Те търсели тесния път

ПРЕДИ близо 550 години малки групи от хора, които твърдели, че са християни и живеели в Прага, Келчице, Вилемов, Клатови и други градове на територията на днешна Чешка република, напуснали домовете си. Те се заселили близо до село Кунвалд, в една долина в североизточна Бохемия, където построили малки къщи, обработвали земята, четели Библията и се наричали Обединени братя, или Unitas Fratrum на латински.

Заселниците били хора с различен произход — селяни, благородници, студенти, богати и бедни, мъже и жени, вдовици и сираци, — но всички те искали едно и също нещо. „Обърнахме се в молитва към самия Бог — писали те — и горещо Го помолихме да ни разкрие милостивата Си воля относно всяко нещо. Искахме да ходим в Неговите пътища.“ И наистина Обединените братя, или Чешките братя, както по–късно започнали да наричат вярващите от тази общност, търсели ‘тесния път, който води в живот’. (Матей 7:13, 14) Какви библейски истини разкрили те, когато изследвали Писанието? По какво ученията им се различавали от общоприетите по онова време вярвания и какво можем да научим от тях?

Без насилие и компромиси

В средата на XV век няколко религиозни движения допринесли за появата на Обединените братя. Едно от тях било движението на валденсите, което възникнало през XII век. Първоначално валденсите напуснали католицизма, който бил държавна религия в страните от Централна Европа. Но по–късно отчасти се върнали към католическите учения. Друга група, която оказала влияние върху

 Обединените братя, били последователите на Ян Хус, наричани хусити. Повечето граждани на Чехия изповядвали тази религия, но между тях нямало единство. Членовете на една фракция се борели по социални въпроси, докато други използвали религията в подкрепа на политически идеи. Влияние върху Братята оказали също и хилиастки групи, както и местни и чужди библейски учени.

Чешкият библейски учен и реформатор Петер Келчицки (ок. 1390–ок. 1460) познавал добре ученията на валденсите и хуситите. Той отхвърлил хуситите заради насилствените методи, които започнали да използват, и не одобрявал валденсите, тъй като правели компромиси с ученията си. Осъдил войната като нехристиянско действие. Вярвал, че християнинът трябва да се ръководи от „Христовия закон“, без значение какви могат да бъдат последиците от това. (Галатяни 6:2; Матей 22:37–39) През 1440 г. Келчицки записал ученията си в книгата „Мрежа на вярата“.

Грегори Пражки, който бил млад съвременник на Келчицки, бил толкова повлиян от ученията му, че напуснал хуситското движение. През 1458 г. Грегори убедил малки групи от бивши хусити от различни части на Чехия да напуснат домовете си. Те били сред хората, които го последвали до село Кунвалд, където основали нова религиозна общност. По–късно там  към тях се присъединили валденси от Чехия и Германия.

Прозорец към миналото

От 1464 до 1467 г. членовете на тази новосформирана, но нарастваща група провели няколко събора в района на Кунвалд и приели резолюции, в които обяснили своето ново религиозно движение. Всички резолюции били старателно записани в поредица от книги, позната днес като „Акта Унитатис Фратрум“ („Деяния на Обединените братя“), която все още съществува. Тези книги служат като прозорец към миналото, тъй като дават ясна представа за вярванията на Братята. Те съдържат писма, преписи на речи и дори подробности за разискванията на Братята.

Относно вярванията на Братята в „Акта“ се казва: „Решени сме да изберем свое ръководство единствено според прочетеното и според примера на нашия Господар и на светите апостоли с размисъл, смирение и дълготърпение, като обичаме враговете си, като им правим и им желаем добро и като се молим за тях.“ В тези писания също се казва, че първоначално Братята проповядвали. Те пътували по двойки и жените били резултатни проповеднички  там, където живеели. Братята не заемали политически постове, не полагали клетви, не вземали участие във военни дейности и не носели оръжие.

От единство към разединение

След няколко десетилетия обаче Обединените братя вече не живеели според значението на името си. Споровете за това колко буквално трябва да следват вярванията си довели до разцепления. През 1494 г. Братята се разделили на две групи — Голяма и Малка. Членовете на Голямата група възприели по–умерени вярвания от първоначалните, докато членовете на Малката група проповядвали, че Братята трябва да останат твърди в позицията си срещу политиката и света. (Виж блока „Какво знаем за Голямата група?“.)

Например един член на Малката група писал: „Малко вероятно е хората, които ходят по два различни пътя, да останат с Бога, защото само рядко и за незначителни неща са готови да правят жертви и да Му се подчиняват, докато за по–важните  неща поемат по собствен път. ... Копнеем да се причислим към хората, които имат непокварен ум и чиста съвест, като ежедневно следват Господаря Христос по тесния път, носейки кръста си.“

Членовете на Малката група вярвали, че светият дух е Божията действена сила, неговият „пръст“. Според тях откупът на Исус се състоял в това, че съвършеният Исус платил с човешкия си живот за изгубеното от грешника Адам. Те не почитали майката на Исус, Мария. Възобновили доктрината, че всички вярващи могат да бъдат свещеници, без да дават обет за безбрачие. Насърчавали всички членове на сбора да проповядват публично и изключвали неразкайващите се грешници. Строго се разграничавали от военните и политическите дейности. (Виж блока „В какво вярвали Братята от Малката група?“.) Тъй като вярващите от Малката група се придържали към резолюциите, записани в „Акта“, те се считали за истинските приемници на първоначалните Обединени братя.

Прями и преследвани

Членовете на Малката група открито осъждали другите религии, включително и Голямата група. „Вие учите да бъдат покръствани малки деца, които нямат собствена вяра — писали те относно тези религии, — и така следвате установеното от епископ, наричан Дионисий, който, подучен от някои неразумни хора, придавал особено значение на покръстването на невръстни деца ... Същото правят почти всички учители и изтъкнати теолози, Лутер, Меланхтон, Букер, Корвин, Илеш, Булингер, ... членовете на Голямата група — всички правят това.“

Нищо чудно, че членовете на Малката група били преследвани. През 1524 г. Ян Каленец, един от техните ръководители, бил бичуван и измъчван с нажежени метални предмети. Не след дълго трима членове на Малката група били изгорени на клада. Изглежда Малката група се разпаднала около 1550 г., след смъртта на последния ѝ водач.

Въпреки това вярващите от Малката група оставили следа в религиозния облик на средновековна Европа. Вярно е, че тъй като „истинското познание“ (НС) все още не било изобилно в дните на Малката група, те не успели да разсеят дългогодишната духовна тъмнина. (Даниил 12:4) Въпреки това силното им желание да търсят тесния път и да го следват, макар че се сблъсквали с противопоставяне, е забележително за днешните християни.

[Текст в блок на страница 13]

Смята се, че 50 от 60–те бохемски (чешки) книги, отпечатани от 1500 до 1510 г., са написани от членове на Обединените братя

[Блок на страница 11]

Какво знаем за Голямата група?

Какво станало с Голямата група? След като Малката група се разпаднала, Голямата група продължила да съществува като религиозно движение, което все още носело името Обединени братя. С течение на времето членовете на тази група променили първоначалните си вярвания. В края на XVI век те се обединили с чешките утраквисти a, които в основата си били лютерани. Но Братята продължили да превеждат и издават Библията, както и други религиозни книги. Интересно е, че на кориците на ранните им издания били изписани четирите еврейски букви от личното име на Бога, известни като тетраграма.

През 1620 г. Чешкото кралство насилствено било подчинено отново на католицизма. Затова много Братя от Голямата група напуснали страната и продължили дейността си зад граница. По–късно в чужбина тази група станала известна като Моравската църква (Моравия била част от земите на Чехия), която все още съществува.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 12]

В какво вярвали Братята от Малката група?

В следващите цитати от „Акта Унитатис Фратрум“, писана през XV–XVI век, са посочени някои от вярванията на Братята от Малката група. Изказванията, записани от техни ръководители, са насочени главно към членовете на Голямата група.

Троица: „Ако прегледате открай докрай цялата Библия, няма да намерите място, където пише, че Бог е разделен в някакъв вид троица — три личности, изброени по име, — както хората си въобразяват.“

Светият дух: „Светият дух е Божият пръст и дар от Бога, или утешител, или Божията сила, която Бащата дава на вярващите благодарение на Христос. В Светото писание не пише, че светият дух трябва да бъде наричан Бог или личност; нито пък ученията на апостолите посочват това.“

Свещеничество: „Те погрешно се обръщат към вас с титлата „свещеник“; без тонзура и лечебен мехлем не превъзхождате с нищо обикновените миряни. Свети Петър призовал всички християни да бъдат свещеници, като казал: Вие сте святото свещенство, което принася духовни жертви. (1 Петър 2)“

Покръстване: „Господарят Христос казал на апостолите си: Идете по целия свят, проповядвайте евангелието на всяко творение, на всеки, който повярва. (Марко, 16 глава) И чак след това казал: и като бъдат покръстени, ще бъдат спасени. А вие учите да бъдат покръствани малки деца, които нямат собствена вяра.“

Неутралитет: „Това, което вашите ранни братя считаха за лошо и нечисто — да се включат в армията и да убиват или да ходят въоръжени по пътищата, — всичко това намирате за добро ... Затова смятаме, че вие, както и други учители, нямате пълно разбиране на пророческите думи, които гласят: И Той сломи силата на лъка, щитовете и меча, и битката. (Псалм 75) И още: Те няма да повреждат или погубват в цялата ми света планина, защото земята на Господаря ще е изпълнена с познанието за Бога, и т.н. (Исаия, 11 глава)“

Проповядване: „Добре знаем, че в началото жените доведоха до покаяние повече хора, отколкото всички свещеници, заедно с епископа. А днес свещениците са се установили на своите места и в назначените си енории. Каква грешка само! Идете по целия свят. Проповядвайте ... на цялото творение.“

[Карти на страница 10]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ГЕРМАНИЯ

ПОЛША

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

БОХЕМИЯ

р. Елба

ПРАГА

р. Вълтава

Клатови

Келчице

Кунвалд

Вилемов

МОРАВИЯ

р. Дунав

[Снимки на страница 10, 11]

Вляво: Петер Келчицки; долу: страница от „Мрежа на вярата“

[Снимка на страница 11]

Грегори Пражки

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Всички рисунки: S laskavým svolením knihovny Národního muzea v Praze, C̆esko