‘Извърши делото на евангелизатор’

„Бъди разбран във всичко ... извърши делото на благовестител [евангелизатор — НС].“ — 2 ТИМОТЕЙ 4:5.

1. Каква задача дал Исус на последователите си?

ИМЕТО и целите на Йехова се известяват по цялата земя. Това е така, защото отдадените служители на Бога приемат присърце задачата, която Исус Христос дал на последователите си, като казал: „Идете, ... научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20)

2. Какво напътствие получил надзорникът Тимотей, и как днешните християнски надзорници могат да изпълняват службата си?

² Учениците на Исус през първи век приели сериозно тази задача. Например апостол Павел подканил своя християнски брат и надзорник Тимотей: ‘Извърши делото на евангелизатор, изпълнявай службата си.’ (2 Тимотей 4:5) Един начин, по който надзорниците изпълняват службата си днес, е, като пламенно възвестяват Царството, или редовно участват в проповедната служба. Например надзорникът на Изучаване на книга в сбора има удовлетворяващата възможност да поема ръководството в проповедната служба и да обучава другите вестители. Павел изпълнявал задължението си да проповядва благовестието, или добрата новина, и помагал на другите, като ги обучавал в проповедната служба. (Деяния 20:20; 1 Коринтяни 9:16, 17)

 Пламенни евангелизатори в миналото

3, 4. Какъв опит натрупал Филип като евангелизатор?

³ Първите християни били известни като пламенни евангелизатори. Да разгледаме примера на евангелизатора Филип. Той бил измежду ‘седемте души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост’, които били избрани, за да разпределят непредубедено дневната дажба от храна сред гръцки говорещите и еврейски говорещите християнски вдовици в Йерусалим. (Деяния 6:1–6) След като това специално назначение приключило и всички християни, с изключение на апостолите, се разпръснали поради преследването, Филип отишъл в Самария. Там той проповядвал добрата новина и получил сила от светия дух да изгонва демони и да изцелява куци и парализирани хора. Много самаряни приели посланието за Царството и били покръстени. Когато апостолите в Йерусалим научили, изпратили Петър и Йоан в Самария, така че новопокръстените вярващи да получат светия дух. (Деяния 8:4–17)

⁴ После Божият дух насочил Филип да се срещне с етиопския евнух по пътя за Газа. След като Филип ясно му обяснил пророчеството на Исаия, този „скопец, велможа на етиопската царица Кандакия“, повярвал в Исус Христос и бил покръстен. (Деяния 8:26–38) След това Филип отишъл в Азот и после в Кесария, като по пътя до там ‘проповядвал благовестието по всички градове’. (Деяния 8:39, 40) Несъмнено той оставил добър пример в извършването на дейността на благовестител, или евангелизатор!

5. С какво били известни четирите дъщери на Филип?

⁵ Около двайсет години по–късно Филип все още активно проповядвал в Кесария. По времето, когато Павел и Лука отседнали в дома му, той имал ‘четири дъщери девици, които пророкували’. (Деяния 21:8–10) Очевидно те били добре обучени в духовно отношение, били пламенни в службата и дори имали привилегията да пророкуват. Днес също пламенността на родителите в проповедната служба може да окаже добро влияние върху техните синове и дъщери, като ги подтикне да превърнат пламенната евангелизаторска дейност в своя кариера.

Пламенни евангелизатори днес

6. Какъв успех постигнали евангелизаторите през първи век?

⁶ В своето голямо пророчество, насочващо вниманието към нашите дни и времето на края, Исус Христос казал: „Трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Марко 13:10) Краят щял да дойде, след като добрата новина бъде проповядвана „по целия свят“. (Матей 24:14, Ве) Когато Павел и други евангелизатори от първи век известявали добрата новина, мнозина повярвали и на много места по цялата Римска империя били сформирани сборове. Старейшините, назначени да служат в тези сборове, участвали със своите братя и сестри в евангелизаторската работа и разширили проповедната дейност надлъж и нашир. В онези дни словото на Йехова растяло и побеждавало точно както става днес, защото милиони Свидетели на Йехова извършват евангелизаторската дейност. (Деяния 19:20) Дали ти си един от тези щастливи възхвалители на Йехова?

7. Какво правят днес възвестителите на Царството?

⁷ Днес много възвестители на Царството се възползват от различни възможности да увеличат участието си в евангелизаторската работа. Хиляди от тях са започнали мисионерска служба, а стотици хиляди участват в целодневната евангелизаторска дейност като редовни и помощни пионери. И само каква хубава работа се извършва от мъжете, жените и децата, които служат като пламенни вестители на Царството! Наистина всички служители на Йехова се радват на богати благословии от него, служейки му единодушно като християнски евангелизатори. (Софония 3:9)

8. Каква животоспасяваща дейност се извършва днес, и от кого?

⁸ Бог е възложил на помазаните Исусови последователи отговорността да известят добрата новина по цялата земя. В тази  евангелизаторска дейност те са подкрепяни от растящия брой на „другите овце“ на Христос. (Йоан 10:16) В пророческо отношение тази животоспасяваща дейност е подобна на поставянето на белег върху челата на хората, които въздишат и плачат поради всички отвратителни неща, които стават днес. Скоро злите ще бъдат унищожени. Междувременно каква привилегия е да носим животоспасяващите истини на хората по земята! (Езекиил 9:4–6, 11)

9. Как може да се помогне на новите вестители в проповедната служба?

⁹ Ако от известно време участваме в евангелизаторската дейност, можем да помогнем по някакъв начин на новите вестители в сбора. Понякога може да ходим заедно на проповедна служба. Онези, които служат като старейшини, са насърчени да правят всичко, което е по силите им, за да изграждат духовно събратята си по вяра. Искрените усилия на смирените надзорници могат много да помогнат на другите да бъдат пламенни и плодотворни вестители. (2 Петър 1:5–8)

Даване на свидетелство от къща на къща

10. Какъв пример в проповедната служба оставили Христос и неговите последователи?

¹⁰ Исус Христос дал на последователите си чудесен пример като евангелизатор. Във връзка с проповедната служба на Христос и неговите апостоли Божието Слово казва: „Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика.“ (Лука 8:1) А какво може да се каже за самите апостоли? След като на Петдесетница през 33 г. бил излят светият дух, те ‘ни един ден не преставали да поучават и да благовестяват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос’. (Деяния 5:42)

11. Какво правел Павел в проповедната си служба според Деяния 20:20, 21?

¹¹ Заради пламенната си проповедна дейност апостол Павел могъл да каже на християнските старейшини в Ефес: „Не се посвених да ви изявя всичко, що е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите.“ Дали, когато ‘поучавал по къщите’, Павел посещавал домовете на събратята поклонници на Йехова, като им правел пастирски посещения? Не, защото той обяснява: „Проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.“ (Деяния 20:20, 21) Като цяло онези, които вече се били отдали на Йехова, не се нуждаели от напътствия относно „покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос“. Павел обучавал християнските старейшини от Ефес в службата от къща на къща и в същото време учел невярващите да се покаят и да проявават вяра. В тази дейност Павел подражавал на метода, установен от Исус.

12, 13. Какво са правили и продължават да правят служителите на Йехова във връзка с правото си да проповядват, в съгласие с Филипяни 1:7?

¹² Службата от къща на къща може да бъде предизвикателство. Например някои хора се дразнят, когато ги посещаваме с библейското послание. Но нашата цел не е да ги дразним. Все пак службата от къща на къща има библейска основа, а и любовта към Бога и ближните ни подтиква да свидетелстваме по този начин. (Марко 12:28–31) За да ‘защитаваме и утвърждаваме по правен път’ правото си да проповядваме от къща на къща, ние сме отнасяли различни случаи до съдилищата, включително и до Върховния съд на Съединените щати. (Филипяни 1:7) Почти винаги той е вземал решения в наша полза. Ето едно такова съдебно решение:

¹³ „Раздаването на религиозни трактати е много стара форма на мисионерска проповедна дейност — стара колкото историята на печатните преси. През годините тази дейност е играла важна роля в различни религиозни движения. Днес различни религиозни секти широко използват тази форма на евангелизаторска дейност. Техните колпортьори разнасят Евангелието до хиляди домове и като посещават хората лично, се стремят да спечелят привърженици за своята вяра. ... Според първата поправка [в Конституцията на Съединените щати] този вид религиозна дейност е на същата висота, както и поклонението в църквите и поучаването  от амвона.“ („Мърдок срещу щата Пенсилвания“, 1943 г.)

Защо трябва да продължаваме да проповядваме?

14. Какъв може да е резултатът от службата ни?

¹⁴ Има много причини за това да свидетелстваме от къща на къща. Всеки път, когато посещаваме хората, ние се опитваме да засаждаме семената на библейската истина. Като правим повторни посещения, се стремим да ги „поливаме“. Впоследствие може да има хубав резултат, тъй като Павел писал: „Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.“ (1 Коринтяни 3:6) Затова нека продължаваме да ‘засаждаме и да напояваме’, уверени, че Йехова ‘ще прави да расте’.

15, 16. Защо посещаваме многократно домовете на хората?

¹⁵ Ние вършим работата на евангелизатори, защото животът на хората е в опасност. Като проповядваме, можем да спасим и себе си, и слушателите си. (1 Тимотей 4:16) Ако знаем, че животът на един човек е застрашен, дали ще направим само един незначителен опит да му помогнем? Едва ли! Тъй като става въпрос за спасение, ние многократно посещаваме домовете на хората. Обстоятелствата им непрестанно се променят. Някой, който при даден случай е твърде зает, за да слуша, може да е склонен да чуе библейското послание по друго време. На вратата може да ни посрещне друг член на семейството и това да доведе до библейско обсъждане.

¹⁶ Променят се не само обстоятелствата, но и нагласата на домакините. Например болезнената загуба на скъп човек може да подтикне някой да изслуша посланието за Царството. Ние се надяваме да утешим човека, да го накараме да осъзнае духовните си потребности и да му покажем как може да ги удовлетвори. (Матей 5:3, 4)

17. Коя е най–важната причина за проповедната ни дейност?

¹⁷ Най–важната причина за това да свидетелстваме от къща на къща или да сме заети в друга форма на християнската служба, е желанието да известяваме името на Йехова. (Изход 9:16; Псалм 83:18) Колко възнаграждаващо е, когато евангелизаторската ни дейност помага на хората, обичащи истината и праведността, да започнат да възхваляват Йехова! Псалмистът пял: „Юноши и девици, старци и младежи, нека хвалят името на Господа; защото само Неговото име е превъзнесено, славата Му е над земята и небето.“ (Псалм 148:12, 13)

Евангелизаторската дейност носи полза и на нас

18. Каква полза извличаме от евангелизаторската дейност?

¹⁸ Да извършваме работата на евангелизатори ни носи полза по различни начини. Да ходим от къща на къща с добрата новина ни помага да развиваме смирение, особено когато не ни приемат добре. За да сме резултатни евангелизатори, трябва да бъдем като Павел, който ‘на всички станал всичко, та по всякакъв начин да спаси неколцина’. (1 Коринтяни 9:19–23) Опитът в проповедната служба ни помага да сме тактични. Като разчитаме на Йехова и умело подбираме думите си, ще бъдем в състояние да прилагаме съвета на Павел: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Колосяни 4:6)

19. Как светият дух помага на евангелизаторите?

¹⁹ Евангелизаторската дейност ни подтиква също да разчитаме на Божия свети дух. (Захария 4:6) На свой ред плодовете на духа, които са „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“, се проявяват в проповедната ни служба. (Галатяни 5:22, 23) Те оказват влияние върху взаимоотношенията ни с хората, защото, когато се оставяме на духа да ни води, това ни помага да проявяваме любов, да изпитваме радост и мир, да сме дълготърпеливи и милостиви, да проявяваме доброта, вяра, кротост и самоконтрол, докато проповядваме добрата новина.

20, 21. Кои са някои благословии от това да сме заети като евангелизатори?

²⁰ Друга благословия, на която се радваме като евангелизатори, е, че ставаме  по–състрадателни. Когато хората споделят свой проблем, бил той болест, безработица или трудности вкъщи, ние не им даваме съвети, а споделяме насърчителни и утешаващи стихове с тях. Ние сме загрижени за хората, които са заслепени в духовно отношение, но изглежда, че обичат праведността. (2 Коринтяни 4:4) И само каква благословия е да помагаме в духовно отношение на онези, които ‘имат правилна нагласа за вечен живот’! (Деяния 13:48, НС)

²¹ Редовното участие в евангелизаторската дейност ни помага да останем съсредоточени върху духовните неща. (Лука 11:34) Това несъмнено е от полза, тъй като в противен случай можем да се поддадем на материални изкушения, които са много разпространени в света. Апостол Йоан отправил следната подкана към християните: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, — не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва довека.“ (1 Йоан 2:15–17) Когато сме заети като евангелизатори в делото на Господаря, това ни помага да не обичаме света. (1 Коринтяни 15:58)

Събирай съкровища на небето

22, 23. (а) Какви съкровища събират християнските евангелизатори? (б) Как ще ни помогне следващата статия?

²² Пламенната проповедна дейност за Царството носи дълготрайна полза. Исус показал това с думите: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:19–21)

²³ Нека продължаваме да събираме съкровища на небето, съзнавайки, че не бихме могли да имаме по–голяма привилегия от тази да представяме Върховния Господар Йехова, като негови Свидетели. (Исаия 43:10–12) Когато извършваме задачата си, като Божии служители, вероятно се чувстваме подобно на една християнка, която е на повече от 90 години и която казала за своя дълъг живот в служба на Бога: „Винаги благодаря на Йехова за това, че ми позволи да му служа през всичките тези години, и горещо се моля да бъде завинаги мой небесен Баща.“ Ако по подобен начин и ние ценим взаимоотношенията си с Бога, несъмнено ще вършим с желание работата на евангелизатори в най–пълната възможна степен. Следващата статия ще ни помогне да разберем как можем да изпълним докрай службата си.

Как ще отговориш?

• Защо трябва да вършим работата на евангелизатори?

• Какво можеш да кажеш за дейността на евангелизаторите в миналото и днес?

• Защо свидетелстваме от къща на къща?

• Каква лична полза извличаме, когато извършваме дейността на евангелизатори?

[Въпроси]

[Снимки на страница 10]

Такива евангелизатори като Филип и неговите дъщери имат радостни подражатели в наши дни

[Снимка на страница 14]

Каква полза извличаш ти лично, когато споделяш добрата новина с другите?