Въпроси на читатели

В много части на света е нещо обикновено да се дават сватбени подаръци. Какви библейски принципи трябва да имаме предвид, когато даваме или получаваме такива подаръци?

Библията одобрява даването на подаръци, когато това се прави с правилни подбуди и в подходящия случай. По отношение на даването Библията насърчава истинските християни да подражават на своя щедър Дарител, Йехова. (Яков 1:17) Апостол Павел подканил събратята християни: „Не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.“ Така християните са насърчени да бъдат щедри. (Евреи 13:16; Лука 6:38)

А как стои въпросът със списъка с подаръци, честа практика в Съединените щати? В Англия той се нарича сватбен списък. Обикновено бъдещите младоженци отиват в даден магазин, за да разгледат стоките, които се предлагат, и правят списък с нещата, които биха желали да получат като подарък. Роднините и приятелите на двойката са упътени към съответния магазин, за да купят нещо от списъка на младоженците. От практична гледна точка списъкът с подаръци облекчава даващия от това да губи много време в търсене на подарък, а получателите си спестяват неудобството да връщат нежеланите подаръци обратно в магазина.

Дали бъдещите младоженци ще решат да правят такъв списък с подаръци е въпрос на лично решение. Все пак християнинът внимателно ще избягва всякакви действия, които биха нарушили библейските принципи. Например как ще изглежда, ако годениците съставят списък, съдържащ твърде скъпи неща? В такъв случай онези, които са с ограничен бюджет, няма да са в състояние да набавят подаръка или ще предпочетат да откажат поканата за сватбата, за да не се изложат, като донесат не толкова скъп подарък. Една християнка пише: „Ставаше все по–непоносимо. Опитах се да бъда щедра, но по–късно цялото щастие, което трябваше да изпитам от даването, се изгуби.“ Колко тъжно би било, ако една сватба се превърне в източник на обезсърчение!

Несъмнено даващите не трябва да мислят, че за да бъде приемлив техният подарък, той трябва да бъде купен от даден магазин или да има определена цена. Та нали Исус Христос показал, че това, което е най–скъпоценно от гледна точка на Бога, е нагласата на сърцето на даващия, а не материалната стойност на подаръка. (Лука 21:1–4) Подобно на това апостол Павел писал относно подаръците на милосърдие за нуждаещите се: „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ (2 Коринтяни 9:7)

От библейска гледна точка няма нищо лошо в това да се разбере кой дава подаръка, може би като на самия подарък се постави бележка или картичка. Но на някои места е обичай приносителят на подаръка да се съобщава пред всички присъстващи. Този обичай може да доведе до проблеми. Тези, които дават подаръка, може да искат да останат анонимни, за да не привличат излишно вниманието върху себе си. Такива хора постъпват в съгласие с принципа, намиращ се в Матей 6:3, където Исус казва: „А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти.“ Други могат да смятат, че даването на подарък е личен въпрос, който трябва да си остане между даващия и получаващия. Още повече, че ако се знае кой прави подаръка, това може да доведе до сравняване на подаръците и до ‘дразнене’. (Галатяни 5:26) Християните определено не искат да карат другите да се чувстват неудобно или неловко, като съобщават пред всички имената на даващите. (1 Петър 3:8)

Наистина, като постъпваме в хармония с принципите, които се намират в Божието Слово, даването на подаръци ще си остане източник на щастие. (Деяния 20:35)