Младежи, ходете достойно за Йехова

НЯКОИ християнски младежи временно живеят отделно от своето семейство и местен сбор. Някои правят това, за да увеличат службата си. Други напускат дома си поради неутралната си позиция по отношение на делата на този свят. (Исаия 2:4; Йоан 17:16) В някои страни ‘Кесарят’ е осъдил на затвор или на общественополезен труд a младежи, които искат да запазят своята морална безкомпромисност. (Марко 12:17; Тит 3:1, 2)

Докато излежават присъдата си заради своя неутралитет, тези младежи са затворени за продължително време заедно с престъпници. Ако са далече от дома по други причини, младите пак са принудени да работят сред хора, които нямат морални принципи. Как тези млади християни, които са принудени да бъдат в такава ситуация, могат да се справят успешно с натиска и изискванията на околните и в същото време да ‘се обхождат достойно за Бога’? (1 Солунци 2:12) Как техните родители могат да им помогнат, за да бъдат подготвени за евентуални неприятни обстоятелства? (Притчи 22:3)

Конкретни предизвикателства

„Да бъда далече от защитата на родителите и любещия надзор на старейшините, които ме познаваха добре, беше трудно и страшно“ — казва 21–годишният Такис b, който трябвало да прекара 37 месеца далече от дома си. Той допълва: „Понякога се чувствах напълно уязвим.“ Двайсетгодишният Петрос трябвало да бъде далече от дома за повече от две години. Той признава: „За първи път трябваше съвсем сам да вземам решения за развлеченията и приятелите, с които да общувам, и решенията ми не винаги бяха правилни.“ После добавя: „Понякога се притеснявам от по–голямата отговорност, която дойде с допълнителната свобода.“ Тасос, християнски старейшина, който често общува с младежи в тази ситуация, отбелязва: „Мръсният език, бунтовната нагласа и насилническото поведение на невярващите връстници могат да повлияят на непредпазливите и уязвими младежи.“

Докато съжителстват и работят заедно с хора, които не уважават библейските принципи, християнските младежи трябва да се пазят от изкушението да подражават на неморалното и небиблейско поведение на връстниците си. (Псалм 1:1; 26:4; 119:9) Да поддържат добра духовна рутина, като имат лично изучаване, като посещават редовно събранията и участват в проповедната служба, може да им изглежда трудно. (Филипяни 3:16) Може да им е трудно също да си поставят духовни цели и да се стремят да ги постигнат.

Верните млади християни със сигурност искат да угодят на Йехова със своята реч и поведение. Те лоялно се опитват да се вслушват в привлекателната покана на своя небесен Баща: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Притчи 27:11) Те осъзнават, че от техните обноски и поведение зависи как другите ще  гледат на Йехова и неговите служители. (1 Петър 2:12)

Похвално е, че повечето млади хора в такава ситуация полагат максимални усилия да бъдат като техните братя от първи век, за които апостол Павел се молел: „Да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело ..., за да издържите и дълготърпите всичко с радост.“ (Колосяни 1:9–11) В Библията са записани няколко примера на боящи се от Бога младежи, които ходели достойно за Бога сред една чужда, враждебна и идолопоклонническа среда. (Филипяни 2:15)

‘Господ беше с Йосиф’

Сравнително млад, Йосиф, любимият син на Яков и Рахил, се оказал далече от дома и защитата на своя боящ се от Бога баща. Той бил продаден като роб в Египет. Йосиф ни е дал прекрасен пример на трудолюбив човек, достоен за доверие и притежаващ морални принципи. Макар че бил роб на Петефрий — човек, който не бил поклонник на Йехова, — Йосиф бил добросъвестен и прилежен, така че неговият господар в крайна сметка му поверил целия си имот. (Битие 39:2–6) Йосиф запазил лоялността си към Йехова, и когато станало така, че бил хвърлен в затвора, той не си казал: „Каква е ползата от това да съм лоялен?“ Дори там той проявявал добри качества и скоро започнал да отговаря за много неща в затвора. (Битие 39:17–22) Бог го благословил и както се казва в Битие 39:23, „Господ беше с него“.

Колко лесно би било за Йосиф, който бил далече от своето боящо се от Бога семейство, да започне да се държи като египтяните, с които живеел, да подражава на техния неморален начин на живот! Вместо това той се придържал към Божиите принципи и се запазил чист в морално отношение, въпреки силните изкушения. Когато жената на Петефрий многократно го подканяла да има сексуални отношения с нея, неговият категоричен отговор бил: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:7–9)

Днес младите Свидетели трябва да се вслушват в предупрежденията на Библията относно неподходящите другари, неморалните забавления, порнографията и упадъчната музика. Те съзнават, че „очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите“. (Притчи 15:3)

Моисей отказал ‘да се наслаждава на греха’

Моисей израснал в двора на фараона сред хора, които се покланяли на идоли и търсели само удоволствия. Библията казва за него: „С вяра Моисей ... се отказа да се нарича  син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“ (Евреи 11:24, 25)

Приятелството със света може да има някои предимства, но те са само временни. Те ще бъдат за кратко, според ограниченото време, което остава на този свят. (1 Йоан 2:15–17) Нима няма да е по–добре да последваме примера на Моисей? Библията казва, че той ‘издържал като един, който виждал Невидимия’. (Евреи 11:27) Той се съсредоточил върху духовното наследство на своите боящи се от Бога прародители. И направил целта на Йехова своя цел в живота, като се стремял да върши волята му. (Изход 2:11; Деяния 7:23, 25)

Когато боящите се от Бога младежи се намират сред хора, които не са вярващи и са враждебно настроени, те могат да укрепят личните си взаимоотношения с Йехова чрез лично изучаване, като опознават по–добре „Невидимия“. Една пълна програма с християнски дейности, включваща редовно посещаване на събранията и проповедна служба, ще помогне на тези младежи да запазят ума си съсредоточен върху духовните неща. (Псалм 63:6; 77:12) Те трябва да се опитват да развият силна вяра и непоколебима надежда като Моисей. И ще бъде добре да съсредоточат мислите и действията си върху Йехова, като се радват да бъдат негови приятели.

Тя използвала речта си, за да възхвалява Бога

Друго момиче, което имало образцово поведение, докато било далече от дома си, била малката израилтянка, пленена от сирийците в дните на Божия пророк Елисей. Тя станала прислужница на съпругата на сирийския военачалник Нееман, който бил прокажен. Това момиче казало на господарката си: „Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, ... той би го изцелил от проказата му!“ Благодарение на нейното свидетелство Нееман отишъл при Елисей и бил излекуван от проказата. Нещо повече, Нееман станал поклонник на Йехова. (4 Царе 5:1–3, 13–19)

Примерът на това момиче показва колко е важно младите да използват речта си, за да носят възхвала на Бога дори когато са далече от родителите си. Ако това  момиче имаше навика да говори „празни приказки“ или „подигравки“, дали щеше да използва речта си резултатно, както направило, когато възникнала такава възможност? (Ефесяни 5:4; Притчи 15:2) Никос, един млад мъж на 20 години, който бил в затвора заради неутралната си позиция, си спомня: „Когато бях с някои други млади братя в затвора, в който се занимавахме със селскостопанска дейност, далече от родителите и от сбора, забелязах, че качеството на речта ни западна. Тя определено не носеше възхвала на Йехова.“ За щастие на Никос и другите момчета им била оказана помощ и те се вслушали в съвета: „А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии.“ (Ефесяни 5:3)

Йехова бил реален за тях

Случилото се с тримата приятели на Даниил в древния Вавилон доказва истинността на принципа, даден от Исус, че верността в малките неща води до вярност в големите. (Лука 16:10) Когато имали проблем с яденето на храна, която била забранена от Моисеевия закон, те можели да си кажат, че са пленници в чужда страна и нямат избор по въпроса. Но колко благословени били, че приели на сериозно това, което може да е изглеждало малко нещо! Те се оказали по–здрави и по–умни от всички други пленници, които се хранели от царските деликатеси. Верността в малките неща несъмнено ги укрепила, така че когато се сблъскали с по–голямото изпитание да се поклонят на един идол, те отказали да направят компромис. (Даниил 1:3–21; 3:1–30)

Йехова бил наистина реален за тримата млади мъже. Въпреки че били далече от своя дом и центъра на истинското поклонение, те били решени да се запазят неопетнени от света. (2 Петър 3:14) Те ценели толкова силно взаимоотношенията си с Йехова, че били готови да жертват живота си, за да ги запазят.

Йехова няма да те изостави

Когато младежите са далече от онези, които обичат и на които имат доверие, е разбираемо, че могат да се чувстват несигурни, неуверени и изпълнени с опасения. Но те могат да посрещнат своите изпитания с пълното доверие, че ‘Господ няма да  ги отхвърли’. (Псалм 94:14) Ако тези младежи ‘страдат за правдата’, Йехова е с тях, за да им помогне да продължат да ходят „по пътя на правдата“. (1 Петър 3:14; Притчи 8:20)

Йехова непрестанно укрепвал и богато благославял Йосиф, Моисей, малката слугиня израилтянка и тримата верни еврейски младежи. Днес той използва своя свети дух, своето Слово и организацията си, за да подкрепя онези, които ‘се подвизават в доброто войнстване на вярата’, като им дава надежда за ‘вечен живот’. (1 Тимотей 6:11, 12) Наистина, да ходим достойно в името на Йехова е възможно, дори е мъдро да правим това. (Притчи 23:15, 19)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 25]

РОДИТЕЛИ, ПОДГОТВЯЙТЕ ДЕЦАТА СИ!

„Както са стрелите в ръката на силния, така са чадата на младостта.“ (Псалм 127:4) Една стрела няма да улучи целта случайно. Тя трябва да е изстреляна с умение. По подобен начин децата няма да бъдат подготвени за живота извън дома, ако родителите им не им дават подходящото ръководство. (Притчи 22:6)

Младите имат склонността да действат импулсивно или да се отдават на „младежките страсти“. (2 Тимотей 2:22) Библията предупреждава: „Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.“ (Притчи 29:15) Ако не бъдат поставени граници в поведението на едно дете, това ще го остави неподготвено за изискванията и натиска на живота извън дома.

Християнските родители трябва по ясен и отговорен начин да обяснят на децата си трудностите, натиска и реалността на живота в тази система. Без да бъдат песимистично или негативно настроени, те могат да опишат неприятните ситуации, с които един младеж може да се сблъска, когато живее извън дома. Това обучение, съчетано с дадената от Бога мъдрост, ще „даде на неопитния проницателност, на младия човек познание и мисловни способности“. (Притчи 1:4, НС)

Родителите, които внедряват угодни на Бога добродетели и морални принципи в сърцата на децата си, им помагат да се справят с проблемите в живота. Редовното семейно изучаване на Библията, откритото общуване и искреният интерес към децата са от значение дали те после ще съумеят да се справят с проблемите, или не. Родителите трябва да осигуряват богоугодно обучение по уравновесен, но положителен и разумен начин, като подготвят децата си по–късно да могат сами да се оправят в живота. Чрез личния си пример родителите могат да учат децата си, че е възможно да живееш в света, без да си част от него. (Йоан 17:15, 16)

[Снимка на страница 23]

Някои християнски младежи е трябвало да напуснат дома си

[Снимки на страница 24]

Като отхвърлят изкушенията, младите могат да подражават на Йосиф и да останат морално чисти

[Снимки на страница 26]

Подражавай на младата пленена израилтянка, която използвала речта си за възхвала на Йехова