Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Защо на израилтяните им било позволено да се женят за пленените чужденки, щом като Моисеевият Закон забранявал брачния съюз с някои чужденци? (Второзаконие 7:1–3; 21:10, 11)

Причината, поради която това било позволено, била свързана с определени обстоятелства. Йехова бил заповядал на израилтяните да разрушат градовете на седем народа в ханаанската земя и да убият всичките им жители. (Второзаконие 20:15–18) От другите народи можело да оставят живи и да вземат в плен единствено девици. (Числа 31:17, 18; Второзаконие 20:14) Израилтяните имали право да се женят за тези пленнички, но само ако те предприемели определени действия.

Относно нещата, които всяка такава жена трябвало да направи, Библията казва: „Да обръсне главата си, да изреже ноктите си и, като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да ѝ бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.“ (Второзаконие 21:12, 13)

Пленените девици, за които израилтяните искали да се оженят, трябвало да обръснат главата си. Подстригването на косата било израз на жалеене или скръб. (Исаия 3:24) Например, когато изгубил всичките си деца и притежания, патриархът Йов обръснал главата си в израз на скръб. (Йов 1:20) Освен това чужденките трябвало да изрежат ноктите си, така че дори те да били оцветени, ръцете им да не изглеждат привлекателни. (Второзаконие 21:12) Какво представлявали „дрехите, в които е била пленена“, които чужденката трябвало да съблече? Било обичайно заплашените с плен езичнички да обличат най–красивите си дрехи. Така се надявали да спечелят благоволението на завоевателите си. Пленените жени, които жалеели, не трябвало да носят такива дрехи.

Пленничките, които щели да се омъжат за израилтяни, трябвало да оплакват умрелите си близки в продължение на един лунен месец. Тъй като победените градове трябвало да бъдат напълно разрушени, предишните им семейства и приятели нямало да бъдат сред живите. Предметите, на които се покланяли, нямало да съществуват вече, тъй като израилските войници щели да унищожат изображенията на боговете им. Месецът на жалеене служел и като период за очистване, по време на който пленничките преставали да спазват изискванията на предишната си религия.

Ситуацията обаче била различна, когато ставало въпрос за чужденките по принцип. Във връзка с това Йехова заповядал: „Да се не жениш между тях и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син.“ (Второзаконие 7:3) Защо било наложено това ограничение? Във Второзаконие 7:4 се казва: „Защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове.“ Следователно тази забрана била дадена, за да защити израилтяните да не се осквернят в религиозно отношение. Но чужденките, за които се говори във Второзаконие 21:10–13, не представлявали такава заплаха. Всички техни близки били мъртви, а изображенията на боговете ми били унищожени. Те не общували с членове на фалшива религия. На израилтяните им било позволено да се женят за чужденки при такива обстоятелства.