Великолепното творение на Йехова

‘Ти си по–величествен от планините’

ДА НАБЛЮДАВАШ как слънцето изгрява зад връх Фуджи е незабравимо преживяване. Огненият слънчев диск заблестява над хоризонта и осветява белия сняг и сивите скали, които представляват изстинала лава. С началото на новия ден ясно очертаващата се сянка на планината бързо се разстила на километри над хълмове и долини.

Като връх Фуджи — което изписано с йероглифи означава „нямащ равен“, — величествените планини не престават да ни удивляват. Да, можем да се смирим пред гигантските им размери! Планините са толкова величествени, че много хора вярват, че най–високите върхове, често забулени в мъгли и облаци, са обиталища на богове.

Но единственият Бог, когото в действителност възхваляват планинските върхове, е техният изкусен Създател — Йехова. Само той „образува планините“. (Амос 4:13) Почти една четвърт от земната повърхност е покрита с планини и когато Бог създал нашата планета, той установил сили, които след време образували грандиозни върхове и планински вериги. (Псалм 95:4) Смята се например, че планинските масиви на Хималаите и Андите били образувани от големи катаклизми дълбоко в недрата на земята и от движения на части от нейната кора.

Ние, хората, не разбираме напълно как са възникнали планините и защо съществуват. Наистина не можем да отговорим на въпросите, зададени на праведния Йов: „Где беше ти, когато [аз, Йехова] основах земята? ... На какво се вдълбочиха основите ѝ?“ (Йов 38:4–6)

Знаем обаче, че животът ни зависи от планините. Хората ги наричат природни водоизточници, тъй като са източник на вода за всички големи реки и половината от населението на земята зависи от планинските води. (Псалм 104:13) Според списанието „Ню сайънтист“ „шест от двайсетте основни растения, които служат за храна, отначало са растели в планините“. В обещания нов свят на Бога, когато условията ще са в екологично равновесие, „изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините“. (Псалм 72:16; 2 Петър 3:13)

Много хора, когато чуят думата „планини“, се сещат за Алпите в Европа. Техните хълмове — включително връх Чивета, показан тук — свидетелстват по възхитителен начин за своя Създател. (Псалм 98:8) Те възхваляват Йехова, онзи, ‘който със силата Си утвърждава планините’. * (Псалм 65:6)

Великолепието на Алпите наистина вдъхва страхопочитание със заледените си планински хребети и била, покритите със сняг склонове, долините, езерата и ливадите. Цар Давид казал за Йехова, че „прави да расте трева по планините“. (Псалм 147:8)

Хълмистите области — като тези възвишения в Гуейлин (Китай) — може да не изглеждат толкова зрелищни, колкото Алпите, но са необикновено красиви. Пътят на река Ли е осеян с редица стърчащи варовикови  остри върхове, които удивляват посетителите с прелестта си. Като наблюдаваме как кристално чистите води текат между тези забулени в мъгла хълмове, може да се сетим за думите на псалмиста: „Ти [Йехова] си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.“ (Псалм 104:10)

С право се възхищаваме на планините, защото признаваме, че те са величествена част от любещите мерки на Създателя, които е взел, за да осигури благоденствие и наслада за човечеството. Колкото и величествени обаче да са планините, те дори не се доближават до величието на Йехова. Той наистина е „по–величествен от планините“. (Псалм 76:4, НС)

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 9]

Десет процента от населението в света живее в планински райони. Но това не е непреодолима пречка за хората, които известяват добрата новина за Божието Царство. Тези християнски служители проповядват много време в множество планински райони. А „колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро, който проповядва спасение“! (Исаия 52:7)

„Високите планини са на дивите кози“ — пял псалмистът. (Псалм 104:18) Планинските кози — като нубийския козирог с великолепните му рога — са едни от обитателите на планините, които се движат най–сигурно там. Те се осмеляват да ходят по ръбовете на скалите, които са толкова тесни, че изглежда невъзможно да се мине по тях. Нубийският козирог живее без проблеми по недостъпни места. Това е така донякъде поради устройството на копитото му. Под тежестта на козата двете части на копитото ѝ се раздалечават и така животното е стабилно, когато стои или се движи по тесните скални ръбове. Нубийският козирог наистина е майсторско творение!

[Снимка на страница 9]

Връх Фуджи (Хоншу, Япония)