Кой е „истинският Бог и вечен живот“?

ЙЕХОВА, Бащата на нашия Господар Исус Христос, е истинският Бог. Той е Създателят, онзи, който дава вечен живот на хората, които го обичат. Така ще отговорят на въпроса в заглавието много хора, които четат Библията и вярват в нея. Всъщност самият Исус казал: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единият истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3)

Но много хора, които редовно ходят на църква, придават на този израз различно значение. Думите в заглавието са взети от 1 Йоан 5:20, където се казва отчасти следното: „Благодарение на Сина му Исус Христос ние сме в единство с него. Да, това е истинският Бог и вечният живот.“ (НС) Повечето български преводи предават стиха по следния начин: „Ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.“

Хората, които вярват в доктрината за троицата, смятат, че показателното местоимение „това“ (у̀тос) се отнася за най–близкото споменато съществително собствено име, Исус Христос. Те твърдят, че Исус е „истинският Бог и вечен живот“. Но така изтълкуван, стихът не е в съгласие с останалата част от Писанието. Освен това много авторитетни учени не приемат този възглед, подкрепящ троицата. Ученият Б. Ф. Уескот от Кембриджския университет писал: „Най–естествено е да се отнесе [местоимението у̀тос] към името, което преобладава в мислите на апостола, а не към най–близкото име.“ Следователно апостол Йоан имал предвид Бащата на Исус. Немският теолог Ерих Хаупт писал: „Трябва да се определи дали местоимението [у̀тос], което се използва в следващото изказване, се отнася за най–близкото съществително име, ... или за по–отдалечено — Бог. ... Ако го разглеждаме като свидетелство за единствения истински Бог, тогава е в по–голямо съгласие със заключителното предупреждение относно идолите, отколкото да го приемаме като доказателство за божествеността на Христос.“

Дори в „Граматичен разбор на гръцкия Нов завет“, издаден от Папския библейски институт в Рим, се казва: „[У̀тос] се явява като кулминация на стихове от 18 до 20 и е почти сигурно, че се отнася за действителния, истинския Бог, който се различава от идолите (21 стих).“

Често пъти у̀тос, което обикновено се превежда като „това“, „такъв“ или „той“, не се отнася за най–близкото съществително име в израза. Други стихове поясняват тази мисъл. Във 2 Йоан 7 същият апостол, както и писател на 1 Йоан, казал: „Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв [у̀тос] човек е измамник и антихрист.“ В този случай местоимението не може да се отнася за най–близкото споменато име Исус. Очевидно „такъв“ се отнася за хората, които отхвърлили Исус. Те като цяло са ‘измамникът и антихристът’.

В своето евангелие апостол Йоан писал: „Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра. Той [у̀тос] първо намира своя брат Симона.“ (Йоан 1:40, 41) Очевидно е, че местоимението „той“ се отнася за Андрей, а не за последното споменато лице. В 1 Йоан 2:22 апостолът използва същото местоимение по подобен начин.

Лука използва по същия начин местоимението, както личи от Деяния 4:10, 11:  „Чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав. Той [у̀тос] е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.“ Съвсем очевидно е, че местоимението „той“ не се отнася за излекувания човек, макар че е споменат точно преди у̀тос. Със сигурност местоимението „той“ в 11 стих се отнася за Исус Христос Назарянина, който е ‘крайъгълният камък’, на който е основан християнският сбор. (Ефесяни 2:20; 1 Петър 2:4–8)

В Деяния 7:18, 19 също се онагледява тази мисъл: ‘Издигна се друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа. Той [у̀тос] постъпваше коварно против нашия род.’ Този, който угнетявал израилтяните, не бил Йосиф, а фараонът, египетският цар.

Такива откъси потвърждават наблюдението, направено от Даниел Уолас, специалист в областта на гръцкия език, който казва, че в гръцкия език показателните местоимения, „които в текста се намират до най–близкото съществително име, според автора може да не се отнасят за него“.

‘Истинният’

‘Истинният’ е Йехова, Бащата на Исус Христос, както писал апостол Йоан. Той е единственият истински Бог, Създателят. Апостол Павел признал: „За нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко.“ (1 Коринтяни 8:6; Исаия 42:8) Друг довод, че Йехова е ‘истинният’ в 1 Йоан 5:20, е това, че той е Източникът на истината. Псалмистът нарекъл Йехова ‘Богът на истината’, защото е верен във всичко, което прави, и не може да лъже. (Псалм 31:5; Изход 34:6; Тит 1:2) Като се обърнал към своя небесен Баща, Синът казал: „Твоето слово е истина.“ Във връзка със своето поучаване Исус казал: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.“ (Йоан 7:16; 17:17)

Освен това Йехова е и „вечният живот“. Той е Източникът на живота, Онзи, който го дава чрез Христос, като незаслужен дар. (Псалм 36:9; Римляни 6:23) Забележително е изказването на апостол Павел, че Бог „възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Бог възнаградил своя Син, като го възкресил от мъртвите, и именно Бащата е този, който ще даде наградата на вечен живот на онези, които му служат от цяло сърце. (Деяния 26:23; 2 Коринтяни 1:9)

Следователно какво заключение трябва да направим? Че Йехова, а не някой друг, е „истинският Бог и вечен живот“. Единствено той е достоен да получава поклонение от онези, които е създал. (Откровение 4:11)