‘Бъдете гостоприемни един към друг’

ФИВА, една християнка от първи век, била изправена пред един проблем. Тя пътувала от Кенхрея (Гърция) до Рим, но не познавала лично никой от християните в този град. (Римляни 16:1, 2) „[Тогавашният] римски свят бил зъл и жесток — казва библейският преводач Едгар Гудспид — и всички знаели, че странноприемниците не са място за една почтена жена, особено ако е християнка.“ В такъв случай къде щяла да отседне Фива?

В библейски времена хората пътували често. Исус и учениците му пътували, за да проповядват добрата новина в Юдея и в Галилея. Няколко години по–късно християнски мисионери като Павел носели посланието в различни части на Средиземноморието, сред които бил и Рим, столицата на Римската империя. Къде отсядали християните от първи век, когато пътували някъде в Юдея или в други области на империята? Какви трудности възниквали, когато трябвало да намерят място, където да отседнат? Какво можем да научим от тези християни относно проявяването на гостоприемство?

„Днес трябва да отседна у дома ти“

Гостоприемен е човек, който „обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към тях“. Истинските поклонници на Йехова винаги са били гостоприемни. Примери за това са Авраам, Лот и Ревека. (Битие 18:1–8; 19:1–3; 24:17–20) Патриархът Йов обяснил как гледа на непознатите хора, като казал: „Чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника.“ (Йов 31:32)

За да може някой да бъде любезно приет в дома на друг израилтянин, често било достатъчно само да седне на градския площад и да чака да го поканят. (Съдии 19:15–21) Обикновено домакините измивали краката на гостите си и им предлагали храна и нещо за пиене, като давали храна и на животните им. (Битие 18:4, 5; 19:2; 24:32, 33) Хората, които не искали да бъдат в тежест на своите домакини, си носели необходимите неща — хляб и вино за себе си и слама и храна за ослите си. Пътниците имали нужда единствено от подслон през нощта.

Библията рядко споменава как Исус намирал къде да отседне по време на проповедните си обиколки, но е ясно, че той и учениците му трябвало да нощуват някъде. (Лука 9:58) Когато отишъл в Йерихон, Исус просто казал на Закхей: „Днес трябва да отседна у дома ти.“ Закхей го приел „с радост“. (Лука 19:5, 6, Ве) Исус често отивал на гости на своите приятели Марта, Мария и Лазар във Витания. (Лука 10:38; Йоан 11:1, 5, 18) Изглежда също, че в Капернаум той отсядал при Симон Петър. (Марко 1:21, 29–35)

 Напътствията, които Исус дал на дванайсетте си апостоли относно проповедната служба, ни помагат да разберем как щели да бъдат посрещани те от хората в Израил. Исус казал: „Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.“ (Матей 10:9–11) Исус знаел, че хората с правилна нагласа щели да приемат учениците му и да им дават храна, подслон и всичко необходимо.

Щяло да настане време обаче, когато пътуващите проповедници трябвало да се грижат сами за себе си и сами да покриват разходите си. С оглед на враждебното отношение на хората, което щяло да възникне към последователите му, и предвид разпространението на проповедната дейност в областите извън Израил, Исус казал: „Който има кесия, нека я вземе, така и торба.“ (Лука 22:36) Онези, които разпространявали добрата новина, трябвало да пътуват и имали нужда от място, където да отсядат.

„Бъдете гостоприемни“

Тъй като в Римската империя през първи век имало относително мирни условия и развита пътна мрежа a, хората пътували често. Поради големия брой на пътуващите имало нужда от повече места, където да отсядат. Така по главните пътища се появили странноприемници, разположени на разстояние от около един ден път една от друга. В труда „Книгата Деяния и гръцко–римската обстановка по нейно време“ обаче се казва: „Това, което се знае за тези места от литературата, ни представя доста мрачна картина. Литературата и археологичните материали, с които разполагаме, в общи линии говорят за тях като за порутени и мръсни постройки без никакви удобства, с дървеници, с лоша храна и напитки, със собственици и служители, на които не може да се има доверие, със съмнителна клиентела и с разпуснат морал.“ Ясно е, че пътникът, който държал на моралните принципи, щял да избягва такива странноприемници, доколкото е възможно.

Не е чудно тогава, че в Писанието християните многократно биват насърчавани да проявяват гостоприемство спрямо другите. Павел насърчил християните в Рим, като казал: „Споделяйте каквото имате със светите личности според потребностите им. Бъдете гостоприемни.“ (Римляни 12:13, НС) Той напомнил на християните от юдейски произход: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.“ (Евреи 13:2) Павел насърчавал събратята си с думите: „Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.“ (1 Петър 4:9)

В някои случаи обаче проявата на гостоприемство нямало да е уместна. Ако имало някой, който „върви напред и не пребъдва в Христовото учение“, апостол Йоан казал на християните: „Недейте го приема в къщи и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.“ (2 Йоан 9–11) Павел писал относно неразкайващите се грешници: „Да нямате общение с такъв, който се нарича брат, и е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, или пияница, или хулител; с такъв даже да не ядете заедно.“ (1 Коринтяни 5:11, Ве)

Измамници и други хора явно се опитвали да се възползват от гостоприемството на истинските християни. В едно произведение от втори век, известно като „Дидах“ или „Учението на дванайсетте апостоли“, се препоръчва пътуващият проповедник да бъде подслонен „един ден или, ако трябва, още един ден“. След това, когато домакините го изпратят, „нека не приеме нищо друго освен хляб ... Ако поиска пари, тогава е фалшив пророк“. В текста се казва още: „Ако той иска да се установи при вас и има занаят, нека работи, за да си изкарва хляба. Но ако няма занаят, давайте му необходимото според както сметнете за добре, така че никой да не живее при вас  като безделник само защото е християнин. Но ако не иска да направи така, той използва Христа за своя изгода. Пазете се от такъв човек.“

Апостол Павел внимавал да не натоварва прекалено домакините си с големи разходи, когато оставал по–дълго време в някой град. Той правел шатри, за да се изхранва. (Деяния 18:1–3; 2 Солунци 3:7–12) Първите християни явно използвали писма, за да препоръчват събратята си с добра репутация, които били на път. Такъв бил и случаят с Фива, която Павел представил в писмото до братята в Рим. Той писал: „Препоръчвам ви нашата сестра Фива ... да я приемете в Господа ... и да ѝ помогнете в каквото би имала нужда от вас.“ (Римляни 16:1, 2)

Благословиите на гостоприемството

Християнските мисионери през първи век разчитали на Йехова да им осигурява всичко необходимо. Но дали те можели да очакват да се радват на гостоприемството на своите братя и сестри? Лидия отворила дома си за Павел и за други братя. В Коринт апостолът отседнал при Акила и Прискила. Един тъмничар във Филипи сложил трапеза пред Павел и Сила. Павел бил приет от гостоприемния Ясон в Солун, от Филип в Кесария и от Мнасон по пътя от Кесария за Йерусалим. На път за Рим апостолът отседнал при някои братя в Потиоли. Само колко укрепващи в духовно отношение трябва да са били тези моменти за домакините, които оказали гостоприемство на Павел! (Деяния 16:33, 34; 17:7; 18:1–3; 21:8, 16; 28:13, 14)

Ученият Фредерик Брус казва: „Тези приятели, съработници и домакини нямали други подбуди да окажат такава помощ, освен любовта си към Павел и към Господаря, на когото той служел. Те знаели, че като служат на единия, по този начин служат и на другия.“ Това са най–добрите подбуди при проявяване на гостоприемство.

Днес продължава да съществува необходимостта да се проявява гостоприемство. На хиляди пътуващи представители на Свидетелите на Йехова бива оказвано гостоприемство от техните събратя. Някои вестители на Царството пътуват на собствени разноски, за да проповядват на места, където рядко се чува добрата новина. Ползата от това да предоставим на такива братя дома си, колкото и скромен да е той, е наистина голяма. Сърдечното гостоприемство, което може да е просто покана за скромен обяд или вечеря, дава прекрасна възможност „да се насърчим взаимно“ и да проявим любовта си към нашите събратя и към Бога. (Римляни 1:11, 12, НС) Такива моменти са възнаграждаващи особено за домакините, понеже „по–блажено е да дава човек, отколкото да приема“. (Деяния 20:35)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 23]

Християните са „гостоприемни“