Най–ценното наследство

КЪМ края на своя живот възрастният апостол Йоан писал: „По–голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.“ (3 Йоан 4)

Верният апостол говорел за духовните си деца. Но много родители биха повторили думите на апостола. Това са родители, които са полагали усилия да възпитават децата си „в учение и наставление Господне“ и сега с радост виждат как те, вече пораснали, „ходят в истината“. (Ефесяни 6:4) Всъщност, да учиш децата си да ходят по пътя на вечния живот, е най–доброто наследство, което можеш да им дадеш. Това е така, защото предаността към Бога, която включва да живеем като християни така, както Йехова иска, „има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“. (1 Тимотей 4:8)

Йехова, съвършеният Баща, високо цени боящите се от него родители, които полагат усилия да възпитават децата си в духовно отношение. Когато децата откликват благоприятно, те намират голяма радост в това да са обединени заедно с родителите си в истинското поклонение. Вече пораснали, те ще са събрали хубави спомени от приятни преживявания. Някои с радост си спомнят първото си участие в Теократичното училище за проповедна служба *. Или първия стих, който са прочели от Библията, когато са били на служба от къща на къща заедно с един от родителите си. Как биха могли да забравят времето, когато родителите им са им чели от „Моята книга с библейски разкази“ или от „Да слушаме великия учител“ (англ.) *? Габриел си спомня нещо, което много обичал: „Когато бях едва четиригодишен, майка ми ми пееше, докато готвеше. Все още си спомням с вълнение една конкретна песен на Царството. По–късно тази песен ми помогна да осъзная колко важна е службата за Йехова.“ Вероятно знаеш хубавата песен, за която говори Габриел. Тя е номер 157 от песнопойката „Да възхваляваме Йехова с песен“ и е озаглавена „Покланяй се на Йехова през младостта си“.

Песента започва: „Бог сам възхвала на Царя Христос в детски уста вложил в миналото.“ По времето на Исус децата са имали уникалната привилегия да общуват с него, а те вероятно са го радвали със своята искреност и прямота. Исус дори  казал на своите последователи да подражават на възприемчивостта на децата. (Матей 18:3, 4) Така че децата имат своето място в поклонението към Йехова. Всъщност песента продължава: „Тъй могат малките също и днес Бога да хвалят.“

Чрез образцовото си поведение — вкъщи, в училище или на други места — много деца носят чест на Бога и на семейството си. Каква благословия е за тях да имат родители, които „поучават за Бога велик“. (Второзаконие 6:7) Боящите се от Бога родители вършат това, което им казва Бог, който е любещ Баща и учи своите създания да ходят в пътя, по който трябва да ходят. И само каква благословия получават! Колко радостни трябва да са от това, че имат деца, които ‘ги уважават и слушат’. (Исаия 48:17, 18) Анхелика, която днес служи в клона на Свидетелите на Йехова в Мексико, казва: „Родителите ми винаги се стараеха да живеят според библейските принципи. Това направи детството ми много приятно. Бях щастлива.“

Тези християни са съгласни, че си струва да се грижиш за духовното си наследство. Може би ти си младеж, израснал в семейство, което зачита християнските ценности. Ако е така, тогава същата песен те подканя: „Верни младежи, пазете сега пътя си чист от греха, от света.“ Ще дойде време, когато ще трябва сам да вземаш решения, затова отсега ‘се научи да се облягаш на Йехова’.

Ако за тебе стане най–важно да бъдеш известен сред другите, цялото обучение, което си получил, ще е напразно и ще провалиш бъдещето си. Желанието да бъдеш известен ще намали бдителността ти. Някои са започнали да общуват с хора, които изглеждат приятни, дори привлекателни, но нямат интерес към християнските стандарти. Това беше показано с примера на Тара, главната героиня във видеокасетата „Въпроси на младите хора — как да си намеря истински приятели?“ (англ.). Също като Тара, много млади християни, които общуват с хора, които не зачитат истинското поклонение, рано или късно ще разберат, че лошите другари покваряват добрите нрави. Такива другари „отбягвайте все“, както се казва в песента. Развиването на добри навици отнема години, но покваряването им става много бързо.

Разбира се, не е лесно да живееш така, че да показваш страхопочитание към Бога. Но, както песента продължава, „ако вий Бога сега помните, с дух и със истина му служите“, ще изградите сигурна основа за истински успех. И „след години  щастливи ще сте“. Ще разберете, че след като Йехова любещо се грижи за вас, нищо не може да ви попречи да вършите това, което е правилно в неговите очи. Това е начинът да станеш зрял, боящ се от Бога човек. Освен това, като се възползваш мъдро от християнското възпитание, така ‘Бога ще радваш с чисто сърце’. Каква голяма привилегия има човекът! (Притчи 27:11)

Следователно, младежи, винаги помнете колко ценно е обучението от Йехова и вашите християнски родители. Нека тяхната голяма любов към вас ви подбуди да вършите това, което е угодно в очите на Йехова. Ти също, като Исус Христос и верния млад Тимотей, ще зарадваш небесния си Баща и земните си родители. И ако един ден самият ти станеш родител, сигурно ще се съгласиш с думите на Анхелика, спомената по–горе, която казва: „Ако някога имам дете, ще се опитам да направя всичко възможно да внедря любов към Йехова в сърцето му от най–ранна възраст и тази любов да бъде ръководещ принцип в живота му.“ Несъмнено пътят на праведността, който води до вечен живот, е най–ценното наследство!

[Бележки под линия]