Много въпроси — малко удовлетворителни отговори

СУТРИНТА на 1 ноември 1755 г., в деня на празника Вси светии, силно земетресение разтърсило Лисабон, докато повечето от жителите му били на църква. Хиляди сгради се срутили и десетки хиляди хора загинали.

Скоро след тази трагедия френският писател Волтер публикувал „Поема за бедствието в Лисабон“, в която отхвърля твърдението, че трагедията била Божие възмездие за греховете на хората. Като заявил, че човек не може да разбере или да обясни подобни бедствия, Волтер написал:

Природата мълчи, напразно питаме я ний; да, Бог ни трябва, който да говори с нас.

Разбира се, Волтер не бил първият, който повдигал въпроси за Бога. През цялата човешка история трагедиите и бедствията са карали хората да си задават въпроси. Преди хиляди години патриархът Йов, който страдал от ужасна болест и наскоро бил загубил всичките си деца, попитал: ‘Защо Бог дава видело на злощастния, и живот на огорчения в душата?’ (Йов 3:20) Днес мнозина се питат как един добър и любещ Бог на пръв поглед може да остане безучастен при толкова много страдания и несправедливост.

Изправени пред реалността на глада, войните, болестите и смъртта, много хора напълно отхвърлят идеята за Създател, който е загрижен за човечеството. Един философ, който бил атеист, казал: „Нищо не извинява Бога за това, че допуска едно дете да страда ... освен ако, разбира се, той не съществува.“ Големи трагедии, като холокоста по време на Втората световна война, водят до подобни заключения. Обърни внимание на изказването на един еврейски писател, направено в един бюлетин: „Засега най–простото обяснение за Аушвиц е, че няма Бог, който да се намеси в човешките дела.“ Според проучване, проведено през 1997 г. във Франция, страна с преобладаващо католическо население, около 40 процента от хората се съмняват в съществуването на Бога заради случаи на геноцид като този през 1994 г. в Руанда.

Дали това е пречка за вярата?

Защо Бог не се намесва, за да предотврати страданията? Един католически хроникьор твърди, че за мнозина този  въпрос е „сериозна пречка за вярата“ им. Той пита: „Всъщност възможно ли е да се вярва в Бог, който стои безучастно, докато милиони невинни хора умират и цели нации в света биват избивани, а той не прави нищо, за да предотврати това?“

В една уводна статия на католическия вестник „Кроа“ също се казва: „Независимо дали става дума за трагедии в миналото, катастрофи в резултат на техническия напредък, природни бедствия, организирана престъпност или загуба на близък човек, хората отправят ужасени погледи към небето. Къде е Бог? Те настояват да получат отговор. Нима той не е най–безразличният, най–нехайният?“

През 1984 г. папа Йоан Павел ІІ разгледал този проблем в писмото си „Салвифици Долорис“. Той пише: „Макар че самото съществуване на света отваря, образно казано, очите на човека за съществуването на Бога, за неговата мъдрост, сила и величие, изглежда, че злото и страданията помрачават тази представа, понякога дори драстично, особено когато всеки ден се сблъскваме с толкова много случаи на незаслужено страдание и прегрешения без подходящо наказание.“

Дали съществуването на един любещ и всемогъщ Бог, както е представен в Библията, е съвместимо с широко разпространените човешки страдания? Дали той се намесва, за да предотврати лични или общи трагедии? Дали прави нещо за нас днес? Дали, както казал Волтер, съществува ‘Бог, който да говори с нас’, за да отговори на тези въпроси? Моля, прочети следващата статия, за да разбереш.

[Снимки на страница 3]

Разрушаването на Лисабон през 1755 г. подтикнало Волтер да заяви, че такива събития надхвърлят човешкото разбиране

[Източници]

Волтер: From the book Great Men and Famous Women; Лисабон: J.P. Le Bas, Praça da Patriarcal depois do terramoto de 1755. Foto: Museu da Cidade/Lisboa

[Снимка на страница 4]

Мнозина се съмняват в съществуването на Бога заради трагичните последици от случаи на геноцид като този в Руанда

[Източник]

AFP PHOTO

 [Информация за източника на снимката на страница 2]

КОРИЦА, деца: USHMM, courtesy of Main Commission for the Prosecution of the Crimes against the Polish Nation