Въпроси на читатели

За кого говори Павел, когато използва израза „невярващите“ във 2 Коринтяни 6:14?

Във 2 Коринтяни 6:14 четем: „Не се впрягайте заедно с невярващите.“ Когато прочетем контекста, е очевидно, че Павел говори за хора, които не са част от християнския сбор. Това разбиране е подкрепено от други библейски стихове, в които е записано как Павел използва израза „невярващия“ или „невярващите“.

Например Павел строго порицава християните за това, че се съдят „пред невярващите“. (1 Коринтяни 6:6) В този случай невярващите били съдии, които служели в градския съд в Коринт. Във второто си послание към коринтяните Павел казва, че Сатан ‘е заслепил умовете на невярващите’. Добрата новина е скрита от очите им. Тези невярващи хора не желаят да служат на Йехова, както и Павел по–рано обяснил: „Но когато ... се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.“ (2 Коринтяни 3:16; 4:4)

Някои невярващи вършат беззаконие или се покланят на идоли. (2 Коринтяни 6:15, 16) Но не всички се противопоставят на служителите на Йехова. Някои проявяват интерес към истината. На много невярващи хора брачният им партньор е християнин и те са съгласни да останат женени. (1 Коринтяни 7:12–14; 10:27; 14:22–25; 1 Петър 3:1, 2) Но Павел всеки път използва израза „невярващите“ за хора, които, както вече беше споменато по–горе, не са част от християнския сбор, който се състои от „повярвали в Господа“. (Деяния 2:41; 5:14; 8:12, 13)

Принципът, записан във 2 Коринтяни 6:14, е ценно ръководство за християните във всички области на живота и се цитира често като мъдър съвет за християните, които си търсят брачен партньор. (Матей 19:4–6) Един отдаден покръстен християнин постъпва мъдро, като не търси брачен партньор сред невярващите, тъй като моралните стандарти, целите и вярванията им са много различни от тези на истинските християни.

А какво да кажем за хората, които изучават Библията и общуват с християнския сбор? Какво да кажем за онези, които са непокръстени вестители? Дали и те са невярващи? Не. Хората, които са приели истината на добрата новина и постепенно напредват към покръстване, не бива да се наричат невярващи. (Римляни 10:10; 2 Коринтяни 4:13) Преди да бъде покръстен, Корнилий бил наречен ‘благочестив и боящ се от Бога’ мъж. (Деяния 10:2)

Тогава ще бъде ли мъдро от страна на един отдаден християнин да развие романтични взаимоотношения с някой, който е одобрен за непокръстен вестител, тъй като строго погледнато съветът на Павел, записан във 2 Коринтяни 6:14, не може да се приложи в този случай? Не, това няма да е мъдро. Защо? Поради прекия съвет, който Павел дал относно християнските вдовици. Той писал: „Свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа [Господаря — НС].“ (1 Коринтяни 7:39) В съгласие с този съвет отдадените християни са подканени да търсят брачен партньор само сред онези, които са „в Господаря“.

Какво е значението на израза „в Господаря“ и на сродния израз „в Христа“? В Колосяни 4:7, НС и Римляни 16:8–10 Павел говори за хора, които били „в Господаря“,  или „в Христа“. Ако прочетеш стиховете, ще забележиш, че те са наречени ‘съработници’, ‘одобрени за верни’, ‘любезни братя’, ‘верни служители’ и ‘роби в Господаря’.

Кога някой става ‘роб в Господаря’? Когато с готовност прави това, което трябва да направи един роб, и се отрича от себе си. Исус обяснил: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си [мъченическия си стълб — НС], и така нека Ме последва.“ (Матей 16:24) Човек започва да следва Христос и напълно се покорява на Божията воля, когато се отдаде на Бога. След това той се покръства и става назначен служител с одобрена позиция пред Йехова Бог. * Следователно ‘да се ожениш в Господаря’ означава да се ожениш за някой, който е показал, че наистина е вярващ, отдаден „слуга на Бога и на Господа Исуса Христа“. (Яков 1:1)

Човек, който изучава Библията със Свидетелите на Йехова и напредва добре в духовно отношение, трябва да бъде похвален. Но той все още не се е отдал на Йехова и не е посветил живота си на служба и саможертва. Този човек все още прави необходимите промени. Той трябва да приключи с големите промени, които са необходими, за да стане отдаден, покръстен християнин, преди да предприеме друга голяма промяна в живота си, като брак например.

Ще постъпи ли мъдро един християнин, ако се стреми към романтични взаимоотношения с някой, който изглежда, че напредва добре в библейското си изучаване, може би с намерение да го изчака да се покръсти, преди да се ожени? Не. Подбудите на изучаващия лесно могат да се изкривят, ако знае, че един отдаден християнин, или християнка, иска да се ожени за него, но няма да го направи, докато той или тя не се покръсти.

Обикновено някой е непокръстен вестител само за ограничен период от време, докато напредне до такава степен, че да се покръсти. Затова гореспоменатият съвет, християните да се женят само в Господаря, е мъдър. Какво да кажем за някой, който е на възраст, когато може да се ожени, отгледан е в християнско семейство, от известно време е деен в сбора и служи като непокръстен вестител? Тогава какво го възпира да отдаде живота си на Йехова? Защо се колебае? Изпитва ли съмнения? Макар че не е невярващ, за него не може да се каже, че е „в Господаря“.

Съветът на Павел относно брака е за наша полза. (Исаия 48:17) Когато и двамата евентуални партньори са се отдали на Йехова, тяхната обвързаност един към друг в брака има здрава, духовна основа. Те имат същите морални стандарти и същите цели. Това до голяма степен допринася за щастието в брака. Освен това, когато ‘се жени в Господаря’, християнинът показва, че е лоялен към Йехова, а това води до трайни благословии, защото ‘с лоялния Йехова ще постъпва лоялно’. (Псалм 18:25, НС)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 31]

‘С лоялния Йехова ще постъпва лоялно’