Пази се от обичаи, които Бог не харесва

ПОД палещите лъчи на слънцето в Африка, в един малък двор лежи отворен ковчег. Опечалените се изреждат един след друг да изкажат съболезнованията си и един възрастен мъж се спира. В очите му се чете мъката, която изпитва, а той се навежда към мъртвеца и започва да говори: „Защо не ми каза, че си отиваш? Защо ме остави така? Щом вече си се върнал при предците си, ще продължаваш ли да ми помагаш?“

В друга част на Африка се ражда едно бебе. На никого не е позволено да го вижда. Едва след като мине известно време, бебето бива показвано на всички и официално му дават име.

За някои хора разговарянето с мъртвец или криенето на новородено бебе от другите може да изглежда странно поведение. Но в дадени народи и общества поведението и гледната точка на хората относно смъртта и раждането са повлияни от едно много силно вярване — че мъртвите са живи и в съзнание.

Това вярване е толкова силно, че е важна част от обичаи и ритуали, които засягат почти всеки аспект на живота. Например милиони хора вярват, че важните етапи от живота на човек — раждането, съзряването, бракът, възпитаването на децата и смъртта — са части от един преход, водещ в духовната област на предците. Според вярването там мъртвият  човек продължава да участва активно в живота на онези, които е оставил зад себе си. И той може да продължи цикъла на живота чрез прераждане.

За да се осигури плавен преход между всички етапи на този цикъл, се извършват много обичаи и ритуали. Тези обичаи са повлияни от вярването, че при смъртта нещо вътре в нас продължава да живее. Истинските християни обаче избягват всякакви обичаи, свързани с това вярване. Защо?

В какво състояние се намират мъртвите?

Библията описва ясно състоянието на мъртвите. Тя просто казва: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, ... още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени. Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 6, 10) Истинските поклонници на Бога отдавна са приели тази основна библейска истина. Те са разбрали, че душата не е безсмъртна и може да умре и да бъде унищожена. (Езекиил 18:4) Освен това знаят, че духове на мъртвите не съществуват. (Псалм 146:4) В древни времена Йехова строго заповядал на хората от своя народ да се отделят напълно от всеки обичай или ритуал, свързан с вярването, че мъртвите са в състояние на съзнание и могат да въздействат на живите. (Второзаконие 14:1; 18:9–13; Исаия 8:19, 20)

Също и християните от първи век избягвали всеки обичай или традиция, свързани с някое лъжливо религиозно учение. (2 Коринтяни 6:15–17) Днес независимо от своята раса, племе или произход, Свидетелите на Йехова категорично избягват традиции и обичаи, свързани с лъжливото учение, че при смъртта нещо в човека остава да живее.

Какво може да ни ръководи като християни, когато решаваме дали да спазваме един обичай, или не? Трябва внимателно да помислим за евентуалната му връзка с някое небиблейско учение, като например вярването, че духовете на мъртвите влияят върху живота на живите. После трябва да помислим дали ако участваме в такъв обичай или церемония, няма да поставим препятствие пред другите, които знаят какво вярват и поучават Свидетелите на Йехова. Като имаме предвид тези мисли, нека изследваме две важни области — раждането и смъртта.

Обичаи, свързани с раждането и даването на име на детето

Много от обичаите, свързани с раждането на дете, не са лоши. Но в районите, където раждането се смята за преход от областта на духовете на предците към областта на човешкото общество, истинските християни трябва да внимават. Например в някои части на Африка новороденото бебе не се извежда навън и не му бива дадено име, докато не измине определен период от време. Макар че в зависимост от мястото периодът на чакане е различен, той свършва с церемония по даването на име, при която детето бива извеждано навън и официално представяно на роднините и приятелите. Тогава името на детето официално бива съобщено на присъстващите.

В книгата „Гана — разбиране на хората и тяхната култура“ се обяснява значението на този обичай: „През първите седем дни от живота на бебето се смята, че то е „на посещение“ и претърпява преход от духовния свят към земния живот. ... Обикновено бебето е държано вътре в къщата и на хората, които не са от семейството, не е позволено да го виждат.“

Защо трябва да мине един период на чакане, преди да се даде официално име на детето? В книгата „Гана — поглед към миналото“ се обяснява: „Предполага се, че преди осмия ден бебето не е човек, но по–скоро е свързано с другия свят, от който е дошло.“ Книгата продължава: „Тъй като за името се смята, че е това, което прави от бебето човек, когато бащата и майката се страхуват, че бебето може да умре, обикновено не бързат да му дадат име, докато  не са сигурни, че ще живее. ... Така че този ритуал на преход, понякога наричан „извеждане на детето“, се смята за изключително важен за детето и неговите родители. Тази церемония въвежда детето в обществото, или в света на хората.“

Обикновено при този ритуал някой по–възрастен член на семейството служи като ръководител на церемонията по даването на име. Обстоятелствата се различават по райони, но често в ритуала се включват изливане на течен принос, молитви към духовете на предците, изразяващи благодарност за безопасното пристигане на детето, и други обичаи.

Върховият момент настъпва, когато бива съобщено името на детето. Макар че обикновено родителите трябва да изберат име на своето дете, другите роднини често оказват силно влияние върху избраното име. Някои имена може да имат символично значение в местния език, като например „отишъл и се върнал“, „второто идване на мама“, „татко дойде отново“. Други имена съдържат значения, насочени към това предците да се откажат да вземат обратно новороденото дете в света на мъртвите.

Разбира се, няма нищо лошо хората да се радват на едно новородено дете. Също така наричането на едно дете на някого и даването на име, което да отразява обстоятелствата на неговото раждане, са приемливи обичаи, а и решението кога да бъде дадено име на детето е нещо лично. Но християните, които искат да са угодни на Бога, внимателно избягват всички обичаи или ритуали, които създават впечатлението, че те са съгласни с възгледа, че новороденото дете е „посетител“, преминаващ от света на духовете на предците в света на живите хора.

Освен това, макар че много хора в обществото смятат церемонията по даването на име на детето за важен преходен ритуал, християните трябва да се съобразяват със съвестта на другите и да имат предвид впечатлението, което оставят в невярващите. Например какво заключение биха могли да направят някои хора, ако християнско семейство крие от погледите на другите своето новородено дете, докато не бъде извършен ритуалът по даването на име? Какво би било впечатлението, ако бъдат използвани имена, противоречащи на твърдението им, че учат другите на истината от Библията?

Затова когато решават как и кога да дадат име на своите деца, християните се опитват ‘да вършат всичко за Божията слава’, за да не бъдат препятствие пред вярата на другите. (1 Коринтяни 10:31–33) Те не ‘осуетяват Божията заповед, за да спазят своите предания’, насочени към това да отдават почит на мъртвите. Напротив, те отдават почит и слава на живия Бог, Йехова. (Марко 7:9, 13)

Преминаване от смъртта към живота

Подобно на раждането, и смъртта е смятана от мнозина за преход — който умре, се премества от видимия свят в невидимата област на духовете на мъртвите. Мнозина вярват, че ако при смъртта на някой човек не бъдат изпълнени определени погребални обичаи и ритуали, духовете на предците, за които се смята, че притежават силата да наказват или да възнаграждават живите, ще бъдат разгневени. Това вярване оказва голямо влияние на начина, по който се организират и провеждат погребенията.

Погребенията, които са насочени към това да умилостивят умрелите, често обхващат цяла гама от чувства — от неутешимо оплакване и викане върху тялото на умрелия до радостни празненства след същинското погребение. Често тези погребални тържества се характеризират с невъздържани угощения, пиене и танци със силна музика. На погребенията се приписва толкова голямо значение, че дори и най–бедните семейства често полагат големи усилия да съберат достатъчно средства, за да осигурят „прилично погребение“, макар че това може да ги затрудни и да ги вкара в дългове.

През годините Свидетелите на Йехова безкомпромисно и изцяло са изобличавали  небиблейските погребални обичаи a. Тези обичаи включват бденията, изливането на течен принос, разговарянето с мъртвите и отправянето на молби към тях, ритуалното честване на годишнината от погребението и други обичаи, основани на вярването, че нещо в човека преживява смъртта. Тези позорящи Бога обичаи са ‘нечисти’, те са „празна измама“, основана на „човешко предание“, а не на Божието слово на истината. (Исаия 52:11; Колосяни 2:8)

Натиск да постъпваш като другите

Избягването на традиционните обичаи се оказва предизвикателство за някои християни, особено в страни, в които оказването на почит към мъртвите е смятано за много важно. Тъй като Свидетелите на Йехова не следват тези обичаи, на тях се гледа с подозрение или биват обвинявани в това, че са против обществото и не уважават мъртвите. Критиките и силният натиск са причината въпреки правилното си библейско разбиране някои християни да се страхуват да покажат, че са различни. (1 Петър 3:14) Други смятат, че тъй като са част от тяхната култура, тези обичаи не могат да бъдат избегнати напълно. Трети пък разсъждават, че отказът да се следват обичаите може да създаде в обществото предубеденост спрямо Божиите хора.

Ние не искаме да обиждаме другите. Но Библията ни предупреждава, че ако заемем твърда позиция на страната на истината, това ще доведе до неодобрението на света, отчужден от Бога. (Йоан 15:18, 19; 2 Тимотей 3:12; 1 Йоан 5:19) Ние доброволно заемаме такава позиция, като знаем, че трябва да бъдем различни от онези, които са в духовна тъмнина. (Малахия 3:18; Галатяни 6:12) Точно както Исус отхвърлил изкушенията на Сатана да направи нещо, което не е угодно на Бога, така и ние отхвърляме натиска да постъпим по начин, който не е угоден на Бога. (Матей 4:3–7) Вместо да бъдат повлияни от страха от човека, истинските християни са загрижени главно за това да бъдат угодни на Йехова Бог и да му отдават почит като Бога на истината. Те правят това, като не допускат компромис с библейските стандарти на истинското поклонение под натиска на другите. (Притчи 29:25; Деяния 5:29)

Уважение към мъртвите и почит към Йехова

Естествено е да изпитваме силна емоционална болка и мъка, когато умре някой, когото обичаме. (Йоан 11:33, 35) Спомените за нашия близък и изпълненото с уважение погребение са уместен и подходящ израз на любовта ни. Но Свидетелите на Йехова понасят огромната мъка, причинена от смъртта, без да бъдат въвлечени в обичаи, които не са угодни на Бога. Това не е лесно за онези, които са възпитани в общество, в което съществува силен страх от мъртвите. Може да се окаже трудно да запазим равновесие, когато изпитваме болка поради смъртта на някой близък. Но верните християни биват укрепени от Йехова, „Богът на всяка утеха“, и извличат полза от любещата подкрепа на своите събратя по вяра. (2 Коринтяни 1:3, 4) Тяхната силна вяра, че един ден несъзнаващите нищо мъртви, които се намират в паметта на Бога, ще живеят отново, дава на истинските християни основания да се отделят напълно от нехристиянските погребални обичаи, които отричат реалността на възкресението.

Нима не сме развълнувани, че Йехова ни е призовал „от тъмнината в Своята чудесна светлина“? (1 Петър 2:9) Нека, когато изпитваме радостта от раждането на едно дете или издържаме мъката, причинена от смъртта, нашето силно желание бъде да постъпваме по правилен начин и нека силната ни любов към Йехова винаги ни подтиква да ‘живеем като деца на светлината’. Нека никога не позволяваме да бъдем духовно омърсени от нехристиянски обичаи, които не са угодни на Бога. (Ефесяни 5:8, Ве)

[Бележки под линия]