„Бъдете благодарни“

„Нека царува в сърцата ви Христовият мир ... и бъдете благодарни.“ — КОЛОСЯНИ 3:15.

1. Каква разлика наблюдаваме между християнския сбор и света под управлението на Сатан?

 В 94 600 сбора на Свидетелите на Йехова по целия свят можем да усетим дух на благодарност. Всяко събрание започва и завършва с молитва, в която се изказва благодарност на Йехова. Често чуваме изрази като „благодаря“, „моля, няма защо“ или подобни на тях, изричани от млади и възрастни, както и от нови и дългогодишни Свидетели, когато се събират за поклонение и радостно общуване. (Псалм 133:1) Само колко се различава това от егоизма, който преобладава сред мнозина, ‘които не познават Бога и които не се покоряват на благовестието’! (2 Солунци 1:8) Живеем в свят, в който липсва благодарност. И не е чудно, като имаме предвид кой е богът на този свят — Сатан Дяволът, най–големият привърженик на себелюбивата нагласа, чиито гордост и бунтовнически дух са обхванали изцяло човешкото общество. (Йоан 8:44; 2 Коринтяни 4:4; 1 Йоан 5:19)

2. В какво предупреждение трябва да се вслушаме, и какви въпроси ще разгледаме?

² Тъй като сме заобиколени от Сатановия свят, трябва да внимаваме да не бъдем покварени от неговата нагласа. През първи век апостол Павел напомнил на християните в Ефес: „[Вие] сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.“ (Ефесяни 2:2, 3) Тези думи се отнасят и за много хора днес.  Как тогава можем да поддържаме духа на благодарност? Каква помощ осигурява Йехова? По какви начини можем на практика да покажем, че наистина сме благодарни?

Причини, поради които да бъдем благодарни

3. За какво сме благодарни на Йехова?

³ Ние дължим благодарност на Йехова Бог, нашият Създател и Дарител на живота, особено като размишляваме за някои от щедрите подаръци, които ни е направил. (Яков 1:17) Ежедневно ние благодарим на Йехова за това, че сме живи. (Псалм 36:9) Около нас наблюдаваме изобилни доказателства за делата на сътворение на Йехова, като например слънцето, луната и звездите. Огромните запаси от поддържащи живота минерали на нашата планета, добре уравновесената смес от жизненоважни атмосферни газове и сложните кръговрати в природата свидетелстват за дълга, който имаме към нашия любещ небесен Баща. Цар Давид пял: „Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса [чудесни дела — НС]; и Твоите мисли заради нас не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване.“ (Псалм 40:5)

4. Защо трябва да благодарим на Йехова за радостното общуване, на което се радваме в нашите сборове?

⁴ Макар и да не живеят във физически рай, служителите на Йехова днес се радват на духовен рай. В Залите на Царството и по време на нашите конгреси ние усещаме на практика плодовете на Божия дух, проявявани от събратята ни християни. Всъщност, когато проповядват на хора, които почти нямат религиозни познания, някои Свидетели споменават това, което Павел описал в писмото си до галатяните. Първо те насочват вниманието на слушателите си към „делата на плътта“ и ги питат кои от изброените неща наблюдават днес. (Галатяни 5:19–23) Повечето хора охотно се съгласяват, че в днешно време тези неща са типични за човешкото общество. Когато им покажат описанието на плодовете на Божия свети дух и ги поканят в местната Зала на Царството, за да видят доказателство за проявата им, много от тях бързо признават:  „Наистина Бог е между вас.“ (1 Коринтяни 14:25) И това не се наблюдава само в местната Зала на Царството. Където и да отидеш, когато срещнеш някой от над шестте милиона Свидетели на Йехова, ще видиш същия щастлив, радостен дух. Наистина, укрепващото общуване е причина да благодарим на Йехова, онзи, който дава духа си, за да бъде възможно това. (Софония 3:9; Ефесяни 3:20, 21)

5, 6. Как можем да покажем благодарността си за най–големия дар от Бога, откупът?

⁵ Най–големият и съвършен дар, който Йехова е направил на човечеството, е неговият Син, Исус, посредством когото била осигурена изкупителната жертва. Апостол Йоан писал: „Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.“ (1 Йоан 4:11) Да, ние проявяваме благодарността си за откупа не само като изразяваме любов и признателност към Йехова, но и като живеем по начин, който показва любовта ни към другите. (Матей 22:37–39)

⁶ Можем да научим повече относно проявяването на благодарност, като разгледаме начина, по който Йехова се отнасял с древния Израил. Посредством Закона, който дал на народа чрез Моисей, Йехова поучавал служителите си на много неща. С помощта на „закона, олицетворение на знанието и на истината“, ние можем да научим много, като това ще ни помогне да следваме съвета на Павел ‘да бъдем благодарни’. (Римляни 2:20; Колосяни 3:15)

Три поуки от Моисеевия Закон

7. Как уредбата за десятъка давала възможност на израилтяните да изразяват благодарността си към Йехова?

⁷ В Моисеевия Закон Йехова посочил три начина, по които израилтяните можели да изразяват искрената си благодарност за добротата Му. Първо, той постановил да дават десятък. Една десета част от реколтата заедно с „десетък от черда и от стада“ били ‘свети на Господа’. (Левит 27:30–32) Когато израилтяните се подчинявали, Йехова ги благославял изобилно. „Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това — казва Господ на Силите, — дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.“ (Малахия 3:10)

8. По какво се различавали доброволните приноси от даването на десятък?

⁸ Второ, в допълнение на изискването за десятъка, Йехова постановил израилтяните да правят доброволни приноси. Той наредил на Моисей да им каже: „Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам, и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос.“ Те трябвало да принасят от ‘първото си тесто пита’ като ‘възвишаем принос Господу’ през всичките си поколения. Забележи, че не се  изисквало някакво определено количество от първите плодове. (Числа 15:18–21) Но когато давали принос в знак на благодарност, израилтяните били уверени в благословията на Йехова. Подобна уредба се наблюдава във връзка с храма във видението на Езекиил. Там четем: „Първаците от всичките първи рожби от всичко, и всеки принос от всичко, от всичките видове на вашите приноси, да бъдат на свещениците; тоже да давате на свещеника първака от тестото си, за да почива благословение на домовете ви.“ (Езекиил 44:30)

9. На какво учел Йехова израилтяните посредством уредбата за паберкуването?

⁹ Трето, Йехова наредил да не се събират паберки. Той казал: „Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ, вашият Бог.“ (Левит 19:9, 10) Отново не се изисквало някакво определено количество. Всеки израилтянин сам решавал колко да остави за нуждаещите се. Мъдрият цар Соломон обяснил това по подходящ начин: „Който показва милост към сиромаха, заема Господу, и Той ще му въздаде за благодеянието му.“ (Притчи 19:17) Така Йехова ги учел да проявяват състрадание и загриженост към онеправданите.

10. Какви били последствията за израилтяните, когато престанали да проявяват признателност?

¹⁰ Йехова благославял израилтяните, когато послушно давали десятък, доброволни приноси и помагали на бедните. Но когато престанали да проявяват признателност, те загубили одобрението на Йехова. Това ги довело до бедствено положение и накрая до изгнание. (2 Летописи 36:17–21) Каква тогава е поуката за нас?

Нашите изрази на благодарност

11. Кой е основният начин, по който можем да изразим благодарността си към Йехова?

¹¹ Основният начин, по който възхваляваме Йехова и изразяваме благодарността си, също представлява „принос“. Истина е, че като християни, ние не сме под Моисеевия Закон и от нас не се изисква да правим приноси от животни или от реколтата си. (Колосяни 2:14) Въпреки това апостол Павел подканил християните от еврейски произход: „Нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч плод от устни, които изповядват Неговото име.“ (Евреи 13:15) Ние можем да изразим благодарността си към нашия любещ небесен Баща, Йехова Бог, като използваме способностите и средствата си, за да принасяме своята хвалебна жертва, независимо дали в публичната служба, или в „събранията“ на истинските християни. (Псалм 26:12) Какво можем да научим в това отношение от начините, по които израилтяните трябвало да изразяват благодарността си към Йехова?

12. Какво научаваме от уредбата за десятъка относно християнските си задължения?

¹² Първо, както видяхме, уредбата за десятъка била задължителна за всеки израилтянин. Като християни, ние имаме задължението да проповядваме и да посещаваме християнските събрания. Тези дейности не са въпрос на лично предпочитание. В своето голямо пророчество относно времето на края Исус ясно казал: „Това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.“ (Матей 24:14; 28:19, 20) Относно християнските събрания апостол Павел бил вдъхновен да напише: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ (Евреи 10:24, 25) Ние изразяваме благодарността си към Йехова, когато с радост приемаме задължението си да проповядваме и да поучаваме, както и да общуваме редовно със събратята си на християнските събрания, като смятаме тези неща за привилегия и чест.

13. Каква поука извличаме от уредбите за доброволните приноси и паберкуването?

 ¹³ Освен това ние можем да извлечем полза и като размишляваме върху другите две уредби, чрез които израилтяните трябвало да проявяват своята признателност — доброволните приноси и паберкуването. За разлика от десятъка, който бил изискване с ясно определени задължения, при доброволните приноси и паберкуването не се изисквало някакво точно определено количество. По–скоро тези уредби позволявали на всеки служител на Йехова да постъпи според степента на признателност, която изпитвал в сърцето си. По подобен начин, макар и да осъзнаваме, че проповядването и посещаването на християнските събрания са основно изискване за всеки служител на Йехова, дали участваме искрено и с готовност в тези дейности? Дали гледаме на тях като на възможност да изразим дълбоката си признателност за всичко, което Йехова прави за нас? Дали участваме в тях възможно най–пълно според обстоятелствата си? Или гледаме на тях като на задължение, от което трябва да се освободим? Това, разбира се, са въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори. Апостол Павел изразил тези мисли по следния начин: „Всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго.“ (Галатяни 6:4)

14. Какво очаква Йехова от нас във връзка със службата ни към него?

¹⁴ Йехова Бог познава добре обстоятелствата ни. Той е наясно с ограниченията ни и високо цени жертвите, независимо дали са малки, или големи, които служителите му с готовност правят. Той не очаква всички да даваме в еднакво количество, нито пък можем да правим това. Когато обсъждал даването в материално отношение, апостол Павел казал на християните в Коринт: „Ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.“ (2 Коринтяни 8:12) Този принцип може да се приложи и спрямо службата ни към Бога. Това, което прави службата ни приемлива за Йехова, не се определя от количеството, а от начина, по който я извършваме — всеотдайно и с радост. (Псалм 100:1–5; Колосяни 3:23)

 Развивай и проявявай пионерски дух

15, 16. (а) Каква връзка съществува между пионерската служба и благодарността? (б) Как онези, които не са в състояние да служат като пионери, могат да проявяват пионерски дух?

¹⁵ Един възнаграждаващ начин да покажем благодарността си към Йехова е да започнем целодневна служба. Подтиквани от любов към Йехова и от признателност за незаслужената му милост, много отдадени служители са направили големи промени в живота си, за да прекарват повече време в служба на Йехова. Някои имат възможност да служат като редовни пионери, като отделят средно по 70 часа всеки месец, за да проповядват добрата новина и да учат хората на истината. Други, които са ограничени поради различни обстоятелства, от време на време организират нещата си така, че да проповядват 50 часа на месец като помощни пионери.

¹⁶ Но какво да кажем за многобройните служители на Йехова, които не могат да служат нито като редовни, нито като помощни пионери? Те показват благодарността си, като развиват и проявяват пионерски дух. Как? Като насърчават пионерите, като внедряват в децата си желанието да се стремят към кариера в целодневната служба и като усърдно проповядват според обстоятелствата си. Това, което даваме в службата си, зависи много от степента на признателност, която изпитваме в сърцата си относно онова, което Йехова е направил, прави и ще направи за нас.

Да проявяваме благодарност с „имота си“

17, 18. (а) Как можем да проявяваме благодарност с „имота си“? (б) Какво казал Исус относно дарението на вдовицата, и защо?

¹⁷ В Притчи 3:9 се казва: „Почитай Господа от имота си и от първаците на всичкия доход.“ Вече не е необходимо служителите на Йехова да дават десятък. Вместо това апостол Павел писал до сбора в Коринт: „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ (2 Коринтяни 9:7) Ние проявяваме благодарността си, като правим също доброволни дарения, за да подкрепяме целосветската дейност по проповядване за Царството. Дълбоката признателност ни подтиква да правим това редовно, като по възможност отделяме някакви средства всяка седмица, както правели ранните християни. (1 Коринтяни 16:1, 2)

¹⁸ Духът, с който даваме, а не количеството, е отражение на благодарността ни към Йехова. Точно това наблюдавал Исус, когато гледал хората да пускат дарения в съкровищницата на храма. Когато видял една бедна вдовица да пуска „две лепти“, Исус казал: „Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия пуснаха в даровете за Бога от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.“ (Лука 21:1–4)

19. Защо е добре да изследваме начините, по които проявяваме благодарност?

¹⁹ Нека тази статия относно проявата на благодарност ни подтикне да анализираме начините, по които правим това. Можем ли например да увеличим своята жертва на възхвала за Йехова, а също и подкрепата на целосветската дейност в материално отношение? Можем да сме уверени, че нашият щедър и любещ Баща, Йехова, ще бъде доволен, като проявяваме благодарност в степента, в която можем.

Спомняш ли си?

• Поради какви причини трябва да сме благодарни на Йехова?

• Каква поука извличаме от десятъка, доброволните приноси и паберкуването?

• Как развиваме пионерски дух?

• Как можем да използваме „имота си“, за да благодарим на Йехова?

[Въпроси]

[Снимки на страница 15]

„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе“

[Снимки на страница 16]

Какви три поуки от Закона са представени тук?

[Снимки на страница 18]

Какви жертви можем да правим?