Либерия — духовен растеж въпреки войната

ПОВЕЧЕ от десетилетие в Либерия се води гражданска война. В средата на 2003 г. бунтовници нахлуха в столицата Монровия. Много Свидетели на Йехова бяха принудени да бягат от домовете си, понякога многократно. Постоянно се извършваха грабежи.

За съжаление по време на боевете в столицата бяха убити хиляди хора. Сред тях имаше и двама Свидетели — един брат и една сестра. Как останалите братя се справят с трудностите и каква помощ им беше оказана?

Помощ за нуждаещите се

По време на целия конфликт братята от либерийския клон на Свидетелите на Йехова организираха помощ за нуждаещите се. Бяха осигурени храна, основни неща за домакинството и медикаменти. Докато бунтовниците бяха завзели района на пристанището, имаше недостиг на храна. От клона бяха предвидили това и бяха заделили средства от първа необходимост, достатъчни за всичките две хиляди Свидетели, които бяха избягали в Залите на Царството из целия град. Братята разпределиха храната така, че провизиите да стигнат докато пристанището отново бъде отворено. От клоновете в Белгия и Сиера Леоне изпратиха медицински материали по въздушна поща, а от английския и френския Бетел изпратиха дрехи по море.

Въпреки ужасните обстоятелства, нашите братя запазиха положителна и ведра нагласа. Мнозина споделяха мнението на един брат, който три пъти бил принуден да бяга от дома си. Той каза: „Това са условията, за които проповядваме. Ние живеем в последните дни.“

Отклик към добрата новина

Въпреки повсеместния смут, Свидетелите продължават да жънат чудесни резултати в проповедната служба. През януари 2003 г. беше достигнат най–висок брой досега от 3879 вестители на Царството, които през февруари водеха 15 227 домашни библейски изучавания.

Хората бързо откликват на добрата новина. Пример за това е случилото се в едно село в югоизточната част на страната. От един сбор планували да честват Възпоменанието на Христовата смърт в голямото село Буан, разположено на около пет часа път пеша от мястото, където обикновено се събирали. Преди да поканят селяните на Възпоменанието, братята дали покана на кмета на Буан. Когато я получил, той взел Библията си, отивал при местните хора, прочитал им един от стиховете, посочени в поканата, и ги насърчавал да посетят Възпоменанието. Така, когато пристигнали, вестителите разбрали, че друг вече е свършил работата вместо тях. Кметът дошъл на Възпоменанието заедно с децата си и двете си съпруги. Там присъствали общо 27 души. След това  кметът напуснал методистката църква, започнал да изучава със Свидетелите и предоставил парцел за построяване на Зала на Царството.

Промяна на нагласата

Чрез своето поведение братята ни също променят мнението на някои противници относно истината. Разгледай какво се случило с мъж на име Опоку. Един специален пионер му проповядвал и му предложил списание „Стражева кула“. Опоку проявил интерес към една статия в списанието, но нямал пари. След като му обяснил, че не се заплаща, пионерът му оставил списанието и се уговорили да го посети отново. При повторното посещение Опоку попитал пионера: „Познавате ли ме? Повечето от вашите хора в град Харпър ме познават. Аз гонех децата ви от училище!“ След това обяснил, че бил директор на едно средно училище в града и че гонел децата на Свидетелите на Йехова, тъй като не отдавали чест на знамето.

Християнската любов, която Свидетелите на Йехова проявили при три случая, обаче го накарала да преосмисли нагласата си. Първо, той видял как Свидетелите се грижат за свой духовен брат, който бил тежко болен. Те дори уредили той да се лекува в една съседна държава. Опоку мислел, че болният брат е „важен човек“ сред Свидетелите, но разбрал, че той всъщност е като всички останали Свидетели. Второ, през 90–те години на XX век Опоку бил бежанец в Кот д’Ивоар. Веднъж, когато бил жаден, отишъл да купи вода от един млад мъж. Опоку имал само едри пари и младият мъж не можел да ги развали, затова му дал безплатно вода. Когато му я подавал, младият мъж попитал: „Мислите ли, че ще доживеем време, когато хора като Вас и мене ще дават неща на другите, без да искат пари?“ Опоку се досетил, че той е Свидетел на Йехова, и младият мъж потвърдил това. Щедростта и милостта на този брат му направили силно впечатление. И накрая, готовността на специалния пионер да му остави списанието безплатно убедила Опоку, че мнението му за Свидетелите е погрешно и че трябва да го промени. Той напреднал в духовно отношение и днес е непокръстен вестител.

Макар че продължават да се борят с изключително трудни обстоятелства, братята в Либерия уповават на Бога и вярно провъзгласяват добрата новина за по–добри времена под праведното управление на Божието Царство. Йехова никога няма да забрави усилната им работа и любовта, която проявяват към неговото име. (Евреи 6:10)

[Карти на страница 30]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

МОНРОВИЯ

[Снимки на страница 31]

Във време на беда народът на Йехова осигурява духовна и материална помощ на нуждаещите се