Разговорите за духовни неща ни укрепват

„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“ — ЕФЕСЯНИ 4:29.

1, 2. (а) Колко ценна е човешката реч? (б) Как служителите на Йехова искат да използват способността си да говорят?

 „ЧОВЕШКАТА реч е тайна; тя е дар от Бога, едно чудо.“ Това са думи на лексикографа Лудвиг Кьолер. Може би приемаме за даденост този скъпоценен дар от Бога. (Яков 1:17) Но обърни внимание на това какво ценно съкровище е загубено, когато вследствие на инсулт някой близък човек е лишен от способността да се изразява разбираемо. „Имахме чудесно близко общуване — обяснява Джоан, чийто съпруг наскоро получил инсулт. — Колко ми липсват нашите разговори!“

² Разговорите могат да заздравят приятелства, да поправят недоразумения, да насърчат обезсърчения, да укрепят вярата и да обогатят живота, но това никога не става автоматично. Мъдрият цар Соломон казал: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18) Като служители на Йехова, ние искаме разговорите ни да лекуват и да укрепват, вместо да нараняват и да разрушават. Също така желаем да използваме речта си, за да възхваляваме Йехова както в публичната си служба, така и в личните си разговори. Псалмистът пял: „С Бога ще се хвалим всеки ден, и името Ти ще славославим до века.“ (Псалм 44:8)

3, 4. (а) С какъв проблем се сблъсква всеки един от нас по отношение на речта си? (б) Защо е от значение за какво говорим?

³ Ученикът Яков предупредил: „Езика никой човек не може да укроти.“ Той ни напомня: „Ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“ (Яков 3:2, 8) Никой от нас не е съвършен. Затова, макар че може да имаме добри намерения, речта ни не винаги укрепва другите, нито донася възхвала на Създателя ни. Затова трябва да се научим да внимаваме какво говорим. Исус също казал: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.“ (Матей 12:36, 37) Да, истинският Бог ни държи отговорни за нашите думи.

⁴ Един от най–добрите начини да избягваме нараняващите думи е да развиваме навика да говорим за духовни неща. В тази статия ще разгледаме как можем да правим това, на какви теми можем да говорим и каква полза можем да извлечем от укрепващите думи.

Обръщай внимание на онова, което е в сърцето ти

5. В какъв смисъл сърцето играе основна роля в укрепващите разговори?

⁵ За да развиваме навика да говорим за градивни неща, първо трябва да признаем, че нашата реч е отражение на онова, което е в сърцето ни. Исус казал: „От онова, което препълва сърцето, говорят устата.“ (Матей 12:34) Просто казано, ние обичаме да говорим за неща, които са важни за нас.  Затова е необходимо да се запитаме: „Какво разкриват разговорите ми относно състоянието на моето сърце? Дали когато съм със семейството си или със събратя християни, разговорите ми се съсредоточават върху духовни неща, или клонят винаги към спорта, дрехите, филмите, храната, към последните ми придобивки или към неща от ежедневието?“ Може би несъзнателно животът ни и мислите ни са започнали да се съсредоточават върху незначителни неща. Ако започнем да степенуваме нещата по важност, това ще подобри както разговорите ни, така и живота ни. (Филипяни 1:10)

6. Каква роля играе размисълът в нашите разговори?

⁶ Целенасоченият размисъл е друг начин да подобрим качеството на разговорите си. Ако съзнателно полагаме усилия да мислим за духовни неща, ще видим, че съвсем естествено ще говорим за тях. Цар Давид осъзнал връзката между тези действия. Той пял: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи.“ (Псалм 19:14) А псалмистът Асаф казал: „Ще размишлявам върху всичко, що си сторил [Боже], и деянията Ти ще преговарям.“ (Псалм 77:12) Сърцето и умът, които обръщат сериозно внимание на истините от Божието Слово, непресторено ще преливат с реч, достойна за похвала. Йеремия не можел да се въздържа да не говори за нещата, на които го бил учил Йехова. (Йеремия 20:9) Ние можем да се чувстваме по същия начин, ако редовно размишляваме върху духовни неща. (1 Тимотей 4:15)

7, 8. Какви теми са подходящи за укрепващи разговори?

⁷ Добрата духовна рутина ни осигурява изобилие от теми за укрепващи разговори. (Филипяни 3:16) Конгресите, събранията на сбора, текущите издания, ежедневният текст и отпечатаните коментари ни дават духовни бисери, за които можем да говорим с другите. (Матей 13:52) И колко укрепващи могат да бъдат в духовно отношение преживените случки от християнската ни служба!

⁸ Цар Соломон бил очарован от голямото разнообразие на дървета, животни, птици и риби, които наблюдавал в Израил. (3 Царе 4:33) Той изпитвал наслада да говори за Божиите дела на сътворение. Ние можем да правим същото. Служителите на Йехова се радват да говорят на различни теми, но духовните теми винаги могат да бъдат приятен елемент от разговорите на хората с духовна нагласа. (1 Коринтяни 2:13)

„Продължавайте да мислите за тези неща“

9. Какъв съвет дал Павел на филипяните?

⁹ Каквито и да са темите на разговорите ни, те ще укрепват другите, ако са в съгласие със съвета на апостол Павел към сбора във Филипи. Той писал: „Каквито неща са истинни, каквито неща са сериозни, каквито неща са праведни, каквито неща са непорочни, каквито неща са обични, за каквито неща се говори добре, каквато добродетел има и каквото заслужава похвала — продължавайте да мислите за тези неща.“ (Филипяни 4:8, НС) Това, за което говори Павел, е толкова важно, че той казва: „Продължавайте да мислите за тези неща.“ Ние трябва да изпълваме умовете и сърцата си с тях. Затова нека да обърнем внимание на всяко от осемте неща, изброени от Павел, и да видим как те могат да ни помогнат при нашите разговори.

10. Как разговорите ни могат да съдържат неща, които са истинни?

¹⁰ Онова, което е истинно, е нещо повече от информация, която е правилна или вярна. То се отнася за нещо, което е праведно и достойно за доверие, като истината от Божието Слово. Следователно, когато говорим с другите за библейските истини, които са ни направили впечатление, за доклади, които са ни насърчили, или за библейски съвет, който ни е помогнал, ние мислим за неща, които са истинни. От друга страна, ние отхвърляме „криво нареченото знание“, което само прилича на истина. (1 Тимотей 6:20) И избягваме да разпространяваме клюки или да разказваме съмнителни случки, които не могат да бъдат проверени.

11. За какви сериозни неща можем да разговаряме?

 ¹¹ Сериозните неща са теми, които са достойни и важни, а не незначителни или маловажни. В тях се включват въпроси относно християнската ни служба, усилните времена, в които живеем, и необходимостта от това да имаме добро поведение. Когато обсъждаме такива сериозни неща, ние укрепваме решимостта си да бдим в духовно отношение, да запазваме моралната си безкомпромисност и да продължаваме да проповядваме добрата новина. Да, интересните случки от проповедната служба и настоящите събития, които ни напомнят, че живеем в последните дни, осигуряват разнообразен материал за укрепващи разговори. (Деяния 14:27; 2 Тимотей 3:1–5)

12. Какво трябва да избягваме с оглед на съвета на Павел да мислим за неща, които са праведни и непорочни?

¹² Изразът праведни неща означава, че те са правилни в Божиите очи, тоест отговарят на неговите стандарти. Непорочните неща носят идеята за чистота в мислите и поведението. В разговорите ни няма място  за клевети, неприлични вицове или сексуални намеци. (Ефесяни 5:3; Колосяни 3:8) Когато разговорите на работното място или в училище се обърнат в такава посока, християните мъдро се оттеглят.

13. Дай пример за разговори, които се съсредоточават върху неща, които са обични и за които се говори добре.

¹³ Когато препоръчва да мислим за неща, които са обични, Павел има предвид неща, които са приятни и любезни или които насърчават към любов, а не, които предизвикват омраза, горчивина или раздори. Нещата, за които се говори добре, са сведения, които са достойни за уважение или са добри. Такива хубави сведения обхващат биографичните разкази на верни братя и сестри, които се появяват редовно в списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Защо не споделиш с другите своите впечатления, след като си прочел тези укрепващи вярата статии? И колко насърчително е да чуваш какво са постигнали другите в духовно отношение! Такива разговори ще изградят любов и единство в сбора.

14. (а) Какво се изисква от нас, за да проявяваме добродетелност? (б) Как речта ни може да включва неща, заслужаващи похвала?

¹⁴ Павел говори за ‘добродетелни неща’. Добродетелността е свързана с добротата или нравственото превъзходство. Трябва да внимаваме устните ни да бъдат ръководени от библейски принципи и да не се отклоняват от праведните, непорочните и добродетелните неща. Ако нещо заслужава похвала, означава, че е препоръчително. Ако чуеш интересен доклад или виждаш пример на вярност в сбора, говори за това както с конкретния човек, така и с другите. Апостол Павел често хвалел хубавите качества на своите събратя по вяра. (Римляни 16:12; Филипяни 2:19–22; Филимон 4–7) И, разбира се, творенията на нашия Създател са наистина достойни за възхвала. Сред тях намираме изобилие от теми за укрепващи разговори. (Притчи 6:6–8; 20:12; 26:2)

Води насърчителни разговори

15. Коя заповед от Библията задължава родителите да водят смислени разговори със своите деца?

¹⁵ Във Второзаконие 6:6, 7 се казва: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ Ясно е, че тази заповед изисква от родителите да водят с децата си смислени разговори за духовни неща.

16, 17. Какво могат да научат християнските родители от примера на Йехова и Авраам?

¹⁶ Можем да си представим дългите разговори, които водели Исус и неговият небесен Баща, когато обсъждали земното му назначение. Исус казал на учениците си: „Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.“ (Йоан 12:49; Второзаконие 18:18) Патриархът Авраам трябва да е прекарвал часове наред, говорейки със сина си Исаак за това как Йехова е благословил тяхното семейство и предците им. Тези разговори несъмнено помогнали както на Исус, така и на Исаак да се подчинят смирено на волята на Бога. (Битие 22:7–9; Матей 26:39)

 ¹⁷ Нашите деца също се нуждаят от укрепващи разговори. Родителите трябва да намерят време в натоварената си програма, за да говорят със своите деца. Ако е възможно, защо не уредите да се храните заедно като семейство поне веднъж на ден? През това време, а и след него, ще имате възможности за укрепващи обсъждания, които могат да допринесат извънредно много за духовното здраве на семейството.

18. Разкажи случка, която показва ползата от доброто общуване между родители и деца.

¹⁸ Алехандро, един пионер, който е малко над двайсетте, си спомня какви съмнения е изпитвал, когато е бил 14–годишен. Той разказва: „Поради влиянието на моите съученици и учители се съмнявах в съществуването на Бога и в достоверността на Библията. Родителите ми прекараха много часове, като търпеливо разсъждаваха с мене. Тези разговори ми помогнаха не само да преодолея съмненията си по време на този труден период, но и да взема правилни решения в живота си.“ А как е сега? Алехандро продължава: „Все още живея вкъщи. Но с баща ми ни е трудно да намерим време да си поговорим поради натоварената програма, която имаме и двамата. Затова веднъж седмично се храним заедно на работното му място. Аз наистина много ценя тези разговори.“

19. Защо всеки един от нас се нуждае да говори за духовни неща?

¹⁹ Нима ние също не ценим възможностите да се наслаждаваме на възнаграждаващи разговори за духовни неща с нашите братя? Такива възможности ни се предоставят, когато сме на събранията, на проповедна служба, на неофициални събирания или докато пътуваме. Павел очаквал с нетърпение да разговаря с християните в Рим. Той им писал: „Копнея да ви видя, за да ... се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.“ (Римляни 1:11, 12) „Разговорите за духовни неща със събратя християни удовлетворяват една важна необходимост — отбелязва Йоханес, който е християнски старейшина. — Те стоплят сърцето и правят всекидневните ни грижи по–леки. Често моля по–възрастните братя и сестри да ми разкажат за живота си и за това какво им е помогнало да останат верни. През годините говорих с много такива братя и сестри и от всеки научих нещо мъдро или нещо, което обогати живота ми.“

20. Какво можем да правим, ако попаднем на стеснителен човек?

²⁰ А какво да правиш, ако някой не откликва, когато повдигаш разговор на духовна тема? Не се отказвай. Може би по–късно ще намериш по–благоприятен момент. „Дума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове“ — отбелязал Соломон. (Притчи 25:11) Проявявай разбиране към онези, които са стеснителни. „Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади.“ a (Притчи 20:5) Преди всичко никога не позволявай на нагласата на другите да те възпира да говориш за нещата, които вълнуват сърцето ти.

Разговорите за духовни неща са възнаграждаващи

21, 22. Каква полза извличаме, когато водим разговори за духовни неща?

²¹ „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви — съветвал апостол Павел, — но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“ (Ефесяни 4:29; Римляни  10:10) Може да са нужни усилия, за да насочваме разговорите в правилната посока, но благословиите от това са много. Разговорите за духовни неща ни дават възможност да споделяме своята вяра с другите хора и да укрепваме братята и сестрите си.

²² Затова нека да използваме дара на речта, за да насърчаваме другите и да възхваляваме Бога. Такива разговори ще бъдат източник на удовлетворение за нас и са насърчение за другите. Преди всичко те ще радват сърцето на Йехова, защото той обръща внимание на разговорите ни и се радва, когато използваме речта си по правилен начин. (Псалм 139:4; Притчи 27:11) Като говорим за духовни неща, можем да сме сигурни, че Йехова няма да ни забрави. Библията казва следното относно служителите на Йехова в наши дни: „Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа, и които мислеха за името Му.“ (Малахия 3:16; 4:5) Колко важно е разговорите ни да са насърчаващи в духовно отношение!

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Какво разкриват разговорите ни за нас?

• За какви укрепващи неща можем да говорим?

• Каква важна роля играят разговорите в семейния кръг и в християнския сбор?

• Каква е ползата от укрепващите разговори?

[Въпроси]

[Снимки на страница 12]

Духовните разговори се съсредоточават върху ...

‘неща, които са истинни’

‘неща, които са сериозни’

‘неща, които са добродетелни’

‘неща, за които се говори добре’

[Източници]

Видеокасета, Сталин: U.S. Army photo; книгата „Създател“, мъглявината Орел: J. Hester and P. Scowen (AZ State Univ.), NASA

[Снимка на страница 13]

Когато се храним, имаме чудесни възможности да водим разговори за духовни неща