Биографичен разказ

Малките жертви ни носят големи благословии

РАЗКАЗАНО ОТ ДЖОРДЖ И АН АЛДЖЪН

Дори в най–ужасните си кошмари с жена ми не сме си представяли, че някога ще сбъркаме думата „учител“ с „мишка“. Никога не сме си мислили, че на шейсетгодишна възраст ще се чудим над странно изписани букви, за да общуваме с хора от Далечния Изток. Но в края на 80–те години на XX век с Ан правехме точно това. Нека ви разкажем как малките жертви, на които бяхме готови през годините, ни донесоха много благословии.

РОДЕН съм в семейство с арменски корени и бях член на арменската църква. Ан беше католичка. Когато през 1950 г. се оженихме, и двамата направихме компромис с религиозните си вярвания. Аз бях на 27 години, а Ан — на 24. Установихме се в апартамент, който се намираше над моето ателие за химическо чистене в Джързи Сити (Ню Джързи, САЩ). Вече четири години работех в тази сфера.

През 1955 г. си купихме красива къща с три спални в Мидълтаун (Ню Джързи). Тя се намираше на шейсет километра от ателието ми, където работех шест дни в седмицата. Всяка вечер се прибирах късно. Със Свидетелите на Йехова се срещах единствено когато периодично ме посещаваха на работното ми място и ми оставяха библейска литература, която четях с голям интерес. Въпреки че отделях много време и внимание на работата си, развих дълбоко уважение към Библията.

Скоро открих, че по радиостанцията на Дружество „Стражева кула“ предават библейски лекции по времето, когато с колата си отивам на работа или се прибирам  вкъщи. Внимателно слушах тези лекции и развих толкова силен интерес, че помолих Свидетелите да ме посетят. През ноември 1957 г. Джордж Блантън дойде вкъщи и започна библейско изучаване с мене.

Семейството ни се обединява в истинското поклонение

Какво мислеше Ан за това? Нека тя сама ви разкаже.

„В началото силно се противопоставях. По време на изучаванията създавах толкова много пречки, че Джордж реши да изучава някъде другаде през следващите осем месеца. По това време той започна да посещава неделните събрания в Залата на Царството. Тогава разбрах, че гледа сериозно на библейското си изучаване, тъй като това беше единственият му свободен ден. Въпреки всичко той продължаваше да е добър съпруг и баща, дори повече от обикновеното, което ме накара постепенно да променя нагласата си. Всъщност понякога, докато забърсвах масичката в хола и никой не ме виждаше, вземах списание „Пробудете се!“, което Джордж винаги оставяше там, и го четях. При други случаи Джордж ми четеше статии от това списание, в които не се обсъждаха пряко религиозни учения, но винаги се насочваше внимание към Създателя.

Една вечер, докато Джордж изучаваше навън с брат Блантън, взех едно издание, което двегодишният ни син Джордж беше сложил на нощното шкафче до леглото ми. В него се обсъждаше надеждата за мъртвите. Макар че бях изморена, започнах да го чета, тъй като бях съкрушена от скорошната смърт на баба ми. Веднага прочетох и разбрах библейската истина, че мъртвите не страдат някъде и че ще се върнат към живот при бъдещо възкресение. Скоро седях в леглото, като жадно четях и подчертавах основните мисли, които исках да покажа на Джордж, когато се върне от библейското си изучаване.

Съпругът ми не можа да ме познае. Когато излезе от вкъщи, аз бях враждебна, а сега въодушевено разказвах за чудесните библейски истини, които бях научила. Останахме будни до късно през нощта и си говорехме за Библията. Джордж ми обясни каква е Божията цел за земята. Същата вечер го попитах дали може да изучава вкъщи, за да присъствам и аз.

Брат Блантън предложи синовете ни също да присъстват на изучаването. Мислехме, че те са прекалено малки, тъй като бяха само на две и на четири годинки. Брат Блантън обаче ни показа Второзаконие 31:12, където се казва: „Събирай людете, мъжете, жените, децата ..., за да чуят и се научат.“ Последвахме този съвет и дори помагахме на момчетата да вземат участие по време на изучаването. Подготвяхме отговорите си заедно, но никога не  им посочвахме какво да казват. Смятаме, че това помогна на децата ни да направят истината своя. Винаги ще сме благодарни за напътствията на брат Блантън, които помагаха на семейството ни да расте духовно.“

Предизвикателства, изискващи жертви

След като вече изучавахме заедно Библията, се изправихме пред нови предизвикателства. Тъй като ателието ми се намираше толкова далече, обикновено се прибирах след девет часа вечерта. Поради това не можех да посещавам делничните събрания, а само неделните. По това време Ан ходеше на всички събрания и бързо напредваше. Аз също исках да посещавам всички събрания, както и да водя ползотворно семейно изучаване. Знаех, че трябва да направя жертви. Така реших да намаля работното си време дори с риск да загубя някои от клиентите си.

Това се оказа много добро решение. Отнасяхме се към семейното си изучаване толкова сериозно, колкото и към другите пет събрания в Залата на Царството. Наричахме го нашето шесто събрание. Определихме точен ден и час — всяка сряда от осем часа вечерта. Понякога, след като измиехме всички чинии от вечеря, някой от нас казваше: „Почти е време за „събранието“!“ Когато закъснявах, Ан започваше изучаването, а след като се върнех, продължавах да го водя аз.

Това, че сутрин заедно четяхме текста за деня, също укрепи взаимоотношенията ни и ни обедини като семейство. Но тъй като всеки ставаше по различно време, беше трудно да се организираме. Обсъдихме този проблем и решихме всички да ставаме по едно и също време, да закусваме в шест и половина и да обсъждаме заедно текста за деня. Това ни донесе голяма полза. Когато синовете ни пораснаха, решиха да служат в Бетел. Смятаме, че тези ежедневни обсъждания развиха тяхната духовност.

Привилегии след покръстването изискват по–големи жертви

През 1962 г. се покръстих и след като продадох бизнеса си, с който се бях занимавал в продължение на 21 години, започнах работа в нашия град, за да съм близо до семейството си, така че да можем заедно да служим на Йехова. Тези промени донесоха много благословии. Всички си поставихме за цел да започнем целодневна служба. Така в началото на 70–те години на XX век, веднага след като завърши средното си образование, по–големият ни син Едуард стана целодневен служител, или редовен пионер. Малко по–късно другият ни син Джордж също започна пионерска служба, а скоро след това го последва и Ан. Те тримата много ме насърчаваха, като ми разказваха какво им се е случило в проповедната служба. Като семейство обсъдихме как можем да опростим живота си, така че всички да участваме в целодневната служба. Решихме да продадем къщата. Тя беше наш дом в продължение на осемнайсет години, в нея бяха отраснали децата ни. Наистина много я обичахме, но Йехова благослови решението ни да я продадем.

Едуард беше поканен в Бетел през 1972 г., а Джордж — през 1974 г. Макар че ни липсваха, не мислехме за това колко щеше да е хубаво да са наблизо, да се оженят и да имат деца. Вместо това се радвахме, че синовете ни служат на Йехова в Бетел *. Съгласни сме с думите от Притчи 23:15, където се казва: „Сине мой, ако бъде  сърцето ти мъдро, то и на моето сърце ще е драго.“

Ставаме специални пионери

Когато и двамата ни синове отидоха в Бетел, ние продължихме с пионерската служба. Един ден през 1975 г. получихме писмо, в което ни канеха да станем специални пионери в необработван район в окръг Клинтън (Илинойс). Само каква изненада! Това означаваше да напуснем Ню Джързи, където бяхме близо до синовете си в Ню Йорк и където живееха нашите приятели и близки. Но приехме това предложение като назначение от Йехова и направихме жертва, която ни донесе нови благословии.

След като проповядвахме няколко месеца в необработвания район, започнахме временно да провеждаме събрания в една обществена зала в Карлайл (Илинойс). Но искахме да имаме постоянно място, където да се събираме. Един местен брат и съпругата му намериха имот с малка къща, която можехме да наемем. Почистихме я основно, както и външната тоалетна към нея, и я превърнахме в мъничко място за събрания. С умиление си спомняме един много любопитен кон. Той често надничаше през прозореца, за да види какво става на събранието.

След време се сформира сбор Карлайл и за нас беше радост, че сме допринесли за това. Помагаха ни Стив и Каръл Томпсън, младо семейство пионери, които също бяха дошли да проповядват в този необработван район. Те останаха там няколко години и по–късно посетиха Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ и бяха назначени като мисионери в източна Африка, където са в пътуваща служба.

Скоро се нуждаехме от повече място, тъй като посетителите препълваха малката ни зала. Отново на помощ се притекоха същото местно семейство Свидетели, като купиха имот, който беше по–подходящ за Зала на Царството. Само колко щастливи бяхме, когато няколко години по–късно ни поканиха на откриването на новопостроена Зала на Царството в Карлайл! Имах честта да изнеса доклада за откриването. Назначението ни там беше чудесно преживяване, истинска благословия от Йехова.

Ново поле за проповедна дейност

През 1979 г. получихме ново назначение в град Харисън (Ню Джързи). Там служехме в продължение на дванайсет години. През това време започнахме библейско изучаване с една китайка, което доведе до много други изучавания с китайци. Междувременно разбрахме, че в нашия район живеят хиляди студенти и семейства от Китай. Поради това бяхме насърчени да  учим китайски. Макар че трябваше всеки ден да отделяме време, за да учим този език, така можахме да започнем много носещи радост библейски изучавания с китайци в нашия район.

През тези години изпадахме в много смешни ситуации, особено когато се опитвахме да говорим на китайски. Веднъж Ан се представи като библейска „мишка“, вместо като библейска „учителка“. На китайски тези думи са много близки. Домакинята се усмихна и каза: „Моля, влезте. Никога преди не съм разговаряла с библейска мишка.“ Все още имаме трудности с езика.

След време бяхме назначени в друг район в Ню Джързи, където продължихме да проповядваме на китайци. По–късно ни поканиха да се преместим в Бостън (Масачусетс), където от три години имаше китайска група. За нас е чест, че вече седем години помагаме на тази група и че на 1 януари 2003 г. имахме радостта да видим как тя стана сбор.

Благословии от самопожертвувателния ни живот

В Малахия 3:10 четем думите, с които Йехова кани служителите си да донесат своите приноси и жертви, за да излее над тях благословиите си, докато вече не им липсва нищо. Ние се отказахме от работа, която беше много важна за мене. Продадохме дома си, който много обичахме. Отказахме се и от много други неща. Но в сравнение с благословиите, които получихме, тези жертви са нищожни.

Наистина, само колко богати благословии изля Йехова върху нас! Изпитахме удовлетворението да видим как децата ни откликват на истината, с радост целодневно участваме в животоспасяваща служба и виждаме как Йехова се грижи за нуждите ни. Действително, нашите малки жертви ни носят големи благословии!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 25]

Луиз и Джордж Блантън с Ан през 1991 г.

[Снимка на страница 26]

Залата на Царството в Карлайл, открита на 4 юни 1983 г.

[Снимка на страница 27]

С новосформирания китайски сбор в Бостън

[Снимка на страница 28]

С Едуард, Кони, Джордж и Грейс