Кои били анабаптистите?

ПОЧТИ всички, които посещават за първи път центъра на град Мюнстер в германската провинция Вестфалия, спират, за да видят трите железни клетки, които висят от камбанарията на църквата. С изключение на няколко кратки периода, тези клетки са там в продължение на почти 500 години. Отначало в тях се намирали телата на трима мъже, които публично били измъчвани и екзекутирани. Тези мъже били анабаптисти, а клетките са останки от тяхното кралство.

Кои били анабаптистите? Как възникнало това религиозно движение? Какви били основните му учения? Защо тези мъже били екзекутирани? Каква е връзката между трите клетки и анабаптисткото кралство?

Как трябвало да бъде реформирана църквата?

В края на XV и началото на XVI век критиките към католическата църква и духовенството все повече нараствали. Църквата била пропита с поквара и неморалност. Затова много хора смятали, че били нужни коренни промени. През 1517 г. Мартин Лутер публично поискал реформи. След като и други се присъединили към дискусията по този въпрос, скоро възникнала протестантската реформация.

Но реформаторите не били единни по въпроса какво трябвало да се направи или докъде трябвало да се стигне с промените. Много от тях смятали за необходимо да се придържат към Библията по отношение на поклонението. Но реформаторите не успели да постигнат съгласие дори относно най–основните тълкувания на библейските учения. Някои от тях смятали, че реформацията се развивала твърде бавно. Именно сред тези реформатори се зародило анабаптисткото движение.

„Баптисткото движение всъщност не било едно, а няколко“ — пише Ханс–Юрген Гьорц в книгата си „История и тълкувания на баптистите“. Например през 1521 г. четирима мъже, известни като пророците от Цвикау, предизвикали смут, като проповядвали анабаптистки учения във Витенберг. През 1525 г. в Цюрих (Швейцария) била сформирана отделна анабаптистка група. Анабаптистки общности възникнали също в Моравия (днес Чешка република) и Холандия.

Деца или възрастни трябвало да бъдат покръствани

Анабаптистките общности били предимно малки, а членовете им общо взето се държали миролюбиво. Те не само че не криели вярванията си, но и ги проповядвали на другите. Основните учения на анабаптистите били изложени през 1527 г. в Шлайтхаймската изповед на вярата. Някои от тях били да не носят оръжие, да не са част от света и да отлъчват съгрешилите. Но най–характерното за тях вярване, което ясно ги отличавало от другите религии, било, че човек трябва да бъде покръстен, когато е възрастен, а не докато е още дете. *

Покръстването на възрастни не било просто религиозна доктрина, а въпрос на власт. Ако хората били покръствани чак когато пораснели, това им давало възможност сами да вземат решения относно религията си и някои от тях можели да изберат изобщо да не бъдат покръстени. Така — поне донякъде — те оставали извън контрола на църквата. За някои църкви покръстването на възрастни означавало загуба на власт.

 Затова както католиците, така и лутераните искали да попречат на това да бъдат покръствани възрастни. След 1529 г. в някои държави хората, които покръствали възрастни или бивали покръстени като възрастни, можели да бъдат осъдени на смърт. Журналистът Томас Зайферт обяснява, че анабаптистите били „жестоко преследвани из цялата Свещена Римска империя на германските народи“. Преследването достигнало кулминацията си в Мюнстер.

От средновековен Мюнстер искат промени

През средновековието в Мюнстер живеели около 10 000 души. Градът бил заобиколен от почти непревземаема система от укрепления — около 90 метра широки и с обиколка почти 5 километра. Но положението в него било далеч по–несигурно от укрепленията. В книгата „Кралството на анабаптистите“, издадена от Градския музей в Мюнстер, се говори за „вътрешнополитически спорове между градските съветници и еснафите“. Освен това жителите се възмущавали от държанието на духовенството. Реформацията достигнала до Мюнстер и през 1533 г. хората в града обърнали гръб на католицизма и приели лутеранството.

Един от главните реформаторски проповедници в Мюнстер бил Бернхард Ротман, известен със своите необмислени действия. Писателят Фридрих Йонингер обяснява, че Ротман „очевидно възприел анабаптистките възгледи и заедно с други съмишленици отказвал да покръства деца“. Той се радвал на голяма подкрепа в Мюнстер, въпреки че за някои хора радикалните му възгледи били прекалено крайни. „Все повече хора, които обичали стария ред, напускали града обезпокоени и с лошо предчувствие. Анабаптисти отвсякъде се стичали към Мюнстер с надеждата да видят идеалите си постигнати.“ Това струпване на много анабаптисти в Мюнстер довело до едно ужасяващо събитие.

Новият Йерусалим е обсаден

Двама холандски преселници в Мюнстер — Ян Матис, пекар от Харлем, и Ян Бьокелсон, известен като Йоан Лайденски — щели да вземат решаващо участие в събитията там. Матис твърдял, че е пророк, и обявил, че второто пришествие на Христос щяло да бъде през април 1534 г. Мюнстер бил обявен за Новия Йерусалим, за който се говори в Библията, и в града царяло апокалиптично настроение. Ротман решил, че собствеността трябва да е обща. Възрастните обитатели трябвало да решат дали да се покръстят, или да напуснат града. Някои от хората, които били покръстени в масовите покръствания, се съгласили на това просто за да не напуснат дома си и за да не изгубят притежанията си.

Другите общности наблюдавали ужасени как Мюнстер се превърнал в първия град, в който анабаптистите станали най–силната религиозна и политическа сила. Според книгата „Баптистите от Мюнстер“ така градът си навлякъл „омразата на цялата Свещена Римска империя на германските народи“. Местният сеньор, княз–епископ граф Франц фон Валдек, събрал войска, за да обсади Мюнстер. Тя била съставена както от лутерани, така и от католици. Тези две религии, които дотогава били на противоположни страни в реформацията и скоро щели да са кръвни врагове в Трийсетгодишната война, обединили силите си срещу анабаптистите.

Унищожението на анабаптисткото кралство

Войската, която обсадила града, не уплашила хората, които били зад стените му.  През април 1534 г., когато уж трябвало да настъпи второто пришествие на Христос, Матис излязъл от Мюнстер на бял кон, като очаквал Бог да го закриля. Представи си колко ужасени били поддръжниците на Матис, когато наблюдавайки от стената на града, видели как обсадилите ги войски разчленяват тялото на Матис и набиват главата му на кол.

Йоан Лайденски наследил Матис и бил обявен за крал Ян Анабаптистки на Мюнстер. Тъй като в града имало много повече жени, отколкото мъже, крал Ян се опитал да поправи това неравновесие между двата пола, като насърчавал мъжете да си вземат колкото могат повече жени. Доказателство, че анабаптисткото кралство в Мюнстер изпадало в крайности, е това, че прелюбодейството и блудството били наказвани със смърт, а полигамията била разрешавана и дори поощрявана. Самият крал Ян имал 16 жени. Когато една от тях, Елизабет Вандшерер, го помолила за разрешение да напусне града, била публично обезглавена.

Обсадата продължила 14 месеца и през юни 1535 г. Мюнстер най–накрая бил превзет. Градът бил толкова разрушен, че по–големи поражения му били нанесени чак през Втората световна война. Ротман избягал, но крал Ян и други двама водещи анабаптисти били заловени, измъчвани и екзекутирани. Телата им били поставени в клетки, оставени да висят от камбанарията на църквата „Св. Ламберт“. Това трябвало „да бъде вдъхващо ужас предупреждение за всички, които можели да създадат проблеми“ — обяснява Зайферт. Да, намесата в политиката довела до много неприятни последствия.

Какво станало с анабаптистките общности? Преследването в цяла Европа продължило още няколко години. Но само някои от анабаптистите били войнствено настроени. Повечето се придържали към миролюбивите си принципи. След известно време бившият свещеник Мено Симонс поел ръководството на анабаптистите и групата постепенно станала известна с името менонити или с други имена.

Трите клетки

Анабаптистите в общи линии били религиозни хора, които се опитвали да се придържат към библейските принципи. Но радикално настроените от тях в Мюнстер ги довели дотам да загърбят това и да се намесят в политиката. Тогава движението се превърнало в революционно. Това се оказало пагубно за анабаптистите и за средновековния град Мюнстер.

Посетителите на центъра на града все още могат да видят останките от тези ужасяващи събития от преди почти 500 години — трите железни клетки, които висят от камбанарията на църквата.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 13]

Крал Ян бил измъчван, екзекутиран и оставен да виси от камбанарията на църквата „Св. Ламберт“