Обединени от любовта към Бога

КОГАТО през първи век бил сформиран християнският сбор, една от забележителните особености, въпреки многообразието на неговите членове, била единството му. Поклонниците на истинския Бог идвали от Азия, Европа и Африка. Това били хора с различно минало, образование и професия — свещеници, войници, роби, преселници, занаятчии, бирници и търговци. Някои били юдеи, а други езичници. Много от тях преди били прелюбодейци, хомосексуалисти, пияници, крадци и грабители. И въпреки това, когато станали християни, те изоставили своя лош начин на живот и се обединили във вярата.

Как християнството през първи век обединило всички тези хора? Защо живеели в мир помежду си и като цяло и с другите хора? Защо не участвали в бунтовете и конфликтите? Защо ранното християнство се различава толкова много от днешните по–големи религии?

Какво обединило членовете на сбора?

Най–важният фактор, който обединил вярващите през първи век, била любовта им към Бога. Тези християни осъзнавали, че основното им задължение било да обичат истинския Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Например на апостол Петър, който бил юдеин, му било наредено да посети дома  на един езичник, човек, с когото обикновено не би общувал. Онова, което най–вече го подтикнало да се подчини на тази заповед, била любовта му към Йехова. Петър и другите християни през първи век се радвали на близки взаимоотношения с Бога, защото имали точно познание за неговата личност и за това какво харесва и какво не харесва той. След време всички поклонници разбрали, че Йехова иска те да бъдат „съединени в един ум и в една мисъл“. (1 Коринтяни 1:10; Матей 22:37; Деяния 10:1–35)

Вярващите били обединени още и от вярата си в Исус Христос. Те искали да следват отблизо стъпките му. Той им заповядал: „Да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих ... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:34, 35) Това трябвало да бъде самопожертвувателна любов, а не някакво мимолетно чувство. До какво щяла да доведе тази любов? Исус се молел за онези, които вярвали в него: „И не само за тях се моля ... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас.“ (Йоан 17:20, 21; 1 Петър 2:21)

Йехова излял своя свети дух, или действена сила, върху истинските си служители. Този дух допринасял за единството сред тях. Той им помогнал да разберат библейските учения, които били приети във всички сборове. Поклонниците на Йехова проповядвали едно и също послание, че името на Йехова ще бъде осветено посредством Божието месианско Царство, едно небесно правителство, което ще управлява цялото човечество. Първите християни разбрали, че от тях се изисквало да ‘не са част от този свят’ (НС). Затова когато възниквали бунтове или военни конфликти, оставали неутрални. Те се стремели към мир с всички. (Йоан 14:26; 18:36; Матей 6:9, 10; Деяния 2:1–4; Римляни 12:17–21)

Всеки поемал отговорността си да допринася за единството. Как? Като се уверявал, че поведението му било в съгласие с Библията. Затова апостол Павел писал до християните: ‘Съблечете стария човек [старата личност — НС], който тлее по измамителните страсти, и се облечете в новия човек.’ (Ефесяни 4:22–32)

Те запазили единството

Разбира се, вярващите през първи век били несъвършени и възниквали ситуации, които заплашвали единството им. Например в Деяния 6:1–6 се разказва, че възникнали недоразумения между християните от юдейски произход, които говорели гръцки, и онези, които говорели еврейски. Християните, говорещи гръцки, смятали, че били пренебрегвани в някои отношения. Но след като апостолите узнали, проблемът бил решен бързо и справедливо. По–късно един доктринален въпрос довел до спор относно задълженията на християните от езически произход. Било взето решение, основано на библейските принципи, което било прието от всички в сбора. (Деяния 15:1–29)

Тези примери показват, че несъгласията не довели до етнически, нито до доктринални разцепления в християнския сбор през първи век. Защо? Защото факторите, които обединявали християните — любовта към Йехова, вярата в Исус Христос, самопожертвувателната любов един към друг, приемането на ръководството на светия дух, общото разбиране на библейските  учения и готовността за промяна на поведението, — били достатъчно силни, за да поддържат ранния сбор в единство и мир.

Обединени в поклонението днес

Дали може да се постигне подобно единство днес? Дали същите фактори все още могат да обединяват хората и да им помагат да живеят в мир със събратята си човеци от всички раси по целия свят? Да! Свидетелите на Йехова са обединени в братство, което обхваща над 230 страни и острови по целия свят. Същите фактори, които обединявали християните през първи век, обединяват и тях днес.

На първо място онова, което допринася за единството, на което се радват Свидетелите е предаността им към Йехова Бог. Това означава, че те се стремят да му бъдат лоялни при всякакви обстоятелства. Свидетелите на Йехова също вярват в Исус Христос и в ученията му. Тези християни проявяват самопожертвувателна любов към събратята си и проповядват същата добра новина за Божието Царство във всички страни, където се намират. Те се радват да говорят за това Царство с хора от всички религии, раси, националности и социални групи. Свидетелите на Йехова също остават неутрални в делата на света, което им помага да издържат на натиска от страна на властите, местните обичаи, обществото и търговията, които причиняват толкова разногласия сред хората. Всички Свидетели осъзнават задължението си да допринасят за единството, като живеят в съгласие с библейските стандарти.

Единството привлича другите

Това единство често събужда любопитството на хора, които не са Свидетели. Такъв е случаят с Илзе a, която преди била монахиня в католически манастир в Германия. Какво я привлякло към Свидетелите на Йехова? Илзе казва: „Те са най–добрите хора, които някога съм срещала. Свидетелите не участват във войните, не биха наранили никого. Искат да помагат на хората да живеят щастливо на една райска земя под управлението на Божието Царство.“

Друг пример за това е Гюнтер, който по време на Втората световна война бил немски войник, разпределен във Франция. Веднъж един протестантски свещеник изнесъл религиозна служба за войниците от военната част на Гюнтер. Свещеникът се помолил за благословия, закрила и победа. След службата Гюнтер отишъл на поста си на наблюдателния пункт. С бинокъла си виждал как вражеските войски от другата страна на фронтовата линия също имали религиозна служба, водена от свещеник. По–късно Гюнтер казал: „Вероятно онзи свещеник също се молеше за благословия, закрила и победа. Чудех се как е възможно християнските църкви да подкрепят едновременно противоположните страни на една война.“ Тези впечатления оставили трайна следа в съзнанието на Гюнтер. Когато по–късно се свързал със Свидетелите на Йехова, хора, които не воюват, Гюнтер се присъединил към братството им.

Ашок и Фима преди изповядвали източна религия. В дома си имали дори светилище. Когато сериозна болест сполетяла семейството им, те преосмислили вярванията си. Когато Ашок и Фима разговаряли със Свидетелите на Йехова, силно впечатление им направили ученията на Библията, както и любовта сред Свидетелите. Днес двамата са пламенни възвестители на добрата новина за Божието Царство.

Илзе, Гюнтер, Ашок и Фима са обединени в едно международно братство заедно с милиони Свидетели на Йехова. Те вярват в обещанието на Библията, че същите фактори, които ги обединяват днес, скоро ще обединят цялото послушно човечество. Тогава вече няма да има жестокости, разногласия и разединение в името на религията. Целият свят ще бъде обединен в поклонението към истинския Бог, Йехова. (Откровение 21:4, 5)

[Бележки под линия]

[Снимки на страници 4, 5]

Макар че имали различен произход, първите християни били обединени