Мелниците, които дават хляба на масата

НАРИЧАН „насъщния“, „най–важната от всички храни“ и „човешките устои открай време“, хлябът още от древността е бил основната храна за човека. Всъщност една от най–належащите нужди е била и си остава осигуряването на ежедневния хляб.

Основната съставка на хляба е брашното, което се получава при стриването на зърна от житни култури. Така че стриването, или меленето, е умение още от древността. Колко трудно трябва да е било смилането на зърното без машини! В библейски времена шумът на ръчната мелница се свързвал със спокоен и мирен живот, а когато престанел да се чува — с опустошение. (Йеремия 25:10, 11)

Как се е извършвало меленето през вековете? Какви са били методите и средствата за това? И какъв вид мелници дават хляба на масата ти в днешно време?

Защо са необходими мелниците?

Йехова казал на първата човешка двойка, Адам и Ева: „Давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.“ (Битие 1:29) Сред храните, които Йехова Бог дал на хората, били семената на житните растения. Тази храна била важна за съществуването на човека, тъй като всички житни растения — пшеница, ечемик, ръж, овес, ориз, просо, сорго и царевица — съдържат скорбяла, която тялото превръща в глюкоза, главният източник на енергия.

Човекът обаче не е направен така, че да смила цели, сурови зърна. Тялото усвоява по–лесно тази храна, когато е смляна на брашно и сготвена. Най–простите методи за получаването на брашно е зърната да се счукат в хаван, да се стрият между два камъка или да се комбинират и двата метода.

Мелници, движени с човешка сила

Статуетки в древни египетски гробници показват употребата на един вид мелници, наречени хромели. Тази ръчна мелница била направена от два камъка: единият бил по–голям, полегат и леко вдлъбнат, а другият отгоре — по–малък. Обикновено на нея работела жена, която коленичела зад големия камък и хващала с две ръце малкия. Тогава тя с цялата си тежест местела малкия камък напред–назад, така че да стрие зърното между камъните. Прост, но ефективен метод!

Колениченето с часове обаче вземало своята дан. Избутването на горния камък до края и връщането му обратно оказвало постоянно напрежение върху гърба, ръцете, бедрата, колената и пръстите на краката. Изследвайки аномалиите в структурата на скелети от древна Сирия,  палеонтолозите стигат до заключението, че работата с този вид ръчни мелници причинявала на младите жени многократни травми вследствие на пренатоварване — врязвания в капачките на колената, увреждане на последния гръбначен прешлен и тежка форма на остеоартрит на големия пръст на краката. В древен Египет работата с ръчната мелница изглежда била за слугините. * (Изход 11:5) Някои учени смятат, че когато израилтяните напуснали Египет, взели със себе си този вид ръчни мелници.

По–късно били направени нарези и в двата камъка, за да се подобри ефикасността им. Било направено каналче в горния камък, което работещият пълнел със зърно. Зърното автоматично падало между камъните. През IV или V век пр.н.е. в Гърция била изобретена проста машина за мелене. Към горния камък била прикрепена хоризонтална дръжка, или лост. При движението на другия ѝ край напред–назад във формата на дъга горният камък се триел в долния и така се смилало зърното.

Но гореспоменатите мелници имали своите недостатъци. При тях трябвало да се извършват движения напред–назад, които никое животно не можело да усвои. Следователно тези мелници можело да се задвижват само с човешка сила. Не след дълго обаче се появило ново изобретение — въртящата се мелница. Така вече можело да се използват животни.

Въртящата се мелница прави работата по–лесна

Според някои източници въртящата се мелница вероятно била изобретена през II век пр.н.е. в Средиземноморския район. През I век от н.е. юдеите в Палестина били запознати с този вид мелници, тъй като Исус говорел за „мелничен камък като онези, които са въртени от магаре“. (Марко 9:42, НС)

Задвижвани от животни мелници били използвани както в Рим, така и в голяма част от Римската империя. Много такива мелници все още могат да се видят в Помпей. Те били направени от тежък горен камък във формата на пясъчен часовник, който действал като фуния, и конусовиден долен камък. Докато горният камък се въртял върху долния, зърната от житото били изсипвани между двата камъка, където се стривали. Горните камъни били с размери от 45–90 сантиметра в диаметър. Тези мелници били високи около 180 сантиметра.

Дали по–малките въртящи се мелници произлезли от мелниците, движени от животни, или обратно, не се знае. Във всеки случай предимството на въртящата се ръчна мелница било това, че тя била преносима и лесна за употреба. Тя се състояла от два кръгли камъка, вероятно 30–60 сантиметра в диаметър. Горната част на долния камък била леко изпъкнала, а долната част на горния камък — леко вдлъбната, така че да могат да прилепнат. Горният камък бил положен върху централна ос и се въртял с дървена дръжка. Обикновено две жени седели една срещу друга и въртели дръжката. (Лука 17:35) Със свободната си ръка едната от жените слагала по малко жито в отвора на горния камък, а другата събирала брашното, което падало от ръба на мелницата, в някакъв поднос или в парче плат, разпрострян отдолу. С този вид мелница били удовлетворявани нуждите  на войници, моряци или малки домакинства, които живеели далече от големите мелници.

Движени от водата или от вятъра

Около 27 г. пр.н.е. римският инженер Витрувий описал задвижвана от вода мелница по негово време. Водата се изливала върху лопатките на вертикално разположено колело, закрепено за хоризонтална ос. Така водата карала колелото да се върти. Зъбчато колело задвижвало вертикална ос. А вертикалната ос от своя страна задвижвала голям воденичен камък.

Колко брашно произвеждала водната мелница в сравнение с другите мелници? С ръчните мелници се смилали 10 килограма зърно на час, а най–ефикасните мелници, движени от животни — до 50 килограма на час. Водната мелница, описана от Витрувий, можела да смели към 150–200 килограма зърно за един час. Макар и в многобройни варианти и с различни подобрения, основният принцип, описан от Витрувий, продължил да се използва от умелите строители на мелници векове след това.

Падащата вода не била единственият естествен енергиен източник за задвижването на мелничните камъни. Ако водните колела бъдели заменени с опънати платна, които да се задвижват от вятъра, се постигала същата цел. В Европа вятърните мелници навлезли в употреба вероятно през XII век и били широко използвани в Белгия, Германия, Холандия и в други страни. След време мелниците започнали да бъдат задвижвани от пара и от други източници на енергия, затова вятърните и останалите видове мелници престанали да се използват.

‘Ежедневният ни хляб’

Въпреки техническия прогрес много от методите за мелене на зърно от миналото са се запазили в някои части на света. Хаванът и чукалото все още се използват в отделни райони на Африка и Океания. В Мексико и Централна Америка хромелът служи за смилане на царевица за тортили. А вятърни мелници и воденици също действат тук–там.

По–голямата част от брашното, което се използва за направата на хляб в развитите страни днес, се произвежда от напълно механизирани и автоматични валцови мелници. Житото се превръща постепенно в брашно, като преминава последователно през двойки стоманени цилиндри с набраздена повърхност, които се въртят с различна скорост. Тази система позволява производството на брашно с различно качество при минимални разходи.

Получаването на брашно вече не е толкова изнурителна работа, както преди. И все пак сме благодарни на нашия Създател, че ни е дал зърнените култури, а също и изобретателност, за да превърнем зърното в ‘ежедневния ни хляб’. (Матей 6:11)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 23]

Египетски хромел

[Информация за източника]

Soprintendenza Archeologica per la Toscana, Firenze

[Снимка на страница 23]

В мелниците, движени от животни, се мелели и маслини за зехтин

[Информация за източника на снимката на страница 22]

From the Self–Pronouncing Edition of the Holy Bible, containing the King James and the Revised versions