Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Да разбираме целта на дисциплинирането

Да разбираме целта на дисциплинирането

Да разбираме целта на дисциплинирането

ЗА КАКВО мислиш, когато чуеш думата „дисциплинирам“? В един речник тя бива определяна като „да караш хората да се подчиняват на определени правила или стандарти на поведение и да ги наказваш, когато не се придържат към тях“. Несъмнено, макар че това не е единственото прието определение, много хора днес приписват подобно отрицателно значение на всяко нещо, свързано с дисциплинирането.

Библията обаче представя дисциплинирането в различна светлина. „Дисциплинирането от Йехова не отхвърляй, сине мой; и не се отвращавай от неговото порицание“ — писал мъдрият цар Соломон. (Притчи 3:11, НС) Тези думи не се отнасят за дисциплинирането като цяло, а за „дисциплинирането от Йехова“, което е основано на Божиите възвишени принципи. Само този вид дисциплиниране е продуктивно и ползотворно в духовно отношение — дори желателно. За разлика от него, дисциплинирането, което е основано на човешко мислене и е в противоречие с възвишените принципи на Йехова, често бива оскърбително и навреждащо. Това обяснява факта защо много хора имат отрицателна нагласа спрямо дисциплинирането.

Защо сме насърчавани да приемаме дисциплинирането от Йехова? В Библията дисциплинирането от Бога е описано като израз на неговата любов към човешките му творения. Затова Соломон казал по–нататък: „Господ изобличава [порицава — НС] оня, когото люби, както и бащата сина, който му е мил.“ (Притчи 3:12)

Каква е разликата между дисциплинирането и наказанието?

Както е изразено в Библията, дисциплинирането има много аспекти — ръководство, наставление, обучение, порицание, коригиране и дори наказание. При всеки един от тези случаи обаче дисциплинирането от Йехова е подбуждано от любов и целта е то да донесе полза на онзи, който бива дисциплиниран. Когато поправя, Йехова няма за цел само да наказва.

И обратно, наказанието от Бога не винаги има за цел да поправя или да обучава онзи, който го получава. Например от деня, в който съгрешили, Адам и Ева започнали да понасят последствията от своето непокорство. Йехова ги изгонил от райската градина Едем и те започнали да се поддават на резултатите от несъвършенството, болестите и старостта. След стотици години на мъчително съществуване те умрели завинаги. Всъщност всичко това било наказание от Бога, а не поправяне. Тъй като Адам и Ева съзнателно извършили грях и не се разкаяли, било невъзможно да бъдат поправени.

Други разкази за наказание от Йехова включват Потопа в дните на Ной, унищожаването на Содом и Гомор и избиването на египетската армия в Червено море. Тези действия от страна на Йехова не били замислени да осигурят ръководство, наставления или обучение за съгрешилите. Относно такъв вид наказание от Бога апостол Петър писал: ‘Той не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедникът на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят; тъй също, Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие.’ (2 Петър 2:5, 6)

В какъв смисъл тези наказания били ‘пример за ония, които щели да вършат нечестие’? В своето писмо до солунците Павел говори за нашите дни като за времето, когато Бог, посредством своя Син Исус Христос, ще „даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието“. Павел допълва: „Такива ще приемат за наказание вечна погибел.“ (2 Солунци 1:8, 9) Очевидно такъв вид наказание не е предназначено да поучава или да дисциплинира хората, които го понасят. Но когато кани своите поклонници да приемат неговото дисциплиниране, Йехова няма предвид наказанието на неразкайващите се грешници.

Забележително е, че Библията не описва Йехова преди всичко като налагащ наказания. Вместо това той бива представян по–често като любещ и търпелив учител. (Йов 36:22; Псалм 71:17; Исаия 54:13) Да, богоугодното дисциплиниране, което бива прилагано с цел поправяне, винаги е съчетано с любов и търпение. Като разбират целта на дисциплинирането, християните могат по–добре да приемат и да налагат дисциплиниране с правилна нагласа.

Дисциплинирането от любещи родители

За всеки от нас е необходимо да разбере целта на дисциплината в семейството и в християнския сбор. Това се отнася особено за онези, които имат власт, като например родителите. В Притчи 13:24 се казва: „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, наказва го на време.“

Как родителите трябва да дисциплинират? Библията обяснява: „Вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.“ (Ефесяни 6:4) Този съвет бива повторен с думите: „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.“ (Колосяни 3:21)

Християнските родители, които разбират целта на дисциплинирането, няма да постъпват грубо. Принципът, посочен във 2 Тимотей 2:24, може да бъде приложен за начина, по който родителите дисциплинират. Павел писал: „Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава.“ Истеричните изблици на гняв, крясъците и обидните или унизителни изказвания със сигурност не представляват любещо дисциплиниране и нямат място в живота на един християнин. (Ефесяни 4:31; Колосяни 3:8)

Начинът, по който родителите поправят децата си, включва много повече от едно набързо и решително наложено наказание. Повечето деца имат нужда да им се напомни няколко пъти, преди да поправят мисленето си. Затова родителите трябва да отделят време, да проявяват търпение и да се замислят за начина, по който дисциплинират. Необходимо е да помнят, че децата трябва да бъдат възпитавани „в учение и наставление Господне“. Това означава един курс на обучение, който продължава години наред.

Християнските пастири дисциплинират с мекота

Същите принципи се отнасят и за християнските старейшини. Като любещи пастири, те се стараят да укрепват стадото, като напътстват, наставляват и порицават, когато е необходимо. Като правят това, те помнят истинската цел на дисциплинирането. (Ефесяни 4:11, 12) Ако се съсредоточават само върху налагането на наказание, те просто ще накажат съгрешилия, без да направят нищо повече. Богоугодното дисциплиниране означава много повече. Подтиквани от любов, старейшините постоянстват в усилията си да помогнат на съгрешилия. Тъй като са искрено загрижени за него, те често планират няколко разговора за насърчение и наставление.

Според съвета, който се намира във 2 Тимотей 2:25, 26, дори когато поправят такива, които не приемат охотно дисциплинирането, старейшините трябва да ги наставляват „по мек начин“ (НС). По–нататък в стиха се показва целта на дисциплинирането: „Дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола.“

Понякога е необходимо неразкайващите се грешници да бъдат изключвани от сбора. (1 Тимотей 1:18–20) Дори такова крайно действие трябва да бъде приемано като дисциплиниране, а не просто като наказание. От време на време старейшините се стремят да посещават изключените, които не вършат грях. При такива посещения старейшините постъпват в съгласие с истинската цел на дисциплинирането, като посочват стъпките, които трябва да предприеме човек, за да се върне в християнския сбор.

Йехова е съвършеният съдия

Родителите, християнските пастири и други, които са упълномощени от Библията да дисциплинират, трябва да приемат сериозно тази отговорност. Те не трябва да си позволяват да осъждат другите като напълно непоправими. Дисциплинирането им никога не бива да бъде под формата на отмъстително или враждебно наказание.

Истина е, че Библията представя Йехова като онзи, който ще наложи сурово и окончателно наказание. Всъщност Библията казва: „Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.“ (Евреи 10:31) Но никой човек не бива да се опитва да се сравнява с Йехова в това или в някое друго отношение. И никой не бива да има причина да смята, че е страшно да попадне в ръцете на един родител или на някой старейшина в сбора.

Йехова е способен да постигне съвършено равновесие, когато дисциплинира. Но хората не могат. Бог познава сърцето и знае, когато някой не може да бъде поправен и трябва да понесе решително и окончателно наказание. От друга страна, хората не са в състояние да издават такава присъда. Затова, когато е необходимо да се налага дисциплиниране, онези, които са упълномощени да правят това, трябва да имат за цел да коригират.

Да приемаме дисциплинирането от Йехова

Всички ние се нуждаем Йехова да ни дисциплинира. (Притчи 8:33) Всъщност трябва да жадуваме за дисциплиниране, основано на Божието Слово. Когато го изучаваме, ние можем да бъдем дисциплинирани директно от Йехова посредством Библията. (2 Тимотей 3:16, 17) Понякога обаче ще бъдем дисциплинирани от събратя християни. Като разбираме духа, с който бива налагано дисциплинирането, това ще ни помогне да го приемем с готовност.

Апостол Павел признал: „Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко.“ След което добавил: „Но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.“ (Евреи 12:11) Дисциплинирането от Йехова е проява на дълбоката му любов към нас. Независимо дали получаваме, или налагаме дисциплиниране, нека помним целта на дисциплинирането от Бога и мъдрия библейски съвет: „Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; пази я, понеже тя е животът ти.“ (Притчи 4:13)

[Снимки на страница 21]

Неразкайващите се грешници ще бъдат наказани от Бога, а не коригирани

[Снимки на страница 22]

Подтиквани от любов, старейшините отделят време, за да изследват нещата и да помогнат на съгрешилите

[Снимки на страница 23]

Родителите търпеливо и любещо ‘поучават и наставляват в Господа’