Лоялни и непоколебими в миналото и днес

В южната част на Полша, близо до границата ѝ със Словакия и Чешката република, се намира малък град, наречен Висла. Макар че може би никога не си чувал за Висла, този град има история, която вероятно ще е от голям интерес за истинските християни. Това е история, която се отличава с лоялност и пламенност за поклонението на Йехова. По какъв начин?

ГРАД Висла е разположен в красива планинска област, където природата предлага смайващи гледки. Няколко бързо течащи рекички и два потока се вливат в река Висла, която лъкатуши през гористи планини и долини. Дружелюбните местни хора и уникалният климат са превърнали град Висла в известен медицински център, летен ваканционен град и зимен курорт.

Изглежда, че първото село с това име е основано към края на XVI век. Била построена дъскорезница и скоро по планинските поляни имало заселници, които отглеждали овце и говеда и обработвали земята. Но тези скромни хора били обхванати от вихрушката на религиозни промени. Областта била силно повлияна от религиозните реформи, въведени от Мартин Лутер. Според изследователя Анджей Отчик лютеранството станало „официална религия в страната през 1545 г.“. Но Трийсетгодишната война и последвалата Контрареформация променили коренно положението. Отчик продължава: „През 1654 г. всички църкви били отнети от протестантите, службите им били забранени, а Библиите и други религиозни книги — иззети.“ Въпреки това повечето от местното население останали лютерани.

Първите семена на библейската истина

За щастие предстояла по–важна религиозна реформация. През 1928 г. първите семена на библейската истина били засети от двама пламенни Изследователи на  Библията, както се наричали тогава Свидетелите на Йехова. Следващата година във Висла дошъл Ян Гомола. Той носел грамофон, на който пускал библейски доклади. След това отишъл в близката долина, където открил един внимателен слушател — Анджей Рашка, нисък, набит планинец с възприемчиво сърце. Рашка незабавно извадил Библията си да провери това, което чул в тези доклади. След това възкликнал: „Братко, най–накрая открих истината! Търся отговор на тези въпроси, откакто бях в окопите през Първата световна война!“

Преливащ от ентусиазъм, Рашка завел Гомола да се срещне с неговите приятели Йежи и Анджей Пилх, които с готовност откликнали на посланието за Царството. Анджей Тирна, който научил библейската истина във Франция, помогнал на тези мъже да задълбочат своето познание върху посланието от Бога. Не след дълго се покръстили. В средата на 30–те години на XX век братя от околните градове посещавали малката група Изследователи на Библията във Висла, за да им помагат. Резултатите били изумителни.

Имало забележителен приток на новозаинтересувани хора. Местните лютерански семейства имали навика да четат у тях Библията. Затова след като видели убедителни библейски доказателства относно доктрината за адския огън и троицата, мнозина успели да различат истината от лъжата. Много семейства поискали да се освободят от фалшивите религиозни учения. Така сборът във Висла нараствал и през 1939 г. наброявал около 140 души. Но е интересно, че повечето възрастни вестители в този сбор не били покръстени. „Това не означаваше, че тези непокръстени вестители не бяха способни да заемат позиция на страната на Йехова — казва Хелена, една от онези първи Свидетели, и добавя: — При изпитанията на вярата, с които скоро се сблъскаха, те доказаха лоялността си.“

А какво станало с децата? Те разбрали, че родителите им били намерили истината. Франчишек Бранц разказва: „Когато баща ми осъзна, че е намерил истината, започна да ни учи на нея с брат ми. Бяхме съответно на осем и десет години. Татко ни задаваше лесни въпроси от рода на: „Кой е Бог и какво е името му? Какво знаеш за Исус Христос?“ Трябваше да напишем отговорите си и да ги подкрепим с библейски стихове.“ Друг Свидетел разказва: „Тъй като родителите ми с готовност откликнаха на посланието за Царството и през 1940 г. напуснаха лютеранската църква, понесох противопоставяне и побои в училище. Благодарен съм на родителите ми, че внедриха в мене библейските принципи. Това се оказа от голяма помощ, за да преживея през онези трудни години.“

 Вярата подложена на изпитание

Когато избухнала Втората световна война и нацистите окупирали областта, те били решени да унищожат Свидетелите на Йехова. Първоначално възрастните, най–вече бащите, били насърчавани да подпишат документ, че са немски поданици, за да получат определени привилегии. Свидетелите отказали да се присъединят към нацистите. Много братя и заинтересувани, които били годни за военна служба, се изправили пред труден избор: да се присъединят към войската или да запазят пълен неутралитет и да бъдат жестоко наказани. Анджей Шалбот, който през 1943 г. бил арестуван от Гестапо, обяснява: „Отказът от военна служба означаваше да те изпратят в концентрационен лагер, обикновено в Освиенцим. Тогава още не бях покръстен, но знаех уверението, дадено от Исус в Матей 10:28, 29. Знаех, че ако умра заради вярата си в Йехова, той е в състояние да ме върне отново към живот.“

В началото на 1942 г. нацистите арестували 17 братя от Висла. В рамките на три месеца 15 от тях умрели в Освиенцим. Как повлияло това на Свидетелите, които останали във Висла? Вместо случилото се да ги накара да изоставят вярата си, те били насърчени да се държат за Йехова, без да правят компромис! През следващите шест месеца броят на вестителите във Висла се удвоил. Скоро последвали още арести. Общо 83 братя, заинтересувани и деца били засегнати от унищожителната военна сила на Хитлер. От тях 53 били изпратени в концентрационни лагери, главно в Освиенцим, или в лагери за принудителен труд към мините и каменоломните в Полша, Германия и Бохемия.

Лоялни и непоколебими

В Освиенцим нацистите се опитали да подмамят Свидетелите с възможност за незабавна свобода. Един есесовец казал на един брат: „Ако искаш, просто подпиши документ, че се отказваш от Изследователите на Библията, ще те освободим и си отиваш вкъщи.“ Много пъти му отправяли същото предложение, но братът не направил компромис с верността си към Йехова. В резултат на това изтърпял побои, подигравки и робски труд, както в Освиенцим, така и в Мителбау Дора (Германия). Точно преди да бъде освободен, този брат едва се спасил, когато лагерът, където бил затворен, бил бомбардиран.

Павел Шалбот, Свидетел, който е починал неотдавна, разказвал: „По време на разпитите от Гестапо многократно ме питаха защо отказвам да се присъединя към немската армия и да отдавам слава на Хитлер.“ След като обяснил библейската основа за своя християнски неутралитет, той бил осъден да работи в завод за оръжия. „Ясно беше, че съвестта не ми позволяваше да приема тази работа, затова ме изпратиха да работя в мина.“ Въпреки това той останал верен.

Онези, които не били в затвора — жените и децата, изпращали пакети с храна на братята в Освиенцим. Един брат, който по онова време бил младеж, разказва: „През лятото беряхме боровинки в гората и ги заменяхме за жито. Сестрите печаха малки хлебчета и ги напояваха с мазнина. След това изпращахме хлебчетата на малки количества на събратята по вяра в затвора.“

 Общо 53 възрастни Свидетели от Висла били изпратени в концентрационни лагери на принудителен труд. От тях 38 умрели.

Атаки към по–младото поколение

Децата на Свидетелите на Йехова също били засегнати от репресивните мерки на нацистите. Някои били изпратени със своите майки във временни лагери в Бохемия. Други били отнети от родителите си и изпратени в имащия лоша слава детски лагер в Лодз.

Трима от тях си спомнят: „В първата пратка до Лодз немците взеха десет деца от нас на възраст от пет до девет години. Ние се насърчавахме взаимно, като се молехме и обсъждахме библейски теми. Не беше лесно да издържим.“ През 1945 г. всяко от тези деца се завърнало вкъщи. Те били живи, но измършавели и травматизирани. Въпреки това нищо не било в състояние да пречупи лоялността им.

Какво станало след това?

Когато наближил краят на Втората световна война, Свидетелите от Висла били все още силни във вярата и подновили проповедната си дейност с пламенност и решителност. Групи от братя посещавали хората, които живеели на около 40 километра от Висла, като проповядвали и разпространявали библейска литература. „Скоро имаше три дейни сбора в нашия град“ — казва Ян Кшок. Но религиозната свобода не траела дълго.

През 1950 г. комунистическото правителство, което заменило нацисткото, забранило дейността на Свидетелите на Йехова в Полша. Затова местните братя трябвало да бъдат изобретателни в проповедната си служба. Понякога посещавали хората в домовете им под претекст, че купуват животни или жито. Християнските събрания се провеждали обикновено късно вечерта, организирани на малки групи. Въпреки това служителите на Държавна сигурност успели да арестуват много поклонници на Йехова, като ги обвинили, че работят за чуждото разузнаване — напълно неоснователно обвинение. Някои служители саркастично заплашвали Павел Пилх: „Хитлер не те пречупи, но ние ще успеем.“ Той обаче останал лоялен на Йехова, макар че бил в затвора пет години. Когато няколко млади Свидетели отказали да подпишат един социалистически политически документ, те били изгонени от училище или уволнени от работа.

Йехова продължил да бъде с тях

През 1989 г. настъпила промяна в курса на политиката и Свидетелите на Йехова получили правно признание в Полша. Непоколебимите поклонници на Йехова във Висла увеличили дейността си, както се вижда по броя на пионерите, или целодневните служители. Приблизително 100 братя и сестри от тази област станали пионери. Нищо чудно, че градът бил наречен фабрика за пионери.

Библията казва за подкрепата, която Бог оказал на своите служители в миналото: „Ако не беше Господ с нас, когато се надигнаха човеци против нас, тогава те биха ни погълнали живи.“ (Псалм 124:2, 3) В днешно време въпреки широко разпространеното безразличие и неморалните светски тенденции в обществото, поклонниците на Йехова във Висла се стремят да запазят лоялността си и биват богато благословени. Следващите поколения Свидетели в тази област могат да потвърдят истинността на изказването на апостол Павел: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“ (Римляни 8:31)

[Снимка на страница 26]

Емилиа Кшок била изпратена със своите деца Хелена, Емилиа и Ян във временен лагер в Бохемия

[Снимка на страница 26]

Когато отказал военна служба, Павел Шалбот бил изпратен да работи в мина

[Снимка на страница 27]

Когато братята били изпратени в Освиенцим и загинали там, дейността във Висла не спряла да напредва

[Снимка на страница 28]

Павел Пилх и Ян Полок били отведени в детски лагер в Лодз

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Малини и цветя: © R.M. Kosinscy / www.kosinscy.pl