Можем ли да очакваме някаква намеса от страна на Бога?

ПРЕЗ осми век пр.н.е. 39–годишният юдейски цар Езекия научил, че е неизлечимо болен. Съкрушен от новината, той умолявал Бога да го излекува. Бог му отговорил чрез своя пророк: „Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.“ (Исаия 38:1–5)

Защо Бог се намесил в този случай? Векове по–рано Бог обещал на праведния цар Давид: „Домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.“ Бог разкрил също, че Месията ще се роди в родословната линия на Давид. (2 Царе 7:16; Псалм 89:20, 26–29; Исаия 11:1) Когато се разболял, Езекия  все още нямал син. Така съществувала опасност царската линия на Давид да бъде прекъсната. Божествената намеса в случая на Езекия имала за цел да запази родословната линия, която водела до Месията.

За да изпълни своите обещания, Йехова трябвало много пъти да се намесва в полза на служителите си в предхристиянската епоха. Моисей казал относно освобождението на Израил от египетско робство: „Понеже ви възлюби Господ, и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, за това Господ ви изведе със силна ръка.“ (Второзаконие 7:8)

През първи век намесата на Бога също подпомагала неговите цели. Например на път за Дамаск един юдей на име Савел получил чудодейно видение, което имало за цел да го спре да преследва Христовите ученици. Обръщането във вярата на този мъж, който станал апостол Павел, изиграло важна роля в разпространението на добрата новина сред народите. (Деяния 9:1–16; Римляни 11:13)

Дали Бог винаги се е намесвал?

Дали Бог винаги се е намесвал, или това били само изключения? Библията ясно показва, че този начин на действие в никакъв случай не бил обичаен. Макар че Бог спасил тримата млади евреи от екзекуция в огнената пещ и пророк Даниил от ямата с лъвовете, той не се намесил, за да избави от смърт други пророци. (2 Летописи 24:20, 21; Даниил 3:21–27; 6:16–22; Евреи 11:37) Петър бил освободен по чудодеен начин от затвора, където бил хвърлен от  Ирод Агрипа І. Но същият този цар убил апостол Яков и Бог не се намесил, за да предотврати това престъпление. (Деяния 12:1–11) Макар че дал на апостолите силата да изцеляват болни и дори да възкресяват мъртви, Бог не се съгласил да премахне мъчителния „трън в плътта“ на апостол Павел, който може да е бил някаква физическа болест. (2 Коринтяни 12:7–9; Деяния 9:32–41; 1 Коринтяни 12:28)

Бог не се намесил, за да предотврати вълната от преследване, повдигната срещу учениците на Христос от римския император Нерон. Християните били измъчвани, изгаряни живи и хвърляни на диви животни. Това противопоставяне обаче не изненадало първите християни и със сигурност не разклатило вярата им в съществуването на Бога. Та нали Исус бил предупредил учениците си, че ще бъдат изправяни пред съдилища и че ще трябва да са готови да пострадат и дори да умрат за своята вяра. (Матей 10:17–22)

Несъмнено както в миналото, така и днес Бог е в състояние да избави служителите си от опасни ситуации и онези, които смятат, че са били защитени от него, не трябва да бъдат критикувани. Трудно е обаче да се каже със сигурност дали в такива случаи е имало намеса от страна на Бога, или не. Няколко верни служители на Йехова били ранени при една експлозия в Тулуза и хиляди верни християни умрели в нацистките и комунистическите лагери или при други ужасни обстоятелства, без Бог да се намеси, за да предотврати това. Защо Бог не винаги се намесва в полза на всички онези, които имат одобрението му? (Даниил 3:17, 18)

‘Времето и случаят’

Когато връхлети бедствие, всеки може да бъде засегнат, независимо дали е верен на Бога, или не. По време на експлозията в Тулуза, която Ален и Лилиан избегнали, трийсет души умрели и стотици били ранени, без да имат вина. В по–голям мащаб десетки хиляди хора стават жертва на престъпления, безразсъдно шофиране или войни, и Бог не може да бъде държан отговорен за нещастията им. Библията ни напомня, че на всеки „се случва според времето и случая“. (Еклисиаст 9:11)

Нещо повече, хората са подвластни на болестите, старостта и смъртта. Дори тези, които си мислят, че Бог е спасил по чудодеен начин живота им или отдават на него неочакваното възстановяване от свое заболяване, накрая се сблъскват със смъртта. Премахването на болестите и смъртта и ‘избърсването на всяка сълза’ от очите на хората все още предстои. (Откровение 21:1–4)

За да стане това, не е достатъчно Бог да се намесва само от време на време, а е необходимо далеч по–голяма и радикална промяна. Библията говори за едно събитие, наречено „великият ден на Йехова“. (Софония 1:14, НС) По време на тази широкомащабна намеса Бог ще унищожи цялото зло. На човечеството ще бъде дадена възможността да живее при съвършени условия, в които „предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“. (Исаия 65:17) Дори мъртвите ще бъдат върнати към живот, което ще заличи последствията от най–голямата човешка трагедия. (Йоан 5:28, 29) Тогава Бог в своята безкрайна любов и доброта ще разреши веднъж завинаги всички човешки проблеми.

Как Бог се намесва днес

Това обаче не означава, че междувременно Бог просто наблюдава с безразличие как творението му се измъчва.  Днес Бог предлага на всички хора, независимо от техния етнически или социален произход, възможността да го опознаят и да развият лични взаимоотношения с него. (1 Тимотей 2:3, 4) Исус описал това с думите: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“ (Йоан 6:44) Бог привлича към себе си искрените хора посредством посланието за Царството, известявано по целия свят от неговите служители.

Освен това Бог директно оказва влияние върху живота на онези, които са съгласни да бъдат ръководени от него. Посредством своя свети дух Бог ‘отваря сърцата им’, за да разберат волята му и да приложат на практика неговите изисквания. (Деяния 16:14) Да, като ни предоставя възможност да опознаем самия него, Словото му и неговите цели, Бог показва, че проявява любещ интерес към всеки един от нас. (Йоан 17:3)

И накрая, Бог помага на служителите си днес не като ги избавя по чудодеен начин, а като им дава своя свети дух и „силата, надхвърляща нормалното“, за да се справят с всяка ситуация, с която може да се сблъскат. (2 Коринтяни 4:7, НС) Апостол Павел писал: „За всичко имам сила чрез Онзи [Йехова Бог], Който ме подкрепява.“ (Филипяни 4:13)

Затова имаме пълното основание всеки ден да бъдем благодарни на Бога за живота и за надеждата да живеем вечно в един свят без страдания. „Що да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? — попитал псалмистът. — Ще взема чашата на спасението, и ще призова името Господно.“ (Псалм 116:12, 13) Когато редовно четеш това списание, то ще ти помогне да разбереш какво е направил, какво прави и какво ще направи Бог, за да се радваш на щастие днес и на сигурна надежда за бъдещето. (1 Тимотей 4:8)

[Текст в блока на страница 6]

„Предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум.“ — Исаия 65:17.

[Снимки на страница 5]

В библейски времена Йехова не предотвратил убиването на Захария с камъни...

нито избиването на невинни жертви от Ирод

[Снимка на страница 7]

Близо е времето, когато повече няма да има страдания и дори мъртвите ще се върнат към живот