‘Законът на мъдрия’ е извор на живот

„О, КОЛКО дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!“ — възкликнал апостол Павел. (Римляни 11:33) А верният патриарх Йов казал: „Мъдро сърце ... има Бог.“ (Йов 9:4) Да, Създателят на небето и земята е несравним по мъдрост. Какво да кажем тогава за закона, или писаното Слово, на този Създател?

Псалмистът пял: „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господна е светла, просвещава очите.“ (Псалм 19:7, 8) Колко добре трябва да е разбирал Соломон, цар на древния Израил, истинността на тези думи! Той заявил: „Поуката [законът — НС] на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.“ (Притчи 13:14) В предните 13 стиха на 13 глава на Притчи Соломон показва как съветите в Божието Слово могат да ни помогнат да избягваме да излагаме живота си на опасност и да подобрим качеството му.

Бъди податлив на обучение

„Когато бащата дисциплинира сина си, той става мъдър, а присмивателят не се вслушва в порицанието“ — се казва в Притчи 13:1, НС. Начинът, по който един баща дисциплинира, може да бъде мек, но може да бъде и строг. Първо това може да е под формата на обучение, но ако то бъде отхвърлено, накрая може да доведе до наказание. Син, който приема дисциплинирането на баща си, е мъдър.

„Господ наказва [дисциплинира — НС] този, когото люби — казва Библията, — и бие всеки син, когото приема.“ (Евреи 12:6) Един начин, по който нашият небесен Баща ни дисциплинира, е чрез неговото писано Слово, Библията. Когато четем Библията с респект и прилагаме това, което научаваме, позволяваме на Божието Слово да ни дисциплинира. Това е за наше добро, защото всичко, което Йехова казва, е за наша полза. (Исаия 48:17)

Дисциплинирането може да бъде и под формата на поправяне от наш събрат по вяра, който е заинтересуван от духовното ни благополучие. Всеки полезен съвет, който е в съгласие с Божието Слово, може да бъде разглеждан не като идващ от човека, който дава този съвет, но като идващ от Бога, Източникът на истина. Ще бъде мъдро от наша страна, ако го приемем като идващ от Йехова. Когато направим това и позволим този съвет да оформи мисленето ни, да подобри разбирането ни на Писанието и да поправи поведението ни, тогава извличаме полза от дисциплинирането. Същото е и когато получаваме съвети на християнските събрания и от основаните на Библията издания. Възприемането на това, което научаваме чрез такива написани или изречени думи, е чудесна форма на самодисциплина.

 От друга страна, присмивателят не приема дисциплиниране. В един справочник се казва: „Тъй като си мисли, че той знае всичко най–добре, това го прави неподатлив на обучение.“ Той не откликва дори на порицание — строга форма на дисциплиниране. Но може ли той изобщо да докаже, че дисциплинирането на нашия Баща е погрешно? Йехова никога не е грешал, и никога няма да сгреши. Като отхвърля дисциплинирането, присмивателят прави себе си за присмех. Как само с няколко добре подбрани думи Соломон показва колко е ценно да бъдем податливи на обучение!

Контролирай езика си!

За да покаже колко е важно да се ръководим от Божието Слово в речта си, царят на Израил сравнява устата с плодоносно дърво. Той казва: „От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилство.“ (Притчи 13:2) Плодовете на устата са думите. И човек жъне това, което е посял с думите си. „Ако думите му са с добри намерения и са насочени към установяването на приятелски взаимоотношения с ближните си — казва един учен, — той ще се храни с добрини и ще се радва на щастлив и спокоен живот.“ Но нещата стоят по–различно при коварния човек. Той иска да върши насилие и да наранява другите. Замисля насилие и получава насилие. Примките на смъртта са на прага на вратата му.

„Който пази устата си, опазва душата си — продължава Соломон, — а който отваря широко устните си, ще погине.“ (Притчи 13:3) Съсипана репутация, наранени чувства, обтегнати отношения и дори физическа болка може да са резултатите от необмислените и глупави думи. Широко отворените устни може да ни донесат Божието неодобрение, защото Бог държи всеки един отговорен за думите му. (Матей 12:36, 37) Всъщност като упражняваме строг контрол над устните си, ще се спасим от погибел. Как обаче можем да се научим да ‘пазим устата си’?

Един прост начин, по който можем да правим това, е, като не говорим твърде много. „В многото говорене грехът е неизбежен“ — казва Библията. (Притчи 10:19) Друг начин е, като мислим, преди да говорим. Боговдъхновеният писател заявява: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож.“ (Притчи 12:18) Когато се каже нещо, без да се мисли, и този, който го е казал, и този, който го е чул, могат да бъдат наранени. Затова Библията ни дава следния практичен съвет: „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря.“ (Притчи 15:28)

Бъди трудолюбив

„Душата на ленивия желае и няма — казва Соломон, — а душата на трудолюбивите ще се насити.“ (Притчи 13:4) В един справочник се казва: „Мисълта [в тази притча] е, че да имаш само желание е безполезно. Това, което е от значение, е трудолюбието. Мързеливите хора са жертва на желанията ..., които ги поглъщат, и те нямат нищо за себе си.“ Но душата, или желанието, на трудолюбивите ще бъде удовлетворена — ще се насити.

Какво да кажем за онези, които се въздържат да се отдадат на Йехова, защото искат да избегнат отговорността? Те може да искат да живеят в Божия нов свят, но дали правят нещо във връзка с това? Изискването за онези, които „идат от голямата  скръб“, е те да са проявили вяра в изкупителната жертва на Исус, да са се отдали на Йехова и да са символизирали това отдаване чрез покръстване във вода. (Откровение 7:14, 15)

Да разгледаме също какво се изисква от някой, който иска да бъде надзорник в сбора. Желанието да станеш такъв е похвално и дори Библията насърчава към това. (1 Тимотей 3:1) Но само да го желаеш не е достатъчно. За да бъдеш годен за тази позиция на надзор, се изисква да развиваш някои определени качества и способности. Това означава да полагаш старателни усилия.

Праведността е защита

Праведният човек развива угодни на Бога качества и говори истината. Той осъзнава, че лъжата е против закона на Йехова. (Притчи 6:16–19; Колосяни 3:9) В това отношение Соломон казва: „Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.“ (Притчи 13:5, СИ) Праведният човек не само избягва лъжата, но и я мрази. Той знае, че независимо колко невинни може да изглеждат, лъжите са пагубни за човешките взаимоотношения. Освен това доверието в някой, който прибягва до лъжи, бива подкопано. Нечестивият действа срамно било то като лъже, или по друг начин, и така докарва позор на себе си.

За да покаже, че да вършим това, което е правилно в Божиите очи, е в наша полза, мъдрият цар казва: „Правдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.“ (Притчи 13:6) Като крепост, праведността защитава човека, а нечестието го погубва.

Не се преструвай

Показвайки разбиране към човешката природа, царят на Израил отбелязва: „Един се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на сиромах, но има много имот.“ (Притчи 13:7) Човек може да не е такъв, какъвто изглежда. Някои бедни хора може да се правят на богати — заради показност, да създадат впечатлението, че са преуспяващи, или за да имат име пред другите. Богатият човек може да се преструва на беден, за да прикрие богатството си.

Нито фалшивата показност, нито прикриването е нещо хубаво. Ако финансовите ни средства са ограничени, харченето на пари за удоволствия просто за да изглеждаме заможни, може да лиши семейството ни от необходимите неща за живота. А когато човек се преструва на беден, въпреки че е богат, това може да го направи скъперник и да го лиши от подобаващото уважение и щастие, които произлизат от проявата на щедрост. (Деяния 20:35)  Като живееш честно, животът ти ще е по–добър.

Поддържай скромен начин на живот

„Богатството на човека служи за откуп на живота му — казва Соломон, — а сиромахът не внимава на заплашвания.“ (Притчи 13:8) Каква поука се съдържа в това мъдро изказване?

Богатството си има предимства, но то не носи пълно щастие. В опасните времена, в които живеем, богатите хора и техните семейства често са заплашени от отвличане и задържане за откуп. Понякога богатият човек може да плати откуп за своя живот или за живота на някой член от семейството си. Но често отвлеченият бива убит. Такава опасност винаги съществува за богатите.

Човекът с малко средства няма такива притеснения. Макар че не разполага с многобройните удобства и материални притежания, на които богатият се радва, той е много по–малко застрашен от това да стане обект на отвличане. Това е един аспект на ползата, която можем да имаме, ако поддържаме скромен начин на живот и не изразходваме времето и енергията си в трупане на богатство. (2 Тимотей 2:4)

Радвай се в светлината

Соломон продължава да показва как правенето на нещата по начина на Йехова е в наш интерес. „Виделото на праведните е весело — казва той, — а светилникът на нечестивите ще изгасне.“ (Притчи 13:9)

Светилникът символизира това, на което разчитаме да осветява пътя ни в живота. ‘Божието Слово е светилник на нозете на праведния и светлина на пътеката му.’ (Псалм 119:105) То съдържа неизчерпаемото познание и мъдрост на нашия Създател. Колкото повече подобряваме разбирането си на волята и целта на Бога, толкова по–ярка става духовната светлина, която ни води. Какъв източник на радост е това! Защо да бъдем заблуждавани от светската мъдрост или от „криво нареченото знание“? (1 Тимотей 6:20; 1 Коринтяни 1:20; Колосяни 2:8)

Колкото до нечестивия, независимо колко ярко може да изглежда, че свети светилникът му, и колко преуспяващ може да изглежда самият той, неговият светилник ще изгасне. Нечестивият ще остане в тъмнина, в която със сигурност ще се спъне. Нещо повече, за него ‘няма да има бъдеще’. (Притчи 24:20)

Какво да правим обаче, когато не сме сигурни как да постъпим в дадена ситуация? А ако не знаем дали изобщо имаме правото да постъпим по определен начин? Притчи 13:10, НС ни предупреждава: „Чрез самонадеяността си човек само причинява борба.“ Да действаме без знание или извън пълномощията си е самонадеяно и несъмнено ще доведе до проблеми с другите. Няма ли да е по–добре да се допитаме до другите, които имат познание  и проницателност? „С онези, които се съветват заедно, е мъдростта“ — казва мъдрият цар.

Пази се от напразни очаквания

Парите могат да са от полза. Да имаш достатъчно средства е по–добре от това да водиш аскетичен начин на живот или да живееш в бедност. (Еклисиаст 7:11, 12) Но ползата от незаконно придобитото богатство е привидна. Соломон предупреждава: „Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.“ (Притчи 13:11)

Да разгледаме например примамката на хазарта. Един хазартен играч харчи своите придобити с труд средства, надявайки се да спечели по–голяма сума пари. Но колко често това става за сметка на семейството му! А какво става, ако играчът спечели? Тъй като е спечелил лесно парите, той не ги цени. Нещо повече, той просто може би не умее да борави със спечелената от него сума. Нима няма вероятност богатството му да изчезне така бързо, както го е придобил? От друга страна, богатството, което е събирано постепенно — малко по малко с честен труд, — нараства и може да се използва за добри цели.

„Отлагано ожидане изнемощява сърцето — казва Соломон, — а постигнатото желание е дърво на живот.“ (Притчи 13:12) Неизпълнените очаквания неминуемо водят до разочарования и изнемощяват сърцето. Това се случва всеки ден. Но не е така с очакванията, които са твърдо основани на Божието Слово. Можем да сме напълно уверени, че те ще се изпълнят. Дори привидното забавяне не е толкова разочароващо.

Ние знаем, че Божият нов свят със сигурност ще дойде. (2 Петър 3:13) С радост и нетърпение очакваме изпълнението на Божиите обещания. Какво става, когато използваме времето, през което чакаме, за да бъдем заети в „Господното дело“, да насърчаваме събратята си по вяра и да изграждаме по–близки взаимоотношения с Йехова? Вместо ‘сърцето ни да изнемощява’, ние се изпълваме с радост. (1 Коринтяни 15:58; Евреи 10:24, 25; Яков 4:8) Когато едно дългоочаквано желание се изпълни, то е като дърво на живот — наистина ободряващо и освежаващо.

Божият закон — източник на живот

Показвайки защо трябва да сме послушни на Бога, в Притчи 13:13, НС се казва: „Който презира словото, ще му се отнеме залога, който е дал като длъжник, но който се бои от заповедта, ще бъде възнаграден.“ Ако един длъжник презира, или пренебрегва, дадената дума, като не връща заем, който е взел, той ще загуби това, което е оставил като залог. По подобен начин ще загубим, ако не спазваме заповедите на Бога. Какво ще загубим?

„Поуката [законът — НС] на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.“ (Притчи 13:14) Да живеем без закона на нашия всемъдър Бог Йехова, е като да се лишим от ръководството, което ще ни осигури по–добър и по–дълъг живот. Каква огромна загуба би било това! Следователно ще бъде мъдро от наша страна да изучаваме Божието Слово и да разсъждаваме върху него, и да позволим то да влияе на нашите мисли, реч и действия. (2 Коринтяни 10:5; Колосяни 1:10)

[Снимки на страница 23]

Приемането на библейските съвети е чудесна форма на самодисциплина

[Снимки на страница 24, 25]

„Сърцето на праведния обмисля що да отговаря“

[Снимки на страница 24, 25]

Като сме заети в „Господното дело“, това ни изпълва с радост