Вестфалският мир — повратен момент в Европа

„НЕСЪМНЕНО рядко се случва толкова много европейски държавни глави да се съберат заедно, както сме се събрали тук днес.“ Бившият президент на Федерална република Германия Роман Херцог изрекъл тези думи през октомври 1998 г. в присъствието на четирима крале, четири кралици, двама принцове, един херцог и няколко президенти. Това събитие, организирано от Съвета на Европа, било изключително важно в петдесетгодишната история на съвременна Германия. Какъв бил поводът?

През октомври 1998 г. се навършиха 350 години от подписването на Вестфалския мирен договор. Често мирните споразумения са повратен момент, който променя хода на историята, и в това отношение Вестфалският договор изиграл важна роля. Подписването на споразумението през 1648 г. сложило край на Трийсетгодишната война и довело до раждането на съвременна Европа като континент на суверенни държави.

Старият ред е разклатен

През Средновековието най–влиятелните институции в Европа били римокатолическата църква и Свещената римска империя. В пределите на империята влизали стотици различни по големина владения, намиращи се на територията на днешна Австрия, Белгия, Германия, източна Франция, Люксембург, Холандия, части от Италия, Чехия и Швейцария. Тъй като по–голямата част от земите ѝ обхващали немски княжества, тя станала известна като Свещената римска империя на германската нация. Всяко княжество било полуавтономно и се управлявало от княз. Самият император бил католик от династията на австрийските Хабсбурги. Така под властта на папата и на императора Европа била в ръцете на католици.

През XVI и XVII век обаче установеният ред бил разклатен. Из цяла Европа се надигнало недоволство от разточителния живот на католическите духовници. Религиозните реформатори Мартин Лутер и Жан Калвин проповядвали връщане към библейските ценности. Те намерили широка подкрепа, което довело до началото на Реформацията и възникването на протестантски движения. Реформацията разделила вярващите поданици на империята на католици, лутерани и калвинисти.

Католиците приемали протестантите с недоверие, а протестантите се отнасяли към католическите си съперници с презрение. В началото на XVII век тези настроения довели до формирането на Протестантската уния и Католическата лига. В империята някои князе се присъединили към Унията, а други — към Лигата. В Европа, и най–вече в империята, всеки се отнасял с подозрение към другите и била нужна само искра за избухването на конфликт. Когато накрая това станало, конфликтът продължил цели трийсет години.

Смъртоносна искра подпалва Европа

Протестантските владетели се опитали да накарат Хабсбургите, изповядващи католицизма, да позволят по–голяма свобода на поклонението. Отстъпките обаче били  направени с неохота и през 1617–1618 г. лутеранските църкви в Бохемия (днешна Чехия) били принудително затворени. Това било обида за протестантските благородници, които нахлули в един пражки дворец, заловили трима католически свещеници и ги хвърлили от високо през един прозорец. Това събитие било искрата, която подпалила Европа.

Макар и да твърдели, че са последователи на Исус Христос, Князът на мира, членовете на враждуващите религии започнали да воюват помежду си. (Исаия 9:6) В битката при Била хора Лигата нанесла пълно поражение на Унията, която се разпаднала. Протестантските благородници били екзекутирани на пражкия пазар. Из цяла Бохемия имуществото на протестантите, които не се отрекли от вярванията си, било конфискувано и раздадено на католиците. В книгата „Война и мир в Европа — 1648 г.“ този акт е описан като „една от най–големите смени на собствеността, извършвани някога в централна Европа“.

Конфликтът, който започнал като религиозно противоречие в Бохемия, прераснал в международна борба за политическо влияние. През следващите трийсет години Дания, Испания, Франция, Холандия и Швеция били въвлечени във войната. Католическите и протестантските владетели, често водени от алчност и жажда за власт, си съперничели за политическо надмощие и търговска печалба. Трийсетгодишната война се разделя на периоди, всеки от които носи името на главните противници на императора. Някои исторически справочници изброяват четири такива периода: чешко–пфалцки, датски, шведски и френско–шведски. По–голяма част от военните действия се водели на територията на империята.

По това време се използвали пистолети, мускети и оръдия, повечето от които били доставяни от Швеция. Католиците и протестантите били въвлечени в конфликт. Войниците влизали в битка с възгласи „Дево Марийо“ или „Бог с нас“. Те плячкосвали всичко по пътя си през немските княжества, отнасяйки се към враговете и цивилните граждани като към животни. Войната станала варварска. Само какво противоречие с библейското пророчество: „Народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война.“ (Михей 4:3)

Цяло поколение германци израснало във време на война и изтощени, хората копнеели за мир. Очевидно той можел да се постигне, стига владетелите да нямали противоречащи си политически интереси. Когато войната започнала да губи религиозния си характер и ставала все по–светска, на преден план все повече излизала политиката. Интересно е, че за тази промяна допринесъл един католически духовник.

Кардинал Ришельо упражнява властта си

Официалната титла на Арман Жан дю Плеси била кардинал Дьо Ришельо. От 1624 до 1642 г. той бил пръв министър на  Франция. Ришельо имал амбицията да направи Франция най–влиятелната сила в Европа. За да постигне целта си, Ришельо се опитал да подкопае властта на своите събратя католици, Хабсбургите. Как направил това? Като оказал финансова подкрепа на протестантските войски на германските княжества, Дания, Холандия и Швеция, които воювали срещу Хабсбургите.

През 1635 г. Ришельо за пръв път включил френските войски във военните действия. В книгата „Vivat pax — Да живее мирът!“ се обяснява, че през последния си период „Трийсетгодишната война вече не била конфликт между религиозни организации. ... Тя се превърнала в борба за политическо надмощие в Европа“. Конфликтът, който започнал като религиозно съперничество между католици и протестанти, завършил с война, в която католици и протестанти воювали рамо до рамо срещу други католици. Католическата лига, която в началото на 30–те години на XVII век вече била разединена, се разпаднала през 1635 г.

Мирната конференция във Вестфалия

Европа била опустошена от грабежи, убийства, изнасилвания и болести. Копнежът за мир постепенно се засилвал, когато хората осъзнали, че в тази война никой не може да е победител. В книгата „Vivat pax — Да живее мирът!“ се отбелязва, че „към края на 30–те години на XVII век властващите князе най–сетне признали, че няма да постигнат целта си с военна сила“. Но щом като всички искали мир, как можели да го постигнат?

Императорът на Свещената римска империя Фердинанд III, френският крал Луи XIII и шведската кралица Кристина били единодушни, че трябва да се проведе конференция, на която всички участници във войната да се съберат и да водят мирни преговори. За място на събитието били избрани два града — Оснабрюк и Мюнстер в немската провинция Вестфалия. Изборът се спрял на тях, тъй като се намирали по средата между столиците на Швеция и Франция. През 1643 г. 150 делегации, някои от които с множество съветници, пристигнали в двата града, като католическите пратеници се събрали в Мюнстер, а протестантските — в Оснабрюк.

Първо, бил установен редът, по който да се регламентират титлата и ранга на пратениците, местата им за сядане и различните процедури. След това започнали мирните преговори, като предложенията били предавани от една делегация на друга чрез посредници. След почти пет години, през които войната продължавала да се води, мирните условия най–накрая били приети. Вестфалският договор включвал множество документи. В Оснабрюк император Фердинанд III подписал споразумение с Швеция, а в Мюнстер — с Франция.

Когато новината за подписването на договора се разпространила, навсякъде започнали празненства. Войната, която започнала със смъртоносна искра, завършила с буквални фойерверки. Те осветявали небето в редица градове. Църковните камбани биели, чували се тържествени оръдейни залпове, а хората радостно пеели по улиците. Можело ли европейците вече да се надяват на траен мир?

Възможно ли е постигането на траен мир?

Чрез Вестфалския договор бил признат принципът на суверенната власт. Това означавало, че всяка страна в договора е съгласна да уважава териториалните права на останалите страни и да не се меси във вътрешните им дела. Така се родила съвременна Европа като континент на суверенни държави. Но за някои от тях договорът бил по–благоприятен, отколкото за други.

Франция била утвърдена като най–влиятелната сила, а Холандия и Швейцария получили независимост. Но за немските княжества,  много от които били опустошени по време на войната, в договора имало неблагоприятни клаузи. Съдбата на Германия до известна степен била решена от другите държави. В „Нова енциклопедия Британика“ се казва: „Придобивките и загубите на немските князе били определени според изгодата на основните сили Франция, Швеция и Австрия.“ Вместо да бъдат събрани заедно и обединени в една нация, немските княжества били разделени както преди. Дори някои части от Германия, като тези около главните реки Елба, Одер и Рейн, били подчинени на властта на чужди владетели.

На католическата, лутеранската и калвинистката религия били дадени равни права. Но не всички били доволни от това. Папа Инокентий X силно се противопоставил на договора, като го обявил за невалиден и безполезен. Въпреки това религиозните граници, които били определени, до голяма степен останали непроменени в продължение на три века. Макар че отделните хора все още не се радвали на религиозна свобода, бил постигнат напредък в това отношение.

Договорът сложил край на Трийсетгодишната война, а така и на голяма част от конфликтите. Това е последната голямата религиозна война в Европа. Войните не престанали, но първопричината им не била вече религиозна, а политическа или търговска. Това обаче не означава, че религията спряла да оказва влияние на военните действия в Европа. През Първата и Втората световна война на катарамите на немските войници имало надпис с познат текст „Бог с нас“. При тези ужасяващи конфликти католици и протестанти отново воювали срещу представители на своята религия.

Очевидно Вестфалският договор не донесъл траен мир. Но послушните хора скоро ще живеят в такива мирни условия. Чрез месианското Царство на своя син, Исус Христос, Йехова Бог ще установи вечен мир за човечеството. Под управлението на това правителство единствената истинска религия ще бъде обединяваща, а не разединяваща сила. Никой няма да воюва по каквато и да е причина, било то религиозна или друга. Колко радостно ще е само, когато Царството започне да управлява над земята и ‘мирът непрестанно ще се увеличава’. (Исаия 9:6, 7)

[Текст в блока на страница 21]

Конфликтът, който започнал като съперничество между католици и протестанти, завършил с война, в която католици и протестанти воювали рамо до рамо срещу други католици

[Текст в блока на страница 22]

Войниците влизали в битка с възгласи „Дево Марийо“ или „Бог с нас“

[Снимка на страница 21]

Кардинал Ришельо

[Снимка на страница 23]

Рисунка от XVI век, изобразяваща борбата между Лутер, Калвин и папата

[Информация за източника на снимката на страница 20]

From the book Spamers Illustrierte Weltgeschichte VI

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Воюващи религиозни водачи: From the book Wider die Pfaffenherrschaft; карта: The Complete Encyclopedia of Illustration/J. G. Heck