Мартин Лутер — личност и историческо наследство

„ГОВОРИ се, че за [Мартин Лутер] са били написани най–много книги през историята, с изключение на книгите за неговия господар, Исус Христос“ — се казва в списание „Тайм“. Думите и действията на Лутер помогнали за зараждането на Реформацията — религиозно движение, описвано като „най–забележителната революция в историята на човечеството“. Така той допринесъл за промяната на религиозната ситуация в Европа и за края на средновековните времена на континента. Лутер положил също основата за стандартизиран писмен немски език. И до днес неговият превод на Библията остава без съмнение най–популярният на немски език.

Какъв човек бил Мартин Лутер? Как станало така, че той оказал такова влияние върху европейската история?

Лутер става учен

Мартин Лутер е роден в Айслебен (Германия) през ноември 1483 г. Въпреки че бил миньор в медните рудници, баща му успял да събере пари, за да осигури добро образование на Мартин. През 1501 г. Мартин започнал да учи в университета в Ерфурт. В библиотеката на университета той прочел Библията за първи път. „Книгата много ми хареса — казал той — и ми се искаше един ден да имам личен екземпляр от нея.“

На двайсет и две години Лутер постъпил в Августиновския манастир в Ерфурт. По–късно следвал в университета във Витенберг, където получил научната степен доктор по теология. Лутер се смятал за недостоен за Божието благоволение и понякога изпадал в отчаяние от угризения на съвестта. Но изучаването на Библията, молитвата и размисълът му помогнали да разбере по–добре как Бог гледа на грешниците. Лутер разбрал, че Божието благоволение не може да бъде заслужено. Вместо това то бива давано чрез незаслужена милост на онези, които проявяват вяра. (Римляни 1:16; 3:23, 24, 28)

Как Лутер разбрал, че заключението, до което стигнал, е правилно? Курт Алант, професор по история на ранната църква и изследване на текста на Новия завет, писал: „Той прехвърлил цялата Библия в ума си, за да разбере дали това ново познание е в съгласие с другите изказвания в нея, и открил, че то намира подкрепа навсякъде.“ Доктрината за спасението чрез вяра, а не чрез дела, тоест чрез наложено покаяние, станала основен стълб в ученията на Лутер.

 Възмутен от индулгенциите

Разбирането на Лутер за това как Бог гледа на грешниците го въвело в конфликт с католическата църква. По онова време било широко разпространено вярването, че след смъртта грешниците трябвало да бъдат наказани за известен период от време. Но се казвало, че този период от време можел да бъде съкратен чрез опрощение от папата срещу заплащане. Продавачи на индулгенции, като Йохан Тетцел, който действал като представител на архиепископ Алберт от Майнц, въртели изгодна търговия с обикновените хора. Мнозина гледали на индулгенциите като на един вид застраховка срещу бъдещи грехове.

Лутер бил възмутен от търговията с индулгенции. Той знаел, че човек не може да се пазари с Бога. През есента на 1517 г. той написал прочутите си 95 тезиса, с които обвинявал църквата във финансови, доктринални и религиозни злоупотреби. В желанието си да подтикне към реформа, а не към бунт, Лутер изпратил своите тезиси на архиепископ Алберт от Майнц и на няколко учени. Много историци посочват 1517 г. или периода около тази година като времето на зараждането на Реформацията.

Лутер не бил единственият, който оплаквал греховете на църквата. Сто години по–рано чешкият религиозен реформатор Ян Хус също упреквал църквата за търговията с индулгенции. Дори преди Хус, Джон Уиклиф от Англия посочил, че някои традиции, поддържани от църквата, не са според Библията. Съвременниците на Лутер, Еразъм Ротердамски и Тиндъл от Англия, също настоявали за реформа. Но благодарение на изобретяването на печатарската машина с подвижни букви от Йоханес Гутенберг в Германия, гласът на Лутер бил чут по–високо и по–надалече от гласа на другите реформатори.

Печатарската машина на Гутенберг започнала да работи в Майнц през 1455 г. В началото на следващия век имало вече печатарски машини в 60 града в Германия и в други 12 града в Европа. За първи път в историята обществото могло да бъде бързо информирано по въпроси, които били от интерес за него. Деветдесет и петте тезиса на Лутер били отпечатани и разпространени, вероятно без неговото съгласие. Въпросът за реформирането на църквата не бил вече местен проблем. Той се превърнал в голяма дискусия и изведнъж Мартин Лутер станал най–известният човек в Германия.

Реакцията на „слънцето и луната“

Векове наред Европа била под властта на две силни институции — Свещената римска империя и католическата църква. „Императорът и папата били свързани един с друг както слънцето и луната“ — обяснява Ханс Лилие, бивш президент на Световната федерация на лютераните. Не било сигурно обаче кой играел ролята на слънцето и кой — на луната. До началото на XVI век и двете институции били преминали зенита на славата си. Усещал се дух на промяна.

Папа Лъв Х реагирал на 95–те тезиса, като заплашил Лутер, че ще бъде отлъчен от църквата, ако не се отрече от твърденията си. Но Лутер не се подчинил, а публично изгорил папската була, съдържаща заплахата, и публикувал допълнителни материали, с които насърчил княжествата да  извършат реформа в църквата, дори и да е без съгласието на папата. През 1521 г. папа Лъв Х отлъчил Лутер от църквата. Когато Лутер възразил, че отлъчването станало без справедлив процес, император Карл V извикал реформатора да се яви пред имперския съвет във Вормс. Петнайсетдневното пътуване на Лутер от Витенберг до Вормс през април 1521 г. било като триумфално шествие. Обществото било на негова страна и където и да минавал, хората искали да го видят.

Във Вормс Лутер се изправил пред императора, князете и папския нунций. Ян Хус бил изправен пред подобен съд в Констанца през 1415 г. и бил изгорен на клада. Представителите на църквата и империята били вперили поглед в Лутер, но той отказал да се отрече от твърденията си, докато неговите опоненти не докажат чрез Библията, че той греши. Само че никой друг не помнел така добре стиховете от Библията както Лутер. Един документ, наречен Вормският едикт, съдържал резултата от процеса. С него Лутер бил обявен извън закона и неговите трудове били забранени. Тъй като бил отлъчен от папата и обявен извън закона от императора, животът му бил в опасност.

Но настъпил обрат в събитията, който бил колкото драматичен, толкова и неочакван. По време на пътуването си обратно към Витенберг Лутер станал жертва на отвличане, което всъщност било инсценирано и организирано от добре разположения към него владетел на Саксония Фридрих Мъдрия. То отвело Лутер далече от враговете му. Бил укрит в усамотения Вартбургски замък, където си пуснал брада и променил името си, като се превърнал в благородника Юнкер Йорг.

Септемврийската Библия — много търсена

През следващите десет месеца Лутер живял във Вартбург, като се криел и от императора, и от папата. В книгата „Световното наследство на Вартбург“, издадена на немски език, се обяснява, че „времето, прекарано във Вартбург, било най–плодотворното време в неговия живот“. Едно от най–големите му постижения бил преводът на Еразмовия текст на Гръцките писания на немски. Публикуван през септември 1522 г., без Лутер да е посочен като преводач, този превод станал известен като Септемврийската Библия. Цената му била един гулден и половина — стойността на годишната заплата на една прислужница. Въпреки това търсенето на Септемврийската Библия било голямо. В рамките на 12 месеца били отпечатани 6000 екземпляра в две издания, като през следващите 12 години тя била издавана поне 69 пъти.

През 1525 г. Мартин Лутер се оженил за Катарина фон Бора, бивша монахиня. Катарина се справяла добре с домакинството и с последствията от щедростта на съпруга си. Домочадието на Лутер включвало не само съпруга и шест деца, но също и приятели, учени и бежанци. По–късно Лутер се прочул толкова много като съветник, че учените, които били гости в дома му, се въоръжавали с писалка и хартия, за да записват неговите изказвания. Тези бележки  били събрани в една сбирка, наречена „Разговори с Лутер на маса“. За известно време това издание се радвало на втория по големина тираж на немски език след Библията.

Талантлив преводач и продуктивен писател

До 1534 г. Лутер завършил своя превод на Еврейските писания. Той имал способността добре да съчетава стил, ритъм и лексика. Резултатът бил Библия, която била разбираема за обикновените хора. Говорейки за своя метод на превеждане, той писал: „Трябва да разговаряме с майката в дома ѝ, с децата на улицата и с обикновения човек на пазара, и като слушаме внимателно как те говорят, тогава да превеждаме по същия начин.“ Библията на Лутер положила основата за един стандартизиран писмен език, който бил възприет в цяла Германия.

Талантът на Лутер като преводач бил съчетан с уменията му на писател. Говори се, че е писал по един трактат на всеки две седмици през целия си творчески живот. Някои от тези трактати били толкова хапливи, колкото и техният автор. Неговите първи произведения били със саркастичен стил на писане и с течение на времето той не се променил. Дори езикът на по–късните му есета бил още по–остър. Според „Лексикон за теологията и църквата“ творбите на Лутер разкривали „гняв, липса на смирение и любов“, а също и „силно развито чувство за мисия“.

Когато избухнала Селската война и отделните княжества били облени в кръв, Лутер бил запитан за неговото мнение относно въстанието. Дали селяните имали основателни причини да въстават срещу своите феодални господари? Лутер не се опитвал да спечели популярност сред обществото, като даде отговор, който да се хареса на мнозинството. Той смятал, че служителите на Бога трябва да се подчиняват на онези, които са на власт. (Римляни 13:1) Лутер открито казал, че бунтът трябвало да бъде потушен чрез сила. „Нека който може, да пронизва, да удря, да убива“ — казал той. Ханс Лилие отбелязва, че този отговор бил причина за това Лутер „да загуби досегашната си популярност сред народа“. Освен това по–късните есета на Лутер за онези юдеи, които отказвали да приемат християнството, особено „За юдеите и техните лъжи“, довели до обявяването му за антисемитски автор.

Историческото наследство на Лутер

Реформацията, подбудена от мъже като Лутер, Калвин и Цвингли, довела до сформирането на нов подход към религията, наречен протестантство. Най–голямото наследство от Лутер за протестантството е главното му учение за спасението чрез вяра. Княжествата в Германия били или протестантски, или католически. Протестантството се разпространило и спечелило популярност в Скандинавия, Швейцария, Англия и Холандия. Днес то има стотици милиони привърженици.

 Мнозина, които не споделят вярванията на Лутер, все пак го уважават много. В бившата Германска демократична република, в чиито граници бяха Айслебен, Ерфурт, Витенберг и Вартбург, през 1983 г. бяха отпразнувани 500 години от раждането на Лутер. Тази социалистическа държава го призна за забележителна фигура в историята и културата на Германия. Освен това през 80–те години един католически теолог обобщи приноса на Лутер, като каза: „Никой, който ще се роди след Лутер, не може да се сравнява с него.“ Професор Аланд пише: „Всяка година излизат поне 500 нови публикации за Мартин Лутер и Реформацията — и то на почти всички основни езици в света.“

Мартин Лутер имал бистър ум, забележителна памет, богат речников запас и продуктивна работна етика. Но той не можел да проявява търпимост, бил надменен и бурно реагирал на това, което смятал за лицемерие. На смъртното му легло в Айслебен през февруари 1546 г. Лутер бил запитан от свои приятели дали остава твърд по отношение на вярванията, на които учел другите. Той отговорил „да“. Лутер умрял, но много хора все още се придържат към неговите вярвания.

[Снимка на страница 27]

Лутер се противопоставил на търговията с индулгенции

[Източник]

Mit freundlicher Genehmigung: Wartburg–Stiftung

[Снимка на страница 28]

Лутер отказал да се отрече от твърденията си, докато неговите опоненти не докажат чрез Библията, че той греши

[Източник]

From the book The Story of Liberty, 1878

[Снимки на страница 29]

Стаята на Лутер във Вартбургския замък, където превеждал Библията

[Източник]

Двете снимки: Mit freundlicher Genehmigung: Wartburg–Stiftung

[Информация за източника на снимката на страница 26]

From the book Martin Luther The Reformer, 3rd Edition, published by Toronto Willard Tract Depository, Toronto, Ontario

[Информация за източника на снимката на страница 30]

From the book The History of Protestantism (Vol. I)