Биографичен разказ

Научихме се да имаме пълно доверие в Йехова

РАЗКАЗАНО ОТ НАТАЛИ ХОЛТОРФ

Един ден през юни 1945 г. пред нашата къща се появи блед мъж, който търпеливо стоеше на входната врата. Изплашена, по–малката ми дъщеря Рут извика: „Мамо, има непознат мъж на вратата!“ Тя не знаеше, че този непознат мъж беше нейният баща — скъпият ми съпруг Фердинанд. Преди две години, само три дни след като Рут се роди, Фердинанд беше арестуван и изпратен в нацистки концентрационен лагер. Но ето, че най–после Рут срещна баща си, и семейството ни беше отново обединено. Толкова много неща имахме да си кажем с Фердинанд!

ФЕРДИНАНД е роден през 1909 г. в град Кил (Германия), а аз съм родена през 1907 г. в Дрезден (Германия). За първи път нашето семейство се запозна с Изследователите на Библията (днес известни като Свидетели на Йехова), когато бях на 12 години. На 19–годишна възраст се отказах от евангелската църква и отдадох живота си на Йехова.

Междувременно Фердинанд завършил военноморското училище и станал моряк. По време на пътуванията си той си задавал въпроси относно съществуването на Създател. Като се върнал отново в Германия след едно от своите пътувания, той отишъл да посети брат си, който бил Изследовател на Библията. Това посещение било достатъчно, за да го убеди, че Библията съдържа отговорите на въпросите, които го безпокоели. Той напуснал лютеранската  църква, а също решил и да прекрати работата си като моряк. След първия си ден в проповедната служба той имал силното желание да продължи с тази дейност до края на живота си. Още същата вечер Фердинанд отдал живота си на Йехова. Той бил покръстен през август 1931 г.

Моряк и проповедник

През ноември 1931 г. Фердинанд отпътувал с влак за Холандия, за да подпомогне проповедната дейност там. Когато казал на брата, който организирал дейността в страната, че преди е бил моряк, братът възкликнал: „Точно от такъв човек имаме нужда!“ Братята били наели яхта, с която група пионери (целодневни служители) да проповядват на онези, които живеят покрай плавателните канали в северната част на страната. Вече имало екипаж от петима души, но никой от тях не можел да управлява яхтата. Затова Фердинанд станал неин капитан.

Шест месеца по–късно Фердинанд бил помолен да служи като пионер в Тилбьорг (южна Холандия). По това време и аз пристигнах в Тилбьорг да служа като пионерка и се запознах с Фердинанд. Но веднага след това бяхме помолени да се преместим в Гронинген, в северната част на страната. Там, през октомври 1932 г., се оженихме и в един дом заедно с няколко пионери прекарахме медения си месец, като в същото време самите ние служехме като пионери!

През 1935 г. се роди дъщеря ни Естир. И макар че средствата ни бяха ограничени, бяхме решени да продължим да бъдем пионери. Преместихме се в едно село, където живеехме в малка къщичка. Докато се грижех за бебето вкъщи, съпругът ми прекарваше целия ден в служба. На следващия ден се сменяхме. Това продължи, докато Естир порасна и можеше да идва с нас в службата.

Не след дълго обаче политическата ситуация в Европа се влоши. Научихме за преследването на Свидетелите в Германия и съзнавахме, че скоро и нашият ред ще дойде. Питахме се дали ще издържим при безпощадно преследване. През 1938 г. холандските власти издадоха декрет, с който забраняваха на чужденци да извършват колпортьорска дейност, като разпространяват религиозни издания. За да ни помогнат да продължим службата си, холандските Свидетели ни даваха имената на хора, които са показали интерес към нашата дейност, и ние изучавахме Библията с някои от тях.

По това време наближаваше и конгрес на Свидетелите на Йехова. Въпреки че нямахме средства да си купим билети за влака до мястото на конгреса, ние искахме да бъдем там. Затова се отправихме на тридневно пътуване с велосипеди. Малката Естир седеше на столче, прикрепено за кормилото. По пътя нощувахме у Свидетели. Колко радостни бяхме да присъстваме на първия областен  конгрес за цялата страна! Програмата ни укрепи за предстоящите изпитания. Преди всичко ни беше напомнено да имаме доверие в Бога. Думите от Псалм 31:6 станаха наш девиз: „Аз уповавам на Господа [Йехова — НС].“

Преследвани от нацистите

През май 1940 г. нацистите окупираха Холандия. Скоро след това Гестапо, или тайната полиция, неочаквано дойде в дома ни, когато разпределяхме библейска литература. Фердинанд беше отведен в щаба на Гестапо. Често го посещавах там с Естир, но понякога беше разпитван и бит пред нас. През декември беше ненадейно освободен, но свободата му беше кратковременна. Една вечер, като се прибирахме вкъщи, забелязахме кола на Гестапо близо до къщата ни. Фердинанд успя да избяга, а ние с Естир се прибрахме. Гестапо ни чакаше. Търсеха Фердинанд. Същата вечер, след като от Гестапо си тръгнаха, холандските полицаи дойдоха и ме отведоха за разпит. На следващия ден с Естир отидохме в дома на наскоро покръстени Свидетели, семейство Нордер, които ни приютиха и ни осигуриха убежище.

Към края на януари 1941 г. едно семейство пионери, което живееше в яхта, беше арестувано. На следващия ден окръжният надзорник (пътуващият служител) и съпругът ми отишли в яхтата, за да спасят някои от притежанията на семейството, но сътрудниците на Гестапо изведнъж ги нападнали. Фердинанд успял да избяга с колелото си. Но окръжният надзорник бил отведен в затвора.

Фердинанд беше помолен от отговорните братя да заеме мястото на окръжния надзорник. Това означаваше, че щеше да си е вкъщи само три дни в месеца. Това беше ново предизвикателство за нас, но аз продължих да бъда пионерка. Гестапо засили издирването на Свидетелите, затова трябваше непрекъснато да се местим. През 1942 г. се преместихме три пъти. Накрая се установихме в град Ротердам, далече от мястото, където Фердинанд извършваше тайно службата си. По това време очаквах второто си дете. Семейство Камп, чиито двама синове бяха изпратени в концентрационни лагери, милостиво ни прибра в своя дом.

Гестапо е по петите ни

Второто ни дете Рут се роди през юли 1943 г. След раждането ѝ Фердинанд остана с нас три дни, но след това трябваше да тръгне отново, и това беше последното ни виждане за дълго време. Около три седмици по–късно го арестували в Амстердам. Бил отведен до щаба на Гестапо, където потвърдили самоличността му. Подложили го на усилен разпит с цел да разкрие информация за проповедната ни дейност. Но единственото, което Фердинанд бил готов да разкрие, било, че той е Свидетел на Йехова и че не участва в никаква политическа дейност. Служителите на Гестапо били бесни от това, че Фердинанд, който е германец, отказал военна служба, и го заплашили да го екзекутират като предател.

Следващите пет месеца той прекарал в затворническа килия, като непрекъснато бил заплашван, че ще бъде разстрелян от взвод войници. Но той останал непоколебим и лоялен на Йехова. Какво му помогнало да остане духовно силен? Божието Слово, Библията. Разбира се, тъй като бил Свидетел, не му било разрешено да има Библия. Но другите затворници можели да си поискат една. Затова Фердинанд убедил своя съкилийник да поиска от семейството си да му изпрати Библия и той го направил. Години по–късно, когато Фердинанд говореше за това време, очите му засияваха и той казваше: „Каква утеха ми даваше Библията!“

В началото на януари 1944 г. Фердинанд бил отведен в концентрационен лагер във Вюхт (Холандия). Това преместване обаче се оказало благословия за него, защото там той срещнал 46 други Свидетели.  Когато научих за преместването му, бях щастлива, че е жив!

Проповедната дейност не престава и в концентрационния лагер

Животът в лагера бил много суров. Всеки ден било ужасно студено, затворниците нямали топли дрехи, а храната била оскъдна. Фердинанд се разболял сериозно от ангина. След като седял дълго време на студа, докато траела сутрешната проверка, той отишъл до болничното отделение. На пациенти, които имали 40 градуса температура или повече, било позволявано да останат. Но тъй като Фердинанд имал само 39 градуса, не му позволили да остане! Било му наредено да се върне обратно на работа. Но затворници, изпитващи съчувствие към него, му помогнали, като го крили от време на време в топло помещение. Той изпитал известно облекчение, когато времето станало по–топло. Освен това, когато някои от братята получавали пратка с храна, те я споделяли с другите, така Фердинанд успял да възвърне малко силите си.

Преди съпругът ми да бъде арестуван, проповядването беше негов начин на живот, затова в лагера той продължил да споделя своите вярвания. Служителите в лагера често му се подигравали заради лилавия триъгълник — отличителният знак на всеки Свидетел на Йехова. Но Фердинанд гледал на такива забележки като на възможност да започне разговор. Първоначално проповедният район на братята бил само бараките, в които били предимно те, Свидетелите. Братята се питали: „Как да достигнем до повече затворници?“ Без да съзнава, управата в лагера осигурила разрешението. Как?

Братята имали тайно внесени библейска литература и 12 Библии. Един ден пазачите намерили част от литературата, но не разбрали на кого е. Затова от управата решили да разделят Свидетелите. Като наказание, братята били преместени в бараки, в които нямало Свидетели. Освен това, докато се хранели, трябвало да сядат до някой, който не е Свидетел. Тази наредба се оказала благословия. Сега вече братята можели да вършат това, което искали — да проповядват на колкото се може повече затворници.

Сама се грижех за двете момичета

Междувременно ние живеехме все още в Ротердам. Зимата през 1943–1944 г. беше изключително сурова. Зад нашата къща имаше батарея от германски войници със задачата да предпазват от въздушни нападения. Пред нас беше пристанището Вал, главна мишена на съюзническите бомбардировачи. Мястото не беше никак безопасно за нас. Храната ни беше оскъдна. Тогава повече от всякога се научихме да имаме пълно доверие в Йехова. (Притчи 3:5, 6)

Осемгодишната Естир помагаше на нашето малко семейство, като се редеше на опашка за парче хляб и супа, които раздаваха на бедните. Но често, когато беше нейният ред, храната свършваше. Веднъж, когато беше излязла за храна, имаше въздушно нападение. Когато чух експлозиите, изпаднах в паника, но скоро тревогата ми отмина и по лицето ми се стекоха сълзи от радост, като я видях невредима и дори ни носеше захарно цвекло. „Какво стана?“ — бяха първите ми думи. Тя спокойно отговори: „Когато започнаха да падат бомбите, направих това, което татко ми каза да направя — да легна на земята и да се моля. И имаше резултат!“

Заради немския ми акцент по–безопасно беше Естир да пазарува. Това не остана незабелязано от германските войници, които започнаха да я разпитват. Тя обаче не издаде нищо. Вкъщи се стараех да дам на Естир библейско образование и тъй като не можеше да посещава училище, я учех да чете, да пише и да придобие други умения.

Естир ми помагаше също в службата. Преди да отида да изучавам Библията с  някого, тя излизаше да провери дали не ни наблюдават. Тя се уверяваше, че знаците, които ми оставяше изучаващият, бяха на мястото си. Например един човек, когото отивах да посетя, трябваше да остави саксията на перваза на прозореца по определен начин, за да знам, че мога да вляза. По време на изучаването на Библията Естир оставаше отвън, разхождаше малката Рут с количката по улицата и внимаваше, за да ме предупреди, ако става опасно.

Към Заксенхаузен

Какво ставаше с Фердинанд? През септември 1944 г. заедно с много други, той бил отведен насила до гарата, където групи по 80 затворници били натикани във вагоните. Във всеки вагон имало по една кофа, която служела за тоалетна, и една кофа с вода за пиене. Пътуването продължило три дни и три нощи, а вагоните били претъпкани с хора! Не можело да влиза чист въздух. Вагоните били без прозорци, имало само тук–там малки дупки, колкото да надзърнеш през тях. Горещината, гладът, жаждата и вонята били неописуеми.

Влакът започнал да забавя ход с наближаването на известния концентрационен лагер Заксенхаузен. На всички затворници били отнети личните им притежания, с изключение на 12 малки Библии, които Свидетелите били взели!

Фердинанд с още осем братя бил изпратен в лагера в Ратенау, който бил под надзора на Заксенхаузен, да работят в производството на военно снаряжение. Въпреки че често били заплашвани с екзекуция, братята отказали да вършат такава работа. За да се насърчават да останат непоколебими, на сутринта те споделяли един с друг някой библейски стих, като например Псалм 18:2, и размишлявали върху него през деня. Това им помогнало да се съсредоточават върху духовните неща.

Накрая ревът на артилерията известил за наближаването на съюзническите и руските войски. Руснаците пристигнали първо в лагера, където били Фердинанд и неговите другари. Те дали на затворниците храна и им наредили да напуснат лагера. До края на април 1945 г. руснаците им позволили да се върнат по домовете си.

Най–накрая сме заедно като семейство

На 15 юни Фердинанд пристигнал в Холандия. Братята в Гронинген го посрещнали сърдечно. Скоро той разбрал, че сме живи и че живеем някъде в страната, а ние получихме известие, че се е върнал. Дните, през които чаках да се завърне, ми изглеждаха векове. Но най–накрая един ден малката Рут извика: „Мамо, има непознат мъж на вратата!“ Това беше моят скъп съпруг и неин баща!

Много проблеми трябваше да бъдат разрешени, преди да заживеем отново като нормално семейство. Нямахме къде да живеем, а голям проблем беше да получим отново постоянно пребиваване. Тъй като бяхме германци, в продължение на няколко години холандското правителство се отнасяше към нас като към измета на обществото. Накрая все пак успяхме  да се установим и да възобновим живота, за който копнеехме — да служим на Йехова обединено като семейство.

‘Уповавам на Йехова’

Години по–късно, когато с Фердинанд се събирахме с наши приятели, които също преживяха онези трудни времена, си припомняхме любещото ръководство на Йехова. (Псалм 7:1) Радвахме се, че през годините Йехова ни позволи да имаме дял в подпомагането на интересите на Царството. Често сме казвали, че сме щастливи от това, че сме прекарали годините от младостта си в свята служба за Йехова. (Еклисиаст 12:1)

След периода на преследване от нацистите с Фердинанд служехме на Йехова заедно повече от 50 години, преди той да завърши земния си път на 20 декември 1995 г. Скоро ще навърша 98 години. Всеки ден благодаря на Йехова за това, че децата ни много ни подкрепяха през онези трудни години и че все още съм в състояние да правя колкото мога в неговата служба за прослава на името му. Благодарна съм за всичко, което Йехова е направил за мене, и желанието на сърцето ми е да продължавам да живея в съгласие със своя девиз: „Аз уповавам на Господа [Йехова — НС].“ (Псалм 31:6)

[Снимка на страница 19]

С Фердинанд през октомври 1932 г.

[Снимка на страница 19]

Екипажът на яхтата „Алмина“, използвана в проповедната служба

[Снимка на страница 22]

С Фердинанд и децата