Направи Йехова свое упование

„Ти, Господи Йехова, си моя надежда; на Тебе съм уповавал от младостта си.“ — ПСАЛМ 71:5.

1. Пред какво предизвикателство се изправил младият пастир Давид?

 ГОЛИАТ бил висок почти три метра. Нищо чудно, че всички мъже от войската на Израил се страхували да се изправят срещу него! Всяка сутрин и вечер в продължение на седмици филистимският великан се подигравал на войската на Израил, като ги предизвиквал да изпратят мъж, който да се бие с него. Накрая предизвикателството било прието, но не от воин, а от един обикновен младеж. Младият пастир Давид изглеждал много малък в сравнение със своя противник. Дори може да е тежал по–малко от бойните доспехи и оръжията на Голиат! Но младежът се изправил срещу великана и неговият пример на смелост се помни и до днес. (1 Царе 17:1–51)

2, 3. (а) Защо Давид могъл да се изправи пред Голиат с такава увереност? (б) Какви две стъпки, които са необходими, за да направим Йехова свое упование, ще обсъдим?

² Откъде Давид имал такава смелост? Обърни внимание на думите, явно писани от Давид в по–напреднала възраст: „Ти, Господи Йехова, си моя надежда; на Тебе съм уповавал от младостта си.“ (Псалм 71:5) Да, като младеж, Давид се доверявал напълно на Йехова. Когато се изправил пред Голиат, той казал: „Ти идваш към мен с меч, копие и стрели; а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор.“ (1 Царе 17:45, Ве–2000) Голиат уповавал на своята голяма сила и на оръжията си, докато Давид уповавал на Йехова. След като Върховният господар на вселената бил на негова страна, имал ли е причина Давид да се страхува от един обикновен човек, колкото и голям и добре въоръжен да бил той?

 ³ Дали като четеш за Давид, ти се иска твоето упование в Йехова да е по–силно? Навярно много от нас искат това. Тогава нека да разгледаме две стъпки, които можем да предприемем, за да направим Йехова свое упование. Първо, трябва да преодолеем една основна пречка пред такова упование. И второ, трябва да разберем какво точно означава да уповаваме на Йехова.

Преодоляване на една основна пречка за упованието в Йехова

4, 5. Защо на много хора им е трудно да уповават на Бога?

⁴ Какво пречи на хората да уповават на Йехова? Хората често са объркани относно това защо се случват лоши неща. Много от тях са били учени, че Бог е отговорен за страданията. Когато се случи някаква трагедия, духовниците може да кажат, че Бог е „взел“ жертвите да бъдат с него в небето. Освен това много религиозни водачи учат, че Бог отдавна е предопределил всяко събитие — включително всяка трагедия и всяко престъпление, — което се случва в този свят. Наистина, би било трудно да уповаваш на такъв коравосърдечен Бог. Сатан, който заслепява умовете на невярващите, с готовност подпомага всички тези „бесовски учения“. (1 Тимотей 4:1; 2 Коринтяни 4:4)

⁵ Сатан иска хората да загубят доверие в Йехова. Този враг на Бога не иска ние да знаем истинските причини за човешкото страдание. А дори да сме научили причините от Библията, Сатан иска да ги забравим. Затова е важно за нас от време на време да си припомняме трите основни причини за страданията в света. Като правим това, ще уверяваме сърцата си, че Йехова не е отговорен за бедите, които ни се случват в живота. (Филипяни 1:9, 10)

6. Как 1 Петър 5:8 ни посочва една от причините за човешкото страдание?

⁶ Една от причините за човешкото страдание е това, че Сатан иска да пречупи моралната безкомпромисност на верните служители на Йехова. Той опитал да пречупи моралната безкомпромисност на Йов. Тогава не успял, но не се отказал. Като владетел на този свят, той търси начини да „погълне“ верните служители на Йехова. (1 Петър 5:8) Това включва всеки един от нас! Сатан иска ние да престанем да служим на Йехова. Затова той често подстрекава преследване. Макар че такова страдание е болезнено, съществуват сериозни основания да издържим. Като правим това, ние допринасяме за доказателството, че Сатан е лъжец, и така радваме Йехова. (Йов 2:4; Притчи 27:11) Когато Йехова ни дава сили да издържим преследването, нашето доверие в Него расте. (Псалм 9:9, 10)

7. Каква причина за страданията разбираме с помощта на Галатяни 6:7?

⁷ Втората причина за страданията се намира в следния принцип: „Каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7) Понякога хората ‘сеят’, като правят лош избор, и ‘жънат’ много страдания вследствие на избора си. Те може да решат да карат безразсъдно, в резултат на което да последва катастрофа. Много избират да пушат цигари, което може да доведе до сърдечно заболяване или рак на белите дробове. Онези, които избират неморалното сексуално поведение, рискуват да страдат поради разрушени семейни отношения, загуба на самоуважението, нежелана бременност или да бъдат заразени с предавани по полов път болести. Хората може да обвиняват Бога за страданията си, но всъщност те са жертва на своите собствени неразумни решения. (Притчи 19:3)

8. Защо хората страдат според Еклисиаст 9:11?

⁸ Третата причина за страданията е записана в Еклисиаст 9:11: „Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; но на всичките се случва според времето и случая.“ Понякога хората просто са на погрешното място в погрешното време. Независимо от силните или слабите страни на характера ни, страданието и смъртта могат да сполетят всеки един от нас неочаквано, по всяко време. Например по времето на Исус една кула в Йерусалим паднала и убила 18 човека. Исус показал, че това не е наказание от Бога за предишните им грехове. (Лука 13:4) Не, Йехова не е виновен за подобни страдания.

9. Какво не разбират мнозина относно страданията?

 ⁹ Да разберем някои от причините за страданията е важно. Но има един аспект на въпроса, който мнозина намират труден за разбиране. А той е: Защо Йехова Бог позволява страданията?

Защо Йехова позволява страданията?

10, 11. (а) Какво станало с „цялото създание“ според Римляни 8:19–22? (б) Как можем да разберем кой е подчинил създанието на безсмислие?

¹⁰ Един откъс от писмото на апостол Павел към римляните хвърля светлина върху тази важна тема. Павел писал: „Създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ [безсмислие — НС], не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда [въз основа на надеждата — НС], че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега.“ (Римляни 8:19–22)

¹¹ За да разберем смисъла на тези стихове, първо трябва да си отговорим на някои основни въпроси. Например: Кой е подчинил създанието на безсмислие? Някои ще кажат Сатан, други Адам. Но нито един от тях не би могъл да го подчини. Защо? Защото онзи, който подчинява създанието на безсмислие, прави това „въз основа на надеждата“. Да, той дава надежда, че верните хора накрая ще ‘бъдат освободени от робството на тлението’. Нито Адам, нито Сатан могат да ни дадат такава надежда. Само Йехова може. Тогава е ясно, че той е подчинил създанието на безсмислие.

12. Какво объркване съществува по отношение на това какво представлява „цялото създание“, и как може да се отговори на този въпрос?

¹² Какво обаче означава „цялото създание“ в този откъс? Някои казват, че „цялото създание“ се отнася за всичко създадено, включително животните и растенията. Но дали животните и растенията се надяват да достигнат до „славната свобода на Божиите чада“? Не. (2 Петър 2:12) Следователно „цялото създание“ се отнася само за човечеството. Това е създанието, което е засегнато от греха и смъртта поради бунта в Едем и отчаяно се нуждае от надежда. (Римляни 5:12)

13. Какво причинил бунтът в Едем на човечеството?

¹³ Какво точно е причинил този бунт на човечеството? Павел описва резултатите от него с една дума: безсмислие. a Според един  справочник тази дума описва „безполезността на един уред, който не работи според предназначението си“. Хората били направени да живеят вечно, да работят заедно като съвършено, обединено семейство, грижейки се за райската земя. Но вместо това техният живот е кратък, труден и често сломяващ духа. Както казал Йов, „човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение“. (Йов 14:1) Колко безсмислено наистина!

14, 15. (а) Защо присъдата на Йехова над човечеството е справедлива? (б) Защо Павел казал, че създанието било подчинено на безсмислие „не своеволно“?

¹⁴ Сега стигаме до най–важния въпрос: Защо „Съдията на цялата земя“ е подчинил човечеството на това трудно и жалко съществуване? (Битие 18:25) Дали е постъпил справедливо? Нека си припомним какво направили нашите прародители. Като се разбунтували срещу Бога, те застанали на страната на Сатан, който оспорил върховната власт на Йехова. Чрез своите действия те подкрепили твърдението, че човек ще живее по–добре без Йехова, като се управлява сам, но под ръководството на едно бунтовно духовно създание. Като осъдил бунтовниците, Йехова всъщност им дал това, което искали. Той позволил човекът да се управлява сам под влиянието на Сатан. При тези обстоятелства какво решение може да бъде по–справедливо от това да подчини човечеството на безсмислие, но „въз основа на надеждата“?

¹⁵ Разбира се, това не било ‘по волята’ на създанието. Ние се раждаме като роби на греха и тлението, без да имаме избор по въпроса. Но поради милостта си Йехова позволил на Адам и Ева да изживеят живота си и да имат потомство. Ние, техните потомци, макар и да сме подчинени на безсмислието на греха и смъртта, имаме възможността да направим това, което Адам и Ева не направили. Можем да слушаме Йехова и да разберем, че неговото върховенство е праведно и съвършено, докато човешкото управление, което е независимо от Йехова, носи само болка, разочарование и безсмислие. (Йеремия 10:23; Откровение 4:11) А влиянието на Сатан само влошава нещата. Човешката история доказва тази истина. (Еклисиаст 8:9)

16. (а) Защо можем да сме сигурни, че Йехова не е отговорен за страданията, които виждаме в света днес? (б) Каква надежда любещо дал Йехова на верните хора?

¹⁶ Несъмнено Йехова имал основателни причини да подчини човечеството на безсмислие. Дали това обаче означава, че Йехова причинява безсмислието и страданията, които постигат всеки един от нас днес? Нека да помислим за един съдия, който произнася справедлива присъда срещу един престъпник. Затворникът може да страда много, докато излежава присъдата си, но дали може с право да обвинява съдията, че той е причинил страданията му? В никакъв случай! Освен това Йехова никога не е злонамерен. В Яков 1:13 се казва: „Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.“ Нека си спомним също, че Йехова произнесъл тази присъда „въз основа на надеждата“. Той любещо взел мерки потомците на Адам и Ева, които проявяват вярност, да видят края на безсмислието и да се радват на „славната свобода на Божиите чада“. През вечността вярното човечество вече никога няма да се притеснява за това, че цялото творение може отново да изпадне в мъчителното състояние на безсмислие. Справедливостта на Йехова ще установи праведността на неговото върховенство завинаги. (Исаия 25:8)

17. Как трябва да ни повлияе припомнянето на причините за страданията в днешния свят?

¹⁷ След като разгледахме причините за човешкото страдание, можем ли да намерим каквото и да било основание да обвиняваме Йехова за злото, както и за това да изгубим доверие в Него? Напротив, това изучаване ни дава основание да повторим думите на Моисей: „Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той.“ (Второзаконие 32:4) Като размишляваме над тези въпроси, нека от време на време проверяваме колко добре ние лично можем да отговорим на тях. По този начин, когато сме изправени пред  изпитание, ще устоим на усилията на Сатан да посее съмнения в нашите умове. А какво да кажем за втората стъпка, спомената в началото? Какво означава да уповаваме на Йехова?

Какво означава да уповаваме на Йехова

18, 19. С какви думи Библията ни насърчава да уповаваме на Йехова, но какви погрешни представи имат някои в това отношение?

¹⁸ Божието Слово ни насърчава: „Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“ (Притчи 3:5, 6) Какви хубави и утешителни думи. Безспорно никой друг във вселената не заслужава толкова доверие, колкото нашия любещ небесен Баща. Но е по–лесно да прочетеш тези думи от Притчи, отколкото да ги приложиш на практика.

¹⁹ Мнозина имат погрешна представа за това какво означава да уповаваме на Йехова. Някои смятат, че такова упование е просто чувство, състояние на щастие, което се поражда спонтанно в сърцето. Според други упованието в Бога означава, че можем да очакваме от него да ни предпази от всяко затруднение, да разрешава всички наши проблеми, да премахне всяко едно ежедневно предизвикателство точно както ние очакваме, и то веднага! Но такива очаквания са неоснователни. Упованието е нещо много повече от едно чувство и не е нереалистично. При зрелите хора упованието включва това да вземат съзнателни, обмислени решения.

20, 21. Какво означава да уповаваме на Йехова? Онагледи с пример.

²⁰ Обърни внимание отново на казаното в Притчи 3:5. Упованието в Йехова е противопоставено на облягането на разума, тоест на своето собствено разбиране, което предполага, че не можем да правим и двете. Дали това означава, че не бива да използваме разума си? Не, защото Йехова, който ни е дал мисловни способности, очаква от нас да ги използваме, когато му служим. (Римляни 12:1, НС) Но на какво се облягаме, или разчитаме? Ако нашето мислене не е в съгласие с мисленето на Йехова, дали приемаме неговата мъдрост такава каквато е — много по–висша от нашата? (Исаия 55:8, 9) Да уповаваме на Йехова означава да позволим неговото мислене да ръководи нашето мислене.

²¹ Да онагледим това с пример: Представи си едно малко дете, което седи на задната седалка в лека кола, а родителите му са отпред. Баща му кара колата. Когато възникнат някакви трудности във връзка с пътуването — несигурност относно правилния маршрут, може би лошо време или лошо състояние на пътя, — как реагира послушното дете, което има доверие в родителите си? Дали дава напътствия на баща си, като му казва как да кара? Дали поставя под съмнение решенията на родителите си или упорства, когато му напомнят да седи мирно на задната седалка със закопчан колан? Не, то естествено се доверява на родителите си, въпреки че са несъвършени. В лицето на Йехова ние имаме съвършен Баща. Не трябва ли да му се доверяваме напълно, особено когато сме в трудна ситуация? (Исаия 30:21)

22, 23. (а) Защо трябва да уповаваме на Йехова, когато се сблъскваме с проблеми, и как можем да правим това? (б) Какво ще обсъдим в следващата статия?

²² Но в Притчи 3:6 се казва ‘да признаваме Йехова във всичките си пътища’, а не само в трудни ситуации. Затова решенията, които  вземаме всеки ден, трябва да отразяват нашето упование в Йехова. Когато възникнат проблеми, ние не трябва да се отчайваме, да изпадаме в паника или да отхвърляме ръководството на Йехова относно това кой е най–добрият начин за справяне с проблема. Трябва да гледаме на изпитанията като на възможност да подкрепим върховенството на Йехова, да допринесем за доказването на това, че Сатан е лъжец, и да се научим на послушание и други качества, които са угодни на Йехова. (Евреи 5:7, 8)

²³ Можем да покажем упованието си в Йехова, без значение какви препятствия може да има пред нас. Ще направим това в молитвите си и като търсим ръководство от Словото на Йехова и неговата организация. Но как конкретно можем да проявим упованието си в Йехова, когато се сблъскваме с проблеми в днешния свят? Следващата статия ще разгледа този въпрос.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Как Давид показал, че е направил Йехова свое упование?

• Кои са трите причини за човешкото страдание днес, и защо е добре да си ги припомняме от време на време?

• Каква присъда произнесъл Йехова над човечеството, и защо тя била справедлива?

• Какво означава да уповаваш на Йехова?

[Въпроси]

[Снимки на страница 8]

Давид направил Йехова свое упование

[Снимка на страница 10]

Исус показал, че когато една кула паднала в Йерусалим, Йехова не бил отговорен за това