Как да решиш кое е правилно и кое погрешно?

КОЙ има правото да определя кое е правилно и кое погрешно? Този въпрос бил повдигнат в самото начало на човешката история. Според библейската книга Битие Бог направил дърво, което растяло в градината Едем като „дървото за познаване доброто и злото“. (Битие 2:9) Бог наредил на хората от първата човешка двойка да не ядат плода на това дърво. Но Божият враг, Сатана Дявола, казал, че ако ядат от дървото, очите им ‘ще се отворят’ и ‘ще бъдат като Бога, да познават доброто и злото’. (Битие 2:16, 17; 3:1, 5; Откровение 12:9)

Адам и Ева трябвало да решат дали да приемат Божиите стандарти за добро и зло, или да следват своите. (Битие 3:6) Те избрали да не се подчинят на Бога и да ядат от дървото. Какво означавало това обикновено действие? Отказвайки да се съобразят с ограниченията,  дадени им от Бога, първите хора показали, че за тях и за потомците им ще е много по–добре да установят свои стандарти относно това какво е правилно и погрешно. Доколко човечеството успява да упражнява тази присъща на Бога способност?

Противоречиви мнения

В „Британска енциклопедия“ се прави преглед на ученията на прочути мислители през вековете и се казва, че от времето на гръцкия философ Сократ до XX век „отново и отново се разисква върху въпроса какво всъщност представлява добротата и кой е стандартът за правилно и погрешно“.

През V век пр.н.е, например, софистите били прочута група гръцки учители. Те твърдели, че стандартите за правилно и погрешно се определят от общественото мнение. Един от тях казал: „Ако жителите на някой град гледат на нещо като на правилно и приемливо, то ще е правилно и приемливо за този град, докато хората там го считат за такова.“ Според този стандарт Джоуди, споменат в предишната статия, би трябвало да задържи парите, тъй като повечето хора от неговото обкръжение, или „град“, навярно биха постъпили така.

Прочутият философ от XVIII век Имануел Кант е на друго мнение. В списание „Етични въпроси“ се казва: „Имануел Кант и други като него ... наблягат на правото на всеки човек да решава за себе си.“ Според философията на Кант решението на Джоуди зависи изцяло от него, стига да не нарушава правата на другите. Той не бива да позволява на мнението на мнозинството да определя принципите, които да го ръководят.

Какво решение взел в крайна сметка Джоуди? Той избрал да постъпи по съвсем различен начин. Решил да приложи ученията на Исус Христос, чиито морални стандарти биват хвалени както от християни, така и от нехристияни. Исус учел: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ (Матей 7:12) Клиентката на Джоуди била изненадана, когато той ѝ дал намерените 82 000 долара. На въпроса защо не ги е взел Джоуди отговорил, че е Свидетел на Йехова, и обяснил: „Парите не бяха мои, че да ги задържа.“ Джоуди гледал сериозно на Исусовите думи, записани в Библията в Матей 19:18: „Не кради.“

Надеждно ли е общественото мнение?

Някои хора навярно ще кажат, че Джоуди е постъпил глупаво, като е бил толкова честен. Но общественото мнение не е надеждно ръководство. Например дали щеше да е правилно деца да биват принасяни в жертва, както било в много общества в миналото, само защото повечето хора около тебе вярват, че това е приемливо? (4 Царе 16:3) Ами ако се беше родил в общество, в което канибализмът се счита за нещо съвсем нормално? Дали това щеше да означава, че никак не е лошо да се яде човешко месо? Това, че някое действие е общоприето, не означава, че то е  правилно. Библията отдавна предупредила за тази клопка с думите: „Да не следваш множеството да правиш зло.“ (Изход 23:2)

Исус Христос посочил друга причина да внимаваме да не приемем общественото мнение като критерий за правилно и погрешно. Той описал Сатана като ‘княза на този свят’. (Йоан 14:30; Лука 4:6) Сатана използва позицията си, за да заблуждава „целия свят“. (Откровение 12:9, Ве) Следователно, ако определяш стандартите си за правилно и погрешно само според онова, което е общоприето, може да възприемеш възгледа на Сатана за морала, а това несъмнено ще бъде пагубно.

Можеш ли да се довериш на своята преценка?

Трябва ли тогава всеки да решава сам за себе си какво е правилно и погрешно? Библията казва: „Не се облягай на своя разум.“ (Притчи 3:5) Защо? Защото всички хора са наследили съществен недостатък, който може да изкриви преценката им. Когато се разбунтували срещу Бога, Адам и Ева възприели стандартите на себелюбивия предател Сатана и избрали него за свой духовен баща. По–късно предали на потомците си една семейна черта — измамливо сърце, което може да разбере какво е правилно, но е склонно да следва каквото е погрешно. (Битие 6:5; Римляни 5:12; 7:21–24)

Във връзка с етиката в „Британска енциклопедия“ се казва: „Не е чудно, че хората често знаят какво са морално задължени да направят, но вместо това продължават да действат в свой интерес. Най–трудно за етиката на Запада е да даде на такива хора основателни причини да постъпват правилно.“ Библията вярно изразява това по следния начин: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Йеремия 17:9) Би ли се доверил на някого, за когото знаеш, че е измамник и не може да му се има доверие?

Вярно е, че дори хората, които не вярват в Бога, са способни да се държат етично и да определят практични морални норми на поведение. Често обаче благородните принципи, от които се ръководят, просто отразяват моралните стандарти на Библията. Макар че такива хора отричат, че Бог съществува, идеите им показват, че са наследили способността да подражават на Бога. Това доказва твърдението на Библията, че първоначално човечеството било създадено „по Божия образ“. (Битие 1:27; Деяния 17:26–28) Апостол Павел казва: „Те показват действието на закона написано на сърцата им.“ (Римляни 2:15)

Разбира се, едно е да разберем какво е правилно, а съвсем друго е да имаме моралната сила да го вършим. Как човек придобива нужната му морална сила? Тъй като сърцето ни подбужда към действие, като изграждаме любов към Автора на Библията, Йехова Бог, ще можем да развием такава сила. (Псалм 25:4, 5)

Да намерим сили да вършим добро

Първата крачка към това да се научим да обичаме Бога е да се убедим колко мъдри и практични са заповедите му. „Ето що е любов към Бога — казва апостол Йоан: — да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.“ (1 Йоан 5:3) Например Библията съдържа практични съвети, които могат да помогнат на младежите да различават правилното от погрешното, когато решават дали да пият алкохол, да вземат наркотици или да правят секс преди брака. Тя може да помогне на брачните партньори да разберат как да разрешават несъгласията помежду си, а на родителите — как да възпитават децата  си. * Когато биват прилагани, библейските морални стандарти носят полза както на млади, така и на стари, без значение от тяхното социално положение, образование или произход.

Както когато ядеш питателна храна, получаваш сили за работа, така и когато четеш Божието Слово, получаваш сили да живееш според стандартите му. Исус сравнил думите на Бога с поддържащия живота хляб. (Матей 4:4) Той също казал: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил.“ (Йоан 4:34) Като се „хранел“ с Божието слово, Исус бил подготвен да устоява на изкушенията и да взема мъдри решения. (Лука 4:1–13)

Първоначално може да ти е трудно да храниш ума си с Божието Слово и да приемаш неговите стандарти. Спомни си обаче, че като дете може да не ти е допадал вкусът на храната, която е била полезна за тебе. За да укрепнеш физически, е трябвало да се научиш да харесваш здравословната храна. По същия начин може да ти е нужно време, за да започнеш да харесваш Божиите стандарти. Ако постоянстваш, ще развиеш любов към тях и ще станеш духовно силен. (Псалм 34:8; 2 Тимотей 3:15–17) Ще се научиш да разчиташ на Йехова и ще си подтикнат да ‘вършиш добро’. (Псалм 37:3)

Може никога да не изпаднеш в ситуацията, с която се сблъскал Джоуди. Въпреки това всеки ден вземаш морални решения, било то големи, или малки. Затова Библията те подканя: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“ (Притчи 3:5, 6) Като се учиш да разчиташ на Йехова, ще извлечеш полза не само днес, но и ще получиш възможността да живееш вечно, защото пътят на послушание спрямо Йехова Бог води към живот. (Матей 7:13, 14)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 6]

Общественото мнение може да се влияе от невидими сили

[Снимки на страница 5]

През вековете различни мислители са разисквали върху въпроса кое е правилно и кое погрешно

СОКРАТ

КАНТ

КОНФУЦИЙ

[Източник]

Кант: From the book The Historian’s History of the World; Сократ: From the book A General History for Colleges and High Schools; Конфуций: Sung Kyun Kwan University, Seoul, Korea

[Снимки на страница 7]

Библията не само ни помага да различаваме правилното от погрешното, но и ни подбужда да вършим каквото е правилно