Йехова разкрива славата си на смирените

„Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот.“ — ПРИТЧИ 22:4.

1, 2. (а) Как в книгата Деяния се показва, че Стефан бил „мъж пълен с вяра и със Светия Дух“? (б) Какво доказва, че Стефан бил смирен?

 СТЕФАН бил „мъж пълен с вяра и със Светия Дух“. Той също бил „пълен с благодат и сила“. Като един от първите ученици на Исус, той извършвал големи чудеса и знамения сред хората. Веднъж някои мъже се надигнали да спорят с него, но ‘не могли да противостоят на мъдростта и Духа, с които той говорел’. (Деяния 6:5, 8–10) Явно Стефан прилежно изучавал Божието Слово и умело го защитавал пред юдейските религиозни водачи по негово време. Подробното свидетелство, което той дал, както е записано в седма глава на Деяния, показва колко силно се интересувал от постепенното разкриване на Божията цел.

² За разлика от религиозните водачи, които заради своята позиция и познание се мислели за нещо повече от обикновените хора, Стефан бил смирен. (Матей 23:2–7; Йоан 7:49) Макар че познавал добре Писанията, той много се радвал, че бил назначен да ‘прислужва на трапези’, или да разпределя храната, така че апостолите можели да постоянстват „в молитвата и в служение на словото“. Стефан имал добро име сред братята и затова бил избран за един от седемте одобрени мъже, които трябвало да се грижат за ежедневното разпределяне на храната. Той смирено приел задачата. (Деяния 6:1–6)

3. Каква забележителна проява на Божията незаслужена милост изпитал Стефан?

³ Смирената нагласа на Стефан, съчетана с духовността и лоялността му, не останала незабелязана от Йехова. Когато Стефан свидетелствал в Синедриона на враждебното множество от юдейски водачи, противниците му ‘видели лицето му, като че било лице на ангел’. (Деяния 6:15) Изражението му било като на Божи пратеник, излъчващо мир, който идвал от Бога на славата, Йехова. След като свидетелствал смело на членовете на Синедриона, Стефан изпитал една забележителна проява на Божията незаслужена милост. ‘Бидейки пълен със Светия Дух, той погледнал на небето, и видял Божията слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога.’ (Деяния 7:55) За него това забележително видение било потвърждение за позицията на Исус като Божи Син и Месия. То укрепило смирения Стефан и го уверило в одобрението на Йехова.

4. На кого разкрива славата си Йехова?

⁴ Както показва видението, дадено на Стефан, Йехова разкрива славата и целите си на боящите се от Бога хора, които са смирени и ценят взаимоотношенията си с него. В Библията се казва, че „наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот“. (Притчи 22:4) Следователно е жизненоважно да разберем какво представлява истинското смирение, как можем да развиваме това важно качество и каква полза извличаме, като го проявяваме във всеки аспект от живота си.

Смирението — качество, проявявано от Бога

5, 6. (а) Какво представлява смирението? (б) Как Йехова проявява смирение? (в) Как трябва да ни влияе смирението на Йехова?

⁵ Някои може да се изненадат, че Йехова  Бог, най–висшата и най–славна личност във вселената, е най–големият пример на смирение. Цар Давид казал на Йехова: „Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала и Твоята благост [смирение — НС] ме е направила велик.“ (Псалм 18:35) Когато говорел за смирението на Йехова, Давид използвал една еврейска дума, която означава „наведен“. Освен думата „смирение“, други думи, които имат същия корен на еврейски, са „скромност“, „кротост“ и „снизходителност“. Следователно Йехова проявил смирение, като се навел, образно казано, за да общува с несъвършения човек Давид, и го използвал като цар, който да го представя. Както показва и надписът към 18 псалм, Йехова защитавал и подкрепял Давид, като го избавял от „ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула“. Давид от своя страна знаел, че величието и славата, които получавал като цар, зависели от смирените действия на Йехова в негова полза. Благодарение на това, че съзнавал този факт, Давид останал смирен.

⁶ А каква е връзката с нас? Йехова е решил да ни учи на истината и може да ни дава специални привилегии в службата чрез своята организация или може да ни използва по някакъв начин, за да извърши волята си. Как трябва да ни влияе всичко това? Нима не трябва да ни смирява? Нима не трябва да сме благодарни за смирението на Йехова и да избягваме да се превъзнасяме, което със сигурност би довело до катастрофални последствия? (Притчи 16:18; 29:23)

7, 8. (а) Как Йехова проявил смирение във взаимоотношенията си с Манасия? (б) По какъв начин Йехова и Манасия ни дават пример за смирение, който да следваме?

⁷ Освен че проявява голямо смирение, като общува с несъвършените хора, Йехова проявява и готовност да бъде милостив към онези, които са с невисокомерна нагласа, като дори въздига, или възвишава, хората, които се смиряват. (Псалм 113:4–7) Да разгледаме например случая на юдейския цар Манасия. Той злоупотребявал с привилегията си като цар, за да подкрепя фалшивото поклонение, и ‘извършил много зло пред Господа, та Го разгневил’. (2 Летописи 33:6) Накрая Йехова наказал Манасия, като позволил на асирийския цар да го свали от трона. В затвора Манасия ‘се помолил на Господа, своя Бог, и много се смирил пред него’, и затова Йехова го възстановил на трона в Йерусалим и Манасия ‘познал, че Господ [Йехова — НС] — Той е Бог’. (2 Летописи 33:11–13)  Да, накрая Йехова бил доволен от смирената нагласа на Манасия и на свой ред показал смирение, като му простил и го възстановил като цар.

⁸ Готовността на Йехова да прощава и разкайващата се нагласа на Манасия ни служат като важни уроци по смирение. Винаги трябва да помним, че начинът, по който се отнасяме към онези, които са ни обидили, и нагласата, която проявяваме, когато съгрешим, могат да се отразят на начина, по който Йехова се отнася към нас. Ако с готовност прощаваме прегрешенията на другите и смирено признаваме собствените си грешки, можем да разчитаме на милостта на Йехова. (Матей 5:23, 24; 6:12)

Бог разкрива славата си на смирените

9. Дали смирението е признак на слабост? Обясни.

⁹ Но смирението и сходните с него качества не бива да се разбират погрешно като признак на слабост или като склонност да се намира извинение за злото. Както показва Светото писание, Йехова е смирен, но когато е необходимо, проявява праведно негодувание и вдъхваща страхопочитание сила. Благодарение на своето смирение Йехова благосклонно обръща специално внимание на смирените, а се отдалечава от горделивите. (Псалм 138:6) По какъв начин той обръща специално внимание на смирените си служители?

10. Какво разкрива Йехова на смирените, както е показано в 1 Коринтяни 2:6–10?

¹⁰ В определеното от него време и чрез канала за общуване, който е избрал, Йехова разкрива на смирените хора подробности във връзка с осъществяването на своята цел. Тези славни неща остават скрити за онези, които гордо разчитат на човешката мъдрост и начин на мислене или упорито се придържат към тях. (1 Коринтяни 2:6–10) Но смирените, които получават точно разбиране за целта на Йехова, са подтикнати да го възхваляват, защото още повече оценяват неговата внушителна слава.

11. Как някои хора през първи век показали липса на смирение, и как това се оказало пагубно за тях?

¹¹ През първи век много хора, включително и някои, които твърдели, че са християни, не проявили смирение и се спънали от това, което апостол Павел им разкрил относно Божията цел. Той станал „апостол на езичниците“, но не поради произхода, образованието и възрастта си или поради многобройните си добри дела. (Римляни 11:13) Често пъти хората, които нямали духовна нагласа, гледали на тези неща като на фактори, които определят кого Йехова ще използва като свой инструмент. (1 Коринтяни 1:26–29; 3:1; Колосяни 2:18) Но Йехова избрал Павел поради своята любеща милост и в съгласие с праведната си цел. (1 Коринтяни 15:8–10) Онези, които Павел описал като „превъзходни апостоли“, както и други противници, отказали да приемат самия него и разсъжденията му от Писанията. Липсата на смирение им попречила да получат познание и разбиране за славния начин, по който Йехова осъществява целта си. Нека никога да не подценяваме, нито да съдим предварително онези, които Йехова избира да използва, за да извърши волята си. (2 Коринтяни 11:4–6)

12. Как примерът на Моисей показва, че Йехова е благосклонен към смирените?

 ¹² От друга страна, има много библейски примери, които показват как смирените хора имат привилегията да зърнат Божията слава. Моисей, който бил ‘кротък, повече от всичките човеци на земята’, видял славата на Бога и се радвал на близки взаимоотношения с него. (Числа 12:3) Създателят по много начини показал голямо благоволение към този смирен човек, който бил скромен пастир 40 години, по–голямата част от които прекарал на Арабския полуостров. (Изход 6:12, 30) С подкрепата на Йехова, Моисей станал говорител и водач на израилския народ. Той имал привилегията да разговаря с Бога. Моисей видял „Господния Образ“ във видение. (Числа 12:7, 8; Изход 24:10, 11) Онези, които признавали този смирен служител и представител на Бога, също били благословени. По подобен начин и ние ще бъдем благословени, ако признаваме по–големия пророк от Моисей, Исус, както и назначения от него „верен и разумен слуга“, и ако им се подчиняваме. (Матей 24:45, 46; Деяния 3:22)

13. Как Йехова разкрил славата си на смирените овчари през първи век?

¹³ Кого ‘осияла Господната слава’, когато ангелът съобщил добрата новина за раждането на ‘Спасителя, Който е Христос Господ’? Това не били високомерните религиозни водачи, нито важните високопоставени хора, а смирените овчари, ‘които живеели в полето, и пазели нощна стража около стадото си’. (Лука 2:8–11) Тази чест не им била оказана поради способностите и работата им. Но те били онези, на които Йехова обърнал внимание и които избрал да чуят първи за раждането на Месията. Да, Йехова разкрива славата си на смирените и на онези, които се боят от него.

14. Как Бог благославя смирените?

¹⁴ На какво ни учат тези примери? Учат ни на това, че Йехова е благосклонен към смирените и им дава познание и разбиране за своята цел. Той избира личности, които вероятно не отговарят на определени очаквания на хората, и ги използва, за да предаде славната си цел на другите. Това трябва да ни подтиква да продължаваме да търсим ръководство от Йехова, от неговото пророческо Слово и от организацията му. Можем да сме сигурни, че Йехова ще продължава да съобщава на смирените си служители за развитието на славната си цел. Пророк Амос заявил: „Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.“ (Амос 3:7)

Развивай смирение и се радвай на Божието одобрение

15. Защо трябва да полагаме усилия да развиваме смирение, и как случаят с израилския цар Саул показва това?

¹⁵ За да се радваме винаги на Божието одобрение, трябва да останем смирени. Ако някой е смирен, не означава, че ще остане такъв. Възможно е човек да загуби смирението си и да се поддаде на гордост и самохвалство, което ще доведе до самонадеяност и пагубни последствия. Точно това се случило със Саул, първият помазан цар на Израил. Когато в началото бил избран, се чувствал ‘малък в собствените си очи’. (1 Царе 15:17) Но след като управлявал само две години, постъпил самонадеяно. Той пренебрегнал уредбата на Йехова, според която жертвите трябвало да бъдат принасяни чрез пророк Самуил, и си измислил извинения за това, че поел нещата в свои ръце. (1 Царе 13:1, 8–14) Това било началото на верига от събития, които ясно показали, че му липсва смирение. В резултат на това той загубил одобрението и духа на Бога, което в крайна сметка довело до позорната му смърт. (1 Царе 15:3–19, 26; 28:6; 31:4) Поуката е ясна. Трябва да полагаме усилия да развиваме смирение и покорство и да понижим прекаленото си самочувствие. Така ще избягваме самонадеяните постъпки, които ще доведат до неодобрението на Йехова.

16. Как размисълът върху взаимоотношенията ни с Йехова и с хората може да ни помогне да развиваме смирение?

 ¹⁶ Макар че смирението не е част от плода на Божия дух, то е богоугодно качество, което трябва да развиваме. (Галатяни 5:22, 23; Колосяни 3:10, 12) Тъй като е и състояние на ума, което показва как гледаме на другите и на себе си, развиването на смирение изисква съзнателни усилия. Като разсъждаваме и размишляваме над взаимоотношенията си с Йехова и с хората, това ще ни помогне да останем смирени. В очите на Бога всички несъвършени създания са като тревата, която расте известно време, след което увяхва. Хората са просто като скакалци в полето. (Исаия 40:6, 7, 22) Дали един стрък трева има причина да се гордее само защото е малко по–дълъг от другите? Дали един скакалец има причина да се хвали с уменията си само защото може да скача малко по–далече, отколкото другите скакалци? Смешно е дори да си го помислим. Затова апостол Павел напомнил на събратята си християни: „Кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7) Размисълът върху такива стихове може да ни помогне да развиваме и проявяваме смирение.

17. Какво помогнало на пророк Даниил да развива смирение, и какво може да помогне на нас да правим същото?

¹⁷ Еврейският пророк Даниил бил ‘много приятен’ (НС) в Божиите очи, защото ‘се смирил’, тоест, защото проявявал смирение. (Даниил 10:11, 12) Какво помогнало на Даниил да развива смирение? Преди всичко той проявявал непоколебимо доверие в Йехова, като редовно се обръщал към Него в молитва. (Даниил 6:10, 11) Освен това Даниил бил прилежен изследовател на Божието Слово и имал правилна нагласа, което му помогнало да се съсредоточи върху славната Божия цел. Той също така с готовност признавал собствените си грешки, а не само тези на своя народ. Наистина  искал да подкрепя Божията праведност, а не своята. (Даниил 9:2, 5, 7) Можем ли да се поучим от забележителния пример на Даниил и да се стремим да развиваме и проявяваме смирение във всеки аспект от живота си?

18. Каква слава очаква онези, които проявяват смирение днес?

¹⁸ „Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот“ — се казва в Притчи 22:4. Да, Йехова е благосклонен към смирените, а резултатът е слава и живот. След като почти изоставил службата си към Бога, но после с помощта на Йехова променил начина си на мислене, псалмистът Асаф смирено признал: „Чрез съвета Си ще ме водиш, и подир това ще ме приемеш в слава.“ (Псалм 73:24) А днес? Каква слава очаква онези, които проявяват смирение? Освен че ще се радват на одобрени и благословени взаимоотношения с Йехова, те може да очакват и да видят изпълнението на вдъхновените думи на цар Давид: „Кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с изобилен мир.“ Очаква ги славно бъдеще! (Псалм 37:11)

Спомняш ли си?

• Защо Стефан е пример за смирен човек, на когото Йехова разкрил славата си?

• По какви начини Йехова Бог проявява смирение?

• Кои примери показват, че Йехова разкрива славата си на смирените?

• Как примерът на Даниил може да ни помогне да развиваме смирение?

[Въпроси]

[Блок на страница 12]

Решителен, но смирен

През 1919 г. в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ) по време на един областен конгрес на Изследователите на Библията, известни днес като Свидетели на Йехова, 50–годишният Дж. Ф. Ръдърфорд, който тогава надзиравал дейността, с радост пожелал да служи като пиколо, като носел багажа на делегатите и ги придружавал до стаите им. На последния конгресен ден той развълнувал седемте хиляди присъстващи с думите: „Вие сте посланици на Царя на царете и Господаря на господарите, разгласявайте ... славното Царство на нашия Господар.“ Макар че брат Ръдърфорд бил човек със силни убеждения, известен със смелия и безкомпромисен начин, по който говорел за истината, той бил истински смирен пред Йехова Бог. Това често личало от молитвите му по време на сутрешното поклонение в Бетел.

[Снимка на страница 9]

Стефан, който добре познавал Писанията, смирено разпределял храната

[Снимка на страница 10]

Йехова бил доволен от смирената нагласа на Манасия

[Снимка на страница 12]

Кое направило Даниил ‘много приятен’?