Следвай напътствията на живия Бог

„Обърнете [се] ... към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, що има в тях.“ — ДЕЯНИЯ 14:15.

1, 2. Защо с право може да се каже, че Йехова е „живият Бог“?

 СЛЕД като Павел и Варнава изцелили един човек в Листра, апостолът уверил хората, които видели това: „И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, що има в тях.“ (Деяния 14:15)

² Йехова наистина не е безжизнен идол, а „живият Бог“! (Йеремия 10:10; 1 Солунци 1:9, 10) Той не само е жив, но е и Изворът на нашия живот. „Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.“ (Деяния 17:25) Бог иска да се радваме както на сегашния, така и на бъдещия живот. Павел казал още, че Йехова „не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба“. (Деяния 14:17)

3. Защо можем да се доверяваме на напътствията, които осигурява Бог?

³ Това, че Бог се грижи за живота ни, е причина да се доверяваме на неговите напътствия. (Псалм 147:8; Матей 5:45) Някои хора може да не мислят така, ако се натъкнат на библейска заповед, която не разбират или ги ограничава. Но всъщност е мъдро да се доверяваме на напътствията на Йехова. Ето един пример: Дори някой израилтянин да не разбирал закона да не се допира до труп, извличал полза, ако му се подчинявал. Първо, това щяло да го приближи до живия Бог и второ, щяло да го предпазва от болести. (Левит 5:2; 11:24)

4, 5. (а) Какви напътствия във връзка с кръвта осигурил Йехова в предхристиянски времена? (б) Откъде знаем, че напътствията на Бога във връзка с кръвта се отнасят и за християните?

⁴ Същото се отнася и за напътствията на Бога във връзка с кръвта. Той казал на Ной, че хората не бива да ядат кръв. След  време Йехова разкрил чрез Закона, че одобрява кръвта да се употребява единствено на олтара — за прошка на греховете. С тези напътствия Бог положил основата за най–възвишената употреба на кръвта — спасяването на живота посредством откупа на Исус. (Евреи 9:14) Йехова дал тези напътствия, за да са от полза за живота и добруването ни. Библейският учен Адам Кларк, живял през XIX век, писал следното относно Битие 9:4: „Източноправославните християни все още стриктно спазват тази заповед [към Ной] ... Законът забранявал да се яде кръв, защото тя предизобразявала кръвта, която щяла да бъде пролята за греховете на света; Евангелието също забранява да се яде кръв, защото на нея трябва винаги да се гледа като на нещо, което представя кръвта, пролята за опрощение на греховете.“

⁵ Този учен може би говорел за основното евангелие, или добра новина, относно Исус. То включва това, че Бог изпратил своя Син да умре за нас, да пролее кръвта си, за да можем да получим вечен живот. (Матей 20:28; Йоан 3:16; Римляни 5:8, 9) Цитатът обхваща и заповедта, дадена по–късно, последователите на Христос да не ядат кръв.

6. Какви напътствия във връзка с кръвта били дадени на християните, и защо?

⁶ Както знаеш, Бог дал на израилтяните стотици правила. След смъртта на Исус учениците му не били длъжни да спазват всички тези закони. (Римляни 7:4, 6; Колосяни 2:13, 14, 17; Евреи 8:6, 13) Но след време бил повдигнат въпрос относно едно основно задължение — мъжете да се обрязват. Дали неюдеите, които искали да се възползват от Христовата кръв, трябвало да се обрязват и така да показват, че все още са под Закона? През 49 г. ръководното тяло на християните разгледало този въпрос. (Деяния, 15 глава) С помощта на Божия дух апостолите и старейшините стигнали до заключението, че краят на Закона означавал и край на задължителното обрязване. Но някои изисквания на Бога оставали в сила за християните. В писмо до сборовете ръководното тяло писало: „Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде.“ (Деяния 15:28, 29)

7. Колко важно е християните ‘да се въздържат от кръв’?

⁷ Явно за ръководното тяло ‘въздържането от кръв’ било толкова важно в морално отношение, колкото въздържането от сексуална неморалност и от поклонението на идоли. Това доказва, че забраната относно кръвта е нещо сериозно. Християни, които извършат идолопоклонство или сексуална неморалност и не се разкаят, не могат „да наследят Божието царство“. „Тяхната участ ще бъде ... втората смърт.“ (1 Коринтяни 6:9, 10; Откровение 21:8; 22:15) Следователно, ако не следваме Божиите напътствия относно светостта на кръвта, това може да ни доведе до вечна смърт. И обратното — ако уважаваме Исусовата жертва, можем да се радваме на вечен живот.

8. Какво показва, че първите християни се отнасяли сериозно към Божиите напътствия във връзка с кръвта?

⁸ Как първите християни разбирали Божиите напътствия във връзка с кръвта и постъпвали според тях? Спомни си изказването на Кларк: „Евангелието също забранява да се яде кръв, защото на нея трябва  винаги да се гледа като на нещо, което представя кръвта, пролята за опрощение на греховете.“ Историята показва, че първите християни се отнасяли сериозно към този въпрос. Тертулиан писал: „Виж онези, които с лакома жажда вземат кръвта на зли престъпници от арената ... и я отнасят, за да лекуват своята епилепсия.“ За разлика от езичниците, които ядели кръв, Тертулиан казал за християните: „Ние не употребяваме дори кръвта на животни в нашите ястия ... По време на съдебните процеси над християни вие им предлагате колбаси, пълнени с кръв. Разбира се, вие сте убедени, че [това] е незаконно за тях.“ Да, дори в смъртна опасност християните не ядели кръв. Божиите напътствия били изключително важни за тях.

9. Какво още, освен християните да не ядат кръв, означавала заповедта ‘да се въздържат от кръв’?

⁹ Някой може да помисли, че ръководното тяло просто имало предвид християните да не ядат или пият кръв и да не ядат месо с кръвта му или храна, приготвена с кръв. Вярно е, че това било първоначалното значение на заповедта, която Бог дал на Ной. Вярно е също, че в решението на апостолите наистина се казвало християните да не ядат месо на „удавено“ животно, тъй като в него имало кръв. (Битие 9:3, 4; Деяния 21:25) Но първите християни знаели, че това не било всичко. Понякога хората приемали кръв с медицинска цел. Тертулиан отбелязва, че в усилията си да излекуват епилепсия, някои езичници ядели или пиели прясна кръв. Може би кръвта се употребявала и по други начини за лечение на болести или за евентуално подобряване на здравето. Следователно това християните да не ядат кръв означавало също да не я приемат с „медицинска“ цел. Те поддържали тази своя позиция дори това да застрашавало живота им.

Кръвта и лечението

10. Кои са някои от начините, по които кръвта се използва в медицината, и какви въпроси възникват във връзка с това?

¹⁰ Днес употребата на кръв в медицината е широко разпространена. Отначало била преливана цялостна кръв. Тя била вземана от дарителя, съхранявана и преливана на пациента — например ранен в битка войник. След време учените открили как да разделят кръвта на основните ѝ компоненти. Като преливат тези компоненти отделно, лекарите могат да използват едно и също количество кръв при повече пациенти — например кръвната плазма да прелеят на един пострадал, а червените кръвни клетки на друг. По–нататъшните изследвания показали, че основните компоненти на кръвта, като например кръвната плазма, могат да се обработят, за да се извлекат различни техни съставки, и така същото количество кръв да бъде използвано при още повече пациенти. Усилията в тази насока продължават и се съобщава за все по–широка употреба на съставките на основните компоненти на кръвта. Каква позиция трябва да заеме християнинът по отношение на тях? Той е твърдо решен никога да не приема кръвопреливане, но какво ще направи, ако неговият лекар го кара да приеме основен компонент — например червени кръвни клетки? Или как ще реагира, ако лечението се състои в това да се използва само някоя съставка, извлечена от основен компонент на кръвта? Какво може да реши в такива случаи Божият служител, като има предвид, че кръвта е свята и че само Христовата кръв спасява трайно живота?

11. Каква медицински обоснована позиция относно кръвта отдавна заемат Свидетелите?

¹¹ Свидетелите на Йехова изясниха позицията си по тези въпроси още преди няколко десетилетия. Например те изпратиха една статия до „Журнал на Американската медицинска асоциация“ (27 ноември 1981 г.; публикувана и в брошурата „Как кръвта може да спаси твоя живот?“ *, 27–29 страница). В тази статия бяха цитирани стихове от Битие, Левит и Деяния. В нея се казваше: „Макар че тези стихове не са изразени с медицински термини, Свидетелите ги приемат като изключващи преливането на цялостна кръв, консервирани ЧКТ [червени кръвни телца] и плазма, както и БКТ [бели  кръвни телца] и тромбоцити.“ В учебника от 2001 г. „Спешна помощ“, в главата „Състав на кръвта“ се казва: „Кръвта се състои от няколко компонента — плазма, червени и бели клетки и тромбоцити.“ Затова в съгласие с медицинските факти Свидетелите отказват да им бъде преливана цялостна кръв или някой от нейните четири основни компонента.

12. (а) Каква е позицията ни относно съставките, извлечени от основните компоненти на кръвта? (б) Къде може да се намери допълнителна информация по този въпрос?

¹² В медицинската статия се казваше още: „Религиозните разбирания на Свидетелите не забраняват абсолютно използуването на [съставки] като албумин, имуноглобулини и лекарства за хемофилия; всеки Свидетел трябва да реши сам за себе си дали ще приеме тези неща.“ От 1981 г. насам се използват все повече съставки (по–малки елементи, извлечени от някой от четирите основни компонента на кръвта). Затова в статията „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ от 15 юни 2000 г. се даде полезна информация във връзка с това. Тъй като същата статия ще е от полза за милионите хора, които понастоящем четат списанието, отговорът от нея е препечатан на 29–31 страница в този брой. В него са дадени допълнителни подробности и аргументи относно нашата позиция, но ще видиш, че материалът е в съгласие с основните мисли, изложени през 1981 г.

Ролята на съвестта

13, 14. (а) Какво представлява съвестта, и каква роля играе тя във връзка с кръвта? (б) Какви напътствия относно яденето на кръв дал Бог на израилтяните, но какви въпроси може би си задавали те?

¹³ В тази информация се набляга на съвестта. Защо? Християните знаят, че трябва да следват Божиите напътствия, но по някои въпроси те трябва да вземат лично решение и тогава се намесва съвестта. Тя е унаследената способност да оценяваме нещата — често морални въпроси — и да вземаме решения относно тях. (Римляни 2:14, 15) Но както знаеш, всеки има различна съвест. * В Библията се казва, че някои хора имат ‘слаба съвест’, което означава, че съвестта на други хора е силна. (1 Коринтяни 8:12) Християните в различна степен и с различна бързина научават волята на Бога, започват да се съобразяват с Неговото мислене и да го прилагат, когато вземат решения. Можем да онагледим това с примера на юдеите и въпроса за яденето на месо.

¹⁴ В Библията ясно се казва, че послушният на Бога човек не яде месо с кръвта му. Това било толкова важно, че когато дори в  една извънредна ситуация израилтянските воини яли месо с кръвта му, си навлекли смъртна вина, или грях. (Второзаконие 12:15, 16; 1 Царе 14:31–35) Но може би хората си задавали разни въпроси. Когато някой израилтянин заколел овца, колко бързо трябвало да източи кръвта ѝ? Трябвало ли да пререже гърлото на животното, за да може кръвта да изтече от там? Нужно ли било да окачи овцата на задните ѝ крака? Колко дълго трябвало да виси тя? Как трябвало да постъпва израилтянинът с по–голямо животно, например крава? Дори да бил прерязал гърлото му, в месото можело да остане някаква кръв. Можел ли израилтянинът да яде това месо? Кой трябвало да реши това?

15. Какви възгледи имали някои юдеи относно яденето на месо, но какво наредил Бог?

¹⁵ Представи си как някой пламенен юдеин разсъждава върху тези въпроси. Той може да мисли, че е най–сигурно да не купува месо от пазара. Друг юдеин можел да не яде месо, ако имало вероятност преди това то да е било жертвано на идоли. Трети може би ядял месо само ако бил участвал в ритуалите по неговото обезкръвяване *. (Матей 23:23, 24) Много различни възгледи, нали? Тъй като Бог не изисквал нещо специално в тези ситуации, нямало ли да е по–добре юдеите да изпратят всичките си въпроси до равинския съвет, за да получат правило за всяка от тях? Въпреки че в юдаизма това станало често срещано, ние сме много щастливи, че Йехова не наредил на истинските си поклонници да вземат решения относно кръвта по такъв начин. Бог осигурил основните напътствия чистите животни да бъдат колени и кръвта им да бъде източвана, но не казал нищо повече по въпроса. (Йоан 8:32)

16. Защо християните може да имат различни възгледи относно това дали да приемат да им инжектират някоя малка съставка на основен компонент на кръвта?

¹⁶ Както беше казано в 11 и 12 абзац, Свидетелите на Йехова не приемат преливане на цялостна кръв или на нейните четири основни компонента — кръвна плазма, червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцити. Но как стои въпросът със съставките, извлечени от тези основни компоненти на кръвта, като например серуми, съдържащи антитела, които се борят с болестите или служат за противоотрова при ухапване от змия? (Виж 30 страница, 4 абзац.) Някои Свидетели смятат, че малките съставки на практика вече не са кръв и затова заповедта ‘да се въздържаме от кръв’ не се отнася за тези нейни съставки. (Деяния 15:29; 21:25; 31 страница, 1 абзац) Те сами отговарят за решението си. Съвестта на други християни не им позволява да приемат каквито и да са продукти, извлечени от кръв (било то животинска, или човешка) — дори най–малките съставки на някой неин основен компонент. * Трети пък може да приемат да им инжектират протеин,  извлечен от кръвната плазма, който се бори с болестите или служи за противоотрова при ухапване от змия, а да отказва други малки съставки. Освен това определени продукти, извлечени от някой от четирите основни компонента, може да са много подобни по функция на целия компонент и да играят същата поддържаща живота роля за тялото и затова повечето християни ги смятат за неприемливи.

17. (а) Как нашата съвест може да ни помогне, когато решаваме въпроси относно съставките на кръвта? (б) Защо решенията във връзка с тези въпроси са толкова сериозно нещо?

¹⁷ Това, което се казва в Библията за съвестта, е полезно, когато вземаш такива решения. Първо трябва да се информираш какво казва Божието Слово по въпроса и да се стремиш да обучиш съвестта си в съгласие с казаното. Това ще ти помогне да вземаш решения в съгласие с Божиите напътствия, а не да искаш друг да решава вместо тебе. (Псалм 25:4, 5) По отношение на приемането на съставки на кръвта някои хора мислят: „Щом това е въпрос на съвест, значи няма значение какво ще реша.“ Това мислене обаче е погрешно. Фактът, че нещо е въпрос на съвест, не означава, че не е важно. То може да е много сериозно. Една от причините за това е, че може да повлияе на хората, чиято съвест е различна от нашата. Това става ясно от съвета на Павел относно месото, което може да е било жертвано на идол и после да се продава на пазара. Християнинът трябвало да внимава ‘да не наранява слабата съвест’. Ако спъвал другите, той можел ‘да погуби брата си, за когото е умрял Христос’, и така да съгреши против Исус. Ето защо, независимо че това дали приемаме малки съставки на кръвта е лично решение, на него трябва да се гледа много сериозно. (1 Коринтяни 8:8, 11–13; 10:25–31)

18. Как християнинът може да не допусне съвестта му да стане безчувствена по отношение на решенията във връзка с кръвта?

¹⁸ Още нещо показва колко сериозни са решенията относно кръвта. Това е влиянието, което те може да ти окажат. Ако това да приемеш малка съставка на кръвта ще гризе обучената ти от Библията съвест, не бива да я пренебрегваш. Не бива също да потискаш гласа на съвестта си само защото някой ти казва „Няма проблеми да приемеш тази съставка на кръвта. Много хора правят това“. Не забравяй, че милиони хора днес пренебрегват съвестта си, така тя става безчувствена и им позволява без угризения да лъжат или да вършат други погрешни неща. Християните със сигурност не искат да постъпват така. (2 Царе 24:10; 1 Тимотей 4:1, 2)

19. Какво трябва да помним преди всичко, когато решаваме медицински въпроси относно кръвта?

¹⁹ Към края на отговора, препечатан на 29–31 страница, се казва: „Дали фактът, че мненията по този въпрос и решенията по съвест във връзка с него могат да са различни, означава, че въпросът не е важен? Не. Това е нещо сериозно.“ То е особено важно, защото засяга взаимоотношенията ти с „живия Бог“. Те са единствените взаимоотношения, които могат да те доведат до вечен живот въз основа на спасяващата сила на Исусовата пролята кръв. Развий дълбоко уважение към кръвта, защото чрез нея Бог спасява живота. Относно това Павел писал: „[Бяхте без] надежда и без Бога на света. А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.“ (Ефесяни 2:12, 13)

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Какви напътствия относно кръвта дал Бог на Ной, на израилтяните и на християните?

• Какво отказват категорично Свидетелите на Йехова във връзка с кръвта?

• Защо приемането на малки съставки, извлечени от основните компоненти на кръвта, е въпрос на съвест, но какво не означава това?

• Защо трябва да сме загрижени най–вече за взаимоотношенията си с Бога, когато вземаме решения?

[Въпроси]

[Таблица на страница 22]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НАШАТА ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО КРЪВТА

ЦЯЛОСТНА КРЪВ

НЕПРИЕМЛИВО

Червени кръвни клетки

Бели кръвни клетки

Тромбоцити

Кръвна плазма

ПО СЪВЕСТ

Съставки на червените кръвни клетки

Съставки на белите кръвни клетки

Съставки на тромбоцитите

Съставки на кръвната плазма

[Снимка на страница 20]

Ръководното тяло стигнало до заключението, че християните трябва ‘да се въздържат от кръв’

[Снимка на страница 23]

Не пренебрегвай съвестта си, когато трябва да вземеш решение относно някоя съставка на кръвта