизвикателство за него?

Предложения за подобряване

Помни, че това е част от нашето поклонение на Йехова. Една християнка, която живее в Германия, обяснява как гледа на своите изказвания. „Те представляват моя личен отговор на опитите на Сатан да пречи на служителите на Бога да изразяват вярата си.“ Един наскоро покръстен брат от същия сбор казва: „Много се моля по отношение на даването на отговори.“

Подготвяй се добре. Ако не успееш предварително да изучаваш материала, ще разбереш, че ти е трудно да участваш в обсъждането и че отговорите ти няма да бъдат толкова резултатни. Съвети за това как да даваме отговори на събранията на сбора се съдържат в книгата „Извличай полза от Теократичното училище за проповедна служба“ a, на 70 страница.

Постави си за цел да се изказваш поне по веднъж на всяко събрание. Това означава да подготвиш няколко отговора, тъй като колкото по–често вдигаш ръката си, толкова по–голяма е вероятността братът, който води събранието, да те посочи. Може дори да искаш да му кажеш предварително на кои въпроси си се подготвил да отговориш. Това е особено полезно, ако отскоро посещаваш събранията. Тъй като може да се притесняваш да вдигнеш ръка „в голямо събрание“, мисълта, че това е  твоят абзац и че водещият очаква да види твоята ръка, ще те насърчи да се изкажеш.

Давай отговор в началото на събранията. Когато отлагаш някоя трудна задача, тя няма да стане по–лесна. Да дадеш отговор в началото на събранието може да бъде от помощ. Ще бъдеш изненадан колко по–лесно е да се изкажеш втори или трети път, след като веднъж си преодолял бариерата да дадеш отговор в началото.

Избери си подходящо място. За някои е по–лесно да се изказват, когато сядат напред в Залата на Царството. Там има по–малко неща, които отвличат вниманието, и има по–голяма вероятност водещият да ги забележи. Ако се опиташ да направиш това, помни, че трябва да говориш достатъчно високо, така че всеки да те чува, особено ако в сбора не се използва преносим микрофон.

Слушай внимателно. Това ще ти помогне да избягваш да повтаряш мислите, които току–що е казал някой друг. Също така отговорите на другите могат да ти напомнят за стих или мисъл, които могат да допълнят казаните вече неща. Понякога една кратка случка може да поясни мисълта, която се обсъжда. Такива отговори са много полезни.

Научи се да отговаряш със свои думи. Да прочетеш изказването от материала за изучаване може да покаже, че си намерил правилния отговор, и може да е добро начало за даването на отговори. Но напредъкът да се изказваш със свои думи показва, че разбираш мисълта. Не е необходимо да цитираш дословно изданията ни. Свидетелите на Йехова не повтарят просто казаното в техните издания.

Придържай се към темата. Отговорите, които не са свързани с темата или се отклоняват от основните мисли, които се разглеждат, не са подходящи. Това означава, че отговорите ти трябва да са свързани с темата, която се обсъжда. Тогава те ще допринесат за едно духовно изграждащо обсъждане на темата, която се развива.

Постави си за цел да насърчаваш другите. Тъй като една много важна причина за даването на отговор е да насърчаваме другите, ние трябва да избягваме да казваме неща, които може да ги обезсърчат. Освен това не обхващай с отговора си всичко от абзаца, така че за другите да остане малко или даже нищо, което да кажат. Дългите или сложни отговори могат да направят значението неясно. Кратките отговори, които се състоят само от няколко думи, могат да са много резултатни и ще насърчат новодошлите да отговарят кратко.

Ролята на водещия на събранията

Що се отнася до това да бъдем насърчителни, водещият на събранието носи голяма отговорност. Той проявява искрен интерес към всеки даден отговор, като слуша внимателно и учтиво поддържа зрителен контакт с човека, който се изказва, вместо да е зает с нещо друго. Колко неподходящо би било, ако той не слуша внимателно и в резултат на това ненужно повтори току–що казаното или зададе въпрос, на който тъкмо е било отговорено!

Би било също обезсърчаващо, ако водещият постоянно повтаря изказването с  малко по–различни думи, сякаш намеква, че отговорът не е бил съвсем точен. От друга страна, колко е насърчително, когато изказванията помагат да се продължи обсъждането на някоя важна мисъл. Въпроси като „Как можем да приложим това в нашия сбор?“ или „Кой стих от абзаца подкрепя казаното преди малко?“ насърчават положителни отговори, които са много ценени.

Разбира се, особено новодошлите или стеснителните хора трябва да бъдат похвалени, когато се изказват. Това може да бъде направено лично след изучаването, за да се избегне евентуалното неудобство и за да има възможност водещият да направи предложения, когато е подходящо.

В обикновения разговор човекът, който доминира в обсъждането, обезсърчава останалите. Слушателите му не виждат смисъл да се изказват. Те слушат неохотно, ако изобщо го правят. Нещо подобно може да се случи, когато водещият доминира в обсъждането, като се изказва твърде често. Но той може от време на време да насърчава присъстващите да се изказват, като ги накара да мислят по темата с помощта на допълнителни въпроси. Такива въпроси трябва да се използват пестеливо.

Водещият няма да посочи веднага първия човек, който си вдигне ръката. Това може да обезсърчи останалите, които се нуждаят от малко време, за да формулират отговора си. Като изчаква малко, ще даде възможност на някой, който не се е изказал, да го направи. Той също ще прояви проницателност, като не посочва малки деца да отговарят на въпроси, засягащи теми, които те не разбират.

А ако бъде даден неправилен отговор? Водещият трябва да избягва да поставя в неудобно положение човека, който е дал отговора. Изказванията, дори когато са погрешни, често съдържат отчасти истина. Като тактично избере нещо в отговора, което е вярно, като перифразира въпроса или зададе допълнителен въпрос, водещият може да поправи нещата без излишно неудобство.

За да насърчи слушателите да се изказват, водещият на събранието ще направи добре да избягва общи въпроси от рода на „Иска ли някой друг да отговори?“. Въпросът „Кой още не е взел участие? Това е последна възможност за отговор!“ може да е добронамерен, но едва ли ще насърчи някой човек да се изкаже свободно. Не бива братята да се чувстват виновни за това, че не са взели участие по–рано на изучаването. По–скоро те трябва да бъдат насърчени да споделят това, което знаят, защото участието е израз на любов. Освен това, след като водещият посочи някой, който да даде отговор, би било по–добре да не казва: „След него ще чуем отговора на брат еди–кой си или на сестра еди–коя си.“ Водещият трябва първо да изслуша изказването и тогава да реши дали е необходим допълнителен отговор.

Даването на отговор е привилегия

Посещаването на християнските събрания е духовна необходимост. Даването на отговор по време на събранията е привилегия. До каквато степен участваме в този уникален начин на възхвала на Йехова „всред събранието“, до такава степен ще следваме примера на Давид и ще приемаме сериозно съвета на Павел. Участието ни на събранията доказва, че ние обичаме братята си и че сме част от големия сбор на Йехова. Къде другаде би искал да си, ‘като виждаш, че денят наближава’? (Евреи 10:25)

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 20]

Както слушането, така и даването на отговор са важна част от християнските събрания

[Снимка на страница 21]

Водещият проявява искрен интерес към всеки даден отговор