Издръжливостта при изпитания носи слава на Йехова

„Когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо [издържате — НС], това е угодно пред Бога.“ — 1 ПЕТЪР 2:20.

1. Какъв въпрос трябва да разгледаме, тъй като истинските християни искат да живеят според отдаването си?

 ХРИСТИЯНИТЕ са отдадени на Йехова и искат да вършат неговата воля. За да живеят според отдаването си, те полагат максимални усилия да следват стъпките на своя образец Исус Христос и да дават свидетелство за истината. (Матей 16:24; Йоан 18:37; 1 Петър 2:21) Но Исус и други верни хора са пожертвали живота си и са умрели като мъченици за вярата си. Дали това означава, че всички християни трябва да очакват да умрат за вярата си?

2. Как християните гледат на изпитанията и на страданията?

² Като християни, ние сме насърчени да останем верни до смъртта си, но не непременно да умрем за своята вяра. (2 Тимотей 4:7; Откровение 2:10) Това означава, че макар и да сме готови да понасяме страдания заради вярата си — дори да умрем, ако се наложи, — на нас не ни харесва идеята да го правим. Ние не се наслаждаваме на страданията, нито болката или унижението ни доставят удоволствие. Но тъй като очакваме изпитания и преследване, трябва внимателно да обмислим как бихме могли да реагираме, когато те ни сполетят.

Верни при изпитания

3. За какви библейски примери на преследване можеш да разкажеш? (Виж блока „Как те се справили с преследване“ на следващата страница.)

³ В Библията намираме безброй примери, които показват как служителите на Бога в миналото реагирали, когато се сблъсквали със застрашаващи живота им ситуации. Различните начини, по които те реагирали, осигуряват ръководство за християните днес, ако се сблъскат с подобни обстоятелства. Разгледай примерите от блока „Как те се справили с преследване“ и помисли какво можеш да научиш от тях.

4. Как реагирали Исус и други верни служители, когато били под изпитания?

⁴ Въпреки че Исус и другите верни служители на Бога реагирали различно на преследване, ясно е, че те не рискували живота си ненужно. Когато се намирали в опасна ситуация, те били смели, но и предпазливи. (Матей 10:16, 23) Тяхната цел била да увеличат проповедната дейност и да запазят лоялността си към Йехова. Начинът, по който реагирали в различните ситуации, осигурява образец за християните, които днес се сблъскват с изпитания и преследване.

5. Какво преследване започнало в Малави през 60–те години на XX век, и как реагирали Свидетелите там?

⁵ В днешно време служителите на Йехова често изпадат в големи трудности и лишения поради войни, забрани или открито преследване. Например през 60–те години на XX век Свидетелите на Йехова в Малави бяха жестоко преследвани. Техните Зали на Царството, домове, хранителни запаси, бизнесът им — всичките им притежания били унищожени. Те били бити и преживели други ужасни неща. Как реагирали братята? Хиляди от тях трябвало да напуснат селата си. Мнозина намерили убежище извън населените места, а други отишли временно в съседен Мозамбик. Макар че много верни християни загубили живота си, други решили да напуснат опасната зона, което явно било разумно при такива обстоятелства. В това отношение  братята следвали примера, оставен от Исус и Павел.

6. Какво не престанали да вършат Свидетелите от Малави въпреки жестокото преследване?

⁶ Но макар че братята от Малави трябвало да се преместят далече или да се крият, те искали да знаят теократичните напътствия и ги следвали, като продължавали да вършат християнските си дейности тайно, правейки най–доброто, което могат. Какъв бил резултатът? Точно преди забраната през 1967 г. беше съобщено за най–висок брой вестители — 18 519 души. И по време на забраната, макар че мнозина бяха намерили убежище в Мозамбик, през 1972 г. беше съобщено за нов най–висок брой вестители — 23 398 души. Те отделяли средно по над 16 часа в службата всеки месец. Без съмнение техните действия са донесли слава на Йехова и той е подкрепял тези верни братя през това изключително трудно време. a

7, 8. По какви причини някои решават да останат в страната си, въпреки че противниците им създават проблеми?

 ⁷ От друга страна, в държави, където противниците причиняват проблеми, някои братя може да решат да останат, макар и да имат възможност да напуснат страната. Преместването може да разреши някои проблеми, но вероятно ще създаде нови. Например дали ще могат да поддържат контакт с другите християнски братя и да не се изолират духовно? Дали ще бъдат в състояние да поддържат духовната си рутина, докато се опитват да се установят другаде, може би в по–богата страна или в такава, която предлага повече възможности за материално благополучие? (1 Тимотей 6:9)

⁸ Други решават да не се преместват, защото са загрижени за духовното благополучие на събратята си. Те решават да останат и да се справят със ситуацията, за да продължат да проповядват в родната си страна и да бъдат източник на насърчение за своите братя. (Филипяни 1:14) Така някои са допринесли дори за правни победи в страната си. b

9. Какви фактори трябва да бъдат разгледани, когато решаваме дали да останем, или да се преместим заради преследване?

⁹ Да останеш или да заминеш е лично решение. Разбира се, трябва да вземаме такива решения само след като сме търсили ръководство от Йехова в молитва. Но без значение как сме избрали да постъпим, ние трябва да помним думите на апостол Павел: „Всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.“ (Римляни 14:12) Както споменахме по–рано, това, което Йехова иска, е всеки един негов служител да остане верен при всякакви обстоятелства. Някои от неговите служители са подложени на изпитания и преследване още днес, а при други това може да стане след време. Всички ще бъдем изпитани по един или друг начин, никой не бива да очаква да бъде изключение. (Йоан 15:19, 20) Като отдадени служители  на Йехова, не можем да избягаме от всемирния въпрос, който включва освещаване на името на Йехова и реабилитиране на неговото върховенство. (Езекиил 38:23; Матей 6:9, 10)

„Никому не връщайте зло за зло“

10. Какъв важен пример са ни оставили Исус и апостолите относно справянето с натиск и противопоставяне?

¹⁰ Един друг важен принцип, който можем да научим от начина, по който Исус и апостолите реагирали, когато били под натиск, е никога да не отмъщаваме на преследвачите си. Никъде в Библията не намираме дори и намек, че Исус и неговите последователи се организирали в нещо като съпротивително движение или че прибягвали до сила, за да се борят срещу преследвачите си. Напротив, апостол Павел съветвал християните: „Никому не връщайте зло за зло.“ „Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ.“ И още: „Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.“ (Римляни 12:17–21; Псалм 37:1–4; Притчи 20:22)

11. Какво казва един историк за нагласата на първите християни към държавата?

¹¹ Първите християни се вслушвали в този съвет. В своята книга „Ранната църква и светът“ историкът Сесил Дж. Каду описва нагласата на християните към държавата през периода от 30–70 г. Той пише: „Няма пряко доказателство някога да е правено усилие от страна на християните в този период да се противопоставят чрез сила на преследването. Това, което можели най–много да направят, е смело да порицаят своите управници или да объркат плановете им, като избягат. Обикновено християните откликвали на преследването, като не се бунтували, но твърдо отказвали да се подчинят на управниците, ако те изисквали нещо, което било в противоречие с послушанието към Христос.“

12. Защо е по–добре да издържаме на страдания, вместо да си отмъщаваме?

¹² Дали тази на пръв поглед пасивна реакция е наистина най–добрата? Нима като реагират така, християните не са лесна плячка за онези, които са решени да ги стъпчат? Няма ли да е по–разумно да се защитават? Да, но от човешка гледна точка. Като служители на Йехова обаче, ние сме уверени, че следването на напътствията на Йехова по всички въпроси е най–добрият начин на постъпване. Ние помним думите на Петър: „Когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо [издържате — НС], това е угодно пред Бога.“ (1 Петър 2:20) Уверени сме, че Йехова е наясно със ситуацията и няма да позволи проблемите да продължават безкрайно. Защо можем да бъдем сигурни в това? Йехова казал на пленените юдеи във Вавилон: „Който се допира до вас, допира се до зеницата на окото Ми.“ (Захария 2:8, СИ) Колко дълго някой може да позволява да докосват зеницата на окото му? Йехова ще ни даде  облекчение в подходящото време. В това няма никакво съмнение. (2 Солунци 1:5–8)

13. Защо Исус смирено позволил враговете му да го арестуват?

¹³ В това отношение можем да следваме Исус като свой образец. Когато позволил на враговете си да го арестуват в Гетсиманската градина, това не било защото не можел сам да се защити. Не, той казал на учениците си: ‘Или мислите, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванайсет легиона ангели? Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?’ (Матей 26:53, 54) Вършенето на волята на Йехова било най–важното за Исус, дори и ако заради това трябвало да страда. Той имал пълно доверие в думите на пророческия псалм на Давид: „Няма да оставиш душата ми в преизподнята; нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.“ (Псалм 16:10) Години по–късно апостол Павел казал за Исус: „За радостта, която му предстоеше, той издържа мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на престола на Бога.“ (Евреи 12:2, НС)

Радостта от освещаването на името на Йехова

14. Каква била радостта, която поддържала Исус през всички негови изпитания?

¹⁴ Каква била радостта, която поддържала Исус през възможно най–суровото изпитание? Без съмнение, от всички служители на Йехова, Исус, възлюбеният Син на Бога, бил главната мишена на Сатан. Това, че Исус запазил лоялността си при изпитание, трябва да е бил най–красноречивият отговор за укорите на Сатан срещу Йехова. (Притчи 27:11) Можеш ли да си представиш радостта и удовлетворението,  които изпитал Исус, след като бил възкресен? Колко щастлив трябва да е бил, когато осъзнал, че е изпълнил ролята си като съвършен човек във връзка с реабилитирането на върховенството на Йехова и освещаването на неговото име! Освен това да седи от ‘дясната страна на Божия престол’ е несъмнено голяма чест и най–големият източник на радост за Исус. (Псалм 110:1, 2; 1 Тимотей 6:15, 16)

15, 16. Какво жестоко преследване преодолели Свидетелите в Заксенхаузен, и какво им дало сила да го издържат?

¹⁵ И за християните е радостно да участват в освещаването на името на Йехова, като издържат изпитания и преследване, подражавайки на Исус. Подходящ пример за това са Свидетелите, които страдали в имащия позорна слава концентрационен лагер Заксенхаузен и преживели изтощителния поход на смъртта в края на Втората световна война. По време на похода хиляди от затворниците умрели от студ, болести и глад или били брутално избити по пътя от есесовците. Всичките 230 Свидетели оцелели, като се държали близо един до друг и си помагали, като дори рискували живота си.

¹⁶ Какво дало сили на Свидетелите да издържат това изключително жестоко преследване? Веднага след като били в безопасност, те изразили радостта и благодарността си към Йехова в един документ, озаглавен „Резолюция на 230 Свидетели на Йехова от шест националности, събрани в една гора близо до Шверин в Мекленбург“. В него те казват: „Дългият труден период на изпитания свърши и онези, които оцеляха, които бяха избавени сякаш от огнената пещ, дори не миришат на огън. (Виж Даниил 3:27.) Те са пълни със сила от Йехова и с нетърпение очакват нови заповеди от Царя, за да подпомогнат теократичните интереси.“ c

17. Какви изпитания преживяват Божиите служители днес?

¹⁷ Макар че още не сме се „съпротивили до кръв“, нашата вяра също може да бъде изпитана като на тези 230 верни християни. (Евреи 12:4) Но има различни видове изпитания. Те могат да бъдат под формата на присмех от съученици или натиск от връстници да извършиш неморалност и други погрешни неща. Освен това решимостта да се въздържаме от кръв, да се оженим само в Господаря или да възпитаме децата си в истината в един разделен по вяра дом, може понякога да доведе до жесток натиск и изпитания. (Деяния 15:29; 1 Коринтяни 7:39; Ефесяни 6:4; 1 Петър 3:1, 2)

18. Какво уверение имаме, че можем да издържим дори най–трудното изпитание?

¹⁸ Без значение какво изпитание може да преживеем, ние знаем, че страдаме, защото поставяме на първо място Йехова и неговото Царство, смятаме това за истинска привилегия и го правим с радост. Извличаме смелост от вдъхващите увереност думи на Петър: „Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас.“ (1 Петър 4:14) Със сила от духа на Йехова ние можем да издържим дори най–трудните изпитания, и това да бъде за негова чест и слава. (2 Коринтяни 4:7; Ефесяни 3:16; Филипяни 4:13)

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Как християните гледат на страданията и преследването?

• Какво можем да научим от начина, по който Исус и другите верни служители на Йехова реагирали при изпитания?

• Защо е мъдро да не си отмъщаваме по време на преследване?

• Каква радост поддържала Исус при неговите изпитания, и какво можем да научим от това?

[Въпроси]

[Блок/Снимка на страница 15]

Как те се справили с преследване

• Преди войниците на Ирод да пристигнат във Витлеем и да убият всички момченца, които били на две години или по–малки, Йосиф и Мария получили напътствие от един ангел да вземат малкия Исус и да избягат в Египет. (Матей 2:13–16)

• Много пъти по време на службата на Исус враговете му търсели начин да го убият заради силното му свидетелстване. Исус им се изплъзвал при всеки от тези случаи. (Матей 21:45, 46; Лука 4:28–30; Йоан 8:57–59)

• Когато войниците дошли в Гетсиманската градина да арестуват Исус, той открито заявил два пъти: ‘Аз съм, когото търсите.’ Той дори възпрял последователите си от съпротива и позволил на тълпата да го отведе. (Йоан 18:3–12)

• В Йерусалим Петър и други християни били арестувани, бити и им било наредено да престанат да говорят за Исус. Но след като били освободени, те ‘си отишли и ни един ден не престанали да поучават и да благовестяват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос’. (Деяния 5:40–42)

• Когато братята разбрали за заговора на юдеите в Дамаск да убият Савел, който станал по–късно апостол Павел, те го сложили в един кош и го спуснали през отвор в стената на града през нощта, и той избягал. (Деяния 9:22–25)

• Години по–късно Павел решил да се отнесе до кесаря, въпреки че управителят Фест и цар Агрипа не намерили „нищо достойно за смърт или окови“. (Деяния 25:10–12, 24–27; 26:30–32)

[Снимки на страница 16, 17]

Въпреки че поради суровото преследване били принудени да напуснат страната, хиляди верни Свидетели в Малави продължили службата си за Царството с радост

[Снимки на страница 17]

Радостта от освещаването на името на Йехова поддържала онези верни християни по време на нацисткия поход на смъртта и концентрационните лагери

[Източник]

Походът на смъртта: KZ–Gedenkstätte Dachau, courtesy of the USHMM Photo Archives

[Снимки на страница 18]

Има различни видове изпитания и натиск