Въпроси на читатели

Когато Исус наставлявал последователите си ‘да заемат [без лихва — НС], без да очакват да приемат назад’, дали имал предвид, че те не трябвало да изискват дори основната сума?

Думите на Исус, записани в Лука 6:35, се разбират най–добре в светлината на Моисеевия Закон. В него Бог заповядал на израилтяните да дават заем без лихва на събратята си, които са останали без средства и се нуждаели от помощ. (Изход 22:25; Левит 25:35–37; Матей 5:42) Тези заеми не служели за търговска цел, тоест за някакво бизнес начинание. По–скоро такива безлихвени заеми трябвало да помогнат на бедните или на хората, сполетени от нещастие. Във всеки случай щяло да бъде крайно нелюбещо да се печели от икономическите затруднения на ближния. От друга страна, човекът, който давал заема, имал право да получи обратно основната сума и понякога вземал в залог нещо като гаранция за заема. (Второзаконие 15:7, 8)

Макар че се придържал към Закона, Исус дори разширил приложението му, като казал, че онзи, който осигурява помощ, не бива да ‘очаква да приема назад’. Подобно на израилтяните, понякога и християните трябва да се справят с икономически неуспехи и с други обстоятелства, които могат да ги доведат до бедност, дори до бедствено положение. Нима няма да бъде милостиво да помогнем на някой християнин, ако попадне в такова ужасно положение и търси финансова подкрепа? Всъщност искрената любов ще подтикне християнина да иска да помогне на някой брат, който е изпаднал в сериозни финансови затруднения не по своя вина. (Притчи 3:27) Той може да е в състояние да даде някаква сума като подарък на такъв нуждаещ се брат, макар и да е по–малка, отколкото може да даде назаем. (Псалм 37:21)

През първи век на апостол Павел и на Варнава им било възложено да занесат дарения, направени от християните в Мала Азия, до техните събратя в Юдея, които гладували. (Деяния 11:28–30) По подобен начин и днес, когато връхлетят бедствия, християните често изпращат помощи на своите нуждаещи се братя. По такъв начин те също дават хубаво свидетелство на другите. (Матей 5:16) Разбира се, от значение са също така нагласата и ситуацията на човека, търсещ помощ. Защо е изпаднал в нужда? Достойни за внимание са думите на Павел: „Ако не иска някой да работи, той нито да яде.“ (2 Солунци 3:10)

Ако братът, който моли за заем, не се нуждае отчаяно от помощ, а иска само временна подкрепа, за да си стъпи на краката след някаква финансова загуба, може да е подходящо да му се даде безлихвен заем. При такива обстоятелства да се даде заем с намерение да се получи обратно цялата сума, няма да противоречи на думите на Исус в Лука 6:35. Трябва да се изготви писмено споразумение и човекът, който получава заема, трябва да положи максимални усилия да го изплати съгласно срока, за който са се споразумели. Всъщност християнската любов трябва да подтикне длъжникът да върне заема точно както заемодателят е бил подтикнат да го даде.

Онзи, който възнамерява да даде заем, или да направи дарение, трябва да вземе предвид и положението в собственото си семейство. Например дали ще изложи на риск способността си да се грижи за членовете на семейството си, което според Библията е на преден план? (2 Коринтяни 8:12; 1 Тимотей 5:8) Все пак християните търсят възможности да проявяват любов един към друг, като я изразяват по практични начини, които са в съгласие с библейските принципи. (Яков 1:27; 1 Йоан 3:18; 4:7–11)