Аод счупва ярема на потисника

ТОВА е една истинска история за смелост и стратегия. Действието се развива преди 3000 години. Разказът в Писанието започва с думите: „Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа. И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, та порази Израиля, и завладя Града на палмите. И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.“ (Съдии 3:12–14)

Земята на моавците се намирала на изток от река Йордан и Мъртво море. Но те преминали реката и завладели областта около Йерихон, ‘градът на палмите’, като поробили израилтяните. (Второзаконие 34:3) Моавският цар Еглон, „човек твърде тлъст“, карал израилтяните да плащат тежък и унизителен данък близо две десетилетия. (Съдии 3:17) Изискването на данъка обаче дало възможност тиранинът да бъде премахнат.

В повествованието се казва: „Когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода, син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон.“ (Съдии 3:15) Йехова трябва да е дал някакво уверение, че Аод е избран да представи данъка. Не се казва дали той е извършвал това задължение преди. Но начинът, по който Аод внимателно се подготвил за срещата, и тактиката, която използвал, предполага, че дворецът на Еглон му бил познат и знаел какво може да очаква. И преди всичко, това че бил левак се оказало от голямо значение.

Неспособен мъж или воин?

На еврейски думата „левак“ буквално означава „затворен, негоден или с вързана дясна ръка“. Дали това означава, че Аод бил недъгав, може би с деформирана дясна ръка? Виж какво казва Библията за ‘седемстотинте отборни мъже леваци’ от племето на Вениамин. „Всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.“ (Съдии 20:16) Най–вероятно те били избрани заради това, че били изключително смели и умели в битка. Според някои библейски изследователи „левак“ бил човек, който „използвал лявата си ръка така, както дясната“, следователно това бил човек, който си служел еднакво добре и с двете ръце. (Съдии 3:15, „Дуейски превод“ на английски)

Всъщност вениаминовото племе било известно с мъжете си леваци. В 1 Летописи 12:1, 2 вениаминците са описани като ‘силни мъже, които помагали във война. Те били въоръжени с лъкове и можели да си служат и с дясната, и  с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък’. В един справочник се казва, че тази способност можела да бъде развита, като „дясната ръка на малките деца се връзвала — от там и значението „с вързана дясна ръка“ — и те се обучавали да бъдат сръчни с лявата ръка“. Враговете на израилтяните обикновено били обучавани да се бият с воини, които си служат с дясната ръка. Но обучението на врага ставало безполезно, когато неочаквано трябвало да се бие с воин, който си служи с лявата ръка.

„Тайна дума“ за царя

Първата стъпка, която предприел Аод, била ‘да си направи меч’ — „остър и от двете страни“, достатъчно къс, за да го скрие в дрехите си. Той вероятно очаквал да бъде претърсен. Мечовете обикновено се носели от лявата страна на тялото, където десняците можели бързо да ги измъкнат. Тъй като бил левак, Аод скрил оръжието си „под горната си дреха на дясното си бедро“, където било малко вероятно пазачите на царя да го проверят. Така той безпроблемно ‘принесъл подаръка [или данъка] на моавския цар Еглон’. (Съдии 3:16, 17)

Подробности относно това какво се случило, преди да бъде донесен данъка в двореца на Еглон, не се споменават. Библията просто казва: ‘Когато Аод свърши да принася подаръка, изпрати човеците, които носеха подаръка.’ (Съдии 3:18) Аод представил данъка, придружил носачите на данъка на безопасно разстояние от дома на Еглон и се върнал отново там, след като ги отпратил. Защо? Дали тези мъже били с него като охрана, дали просто така било прието, или били само носачи на данъка? Дали той ги отпратил заради тяхната безопасност, преди да извърши своя план? Каквото и да имал предвид, Аод смело се върнал сам.

„[Аод] се върна от пограничните камъни, които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю.“ Как успял отново свободно да влезе при Еглон, в Писанието не се обяснява. Нима пазачите не заподозрели нещо? Дали са си мислели, че един израилтянин не представлява заплаха за господаря им? Дали това, че Аод се върнал сам, не създало впечатлението, че той предава сънародниците си? Във всеки случай Аод искал да бъде насаме с царя и успял да постигне това. (Съдии 3:19)

Вдъхновеният от Бога разказ продължава: „Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе.“ Аод не говорел за някакво устно послание от Бога. Той имал предвид, че ще използва меча си. Вероятно очаквайки да чуе послание от своя бог Хамос, царят ‘станал от стола си’. Бърз като светкавица, Аод извадил оръжието си и го забил в корема на Еглон. Явно мечът не е имал предпазник, защото ‘дръжката влязла след желязото, тлъстината стиснала желязото и [фекалиите му започнали да излизат — НС]’ — това станало или през раната, или заради неволно изпразване на червата на Еглон. (Съдии 3:20–22)

Безпроблемно бягство

Без да губи време да вади меча, ‘Аод излязъл през трема, затворил след себе си вратата на горната стая и я заключил. А когато излязъл, дошли слугите на Еглон, и като видели, че вратата на горната стая била заключена, си казали: Без съмнение по нуждата си е в лятната стая’. (Съдии 3:23, 24)

Какво представлявал ‘тремът’, през който Аод избягал? В един справочник се казва: „Точното значение [на еврейската дума] не се знае, но се предполага, че е бил нещо като колонада или вестибюл.“ Дали Аод заключил отвътре вратите и след това избягал по друг  път? Или дали е заключил вратите отвън с ключа, взет от мъртвия цар? Дали след това минал бавно покрай пазачите, сякаш нищо не се било случило? В Библията не се говори нищо за това. Какъвто и метод да е използвал Аод, служителите на Еглон не се осъмнили веднага от това, че вратите били заключени. Те просто си мислели, че царят е „по нуждата си“.

Докато служителите на царя се бавели, Аод избягал. След това той повикал сънародниците си и казал: „Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви.“ Като завзели стратегически важните бродове на река Йордан, войниците на Аод отрязали възможността на останалите без водач моавци да избягат към родната си земя. Така ‘в онова време израилтяните поразили от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избавил ни един. Така Моав се покорил под ръката на Израиля. Тогава земята имала спокойствие осемдесет години’. (Съдии 3:25–30)

Поука за нас

Това, което се случило в дните на Аод, ни показва, че когато вършим нещо, което е лошо в очите на Йехова, последствията са трагични. От друга страна, Йехова помага на онези, които с разкаяно сърце се обръщат към него.

Успехът на Аод не се дължал на неговото остроумие, нито на неспособността на враговете му. Изпълнението на Божиите цели не зависи от човешки фактори. Главната причина за успеха на Аод била, че той имал подкрепата на Бога, защото действал в съгласие с Неговата непоклатима воля да освободи народа Му. Бог въздигнал Аод, а ‘когато Господ въздигал съдии на народа си, тогава Господ бил със съдията’. (Съдии 2:18; 3:15)