Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

‘Учете ги да спазват всичко, което съм ви наредил’

‘Учете ги да спазват всичко, което съм ви наредил’

‘Учете ги да спазват всичко, което съм ви наредил’

„Идете и правете ученици ... като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ — МАТЕЙ 28:19, 20, НС.

1. Какъв разговор провели ученикът Филип и мъжът от Етиопия?

 МЪЖЪТ от Етиопия пропътувал целия път до Йерусалим. Там той се поклонил на Бога, когото обичал — Йехова. Той явно обичал и Божието вдъхновено Слово, защото докато се возел в колесницата си на път за вкъщи, четял препис от писанията на Исаия. Тогава Филип, един от учениците на Христос, го срещнал. Филип попитал етиопеца: „Ами разбираш ли каквото четеш?“ Мъжът отговорил: „Как да разбера, ако ме не упъти някой?“ Филип помогнал на този искрен изследовател на Писанията да стане ученик на Христос. (Деяния 8:26–39)

2. (а) Защо отговорът на етиопеца бил забележителен? (б) Какви въпроси ще разгледаме, свързани със задачата от Исус да правим ученици?

2 Отговорът на етиопеца е забележителен. Той казал: „Как да разбера, ако ме не упъти някой?“ Да, той имал нужда от ръководство, от някой, който да му покаже пътя. Самият отговор показва колко е важно конкретното напътствие, което Исус включил в задачата да правим ученици. Кое напътствие? За да разберем отговора, нека продължим с обсъждането на думите на Исус, записани в 28 глава на Евангелието от Матей. Предишната статия разглеждаше въпросите защо и къде. Сега ще разгледаме другите два въпроса, свързани със заповедта на Христос да правим ученици — какво и докога.

„Като ги учите да спазват всичко“

3. (а) Как някой става ученик на Исус Христос? (б) На какво още трябва да учим онези, които искат да станат ученици на Христос?

3 На какво трябва да учим другите, за да им помогнем да станат ученици на Христос? Исус наредил на последователите си: „Затова идете и правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, и като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Матей 28:19, 20, НС) Следователно трябва да ги учим на нещата, които Христос наредил. * Какво обаче ще ни помогне да бъдем сигурни, че човекът, когото сме научили на заповедите на Исус, не само ще стане ученик, но и ще остане такъв? Един важен фактор виждаме във внимателния подбор на думите на Исус. Обърни внимание, че той не казал само: ‘Като ги учите на всичко, което ви наредих.’ Вместо това казал: „Като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Матей 19:17) Какво означава това?

4. (а) Какво означава да спазваш заповед? (б) Онагледи с пример как учим някого да спазва заповедите на Христос.

4 Да спазваш заповед означава да съобразиш действията си според тази заповед, тоест да се подчиниш на нея. Как тогава учим някого да спазва, или да се подчинява на заповедите на Христос? Да помислим за начина, по който един инструктор по кормуване учи своите ученици да спазват законите за движение по пътищата. Инструкторът може да учи учениците на правилата на движение в класната стая. Но за да ги научи да спазват тези правила, той трябва да ги напътства, докато те шофират по пътищата и се опитват да приложат на практика това, което са научили. По същия начин, когато изучаваме Библията с хората, ние им обясняваме какви са заповедите на Христос. Но трябва също да напътстваме учениците, докато те се опитват да прилагат наставленията на Христос в ежедневния си живот и в службата. (Йоан 14:15; 1 Йоан 2:3) Следователно, за да изпълняваме изцяло заповедта на Христос да правим ученици, се изисква не само да обясняваме какви са заповедите му, но и да даваме напътствия как да ги прилагаме. По този начин ще подражаваме на примера, даден от Исус и от самия Йехова. (Псалм 48:14; Откровение 7:17)

5. Защо човекът, с когото изучаваме Библията, може да се колебае да се подчини на заповедта на Христос да правим ученици?

5 Да учим някого да спазва заповедите на Исус, включва това да му помогнем да се вслуша в заповедта да правим ученици. За някои, с които изучаваме Библията, това може да бъде плашещо. Макар и преди да са били активни членове на някоя църква от псевдохристиянството, едва ли техните религиозни учители са ги учили, че трябва да отиват да правят ученици. Някои религиозни водачи открито признават, че когато стане въпрос да учат паството си да проповядва, нямат никакъв успех. По отношение на заповедта на Исус да отиваме в света и да помагаме на всякакви хора да станат ученици, библейският учен Джон Р. У. Скот отбелязва: „Това, че не се подчиняваме на тази заповед, е най–голямата слабост на християните протестанти в областта на евангелизаторството днес.“ Той добавя: „Ние сме склонни да известяваме посланието от разстояние. Понякога изглеждаме като хора, които са на безопасно място на брега и от там дават съвет на давещ се човек. Не се хвърляме да го спасяваме, защото се страхуваме да не се намокрим.“

6. (а) Как можем да подражаваме на примера на Филип, когато помагаме на някой изучаващ Библията? (б) Как можем да покажем загрижеността си, когато изучаващ Библията започне да участва в проповедната дейност?

6 Ако някой, с когото изучаваме, преди е бил част от религия, чиито членове „се страхуват да не се намокрят“, може да бъде предизвикателство за него да преодолее страха от водата, образно казано, и да се подчини на заповедта на Христос да правим ученици. Той се нуждае от помощ. Затова трябва да бъдем търпеливи, да го обучаваме и напътстваме, което ще задълбочи неговото разбиране и ще го подбуди към действие, точно както поучението на Филип просветило етиопеца и го подбудило да се покръсти. (Йоан 16:13; Деяния 8:35–38) Освен това желанието ни да учим нашите изучаващи да спазват заповедта да правим ученици ни подбужда да сме до тях и да им помагаме, когато правят първите стъпки в проповядването за Царството. (Еклисиаст 4:9, 10; Лука 6:40)

„Всичко“

7. Какво се включва в това да учим другите „да спазват всичко“?

7 Ние не се ограничаваме само до това да учим новите ученици да правят ученици. Исус ни е дал наставления да учим другите „да спазват всичко“, което е наредил. Това без съмнение включва и двете най–големи заповеди — да обичаме Бога и ближния. (Матей 22:37–39) Как един нов ученик може да се научи да спазва тези заповеди?

8. Онагледи с пример как един нов християнски ученик може да се научи да спазва заповедта да проявява любов.

8 Нека отново да разсъждаваме върху илюстрацията за ученика, който се учи да шофира. Докато ученикът кара колата в уличното движение с инструктора до себе си, той се учи не само като слуша инструктора, но и като наблюдава другите шофьори. Например инструкторът може да му обърне внимание на това как един шофьор любезно позволява на друг шофьор да мине пред него и да се включи в движението, или на това как един шофьор учтиво превключва на къси светлини, за да не заслепява другите от отсрещното движение, или как шофьор предлага помощ на свой познат, чиято кола се е повредила. Такива примери дават ценни уроци на ученика, които той може да прилага, когато шофира. По подобен начин един нов християнски ученик, който пътува по пътя на живота, учи не само от своя учител, но и от добрия пример на другите в сбора. (Матей 7:13, 14)

9. Как един нов ученик научава какво означава да спазва заповедта да проявява любов?

9 Например изучаващият може да забележи как една самотна майка полага големи усилия да дойде в Залата на Царството с малките си деца. Може да обърне внимание как една потисната жена вярно присъства на събранията, въпреки борбата си с депресията, или как една възрастна вдовица помага на други възрастни жени да посещават всяко събрание на сбора, или как някой младеж участва в почистването на Залата на Царството. Може да забележи християнски старейшина, който е начело в проповедната служба, въпреки многото отговорности в сбора. Може да се запознае със Свидетел, който има физически увреждания и не може да излиза от къщи, но който е източник на духовно насърчение за всички, които го посещават. Ученикът може да обърне внимание на семейна двойка, която е направила големи промени в живота си, за да се грижи за възрастните си родители. Като наблюдава такива мили, услужливи и достойни за доверие християни, новият ученик учи чрез пример какво означава да изпълняваш заповедта на Христос да обичаш Бога и ближния, и особено събратята по вяра. (Притчи 24:32; Йоан 13:35; Галатяни 6:10; 1 Тимотей 5:4, 8; 1 Петър 5:2, 3) По този начин всеки от християнския сбор може — и трябва — да обучава и да напътства. (Матей 5:16)

„До завършека на тази система“

10. (а) Колко дълго ще продължаваме да правим ученици? (б) Какъв пример ни е оставил Исус по отношение на изпълнението на задачите?

10 Докога трябва да продължаваме да правим ученици? До „завършека на тази система“. (Матей 28:20, НС) Дали ще успеем да изпълним този аспект от задачата на Исус? Като целосветски сбор, ние сме решени да направим това. През изминалите години с радост отделяхме време, сили и средства, за да намерим онези, които имат „правилна нагласа за вечен живот“. (Деяния 13:48, НС) Понастоящем Свидетелите на Йехова по целия свят отделят средно по над три милиона часа всеки ден от годината, за да проповядват за Царството и да правят ученици. Ние правим това, защото следваме примера на Исус. Той заявил: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша [да извърша докрай — НС] Неговата работа.“ (Йоан 4:34) Такова е и нашето искрено желание. (Йоан 20:21) Ние не искаме само да започнем дейността, която ни е поверена, но искаме да я извършим докрай. (Матей 24:13; Йоан 17:4)

11. Какво е станало с някои наши християнски братя и сестри, и какво трябва да се запитаме?

11 В същото време ни натъжава фактът, че някои събратя по вяра са отслабнали в духовно отношение и в резултат на това са намалили участието си в службата или са спрели да изпълняват заповедта на Христос да правим ученици. Има ли начин да им помогнем да възобновят общуването си със сбора и участието си в дейността по правене на ученици? (Римляни 15:1; Евреи 12:12) Начинът, по който Исус помогнал на апостолите си, когато те временно били отслабнали духовно, ни показва какво можем да направим ние днес.

Прояви загриженост

12. (а) Какво направили апостолите точно преди смъртта на Исус? (б) Как Исус се отнесъл към своите апостоли, въпреки че проявили сериозна слабост?

12 В края на земната служба на Исус, когато смъртта му била неизбежна, апостолите ‘Го оставили и се разбягали’. Както Исус бил предсказал, те ‘се разпръснали’. (Марко 14:50; Йоан 16:32) Как Исус се отнесъл към духовно отслабналите си другари? Скоро след като бил възкресен, той казал на някои от последователите си: „Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“ (Матей 28:10) Макар че апостолите проявили сериозна слабост, Исус все още ги наричал „братята Ми“. (Матей 12:49) Той не загубил доверие в тях. В това отношение Исус бил милостив и прощаващ, точно както Йехова. (4 Царе 13:23) Как можем да подражаваме на Исус?

13. Как трябва да гледаме на онези, които са станали духовно слаби?

13 Трябва да бъдем искрено загрижени за онези, които са намалили или спрели участието си в службата. Ние още помним любовта, която тези събратя по вяра са проявявали преди, някои дори десетилетия наред. (Евреи 6:10) Общуването с тях наистина ни липсва. (Лука 15:4–7; 1 Солунци 2:17) Как обаче можем да покажем загриженост към тях?

14. Как можем да помогнем на духовно слаб човек, подражавайки на Исус?

14 Исус казал на обезсърчените апостоли да отидат в Галилея, където щели да го видят. Всъщност Исус ги поканил да посетят едно специално събрание. (Матей 28:10) По подобен начин днес ние насърчаваме онези, които са слаби в духовно отношение, да посещават събранията на християнския сбор, може дори да се наложи да правим това няколко пъти. В случая на апостолите поканата се оказала резултатна — ‘единадесетте ученика отишли в Галилея, на бърдото, където Исус им определил’. (Матей 28:16) Само каква радост изпитваме, когато духовно слабите откликват на сърдечните ни покани и започват да посещават отново християнските събрания! (Лука 15:6)

15. Как можем да подражаваме на Исус, когато посрещаме на събранията духовно слабите?

15 Как ще реагираме, когато духовно слаб християнин дойде в Залата на Царството? Как реагирал Исус, когато видял апостолите, чиято вяра временно била отслабнала, на уговореното място? „Исус се приближи към тях и им говори.“ (Матей 28:18) Той не ги гледал от разстояние, но се приближил до тях. Представи си какво облекчение изпитали апостолите, когато Исус поел инициативата! Нека ние също поемаме инициативата и сърдечно да посрещаме духовно слабите, които са положили усилия да се върнат в християнския сбор.

16. (а) Какво можем да научим от начина, по който Исус се отнесъл към последователите си? (б) Как можем да отразяваме възгледа на Исус към духовно слабите? (Виж бележката под линия.)

16 Какво друго направил Исус? Първо, той направил съобщение: „Дадена ми е всяка власт.“ Второ, дал задача: „Идете и правете ученици.“ Трето, обещал: „Аз съм с вас през всичките дни.“ Но забеляза ли какво не направил Исус? Той не порицал учениците за тяхната слабост и съмнения. (Матей 28:17) Дали подходът му бил резултатен? Да. Много скоро апостолите отново започнали „да поучават и да благовествуват“. (Деяния 5:42) Като следваме примера на Исус в това как да гледаме на духовно слабите и как да се отнасяме към тях, може да имаме същите радостни резултати в местния ни сбор. * (Деяния 20:35)

„Аз съм с вас през всичките дни“

17, 18. Какви насърчителни мисли се съдържат в думите на Исус „Аз съм с вас през всичките дни“?

17 Последните думи от заповедта на Исус, „Аз съм с вас през всичките дни“, са много насърчителни за всички, които се стараят да правят ученици. Както и да се противопоставят враговете на дейността по проповядване за Царството и каквито и клевети да бъдат разпространявани, нямаме причина да се боим. Защо? Защото Исус, нашият Водач, който има „всяка власт на небесата и на земята“, е с нас, за да ни подкрепя!

18 Обещанието на Исус „Аз съм с вас през всичките дни“ е също много утешително. Когато се стараем да изпълняваме заповедта на Исус да правим ученици, ние преживяваме не само дни на радост, но и дни на тъга. (2 Летописи 6:29) Някои от нас се намират в скръбни времена, защото жалеят за някой близък. (Битие 23:2; Йоан 11:33–36) Други страдат поради напредналата си възраст, вследствие на която здравето и силата отслабват. (Еклисиаст 12:1–6) Трети се чувстват превъзмогнати от депресия. (1 Солунци 5:14) И голяма част от нас изпитват икономически трудности. Въпреки това, независимо от тези трудности, ние успешно извършваме службата си, защото Исус е с нас „през всичките дни“, включително и най–тежките периоди от живота ни. (Матей 11:28–30)

19. (а) Какви напътствия се съдържат в задачата на Исус да правим ученици? (б) Защо можем да изпълним задачата на Христос?

19 Както видяхме от тази и от предишната статия, задачата на Исус да правим ученици е всеобхватна. Исус ни е казал защо и къде трябва да изпълняваме тази заповед. Той също ни е казал какво трябва да поучаваме и докога да го правим. Истина е, че не е лесно да изпълняваме тази голяма задача. Но с подкрепата на Христос, който притежава всяка власт, ние можем да я изпълним! Нима не си съгласен?

[Бележки под линия]

^ абз. 3 Един справочник насочва вниманието към факта, че в текста на оригинала думите на Исус гласят: ‘покръствайте ги ..., учете ги’, а не ‘покръствайте ги и ги учете’. Следователно заповедта да покръстват и да учат „не означава непременно две последователни действия“. По–скоро „ученето е продължителен процес, който отчасти предшества покръстването ... и отчасти го следва“.

^ абз. 16 Допълнителна информация за това как да гледаме на духовно слабите и как да им окажем помощ се намира в „Стражева кула“ от 1 февруари 2003 г., стр. 15–18.

Как би отговорил?

• Как учим другите да спазват това, което Исус наредил?

• Какви уроци може да научи новият ученик от другите в сбора?

• Какво можем да направим, за да помогнем на онези, които са станали духовно слаби?

• Какво насърчение и утеха имаме от обещанието на Исус „Аз съм с вас през всичките дни“?

[Въпроси]

[Снимки на страница 15]

Трябва не само да обучаваме, но и да напътстваме

[Снимки на страница 17]

Новият ученик научава ценни уроци от примера на другите