Не преставай да следваш примера, даден от Исус
Не преставай да следваш примера, даден от Исус
‘Дадох ви пример да правите и вие, както Аз направих на вас.’ — ЙОАН 13:15.
1. Защо Исус е образецът, който християните трябва да следват?
ПРЕЗ цялата история само един човек не е съгрешавал. Този човек е Исус. Освен Исус „няма човек, който да не греши“. (3 Царе 8:46; Римляни 3:23) Затова искрените християни гледат на Исус като на съвършен образец за подражание. На 14 нисан 33 г., малко преди да умре, самият Исус казал на последователите си да му подражават. Ето неговите думи: ‘Дадох ви пример да правите и вие, както Аз направих на вас.’ (Йоан 13:15) През последната си нощ Исус споменал много начини, по които християните трябва да се стараят да бъдат като него. В тази статия ще разгледаме някои от тях.
Необходимостта от смирение
2, 3. Как Исус станал съвършен образец на смирение?
2 Когато Исус подканил учениците си да следват неговия пример, той имал предвид най–вече да бъдат смирени. Няколко пъти той съветвал последователите си да бъдат смирени и вечерта на 14 нисан им показал своята смиреност, като измил краката на апостолите си. След като го направил, Исус казал: „Ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.“ (Йоан 13:14) Следователно той казал на апостолите си да следват примера му. Наистина, какъв хубав пример на смирение било това!
3 Апостол Павел ни казва, че преди да дойде на земята, Исус бил „в Божия образ“. Той обаче се лишил от това и приел по–нисша позиция като човек. Нещо повече, ‘той се смирил и станал послушен чак до смърт, да, смърт на мъченически стълб’. (Филипяни 2:6–8, НС) Помисли за това. Исус, втората по ранг личност във вселената, се съгласил да стане по–нисш от ангелите, да бъде роден като безпомощно бебе, да израсне, подчинен на несъвършени родители, и накрая да умре като презрян престъпник. (Колосяни 1:15, 16; Евреи 2:6, 7) Какво смирение! Възможно ли е нагласата на ума ни да бъде като нагласата на Исус и да развием същото смирение като него? (Филипяни 2:3–5) Да, макар че не е лесно.
4. Какви неща карат хората да се възгордяват, и защо гордостта е опасна?
4 Противоположното качество на смирението е гордостта. (Притчи 6:16–19) Гордостта довела Сатана до падение. (1 Тимотей 3:6) Тя лесно пуска корени в сърцата на хората и веднъж закрепила се там, трудно се отстранява. Хората се гордеят със страната, в която живеят, с расовата си принадлежност, с притежанията си, образованието си, светските си успехи, социалното си положение, външния си вид, постиженията си в областта на спорта и много други неща. Но нито едно от тези неща не е важно в очите на Йехова. (1 Коринтяни 4:7) И ако заради това се възгордяваме, ще разрушим взаимоотношенията си с него. „Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; а високоумния познава отдалеч.“ (Псалм 138:6; Притчи 8:13)
Смирени спрямо братята си
5. Защо е важно старейшините да бъдат смирени?
5 Дори нашият принос в службата на Йехова и нашите постижения не бива да ни възгордяват. Същото се отнася и за отговорностите ни в сбора. (1 Летописи 29:14; 1 Тимотей 6:17, 18) Всъщност колкото по–големи отговорности имаме, толкова по–смирени трябва да бъдем. Апостол Петър насърчил старейшините ‘да не господаруват над паството, което им е поверено, но да показват пример на стадото’. (1 Петър 5:3) Старейшините са назначени да бъдат служители и да дават пример, а не да бъдат господари. (Лука 22:24–26; 2 Коринтяни 1:24)
6. В какви аспекти от живота имаме нужда от смирение?
6 Не само старейшините трябва да бъдат смирени. На младите мъже, които могат да се гордеят с по–бързите си умове и с по–силните си тела в сравнение с тези на по–възрастните, Петър пише: „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ (1 Петър 5:5) Да, всеки един от нас трябва да проявява смирение като Христос. Смирение се изисква, за да проповядваме добрата новина, особено когато срещаме безразличие или враждебност. Смирение се изисква, за да приемем съвет или за да опростим живота си, така че да можем да участваме повече в службата. Необходимо ни е смирение, а също смелост и вяра, когато обществеността говори с презрение за нас, когато сме атакувани в правно отношение или изпитваме яростно преследване. (1 Петър 5:6)
7, 8. Какви са някои от начините, по които можем да развием смирение?
7 Как човек може да преодолее гордостта и да проявява смирение, като „счита другия по–горен от себе си“? (Филипяни 2:3) Трябва да гледа на себе си, както Йехова гледа на него. Исус обяснил каква е правилната нагласа, като казал: „Когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.“ (Лука 17:10) Помни, че нищо, което ние можем да направим, не може да се сравни с това, което Исус е направил. Въпреки това Исус бил смирен.
8 В допълнение можем да молим Йехова за помощ да развием правилен възглед за себе си. Може да се молим също като псалмиста: „Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах Твоите заповеди.“ (Псалм 119:66) Йехова ще ни помогне да развием разумен, уравновесен възглед за себе си и ще ни благослови заради смирената ни нагласа. (Притчи 18:12) Исус казал: „Който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.“ (Матей 23:12)
Правилен възглед за това какво е правилно и какво погрешно
9. Как Исус гледал на правилното и погрешното?
9 Макар че живял 33 години сред несъвършени хора, Исус останал „без грях“. (Евреи 4:15) Всъщност, когато пророкувал за Месията, псалмистът казал: „Възлюбил си правда и намразил си нечестие.“ (Псалм 45:7; Евреи 1:9) Християните трябва да се стараят да подражават на Исус и в това отношение. Те не само могат да различават правилното от погрешното, но те мразят това, което е погрешно, а обичат онова, което е правилно. (Амос 5:15) Това им помага да се борят срещу вродените си склонности към грях. (Битие 8:21; Римляни 7:21–25)
10. Каква нагласа проявяваме, ако ‘вършим зло’ и не се разкайваме?
10 Исус казал на фарисея Никодим: „Всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“ (Йоан 3:20, 21) Помисли: Йоан идентифицирал Исус като „истинската светлина, която осветлява всеки човек“. (Йоан 1:9, 10) Исус казал, че ако ‘вършим зло’ — неща, които са погрешни, неприемливи за Бога, — ние мразим светлината. Можеш ли да си представиш да мразиш Исус и неговите стандарти? Това правят онези, които вършат грях и не се разкайват. Може би те не гледат по този начин на нещата, но за Исус е така.
Как да развием възгледа на Исус за това кое е правилно и кое погрешно
11. Какво е важно, ако искаме да развием възгледа на Исус за правилно и погрешно?
11 Ние трябва ясно да разбираме кое е правилно и кое погрешно в очите на Йехова. Такова разбиране получаваме само ако изучаваме Божието Слово, Библията. Когато изучаваме, трябва да се молим като псалмиста: „Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си.“ (Псалм 25:4) Помни обаче, че Сатана е измамник. (2 Коринтяни 11:14) Той може да замаскира погрешното и да го направи да изглежда приемливо за невнимателния християнин. Следователно трябва да размишляваме над това, което научаваме, и да се вслушваме в съветите на „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) Изучаването, молитвата и размисълът върху това, което научаваме, ще ни помогнат да станем зрели и да бъдем сред онези, които „чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото“. (Евреи 5:14) Тогава ще бъдем склонни да мразим това, което е погрешно, и да обичаме онова, което е правилно.
12. Кой библейски съвет ни помага да не вършим беззаконие?
12 Ако мразим това, което е погрешно, няма да позволим в нашите сърца да се породят желания за вършене на зло. Много години след смъртта на Исус апостол Йоан писал: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, — не е от Отца, но е от света.“ (1 Йоан 2:15, 16)
13, 14. (а) Защо любовта към нещата от света е опасна за християните? (б) Как можем да избегнем да развием любов към нещата от света?
13 Някои хора може да мислят, че не всичко в света е лошо. Дори и да е така, светът и неговите привлекателни неща могат лесно да ни отклонят от службата за Йехова. Нищо от това, което светът предлага, не ни приближава до Бога. Затова ако започнем да обичаме нещата от света, дори неща, които сами по себе си не са погрешни, сме поели по опасен път. (1 Тимотей 6:9, 10) Освен това много от нещата от света наистина са погрешни и могат да ни покварят. Ако гледаме филми или телевизионни предавания, които са изпълнени с насилие, материализъм или сексуална неморалност, тези неща могат да ни се сторят приемливи и след време да станат изкушение за нас. Ако общуваме с хора, които се интересуват главно от това как да подобрят начина си на живот или как да създадат възможности за бизнес, тези неща скоро ще станат главна цел и за нас. (Матей 6:24; 1 Коринтяни 15:33)
14 От друга страна, ако намираме наслада в Словото на Йехова, „похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота“ ще загубят привлекателността си. Освен това ако общуваме с онези, които поставят интересите на Царството на първо място, ще станем като тях — ще обичаме това, което те обичат, и ще избягваме това, което те избягват. (Псалм 15:4; Притчи 13:20)
15. Как любовта към праведността и омразата към беззаконието ни укрепват, както било в случая с Исус?
15 Омразата към беззаконието и любовта към праведността са помогнали на Исус да продължи да гледа към „предстоящата Нему радост“. (Евреи 12:2) Същото може да се каже и за нас. Ние знаем, че „светът преминава, и неговите похоти“. Всяко удоволствие, което този свят предлага, е временно. Но онзи, „който върши Божията воля, пребъдва довека“. (1 Йоан 2:17) Тъй като Исус извършил Божията воля, той отворил пътя хората да получат вечен живот. (1 Йоан 5:13) Нека всички ние му подражаваме и да извлечем полза от неговата лоялност.
Издържане при преследване
16. Защо Исус насърчил последователите си да се обичат един друг?
16 Исус посочил друг начин, по който неговите ученици могат да му подражават, като казал: „Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“ (Йоан 15:12, 13, 17) Много са причините, поради които християните се обичат един друг. Когато казвал това, Исус имал предвид главно омразата, която те ще срещнат от страна на света. Той казал: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. ... Слугата не е по–горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят.“ (Йоан 15:18, 20) Да, дори когато са преследвани, християните са като Исус. За да устоят на тази омраза, те трябва да развият силна връзка на любов помежду си.
17. Защо светът мрази истинските християни?
17 Защо светът ще мрази християните? Защото също като Исус те „не са от света“. (Йоан 17:14, 16) Те запазват неутралитет по отношение на военни или политически въпроси и спазват библейските принципи, като уважават светостта на живота и се придържат към високи морални стандарти. (Деяния 15:28, 29; 1 Коринтяни 6:9–11) Техните главни цели са духовни, а не материалистични. Те живеят в света, но както Павел писал, „не са предани на него“. (1 Коринтяни 7:31) Вярно е, че някои хора ни хвалят за високите ни морални стандарти. Но като Свидетели на Йехова, ние не правим компромиси, за да ни хвалят или за да ни приемат другите. В резултат на това повечето хора в света не ни разбират и мнозина ни мразят.
18, 19. Как християните, следвайки примера на Исус, се справят с противопоставяне и преследване?
18 Апостолите на Исус видели как омразата на света се засилва, когато Исус бил арестуван и убит. Те видели също как той реагирал на тази омраза. В Гетсиманската градина религиозните противници на Исус дошли да го арестуват. Петър се опитал да го защити с меч, но Исус му казал: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:52, НС; Лука 22:50, 51) В по–ранни времена израилтяните воювали с меч срещу враговете си. Но сега нещата били по–различни. Божието Царство ‘не било част от този свят’ и нямало национални граници, които да се защитават. (Йоан 18:36) Скоро Петър щял да бъде от един духовен народ, чиито членове щели да имат гражданство на небесата. (Галатяни 6:16; Филипяни 3:20, 21) Следователно оттогава нататък последователите на Исус трябвало да преодоляват омразата и преследването по начина, по който Исус го направил — смело, но миролюбиво. Те трябвало да оставят изхода от ситуацията в ръцете на Йехова и да разчитат на него за сила да издържат. (Лука 22:42)
19 Години по–късно Петър писал: „Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки. ... Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“ (1 Петър 2:21–23) Точно както Исус предупредил, християните изпитали жестоко преследване през годините. Както през първи век, така и днес те следват примера на Исус и изграждат чудесна репутация, като издържат вярно и показват, че запазват лоялността си по миролюбив начин. (Откровение 2:9, 10) Нека всеки един от нас поотделно да постъпва по този начин, когато попадне в такива обстоятелства. (2 Тимотей 3:12)
„Облечете се с Господа Исуса Христа“
20–22. Как християните ‘се обличат с Господаря Исус Христос’?
20 Павел писал на сбора в Рим: „Облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.“ (Римляни 13:14) Християните са „облекли“ Исус като дреха. Те се стараят да подражават на качествата и делата на Исус до такава степен, че стават като отражение — макар и несъвършено — на своя Господар. (1 Солунци 1:6)
21 Можем успешно да ‘се облечем с Господаря Исус Христос’, ако се запознаем с неговия живот и се стараем да живеем така, както той е живял. Ние подражаваме на неговото смирение, на любовта към праведността, на омразата му към беззаконието, на любовта му към братята, на това, че не бил част от света, и на търпеливата му издръжливост, когато страдал. Ние не ‘промишляваме за страстите на плътта’, което означава, че главната ни цел в живота не е постигането на някакви светски цели, нито удовлетворяването на желанията на плътта. Вместо това, когато трябва да вземем решение или да се справим с някакъв проблем, ние си задаваме въпроса: „Как би постъпил Исус в тази ситуация? Какво би искал той да направя?“
22 Ние подражаваме на Исус и като сме заети с ‘проповядването на благовестието’. (Матей 4:23; 1 Коринтяни 15:58) По този начин християните също следват примера на Исус. В следващата статия ще обсъдим как правят това.
Можеш ли да обясниш?
• Защо е важно един християнин да бъде смирен?
• Как можем да развием правилен възглед за това кое е правилно и кое е погрешно?
• По какъв начин християните подражават на Исус, когато реагират на противопоставяне и преследване?
• Как е възможно ‘да се облечем с Господаря Исус Христос’?
[Въпроси]
[Снимка на страница 7]
Исус ни е оставил съвършен пример на смирение
[Снимка на страница 8]
Всеки аспект от християнския живот, включително проповядването, изисква смирение
[Снимка на страница 9]
Сатана може да направи неподходящото развлечение да изглежда приемливо за един християнин
[Снимка на страница 10]
Любовта към нашите братя ще ни укрепи да издържим при противопоставяне