Развиваш ли способността да се удивляваш?

ДАЛИ ти е направило впечатление, че библейските писатели често се удивляват, когато изразяват признателност за делата и качествата на Бога? „Чудно съм направен“ — заявил псалмистът. (Псалм 139:14) „Господи [Йехова — НС], Ти си мой Бог — писал пророк Исаия. — Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; защото си извършил чудни дела.“ (Исаия 25:1) Или помисли за удивлението и страхопочитанието, които се съдържат в думите на апостол Павел: „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога!“ (Римляни 11:33)

В „Оксфордски английски енциклопедичен речник“ глаголът „удивлявам се“ бива определян като „вълнение, предизвикано от нещо неочаквано, непознато или необяснимо, особено от изненада, смесена с възхищение, любопитство и т.н.“.

Нима не е радостно да наблюдаваш как малките деца широко отварят очи от удивление, когато видят, усетят или чуят нещо ново? За жалост това удивление, основано на любопитство или на някаква новост, често отслабва с течение на годините.

Но за библейските писатели, цитирани по–горе, страхопочитанието било дълбоко вкоренено чувство, което те запазили с възрастта. Как успели в това? Те подхранвали своето удивление, като размишлявали с признателност за делата на Бога. Псалмистът се молел: „Спомням си древните дни, размишлявам за всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти [чудесата на сътворението изпълват ума ми — „Нова английска Библия“].“ (Псалм 143:5)

Колко похвално е, че такова удивление може да се види сред съвременните поклонници на Бога! Ти самият удивляваш ли се? А развиваш ли тази способност?